Определение по дело №480/2019 на Окръжен съд - Бургас

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 609                                                       24.06.2020г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                        гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и четвърти юни

през две хиляди и двадесета година                                                                      в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:                                                                                                         

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело  №           480   по описа

за   2019   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена  от ,,Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* (като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район Триадица, бул.,,Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Светла Георгиева и Теодор Маринов, чрез пълномощник юриск.Моника Тодорова Димова, със съдебен адрес:*** против С.Я.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв.Тома Томов от АК-Плевен, със съдебен адрес:***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника съществуване вземането на ищеца, произтичащо от Договор за банков кредит Европодкрепа  2 – Овърдрафт с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка № MS12-00094/ 20.12.2012г. и анексите към него, за следните суми: 51 129.19 (петдесет и едно хиляди сто двадесет и девет евро деветнадесет евроцента) частична главница, ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2016 г. до окончателното й изплащане; да бъде присъдена сумата от 4030 лв. разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски.               

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността  за  подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

В  определения от съда двуседмичен  срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Отговорът на ответната страна е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба. В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът не е депозирал допълнителна искова молба с възражения. В указания според чл.373 от ГПК срок, не постъпи отговор на допълнителна искова молба от ответника.

При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.   

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Справка в ТР показва, че действително е налице правоприемство между „Сибанк“ ЕАД и ,,Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, което позволява на последното да предяви настоящите искове. Не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, същият е допустим.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.

 

               Проект за доклад:   

Твърди се в исковата молба, че на 20.12.2012г. Сибанк“ ЕАД и „С.Г.Строй инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* са сключили Договор за банков кредит Европодкрепа  2 – Овърдрафт с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка № MS12-00094/ 20.12.2012г., по силата на който банката е предоставила на дружеството банков кредит овърдрафт в размер на 110 000 евро, който  е бил променен на банков кредит Евроулеснение 2 – овърдрафт с анекс от 30.04.2013г. Ответникът С.Н. е подписал договора и последващите анекси в качеството си на солидарен длъжник. Съгласно договореното в анексите, крайният срок за погасяване на кредита е променен на 20.12.2015г. Поради неизпълнение на задълженията по договора от дружеството и солидарните длъжници, на 22.06.2016г., ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист пред Районен съд – Несебър, като впоследствие била издадена по ч.гр.д.№ 569/2016 по описа на РС-Несебър (Заповед за изпълнение на парично задължение № 343/ 23.06.2016г. и изпълнителен лист от 27.06.2016г.) за следните суми: 51 129.19 евро дължима част от главница в размер на 110 000 евро, законната лихва върху главницата от 22.06.2016г. до изплащането и 4030 лв. разноски в заповедното производство.          

Ответникът е оспорил съществуването на дълга, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяването на настоящите  искови претенции. Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът с депозирания отговор на исковата молба, чрез  процесуалния си представител, твърди, че иска е неоснователен. Никога не е бил уведомяван от банката, че има неплатени суми по договора. Предявена нотариална покана не е била връчвана на ответника, както и на самото дружество. С.Н. е бил заличен в ТР като управител на банката преди настъпването на падежа на задължението. На 10.01.2017г. ответникът е продал дяловете си в дружеството – длъжник на Борислав Христов Жильов. За образуваното по молба на банката изпълнително дело, ответникът е узнал чак през 2019г. от получено ПДИ от ЧСИ Г.Михалев. другият съдружник – Иван Калчев, постоянно уверявал Н., че всичко с кредита е наред и ще плати дължимите суми. Твърди, че по отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи нормата на чл.78 ал.8 от ГПК, действала към средата на 2016 г., изискваща определянето на размера съобразно чл.37 от Закона за правната помощ. С отговора на исковата молба са представени доказателства.

Ищецът не представи допълнителна искова молба, не приложи нови доказателства.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът не депозира отговор на допълнителна искова молба, не направи нови искания.

 

Правна квалификация

Исканията имат правното си основание в чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ и  чл.86 от ЗЗД.

 

              Относно въведените искания по доказателствата

 Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством  тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя  ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Изложеното се отнася и до приложените от ответната страна писмени доказателства, доколкото същите касаят направени възражения за недължимост на сумите на различни основания.

   Ищецът е направил доказателствено искане за допускане и  извършване на съдебно - счетоводна експертиза. Съдът счита, че горното следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са относими към предмета на спора.

Искането на ищцовата страна за прилагане на ч.гр.д.№ 569/2016г. по описа на РС-Несебър, беше уважено и делото следва да бъде приобщено към доказателствата.

 

                     По доказателствената тежест

    По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

    За да се признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца е да докаже, че между Банката и кредитополучателя (солидарния длъжник) е съществувало действително облигационно правоотношение, с параметрите на договора за кредит, посочен в исковата молба, че Банката  е изправна страна по договора, в това число - че е предоставила кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е уведомила длъжника (солидарния длъжник) за това обстоятелство.

     Ответната страна следва да докаже своите възражения, в т.ч. че са налице факти, освобождаващи я от задълженията по  договора за кредит.

      Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                   

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

 ПРИЕМА представените от страните  писмени доказателства, в т.ч. ч.гр.д.№ 569/2016г. по описа на РС-Несебър.

 ДОПУСКА извършването на съдебно - счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от страните по делото въпроси, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим от ,,Обединена българска банка“ АД  в размер на 300 лв., по депозитна сметка на Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Жечко Костенски, който да се уведоми след внасяне на определения депозитит.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 03.09.2020 г. от 13.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: