№ 12712
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110131612 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Т. П. Д. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, сключен с ответника, е настъпило застрахователно
събитие – противозаконно отнемане на застрахования автомобил - .... Поддържа, че е
уведомил своевременно ответника за настъпилото събитие и по него е образувана щета, но
застрахователят е извършил частично плащане на застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 16 925 лв. Поради това, ищецът предявил частичен иск за сумата от 100 лв.,
представляваща част от остатъка от дължимото застрахователно обезщетение, като с
Решение № 153171/17.07.2020 г., постановено по гр. д. № 39278/2019 г. по описа на СРС, 81
състав, влязло в сила, съдът осъдил ответното дружество да заплати на ищеца
претендираната сума от 100 лв., представляваща част от остатъка от дължимото
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до погасяването. Ето защо, ищецът моли съда да
осъди ответника /фирма/ да му заплати разликата между заплатената и след това
допълнително присъдена с № 153171/17.07.2020 г., постановено по гр. д. № 39278/2019 г. по
описа на СРС, 81 състав сума, равняваща се на 1325 лв. /съгласно изменение на иска,
допуснато в о.с.з. на 22.06.2022 г./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
319,13 лв. /съгласно изменение на иска, допуснато в о.с.з. на 22.06.2022 г./, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2019 г. до 02.06.2021 г. Претендира
1
разноски.
Ответникът /фирма/ оспорва изцяло предявените искове и моли, същите да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца
е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие (кражба/противозаконно отнемане), за което застрахователят носи
риска, размер на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди, както и изпълнение
на задълженията си по договора. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане или въведените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото няма спор, че на дата 20.10.2018 г. МПС марка ... , собственост на ищеца
и застраховано по имуществена застраховка „Каско“ при ответника, е било противозаконно
отнето, поради което и в изпълнение на договорното си задължение ответникът е определил
и изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 16 925 лв.
С влязло в сила Решение № 153171/17.07.2020 г., постановено по гр. д. № 39278/2019
г. по описа на СРС, 81 състав, е уважен предявения от Т. П. Д. срещу /фирма/ частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 100 лв.,
представляваща част от остатъка от дължимото застрахователно обезщетение в размер на
4254,21 лв. по договор за застраховка "Каско" за настъпило застрахователно събитие по
щета № ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 298, ал. 1 и ал. 4 и чл. 299, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила
между същите страни, на същото основание и по отношение на разрешените с него искания
и възражения, като спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван.
В т. 2 на тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г., постановено по т.д. № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС, е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В
мотивите по тази точна на тълкувателното решение е посочено, че предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането, както и че е недопустимо да се разглеждат правоизключващи и
правоунищожаващи възражения на ответника. В последващия процес е допустимо да се
разглеждат единствено правопогасяващите и правоотлагащи възражения на ответника,
2
касаещи останалата част от вземането.
Предвид изложеното, в настоящия процес следва да се съобрази силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение по частичния иск, като се приеме за установено със сила
на пресъдено нещо между страните, че са налице всички факти, включени във фактическия
състав на вземането.
Следва да се даде отговор на въпроса за размера на предявения иск.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на
процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза
на сумата от 18 350 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, както компетентно дадено и
обективно, поради което намира, че ищецът има право да получи застрахователно
обезщетение в размер на именно на сумата от 18 350 лв.
Доколкото, както бе установено по - горе, ответникът извънсъдебно е изплатил на
ищеца сумата от 16 925 лв., а с Решение № 153171/17.07.2020 г., постановено по гр. д. №
39278/2019 г. по описа на СРС, 81 състав, е уважен предявения от е уважен предявения от Т.
П. Д. срещу /фирма/ частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 100 лв., представляваща част от остатъка от дължимото
застрахователно обезщетение, то остава дължима сумата от 1325 лв.
Ето защо, и предвид, че ответникът не установи плащане, искът се явява изцяло
основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
Съдът достигна до горния извод, поради което счита, че за периода от 18.01.2019 г. до
02.06.2021 г. ответникът дължи лихва за забава върху главницата, която се равнява на
сумата от 319,13 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК, въз основа на направени
собствени изчисления чрез използване на калкулатор за изчисляване на лихви.
Искът е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса /129 лв./, за
възнаграждение на вещо лице /180 лв./ и за адвокатско възнаграждение /500 лв./ в общ
размер от 809 лв.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., да заплати на Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 1325 лв.,
представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка "Каско" по полица № 4... г., във връзка с настъпило на 20.10.2018 г.
застрахователно събитие - противозаконно отнемане на лек автомобил марка ..., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., да заплати на Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 319,13
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода периода от 18.01.2019 г. до
02.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., да заплати на Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 809 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4