РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Павликени, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Панова
в присъствието на прокурора А. Ф.
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Административно
наказателно дело № 20254140200200 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба вх. №***/05.06.2025 година на Р. К. К., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. ***, настоящ адрес ***, депозирана чрез
процесуалния представител и съдебен адресат адв. И. Т. М., ВТАК - съдебен
адрес гр. *** против Заповед за задържане на лице рег. № ***/24.07.2025
година на РУ на МВР, гр. П., издадена от Д. Г. Г., на длъжност „мл.
полицейски инспектор“ при РУ – П. към ОДМВР – В. Т., с която на
жалбоподателя, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е наложена
принудителна административна мярка задържане на лице за срок до 24 часа.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради
издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила,
материалноправните разпоредби на закона, включително и на Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември
1950 г. /КЗПЧОС /, както и поради противоречието му с целите на закона.
Търси отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. М. -
ВТАК, който поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи. Претендира
за разноски за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ.
1
Ответникът по жалбата – Д. Г. Г. - мл. полицейски инспектор при РУ – П. към
ОДМВР – В. Т., редовно уведомен, се явява лично като посочва, че на
процесния ден оперативният дежурен в РУ го изпратил в с. Д. за оказване на
съдействие на колеги от Специални технически действия, гр. В. Т. за
задържане на лице. При пристигане на място установил жалбоподателя, като
му били разяснени правата и че ще бъде задържан за това, че притежава
незаконно боеприпаси в тях. По изложените съображения моли оспорената
заповед да бъде потвърдена.
Представителят на ВТРП, ТО – П. – прокурор А. Ф. дава заключение, че
последната е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 57, ал.
1 от ЗМВР, в изискуемата писмена форма и при спазването на
административно-производствените правила. Счита, че в хода на
производството не са установени противоречия с материално правните
разпоредби на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - имало данни, че лицето е извършило
престъпление по чл. 339 от НК и авторът посочил обстоятелствата, които са го
мотивирали да издаде процесната заповед за задържане. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуален представител с
надлежна представителна власт спрямо страна, имаща право и интерес
от обжалването, тъй като е пряко засегната от последиците на оспорения
акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспорената Заповед, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ – П. Установи се всъщност да не е
привеждан в такова, а задържането да е постановено за времето в което било
ограничено свободното му придвижване във връзка с извършвани обиск и
претърсване.
В заповедта е посочено, че лицето е заподозряно като извършител на
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК - За това, че на 24.07.2025г в 14:00 часа в
с. ***, лицето държи 126 броя боеприпаси калибър 16, без надлежно
разрешително за тях.
Изготвен е протокол за обиск на лице от същата дата.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
Видно от материалите, приложени по административната преписка по
издаване на оспореният акт допълнително изисканата длъжностна
характеристика, той е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 57 от
ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.
74, ал. 2 от ЗМВР. Издадената писмена заповед за задържане е връчена на
2
адресата й. Вписани са името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице –
трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6, чл. 73 и чл.
74 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Заповедта е издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в нея има словесно описание на
престъплението за което е задържан жалбоподателя и при каква правна
фактическа обстановка е извършено – дата, час, място на извършване,
описание на съставомерното деяние, състав от НК, което е съществен
реквизит по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да
задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че
са извършили престъпление, като процедурата е разписана в следващите
норми от закона.
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може
да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. От материалите в преписката е видно, че към момента
на задържането, съответно издаването на оспорения акт – 24.07.2025 година в
14.30 часа са съществували достатъчно предварителни данни за
съпричастност на жалбоподателя към друго, а не към описаното в
обжалваната заповед за задържане престъпление – изяснява се от материалите
и показанията на разпитания свидетел К., че всъщност полицейските
служители, местни и специализирани от ОДМВР – Велико Търново са били в
дома на жалбоподателя на основание предварително разрешено им
извършване на претърсване с с цел открИ.е и изземване на растения от рода на
конопа /наркотични вещества и средства за тяхното отглеждане по ДП №
***/2025 год. по описа на РУ – П., водено за престъпление по чл. 354В, ал.1 от
НК – приложения препис.
В тая насока са и показанията на св. К..
За описаното в обжалваната заповед за задържане престъпление – това по чл.
339, ал. 1 от НК полицейския орган е научил най-рано едва в периода 16.00
часа – 16.50 часа - представения ПРОТОКОЛ за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, представляващ
официален документ, съдържащ данни за времето когато е извършено това
претърсване.
По същество целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не
може да бъде проведено предварително разследване. Поради това,
възможността на органите на МВР да приложат принудителната
3
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкрИ.ето на престъпление, а не с наличието на предстоящо доказано такова.
За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането, което както се изложи по-горе в настоящото
решение не е било така.
От материалите по преписката се установи, че жалбоподателят е бил
предварително задържан, преди установяването на престъплението, за което
това е сторено и незнайно защо не е задържан за първоначално разследваното.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава
право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна
квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да
е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е
извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно,
подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват
жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното
изясняване.
При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на
решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице
посочените в оспорения административен акт фактически основания за
издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни
норми, което както се изложи в случая не се установи.
При това положение, съдът намира, че за извършеното със заповедта
задържане не е установено наличието на сочените в същата материалноправни
и фактически предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По този
начин, освен нормите на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, с
постановяване на заповедта за задържане е нарушен и чл. 30, ал. 1 от
Конституцията на Република България, установяващ конституционно
гарантирано право на гражданите на РБ на лична свобода и неприкосновеност,
което ал. 2 прокламира, че никой не може да бъде задържан, подлаган на
обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност, освен
при условията и по реда, определени със закон.
Въпреки предоставената от закона възможност да действа при условията на
оперативна самостоятелност, в случая се установи по категоричен начин, че
4
административният орган при издаване на оспорената заповед не е приложил
правилно материалния и процесуалния закон и съответно по изложените
съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
По разноските:
При този изход на делото жалбоподателя има право на разноски по делото
установени на сумата от 10 лв. – заплатена ДТ.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя са поискани
разноски по делото – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в случаите на оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като се определя възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на
оспорения акт, в полза на процесуалния представител на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева – съобразно фактическата и правна сложност на производството.
Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № ***/24.07.2025 година на РУ
на МВР, гр. П., издадена от Д. Г. Г., на длъжност „мл. полицейски инспектор“
при РУ – П. към ОДМВР – В. Т., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 АПК ОД на МВР – В. Т. да заплати на Р. К. К.,
ЕГН ********** със съдебен адрес гр. *** – кантора адв. И. М., ВТАК сумата
от 10 лева заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Т. да заплати на адвокат адв. И. М., ВТАК с ЛНА:
***, и съдебен адрес гр. *** сумата от 500 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновски
административен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
Вярно с оригинала!
5
М. П.
6