№ 107
гр. Габрово , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Административно
наказателно дело № 20214210200373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ТЕРАХИМ -
97” АД гр. Габрово, представлявано от С.В.С. против Наказателно постановление № 559051-
F571273 от 04.02.2021г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново към ЦУ на НАП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено
при съществено нарушение на материалните и процесуалните правила. Липсвало ясно
описание на нарушението, за което е ангажиран аадминистравно наказателната отговорност
на дружестово. Констатацията, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН
била формална.
Претендира се отмяна на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ответния Отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново към ЦУ на НАП оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като
такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът намира за установено следното:
На 17.09.2020г. в 11,30 часа В.А. и свидетелката С.Н. /предишна фамилия Ш./,
служители в Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново, извършили проверка на
търговски обект по смисъла на параграф 1 т.41 от ПР на ЗДДС – ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр. Габрово, улица „Бодра смяна” № 23, стопанисван от
„Терахим 97” АД . Установили, че в обекта има регистрирано 1 бр. ЕСФП, с изградена
мобилна връзка с НАП.
В хода на проверката от органите по приходите е изведен дневен финансво „Z” отчет
от ФП на ЕСФП с № 0237/17.09.2020г. от който установили, че към момента на
контролните действия в обекта има реализирани продажби в размер на 1684,59 лева, в
оборот група „В”, отразени като вид плащане „Допълнително плащане 1”.
Установено е, че всички извършени зареждания на гориво се отчитат през ЕСФП,
като вид плащане „Допълнително плащане1”, което с направена съпоставка в
информационните масиви на НАП съответства на плащане „Резерв 1” или „отложено
плащане”. Такъв вид плащане дружеството следвало да отчита за направени продажби на
гориво на трети лица, на които продава гориво. Дружеството декларирало, че извършва
зареждания на гориво от ведомствената бензиностанция и за собствени нужди. За
зарежданията на гориво, извършвани на собствени МПС, за служебни /лични/ нужди,
дружеството следвало да се отчита с вид плащане „вътрешно потребление” или отчитане на
горивото в „резерв 2”. Нарушението не води до неотразяване на приходи.
За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка в обект серия
АА № 0009141 от 17.09.2020г., надлежно връчен и подписан.
За установеното нарушение на чл. 3 ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин е съставен АУАН от 23.09.2020г. срещу
„Терахим 97” АД гр. Габрово. Съставеният АУАН е връчен и подписан от представляващ
дружеството.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 559051-
F571273 от 04.02.2021г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново към ЦУ на НАП, с което на „Терахим 97” АД гр. Габрово за нарушение на чл. 3
ал.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118 ал.8 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
По делото са изслушани показанията на свидетелката С.Н., която потвърди
2
констатациите изложени в протокола от проверка и съставения АУАН.
Други доказателства не са ангажирани.
Безспорно установено по делото е, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на
лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва зареждане на превозни средства за собствени
нужди с течни горива, не е отчитало до момента на проверката зареждането по реда на чл. 3,
ал. 7 от Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно
потребление”, а извършените зареждания на ведомствени МПС са били отразявани, като вид
плащане „Допълнително плащане1”, каквото следва да се отчита при продажба на гориво на
трети лица.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда намира, че формално е осъществено нарушение на чл. 118 ал.8 от ЗДДС във вр. с чл. 3
ал.7 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ, като извършеното представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същото се отличава от обичайните случаи на
административни нарушения от същия вид и се явява с по-ниска степен на обществена
опасност.
Липсата на вредни последици не се изчерпва с липсата на имуществени вреди,
каквито принципно не съществуват при формални нарушения като настоящото, а за по-
широк кръг негативни последици за обществения интерес. Такива в конкретния случай не се
установяват, което налага несъмнен извод за маловажност на нарушението по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
В издаденото наказателно постановление липсва обсъждане приложението на чл. 28
от ЗАНН. Отбелязването в наказателното постановление, че не са налице предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН не представлява обсъждане по същество относно
приложението на закона. Не е отделено никакво внимание на факти, имащи отношение към
отговора на въпроса какво по вид и размер наказание следва да се наложи за него, и след
като такова няма следва да се приеме, че наказващият орган на практика не е извършил
необходимата проверка за наличието на условия за маловажност по същество. Ако се
приеме, че такава не е необходима, това би означавало за едни и същи общи последици,
които винаги произтичат от едни и същи нарушения, да се налагат едни и същ по вид и по
размер наказания, без да се имат предвид /и обсъждат / броя и естеството на смекчаващите и
отегчаващите самото нарушение факти, което се явява в разрез с правилата, установени във
връзка със самата индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.27 ал.2 и 3 от ЗАНН.
Наказващият орган не може безкритично да налага наказание, без да се вземат
предвид характерните особености на конкретният случай. Липсва какъвто и да било мотив
от страна на наказващият орган, от който да са видни съображенията му, защо смята за
съответно налагането на наказание в размер на 500 лева за това конкретно нарушение.
Законът е дал възможност на наказващите органи да преценяват всеки конкретен случай, да
3
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Нормата на закона не е пожелателна за
наказващият орган, тя е задължителна. Не изпълнението на това задължение от страна на
наказващият орган, води като последица, налагането на необосновано по вид и размер
наказание.
Поради това, съдът счита, че в конкретния случай административно-наказващия
орган неправилно е приложил материалния закон при постановяване на наказателното
постановление, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар
предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.
При обсъждането на всички обстоятелства имащи значение за определяне на
наказанието е видно, че макар и в минимално предвидения от закона размер от 500лв., се
явява несъразмерно тежка спрямо допуснато нарушение и мотивите за извършването му.
Наказателната репресия се явява необосновано тежка при положение, че от
нарушението не са настъпили никакви вредни последици и с оглед цялостното поведение на
данъчно задълженото лице. Наред с това, при определяне вида и размера на наказанието,
наказващият орган следва има предвид и целите на наказанието предвидени в чл. 12 от
ЗАНН, като в случая биха били реално постигнати чрез предупреждение, съобразно чл. 28
от ЗАНН.
По изложените съображения съдът счита, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК, а административното нарушение да бъде прието за
маловажно, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
При извършената служебна проверка съдът не установи нарушения на процесуалните
правила при издаването на акта и наказателното постановление, но счита, по изложените
по-горе съображения, че са налице основания да отмяна на наказателното постановление.
По делото не е направено искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 559051-F571273 от 04.02.2021г., издадено от
Директора на Офис Габрово при ТД на НАП В. Търново, с което на “ТЕРАХИМ 97” АД
със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. “Бодра смяна” № 21, Булстат
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на осн. чл. 185 ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗДДС, като необосновано и незаконосъобразно.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5