№ 8531
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110131604 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
26.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 31604/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А.К. Т, като се твърди, че ответника
бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София,
......................, аб. № 169000. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 244,40 лева за
периода от 01.10.2016 г. до 28.02.2018 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил
топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер
на 54,69 лева за периода от 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до 21.07.2020 г.
Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала
сумата от 22,02 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.03.2017 г. до 28.02.2018 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази
главница в размер на сумата от 5,93 лева за периода от 01.05.2017 г. до 12.03.2020 г. и от
1
13.05.2020 г. до 21.07.2020 г.. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен
интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника, чрез
особения представител, като се твърди, че искът е недопустим, тъй като не бил представен
по делото писмен договор, като прави и отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не
била подписана от надлежен представител.. Поддържа, че претенцията е неоснователна,
поради изтекла погасителна давност. Освен това не се дължали сумите за дялово
разпределение, тъй като се дължали на третото лице-помагач, а не на ищеца, а също така не
били ангажирани доказателства кое дружество било извършвало дяловото разпределение за
процесния период. Навежда доводи за недоказаност на претенцията. Иска отхвърляне на
исковете.
Третото лице-помагач на страна на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
2
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
От Заповед № 77-02-75/19.09.2000 г. се изяснява, че А.К. Томанов е настанена в
общинско жилище, находящо се в р. София, ......................
Представена е Заповед № РПД18-РД66/21 от 03/03.2018 г. на кметът на Столична
община, район „Подуяне“, с която Антоанета Василева Стоянова е настанена в общинско
жилище, находящо се в р. София, .......................
Приложена е неподписана молба-декларация от А.К. Т за откриване на партида за
доставка на топлинна енергия на имот с адрес в гр. София, ул. „Тодорини кукли“, бл. 22, вх.
1, ап. 59.
Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че
ищецът не е установил пълно и главно наличието на първата материална предпоставка, а
именно наличието на валидно облигационно отношение. Тъй като в случая безспорно се
установява, че е налице наемно правоотношение между ответника от една страна и трето
лице за делото – Ангелина Стоянова и трето за делото лице – Столична Община, в
светлината на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК, трябва да се изясни, че за да бъде ангажирана отговорността на наемателя
на недвижимият имот за заплащане на сумите за потребена топлинна енергия е необходимо
по делото да бъде доказано наличието на индивидуален договор за покупко-продажба на
топлинна енергия между наемателят и „ТС“ ЕАД. Индивидуалният договор обвързва
страната, която го е сключила, като дерогира общите правила за сключването на договори за
покупко-продажба на топлинна енергия, предвидено в нормата на чл. 153 ЗЕ.
Обстоятелството, че едно лице е собственик на имота, но друго е сключило индивидуален
договор за покупко-продажба на топлинна енергия, не води до извод нито за солидарност
между тях (каквато нито е предвидена в договора, нито в закона – арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД).
3
Тоест, когато не е установено пълно и главно, че наемателят е сключил индивидуален
договор – напр. чрез подаване на молба-декларация за откриване на партида, пасивно
материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на стойността на потребената
топлинна енергия е собственика, съответно вещният ползвател на имота. Извод в противна
насока не може да се черпи от правилото на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Този извод е обусловен
от една страна от обстоятелството, че активно материално легитимиран по този иск е
единствено наемодателят (дори когато последният не е заплатил предварително сумите –
така напр. Решение № 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 560/2010 г., III г. о., ГК ), но не
и трето лице – дружества предоставящи съответни комунални услуги. От друга страна
фактът, че наемателят твърди, че заплаща дължимите суми не може еднозначно да бъде
ценен като признание за наличие на облигационно отношение между страните. В правилото
на чл. 73 ЗЗД е предвидено, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори
против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от
длъжника (т.е. ако се касае за задължение intuito personae) – в този смисъл Решение № 400
от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК , според което
„…изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава
длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът
не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава
да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава
облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения
обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото
лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни
или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес
от това.“ – съответно плащайки задължението на наемодателят, наемателят изпълнява
задължението си по договора за наем по чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като по този начин и двете
задължения се погасяват (на наемодателя към третото лице и на наемателят към
наемодателя). В случая трябва да се отбележи и факта, че макар и по делото да е
представена молба-декларация от А.К. Т, то същата е неподписана, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не е изпълнен фактическият състав на завършено
волеизявление за оферта от страна на ответника по смисъла на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД, която
оферта да е отправена до ищеца, за да бъде валидно приета и да се установи наличието на
индивидуално сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия. В тази насока
трябва да се отбележи, че и от представените по делото доказателства от третото лице-
помагач липсват представени главни отчети, които евентуално биха могли да са подписани
от ответника, с което същият да признае, че е налице договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия.
За пълнота е необходимо да се изясни, че дали страните спорят по отношение на
определено обстоятелство, съответно дали ответника оспорва определени факти не би могло
да освободи ищецът-кредитор от доказателствената тежест да установи пълно и главно
наличието на материалните предпоставки за уважаване на предявения иск. След като
последните не са установени, то при неблагоприятните последици на доказателствената
4
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Единственото изключение от това принципно
положение е когато съдът е обявил в доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, съответното обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване – в този смисъл
Решение № 5 от 08.02.2019 г. по гр. д. № 1362/2018 г., II Г. О. на ВКС. Нещо повече – в
случая пасивната легитимация на ответника е изрично оспорена с отговора на исковата
молба.
Следователно предявените главни искове са неоснователни, поради което следва да
бъдат отхвърлени, като е безпредметно обсъждането на останалите материални
предпоставки за тяхното уважаване.
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива се
явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците. В тази насока трябва
да спомене, че искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, макар и да
касае главница е предпоставен от установяване на факта, че страните действително са се
намирали в облигационно отношение, а така също и, че действително е доставена топлинна
енергия за която да се извърши услугата дялово разпределение, тъй като ако топлинна
енергия не е била доставена, то е безпредметно и извършването на услугата, респ.
заплащане на цената за същата.
При този изход на правния спор с правна възможмост да претендира разноски
разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на деловодни разноски,
като не е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и
адрес на управление: гр. ....................... срещу А.К. Т, ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
......................, за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.К.
Т, ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., сумата от 244,40 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от 01.10.2016 г. до 28.02.2018 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ......................, аб. № 169000, както и сумата от 54,69 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за незаплатената топлина енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до 21.07.2020 г., както и сумата
от 22,02 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.03.2017 г. до 28.02.2018 г., както и сумата от 5,93 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до
12.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до 21.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.09.2020 г. по ч. гр. д. № 34643/2020
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Т“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
5
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6