РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр.Мадан, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100479 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД против И. К. В., с която е предявен иск с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца дължима сума по договор за заем № * от 22.02.2022 г., сключен с КРЕДИ
ЙЕС ООД, в общ размер на 2000 лв., от които 1358,41 лв. непогасена главница, 285,85 лв.
договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 1384,21 лв., които вземания са
прехвърлени в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с Договор за цесия
от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2022 г. между "КРЕДИ ЙЕС" ООД
(заемодател), от една страна и И. К. В. (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен
заем № *, с чиста стойност в размер на 2000 лв. Договорът бил с уговорен брой 18 месечни
вноски, всяка от които в размер на 263 лв. Първата падежна дата е била на 24.03.2022 г.
Последната вноска е била уговорена на 22.08.2023 г. Общата дължима сума, която е следвало
да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в размер на 2691,13 лв. В
изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение били постъпили
плащания от последния в размер на 1841,37 лева. На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС“
ООД, в качеството на цедент, и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключил Договор
за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД /като цедент/ цедира вземането си по
гореописания Договор за паричен заем на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /като
цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД прехвърля на цесионера
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени Договори за паричен заем, които са подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от
12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за паричен заем № *. Към днешна дата
всички непогасени вноски по горепосочения Договор за потребителски кредит били с
настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал/а в забава.
Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие
спрямо ответника с пълномощно от 12.01.2024г., предишният кредитор /цедентът/ „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *, да уведоми от
1
името на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС" ООД ,
които „КРЕДИ ЙЕС" ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД , чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е изпратило
чрез препоръчана поща до длъжника Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.
В случай че Съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания,моли да бъде прието с исковата молба и приложеното към нея
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го
уведомяват за сключен на 12.01.2024 г. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в
качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем. По изложените
съображения моли за уважаване на иска
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В
о.с.з. ответникът чрез пълномощника си, оспорва иска по основание и размер. Оспорва
предявения иск като недоказан. Депозира писмени бележки, с които излага подробни
съображения за недействителност на договора. Моли за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане № 769/16.10.2024 г. по ч.гр.д. № 401/2024 г. по описа на РС МАДАН
е оставено без уважение заявление с вх. № 3143/15.10.2024 г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1 т. 10 от ГПК в полза на КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ, ЕАД, ЕИК * против И. К. В., ЕГН ********** за следните суми:
1358,41 лева - главница, 1384,21 лева - неустойка и 285,85 лева - договорна лихва за периода
от 22.02.2022 г. до 22.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, въз основа на запис на
заповед от 22.02.2022 г., издаден от И. К. В. в гр. Смолян в полза на КРЕДИ ЙЕС ООД, за
сумата от 4734 лева, платим на предявяване, предявен за плащане на 23.02.2022 г.,
обезпечаващ задълженията на И. К. В. по сключен Договор за паричен заем № * от
22.02.2022 г. с Креди Йес ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя
Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД с договор за цесия от 12.01.2024 г. Препис от
разпореждането е връчено на заявителя на 29.10.2024 г., като му е указано на основание чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК, че в едномесечен срок, считано от влизане в законна сила на
разпореждането може да предяви осъдителен иск относно вземането си срещу длъжника,
като довнесе държавна такса по сметка на съда и в същия срок представи доказателства за
предявяване на иск. Видно от отбелязването върху разпореждането, същото е влязло в сила
на 06.11.2024 г., а исковата молба по настоящото дело е депозирана на 02.12.2024 г., т.е. в
предоставения едномесечен срок.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от Договор за паричен заем №
* към искане № * от 22.02.2022 г., видно от който посоченият договор за заем е сключен
между И. К. В. в качеството на заемател и Креди Йес ООД – заемодател, при следните
параметри: Размер на отпуснатия заем: 2000 лв., месечен лихвен процент: 3,330%, размер на
погасителната вноска: 149,50 лева, дата на първо плащане 22.03.2022 г., дата на последно
плащане 22.08.2023 г. ГПР 48,321 %, брой вноски 18, срок на договора 18 месеца, обща сума
заплащане 2691,13 лева. Заемната сума в размер на 2000 лева е усвоена от заемополучателя,
което обстоятелство се установява от представеното заверено копие от Договор за паричен
заем – съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на подписа си удостоверява,
че е получил заемната сума в размер на 2000 лева. Съгласно чл. 6 от Договора страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.
10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем (заверено копие от които са приети
като доказателство по делото) и с още едно от посочените по - долу обезпечения, по избор
на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2.
Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3.
Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза
на Заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави
2
договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
на 2042,87 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към
договора за заем. Видно от представения погасителен план към договора размерът на
погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 149,50 лева. Размерът на
разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на
113,50 лева, а общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по
чл. 8 от Договор за заем е в размер на 263 лева. Така общо дължимата сума от
заемополучателя по договора възлиза на 4734 лева.
На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент и ищцовото
дружество е сключен Договор за цесия, заверено копие от който е приет като доказателство
по делото, ведно с Приложение № 1 към договора, в което е индивидуализирано и
процесното вземане. По силата на сключения договор за цесия „Креди Йес“ ООД е цедирало
вземането си по гореописания Договор за паричен заем на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД. Цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, е изпратил уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията.
Заверено копие от уведомлението е прието като доказателство по делото, ведно с известие за
доставяне, от което се установява, че същото е връчено на ответницата на 08.02.2024г., чрез
нейната дъщеря.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че вземанията в полза
на КРЕДИ ЙЕС ООД по процесния Договор за паричен заем № * към искане № * от
22.02.2022 г., сключен между КРЕДИ ЙЕС ООД и И. К. В. са валидно прехвърлени в полза
на ищеца КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД въз основа на представения Договор
за продажба на вземания (цесия) от 12.01.2024 г.. Вземането е надлежно индивидуализирано
в представеното приложение № 1 към договора, като е изпълнено задължението на цедента
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да уведоми длъжника за извършената цесия, доколкото уведомлението
е извършено от надлежно упълномощено лице, като няма законова пречка това лице да е и
самият цесионер. Ето защо прехвърлянето на процесното вземане в полза на КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, въз основа на представения от ищеца договор за цесия
е породило своето действие спрямо длъжника на осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Към исковата
молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника за
извършено прехвърляне на вземанията (цесия) от „Креди Йес“ на цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД. По делото е представено пълномощно от цедента /л. 28 д./, с което се
упълномощава цесионера да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници по
вземанията, прехвърлени по процесния Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
12.01.2024г.
За основателността на предявения иск обаче е необходимо да бъде изследвано дали
сключеният между КРЕДИ ЙЕС ООД и И. К. В. договор за паричен заем не страда от
пороци, водещи до неговата недействителност.
Сключеният между КРЕДИ ЙЕС ООД и ответника договор има характер на договор
за потребителски кредит. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има
качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при
сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето
защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит.
Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат
правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, за спазването на които съдът следи и
служебно, тъй като са императивни. Ето защо и въведените възражения от ответника за
3
нищожност на договора за потребителски кредит на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК не са преклудирани, въпреки че са релевирани извън срока по чл. 131 от ГПК, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, недействителноста на
процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъде
разгледана съвместно, доколкото е неразривно свързани с клаузата на чл. 8 от Договора.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя
представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в
цитираните по-горе клаузи от договора за броя и вида обезпечения (двама поръчители и
обезпечение по избор на заемателя: първа по ред ипотека, особен залог върху движимо
имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за
представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които
посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за
него, особено предвид обстоятелството, че последният кандидатства за отпускане на
паричен кредит, което предполага и нуждата му от финансови средства. Предвид това, не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора, първа по ред ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ
на стойност два пъти общата сума за плащане или поне две лица- поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели
да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с
оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не
включва т. нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при
което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид
посочения в договора ГПР 48,321 %, размера на отпуснатия кредит - 2000 лева, срока на
договора от 18 месеца, както и размера на неустойката от 2042,87 лева, която надвишава
размера на главницата по договора. При служебно изчисляване от съда при следните
параметри: размер на отпусната сума по договора за кредит 2000 лева, размер на
задължението на кредитополучателя, платимо на 18 месечни вноски по 263 лева, то
действително приложимият ГПР възлиза на 257.74%. Самия кредитор в погасителния план
по договора изначално включва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” при
формирането на анюитетната вноска. Включена по този начин към погасителните вноски,
неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията
на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и ГПР не
отговаря на реално прилаганият между страните, което води до недействителността на
4
договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 ,т 9 и т. 10 от ЗПК.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 2000
лева. От направеното признание в исковата молба се установява, че в изпълнение на поетото
от длъжника договорно задължение са постъпили плащания в размер на 1841,37 лева, които
следва да бъдат приспаднати от чистата стойност на кредита. Така предявеният иск за
главница е основателен за сумата от 158,63 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 1358,41 лева – за главница, както и за 285,85 лева – договорна лихва и 1384,21
лева – неустойка исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни предвид
настъпването на правните последници по чл. 23 от ЗПК.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва, съдът намира, че
указанията на съда за предявяване на осъдителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
целят единствено запазване на последиците от заявлението, изразяващи се в платена
държавна такса, но фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК не намира приложение към този вид
искове. Съгласно общото правило чл. 125 ГПК, искът се счита предявен с постъпването на
исковата молба в съда и от този момент настъпват последиците по чл. 116, б. "б" и чл. 115, б.
"ж" ЗЗД /прекъсване и спиране на давността/, както и по чл. 214, ал. 2 ГПК /събиране на
изтекли лихви след датата на исковата молба/. Ето защо законната лихва върху главницата
следва да бъде присъдена от датата на предявяване на иска.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски по съразмерност с уважената част от иска. Същите се констатираха от
съда в размер на 99,13 лева за заплатена държавна такса, като на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените от процесуалния
представител действия. В заповедното производство ищецът е реализирал разноски в размер
на 60,57 лева за държавна такса. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 50 лева, с оглед едностранния характер на
производството и липсата на фактическа и правна сложност. По съразмерност с уважената
част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 9,97 лева
по исковото производство и 5,53 лева по заповедното производство.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение. В производството ответникът е бил представляван от
адвокат, който е поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата. Като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото, съдът намира, че следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата, в полза на адв. М. О. адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в
Наредба 1/2004 г. за МРАВ размер за дела с определен материален интерес, а именно 400
лева. По съразмерност с отхвърлената част от иска в полза на пълномощника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 380 лева. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. В., ЕГН: **********, адрес: * да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата от 158,63
5
лева (сто петдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) – главница, дължима по
Договор за паричен заем № * от 22.02.2022 г., сключен с КРЕДИ ЙЕС ООД, вземания по
който са прехвърлени в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с Договор
за цесия от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 02.12.2024 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 158,63 лева до пълния предявен размер
от 1358,41 лева, за сумата от 285,85 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и за сумата от
1384,21 лв. – неустойка.
ОСЪЖДА И. К. В., ЕГН: **********, адрес: * да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата от 9,97
лева (девет лева и деветдесет и седем стотинки)– разноски по гр.д. № 479/2024 г. по описа
на РС Мадан и сумата от 5,53 лева (пет лева и петдесет и три стотинки) – разноски по
ч.гр.д. № 401/2024 г. по описа на РС Мадан по съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: * сумата от 380
лева (триста и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв по съразмерност с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6