Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.Каварна / 19.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Каварненският
районен съд в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.№ 414/2020год.
по описа на КвРС и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.183 и сл. от ЗЗД, във вр. с чл.318 от ТЗ.
Образувано е по искова молба с вх.№260516/19.10.2020г., подадена от „***“
ООД, ***от гр.Добрич, Западна промишлена зона, ул.“***, представлявано от Й.К.,
чрез адв.Е.Р. – АК Варна, съдебен адрес ***, срещу К.А.С. с ЕГН **********,***.
В исковата си молба ищецът излага, че предмет на дейността им е продажба на резервни части за земеделска техника, ремонт на земеделска техника, както и продажба на селскостопански машини и съоръжения. Излагат още, че ответникът е техен клиент, който е закупувал от тях резервни части за земеделска техника и ремонт на машините си. Твърдят, че всичко, което ответникът е заявявал му било доставено или ремонтирано, както и прието от него без възражение. За извършената покупка и ремонт била издадена фактура №***., на стойност 1756,80 лева, ведно с предавателно приемателен протокол работна карта №***., касаеща ремонт – смяна и регулировка на апарат на сламопреса в базата на ответника в с.Челопечене.
Твърди, че до настоящият момент ответникът не бил заплатил търсената сума, поради което ищецът моли съда да осъди ответникът да заплати сумата от 1756,80 лева, дължима по фактура №***., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на 610 лева, считано от 12.05.2017г., до 12.10.2020г. Претендира разноски.
Ищецът редовно призован, представлява се от адв.Р., която поддържа исковата молба.
Ответникът е депозирал писмен отговор по чл.131 от ГПК. с него прави признание на иска и заявява, че до следващо съдебно заседание ще заплати претендираната сума. В с.з., поведено на 01.04.2021г., ответникът представя доказателства за заплатена част от сумата в размер на 1000 лева.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание правно основание чл.183 и сл. от ЗЗД, във вр.
с чл318 от ТЗ.
С отговора на исковата молба, ответникът е направил
признание на иска. В първо съдебно заседание, лично също е потвърдил, че
признава иска, като твърди, че второ съдебно заседание ще заплати цялата сума.
В с.з., проведено на 01.04.2021г. представя доказателства за заплатена част от
претендираната сума, а ищецът в тази връзка е направил искане за постановяване
на решение по реда на чл.237 от ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата
на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на
иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като
ответникът, както в отговора на исковата молба, така и в с.з. е направил изявление, че признава иска. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен
и доказан. Следва обаче да се вземе предвид частичното погасяване на
задължението в размер на 1000 лева.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени на ищеца
претендираните и заплатени по делото разноски, които са в размер на 613,00
(шестстотин и тринадесет) лава, от които 120 лева, заплатена държавна такса и
493 лева, заплатен адвокатски хонорар.
С оглед изложеното, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Мотивиран
от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.А.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ***от гр.Добрич,
Западна промишлена зона, ул.“***, представлявано от Й.К., чрез адв.Е.Р. – АК
Варна, съдебен адрес ***, сумата от 756,80 (седемстотин петдесет и шест
лева и осемдесет стотинки) лева,
представляваща част от незаплатена
фактура ***., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 19.10.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата от
претендираните 1756,80 лева, поради извършено частично плащане от страна на
ответника.
ОСЪЖДА К.А.С. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ***от гр.Добрич, Западна промишлена зона, ул.“***,
представлявано от Й.К., чрез адв.Е.Р. – АК Варна, съдебен адрес ***, сумата от
610 (шестстотин и десет) лева, представляваща лихва за забава за периода от
12.05.2017г. до 12.10.2020г.
ОСЪЖДА К.А.С. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ***от гр.Добрич, Западна промишлена зона, ул.“***,
представлявано от Й.К., чрез адв.Е.Р. – АК Варна, съдебен адрес ***, сумата от 613,00
(шестстотин и тринадесет) лава, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………