Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 30.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14070 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск
от Г.И.Г. срещу ГД „Г.П.““ в МВР, с
правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6
от ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1515.80 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016г.
до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от
ищеца в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 02.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право са:
Твърди се, че през периода
от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност младши инспектор
в ГПУ Варна при РДПГ – , която е на структурно подчинение към ГД „Г.П.““ в МВР. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със статут
на държавен служител. За процесния период ищецът е полагал труд на смени при
сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна
седмица. От 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в
работни дни – сумирано за тримесечен период. Работата извън работното време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време. Самият коеф. е 1,143. За процесния период ищецът е
положил 1624нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1856,23
часа. Т.е. разликата от 232,23 часа следва да бъде допълнително заплатен.
Размерът е 1515,80 лв., като е изчислен на база основното месечно
възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
В него се сочи, че искът е
неоснователен, както и че претенцията за периода от 01.08.2016г. до
02.09.2016г. е погасена по давност. Не се спори, че ищецът през процесния
период е бил държавен служител. Не оспорва и че работата е изпълнявана чрез
полагане на 12 часови смени. Твърди обаче, че целият положен от ищеца
извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3
от ЗМВР.
Сочи, че КТ, както и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са норми,
приложими само за работници и служители по трудово правоотношение. Приложимите
за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР. В чл. 187 ал. 3
от ЗМВР, е уредено работно време през
нощта, което е от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното работно време по
смисъла на ЗМВР е 8 часа, а не 7 часа, както е по КТ. Поради това съотношението
с коеф. 1,143 се прилага само при трудови правоотношения по КТ. Считат, че
регламентацията на възнагражденията по ЗМВР е изчерпателна и е недопустимо
субсидиарно приложение на ЗДСл или КТ за служителите на МВР. За периода на
претенцията са действали Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г. /до 02.08.2016г./ и
Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. И докато първата
Наредба допуска преизчисляването в чл. 31 ал. 2, то за процесния период – чл.
31 ал. 3 от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г., изрично посочва, че часовете се
отчитат само като цяло число. Доколкото нощният труд в ЗМВР Е посочен като 8
часов, за разлика от нощния труд по КТ, който е 7 часа, то не е допустимо
прилагането на коефициент, тъй като за 8 часа нощен към 8 часа дневен труд би
се получил коефициент 1.
В съдебно заседание от
10.01.2020г. е допуснато изменение на предявеният от Г.И.Г. срещу ГД „Г.П.““ в
МВР иск с правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с
187 ал. 6 от ЗМВР по размер, чрез увеличението
му, като същият следва да се счита предявен за сумата от 1593.88 лева главница, вместо за
1515,80 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба.
В хода по същество ищецът
поддържа увеличената искова претенция и моли за уважаването й, а ответника
поддържа становището в отговора и моли за отхвърлянето й.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено наличието
на следните предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника;
полагането на извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът
носи доказателствената тежест за установяването на тези факти чрез пълно и
главно доказване, а ответникът следва да установи в процеса изплащането на
претендираните възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези задължения
факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Между страните не се спори, че за процесния период 01.08.2016г. до
30.06.2019г. страните са се намирали в
служебно правоотношение, като ищецът е полагал труд на длъжността младши
инспектор в ГПУ Варна при РДПГ – , която е на структурно подчинение към ГД „Г.П.““ в МВР.
Съгласно заключението на изготвената по делото, приета от съда, и неоспорена
от страните ССЕ се установява, че ищецът че за процесния период е положил общо 1624
нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 18573 часа, т.е. разликата
е 233 часа, чиято стойност в лева, изчислена въз основа на часова ставка от 150%
от ОМВ, се равнява на 1593.88 лв. /разликата в часовете е само т закръглянето,
както сочи вещото лице в с.з./
Оспорва се иска по отношение на приложимото право, а именно оспорва се
от ответника, че положеният нощен труд на служителите по служебно
правоотношение в МВР подлежи на преизчисляване при коефициент 1.143 в дневен.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
Процесните правоотношения са регламентирани
последователно в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от министъра на
вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, според които „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от
наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване
липсва.
Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-592
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776
(02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и
в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.(
от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание.
Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143
за процесния период 01.08.2016г. до 30.06.2019г. е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, за датата 01.08.2016г. и от 02.08.2016г. до 30.06.2019г.
при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2.
Основен спор по делото се явява въпросът дали в
правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и ответникът,
е приложим субсидиарно КТ или не. Действително ЗМВР се явява специален по
отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по отношение на КТ. За всички
неуредени въпроси в специалния закон се прилага общия.
В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че „Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“
Нормата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР е аналогична
на нормата на чл. 140 ал. 2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът, който се
полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“
Поради това разлика
в уредбата на КТ и ЗМВР по въпроса кой труд се счита за нощен няма, а нощен
е трудът положен между 22,00 и 6,00 ч.
Преизчисляването на нощният труд в дневен произтича от
нормата на чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 140 ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 143 ал. 1 от КТ, Извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното
за него работно време.
Съгласно чл. 140 ал. 1 от КТ Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Няма спор, че за служителите в МВР, както и за всички
останали работници и служители в България, нормалната продължителност на
работната седмица е 5 дни. Никъде в ЗМВР не е посочена друга, различна нормална
продължителност на работната седмица. Нещо повече, изрично в чл. 187 ал. 1 от ЗМВР се сочи: „Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.
Доколкото няма спор, че за служителите в МВР,
нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, то тогава приложими се
явяват ограниченията на чл. 140 ал. 1 от КТ по отношение на нощния труд, който
следва да е до 7 часа.
Трудът, положен между 22,00 и 6,00 ч. /нощният труд по
чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР/ е с продължителност от 8 часа, т.е. излиза извън
рамките на нормалната му продължителност от 7 часа, установена в КТ /доколкото
липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща правилото на чл. 140 ал. 1
от КТ, касаеща нормалната продължителност
на работното време през нощта, а не кой труд се счита за нощен/. Доколкото
нощният труд от 8 часа е над нормалната му продължителност от 7 часа, същият се
явява извън установеното за служителя работно време, следователно подлежи на
обезщетяване като извънреден труд по смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ.
Следва да се посочи още, че субсидиарната приложимост
на КТ по отношение на ЗМВР, може да се потвърди и от приетото ТР 8/2013г. на
ВКС, което е постановено именно във връзка с дела по ЗМВР. В същото ТР, макар и
отговорило на различни въпроси от този, стоящ в центъра на настоящото дело, се
сочат като приложими нормите на КТ в правоотношенията по ЗМВР.
Аргументите за недопустимост на преизчисляването на
нощния труд в дневен, тъй като нощният труд се заплаща по 0,25лв. на час, и би
се получило двойно плащане, са несъстоятелни. Допълнителното заплащане на
нощния труд следва от факта, че същият е специфичен труд, полага се при
условия, които влияят негативно на здравето на работника/служителя и се заплаща
поради факта, че работника и служителя отдава труда си през посочените часове,
определени по принцип за сън. Извънреден труд се заплаща, тъй като
работодателят не се е съобразил с разписаните в КТ правила, които са приети с
цел защита на работника/служителя от прекомерното полагане на нощен труд. В КТ
е прието, че се допуска нощен труд, но при намалена часова ставка в сравнение с
дневния /именно поради по-неблагоприятните условия на полагане на нощен труд/.
Несъобразяването на работодателя с това императивно условие на закона води до
ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за
извънреден труд.
Доколкото стойността на положения нощен труд съгласно
СТЕ съвпада с изменения размер на исковата претенция, същата се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се
следват разноските за производството, които са в размер на 400лв. адвокатско
възнаграждение + 80 лв. ДДС върху адвокатското възнаграждение, съгласно
представения списък на разноските и доказателства за заплатени разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 63.76лв.,
представляваща дължима държавна такса за уважения иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД „Г.П.““ в
МВР, адрес: град ****, ДА ЗАПЛАТИ НА
Г.И.Г. ЕГН **********,***, офис ***,
сумата от 1593.88 лева. /хиляда петстотин
деветдесет и три лева и 88ст./, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016г. до
30.06.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца
в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска – 02.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл.
143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД „Г.П.““ в
МВР, адрес: град ****, ДА ЗАПЛАТИ НА
Г.И.Г. ЕГН **********,***, офис ***,
сумата от 480лв. /четиристотин и
осемдесет лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Г.П.““ в
МВР, адрес: град ****, ДА ЗАПЛАТИ НА
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата
от 63.76лв. /шестдесет и три лева и 76
ст./, представляваща дължима държавна такса за уважения иск, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в
регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: