Р Е
Ш Е Н
И Е
16.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Номер 242 2023 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на осемнадесети октомври
2023 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
Секретар: Антоанета
Масларска и с участието на
Прокурора: Михаил
Крушовски
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
КАНД № 206
по описа на КнАдмС за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 217 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.
Юрисконсулт
В. Г.
като пълномощник на „Т.– Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** и законен представител на изпълнителния директор инж. Любомир
Вангелов Спасов обжалва Решение № 217/09.06.2023 г., постановено по а.н.д.№ 453/2023
г. на РС - Дупница. Релевира касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3
от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с нарушаване
на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и недоказано деяние. Несправедливо наложената санкция е
поради неправилна преценка за тежестта на нарушението. Моли за отмяна на
решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответникът
е редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на
съда следва да се потвърди като правилно, обосновано и постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 196/20.12.2022 г. на директора на РИОСВ – София, с
което на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД за нарушение на чл. 123в т. 2 от ЗООС и на
основание чл. 164 ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 150 000
лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че санкционираното дружество осъществява търговска дейност в качеството
на оператор на горивна инсталация за производство на електрическа енергия по Комплексно
разрешително /КР/ №45-Н4/2019 г. от изпълнителния директор на ИАОС. Във връзка
с получен сигнал за „жълто -сив дим от високия комин на централата, на 08.06.2022
г. е извършена извънредна проверка от експерти на РИОСВ – София, при която е
установено, че в експлоатация е 1 брой разпалваща мазутна горелка, без да са
налице процеси по разпалване на основните мощности ЕК1, ЕК2 и ЕК3. Съгласно
прадставена справка от информационната система „Елекон“ е видно, че на
08.06.2022 г. в 14:24 часа ЕК1 работи с 153 MW
ел. мощност, а ЕК2 и ЕК3 не работят. От същата справка е видно, че към ЕК12 е
включена 1 брой разпалваща мазутна горелка /РМГ/-А.
Установено е изпускане на емисии
чрез ИУ №1 без наличие на режими на пускане и спиране на инсталацията,
включваща ЕК1, ЕК2 и ЕК3, както и използване на мазут, чрез включване на една
РМГ-А без разпалване на основаните мощности ЕК1, ЕК2 и ЕК3, с което не е
спазено Условие 15.7 от КР. За установеното е изготвен Констативен протокол №
ККФОС-СГ-26, подписан от представител на дружеството, който е вписал в мястото
за обяснения/възражения, че писмени такива ще представят в 3 - дневен срок. Въз
основа на тези констатации е издаден АУАН № 118/21.06.2022 г. Същият е съставен
в отсъствието на нарушителя и надлежно оформен съгласно разпоредбите на ЗАНН.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН и доказано противоправно деяние по неизпълнение от дружеството на
условие 15.7 от КР – притежателят на настоящото разрешително да използва мазут
единствено за работата на ПКМ-12 и при разпалване на основните мощности ЕК1,
ЕК2 и ЕК3. Съдът е посочил, че наложената санкция е несъответна на извършеното
нарушение и е намалил нейния размер от 150 000 лв. на 50 000 лв.,
като счита че именно такава санкция е съответна и годна да се постигнат в
най-голяма степен целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. По
посочените правни доводи съдът е изменил НП по отношение размерът на наложената
санкция.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие
с материалния закон, е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Касационният
съд споделя изводите на районния съд за спазване на процедурата по ЗАНН и
доказано противоправно деяние.
Неоснователно
касаторът счита, че обвинението не отговаря на изискванията на чл. 42 т. 4 от ЗАНН. Обвинението срещу дружеството е за това, че на датата на проверката 08.06.2022
г. на място в с. Големо село, община Бобов дол, област Кюстендил дружеството
като оператор на горивна инсталация за производство на ел.енергия не изпълнява
условие 15.7 от КР №45-Н4/2019 г., издадено от изпълнителния директор на РИОСВ
– София. Условието по КР задължава оператора да използва мазут единствено за
работата на ПКМ-12 и при разпалване на основните мощности ЕК1, ЕК2 и ЕК3. Конкретните
фактически обстоятелства по обвинението са свързани с констатациите от
извършената проверка за експлоатация на
един брой разпалваща мазутна горелка, без да са налице процеси по разпалване на
основните мощности ЕК 1 ЕК 2 и ЕК 3. Този начин на описание на противоправното
деяние е ясно и безпротиворечиво, като съдържа всички елементи от обективната
страна на задължението по чл. 123в т. 2 от ЗООС.
Неоснователно
е възражението на касатора и за недоказано деяние. Съдържанието на Констативния
протокол от проверката на 08.06.2022 г. в битието му на официален писмен
документ не е оборен в рамките на съдебното производство по делото на районния
съд. Показанията на св. Георгиева и св. Кирилова потвърждават констатациите в
протокола, отразени коректно в съдържанието на АУАН и НП. Конкретното
съдържание на нарушеното задължение по условието от КР е доказано посредством
представеното копие от КР. В своята съвкупност приобщените пред районния съд
писмени и гласни доказателствени средства установяват неизпълнение от
дружеството на Условието по т. 15.7 от КР – налице е експлоатация на един брой
разпалваща мазутна горелка, без да са налице процеси по разпалване на основните
мощности ЕК 1 ЕК 2 и ЕК 3. Неизпълнението на задължението по чл. 123в т. 2 от
ЗООС правилно е санкционирано по състава на чл. 164 ал. 1 от ЗООС, която норма
е препращаща към нормативното задължение на субекта на отговорността.
Правилна
е преценката на районния съд за незаконосъобразно наложен размер на
имуществената санкция. В нормата на чл. 164 ал.1 от ЗООС се предвижда широк
диапазон на имуществената санкция – от 10 000 лв. до 500 000 лв.,
което налага мотивиране на АНО в съответствие с критериите на чл. 27 ал. 1 - 3
във вр. с чл. 83 ал. 2 от ЗАНН. Мотивите на органа за наложената санкция в
размер на 150 000 лв. се основават на утежняващи отговорността
обстоятелства, свързани с неглижиране на отговорностите на дееца с екологичното
законодателство, което рефлектира във висока степен негативно върху околната
среда и човешкото здраве и влезли в сила 12 бр. НП срещу дружеството с различен
размер на санкциите /между 15 000 лв. и 50 000 лв./. След служебна
справка касационният съд установява, че санкциите на дружеството по посочените
НП касаят нарушения на чл. 125 от ЗООС, които са различни от процесното такова.
Процесното нарушение касае неизпълнение на условия по КР, а нарушенията по чл. 125
от ЗООС са свързани с неизпълнение на конкретно посочени нормативни задължения,
възникващи при нарушени условията на КР. Задълженията по чл. 123в т. 2 и чл. 125
от ЗООС не са идентични, поради което не би следвало отговорността на
дружеството да се обуславя от простото неизпълнение на условията по КР, след
като тези условия са предмет на различни задължения по ЗООС. Дружеството няма
наложена санкция за предходно нарушение по чл. 123в т. 2 от ЗООС за неспазване
на Условието по т. 15.7 от КР. Вярно е, че засегнатите с процесното деяние
обществени отношения са с висока степен на значимост предвид целите на закона и
принципите за опазване на околната среда
по чл. 2 и чл. 3 от ЗООС, но тези предпоставки са намерили правен израз
в сравнително високия размер на минимално предвидената в закона санкция от 10 000
лв. Изложеното в своята съвкупност мотивира касационният съд да счете, че
наложеният с оспореното НП размер на имуществена санкция е прекомерно висок,
несъответстващ на предпоставките по чл. 27 ал. 1 - 3 във вр. с чл. 83 ал. 2 от ЗАНН и целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Районният съд е определил справедлив
размер на санкцията от 50 000 лв.
На
основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК касационният съд ще потвърди решението на
районния съд.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 217/09.06.2023 г. по а.н.д.№ 453/2023 г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.