Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260134 16.08.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и седми юли 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Живка
Манолова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 177 по описа на
съда за
2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Р.И.Р., подадена чрез пълномощника адв. Орманов,
срещу М.Б.А., с която се предявява по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен
иск с материално правно основание чл. 50 ЗЗД. Ищецът твърди, че обработва
земеделски земи в землището на с. Любенова махала, община Нова Загора. Твърди,
че през месец юли 2020 г. при паша крави на ответницата многократно унищожавали
посевите на ищеца, като била унищожена плътна площ от 18 дка в земеделски имот
в землището на с. Любенова махала. Твърди, че въпреки многократните забележки
към ответницата, последната не предотвратила влизането на животните /кравите/ в
посевите на ищеца. Твърди, че за нанесените вреди по реда на чл. 22 ЗОСИ били
определени вреди в размер на 1584 лв. Твърди, че по ч.гр.д. № 734/2020 г. на
РС-Раднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1584
лв. за нанесените вреди, но ответницата подала възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено вземането му от ответницата за сумата от 1584 лв., представляваща
обезщетение за вредите от унищожена реколта от стадо с крави на ответницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответницата М.Б.А., в който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че никога не била уведомявана за този или друг казус,
никой не и е звънял или търсил по друг начин, за да я уведоми за проблем с
нейните животни и унищожени посеви от животните. Твърди, че кравите се
отглеждат от нея и нейния съпруг Александър Аспарухов и се изкарват на паша
изключително рядко, а в селото имало и други стада освен тяхното. Твърди, че
отказва да приеме обвиненията срещу нея, тъй като е трябвало да бъде извикана
на място или поне осведомена.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно отговорността по чл. 50 ЗЗД не
е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия, а тя е
обективна и безвиновна, като при нея отговорността е солидарна за собственика
на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира. Основанието на отговорността за
вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при
притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети
лица, води до носене на отговорност при нанесена от животно вреда. За да
възникне тази отговорност е необходимо: наличие на вреди – имуществени
/претърпени загуби или пропуснати ползи/ или неимуществени; вредите да са
произтекли от животно; животното да е собственост на лицето, от което се търси отговорност
или да се намира под негов надзор; бездействие от страна на собственика или
лицето, упражняващо надзор върху животното; причинна връзка между бездействието
и настъпването на вредите – вредите трябва да са пряка и непосредствена
последица от това, че собственикът или онзи, който е бил длъжен да упражнява
надзор, е бездействал и не е препятствал възможността на животното да причини
вредите. Поради това отговорността по чл. 50 ЗЗД е за собственика и за лицето,
под надзора на което са се намирали животните.
С протоколно определение от 27.07.2021 г.
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите, че ответницата М.Б.А. заедно със съпруга си
А.О.А.си отглеждат стадо крави в района на с. Любенова махала, община Нова
Загора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК за
основателност на иска ищецът следва да докаже, че собствено на ответницата
стадо с крави е навлезнало в обработван от ищеца масив, в който е бил насят
маслодаен слънчоглед, в резултат на което навлизане около 18 дка от засетия в
масива слънчоглед е бил напълно унищожен, както и размера на вредата.
С оглед постановеното определение № 200
от 09.06.2021 г. по ч.в.гр.д. № 1363/2021 г. на ОС-Стара Загора по реда на чл.
274 ГПК, то настоящият съдебен състав на основание чл. 278, ал. 3 ГПК е длъжен
да се съобрази с даденото правно разрешение на въпроса за допустимостта на иска
и поради това не следва да се дават съображения за допустимостта на иска по
възраженията на ответницата.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите С.И.С.и И.М.И., които са незаинтересовани от изхода
на делото лица и чиито показания съдът намира за обективни и съответстващи на
събраните писмени доказателства. От показанията на свидетелите се установява,
че единственото стадо в селото, което се извежда на паша и минава в близост до
масива на ищеца, засят с маслодаен слънчоглед през 2020 г., е именно стадото с
крави на ответницата М.А..
Свидетелят И.М.И.е кмет на селото, който е свидетел очевидец как конкретното
стадо с крави, собственост на ответницата М.А., е било навлезнало в почти готов
за жънене маслодаен слънчоглед, посят и отгледан от ищеца в масив в с. Любенова
махала в местността Герена. Там ищецът Р.Р. имал два съседни масива, засети с
маслодаен слънчоглед през 2020 г., като в по-малкия масив била нанесена щета от
навлизане на крави на ответницата в масива. Свидетелят И. посочва, че отишъл на
място и заварил в масива около 70-80 крави, които било невъзможно да се
прочетат като бройка колко били дори, защото слънчогледът бил висок, кравите не
се виждали и постоянно прииждали и излизали от масива. Свидетелят И. видял там
пастира на кравите и го накарал да изкара кравите, като дори пастирът
потвърдил, че кравите са на ответницата. Свидетелите не се сещат точно колко
декара са били унищожени, но пък кметът на селото е стартирал процедура по ЗОСИ
за констатиране и обезщетяване на вредите чрез назначаване на комисия и вещо
лице. Другият свидетел С.И.С.също е ходил на място и е видял отъпкан масива със
слънчоглед.
По делото са представени и приети като
писмени доказателства протокол № 1 от 05.08.2021 г. /л.5/, от който е видно, че
комисията по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗОСИ е констатирала, че целият масив на Р.И.Р.
в местността „Герена“ е засят с маслодаен слънчоглед, който бил в техническа
зрялост, тоест готов за жънене. В протокола е посочено, че унищожената плътна
площ в масива е 18 дка.
От така събраните гласни и писмени
доказателства съдът намира за безспорно установено, че част от стадото крави на
ответницата е навлязло в масива с маслодаен слънчоглед на ищеца и го е отъпкал,
в следствие на което ищецът е понесъл вреди от невъзможността да събере
реколтата от общо 18 дка зрял и готов за жънене слънчоглед. Дори св. И.М.И.посочва,
че ищецът след замерване на увредената площ веднага пуснал комбайн да жъне, за
да не погине и другият останал слънчоглед от повторно навлизане на кравите на
ответницата в масива. Поради това се установява, че е налице за ищеца вреди в
пряка причинна връзка от безпризорното стадо крави на ответницата, навлязло в
масива със слънчоглед на ищеца в края на месец юли 2020 г. Видно е също, че ответницата
и нейния пастир са бездействали при навлизане на кравите в масива, тоест не са
предотвратили навлизането на кравите в масива. За вредите по чл. 50 ЗЗД е без
значение уведомяването на собственика на животното, тоест не е елемент от
фактическия състав уведомяването, поради което възражението на ответницата в
този смисъл е неоснователно.
По делото е прието заключение на СИЕ, от
която е видно, че размерът на вредата към датата на деянието /бездействието/ е
на стойност 1584 лв., което напълно съвпада и с посоченото като размер на
щетата и в протокола на комисията по ЗОСИ. С оглед всичко установено е видно,
че общия размер на увреждането на засетия маслодаен слънчоглед в размер на 18
дка плътна площ в масива на ищеца е на стойност 1584 лв.
С оглед на всичко горепосочено съдът
намира, че са доказани при условията на пълно и главно доказване всички
елементи от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД и искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да се уважи в размер на
сумата от 1584 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, както е поискано в петитума на
исковата молба с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата дължи на ищеца сторените в производството разноски, които се
установиха в размер на 913,36 лв. /31,68 лв. ДТ в заповедното производство, 300
лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 31,68 лв. ДТ в
исковото производство, 300 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 250 лв. възнаграждение за вещо лице/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Б.А., ЕГН **********,***,
дължи на Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1584,00 лв. (хиляда петстотин осемдесет
и четири лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди върху масив от
18 дка плътна площ от маслодаен слънчоглед в землището на с. Любенова махала,
местността Герена, унищожен от стадо крави на М.Б.А. в края на месец юли 2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 260135/02.12.2020 г. по ч.гр.д. № 734/2020
г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА М.Б.А., ЕГН **********,***, да заплати на Р.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в
производството в размер на 913,36 лв. /деветстотин и тринадесет лева и 36 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: