РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20232100100081 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.
П. З., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. Г. Д. № *, със съдебен
адрес: гр. София, ул. Христо Белчев № 2, четвърти полуетаж, офис 4,
адвокат Николай Димитров срещу ответника „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Г. М. Д. №1.
По делото е предявена претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, които са претърпени
от ищцата в резултат на ПТП с автомобил, застрахован при ответното
дружество, при което произшествие е загинал нейния син И. Й. Б..
Видно от изложеното в исковата молба, на 09.02.2022г., около
12,42 ч., в гр. Бургас, кв. Д. е., ул. З. З. № *, настъпва ПТП между
водача на лек автомобил марка „Тойота“, с ДК № А 8867 НК,
управляван от И. А. А. и мотор марка „Хонда“, ДК № 3662 К,
управляван от И. Й. Б. Твърди се, че ПТП е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил, който е предприел маневра „завой на
1
ляво“ в нарушение на Закона за движение по пътищата, тъй като не е
се уверил, че навлизайки в лявата лента няма други автомобили и
същата е свободна, при което е реализирал удар с попътно движещия
се мотор. При настъпилото ПТП, са настъпили тежки телесни
увреждания за ищеца, които в крайна сметка водят до неговата смърт.
Твърди се, че в резултат на настъпилата смърт на моториста, са
настъпили болки и страдания за ищцата, която е негова майка. За
претърпяните неимущесвтени вреди ищцата претендира обезщетение
от ответното застрахователно дружество, за което се твърди, че има
валидно сключен договор за застраховка „ГО“ с виновния за ПТП
водач.
Ищцата претендира и законна лихва върху търсеното
обезщетение в размер на 100 000 лева, считано от 04.03.2022г. - датата
на извънсъдебно заявяване на претенция пред ответника до
окончателното и заплащане, както и разноски по делото.
В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата
молба.
Предявените искове се оспорват по основание и размер.
Ответникът не оспорва факта на настъпване на ПТП, както и че
водачът на автомобила, участник в ПТП, е застрахован при него.
Оспорва се твърдяния механизъм на настъпване на ПТП, а от там и
липсата на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите вреди за починалия водач.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че единствен виновен за
ПТП е водачът на автомобила, като се твърди, че мотористът не е
правоспособен водач, както и е управлявал МПС с над допустимата
по закона скорост, което не му е позволило да избегне настъпването
на ПТП.
При становище на съда за основателност на иска за неимуществени
вреди се твърди прекомерно завишен размер на търсеното
2
обезщетение.
Твърди се неоснователно претендиране на законна лихва от
посочената от ищеца дата, като такава е дължима съгласно
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ след
изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на ответника.
Претендира се присъждане на разноски.
Предявената претенция е с правно основание чл. 432, ал. 1 във
вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. от Кодекса за застраховането
във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, а именно от
ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на лице, причинило ПТП, се претендира
обезщетяване на неимуществени вреди от загубата на детето на
ищцата, загинало в ПТП с автомобил, застрахован при ответника,
ведно с лихва върху търсеното обезщетение в размер на законната.
Претендира се присъждането на разноски.
По делото не е спорна фактологията, че ищцата е майка на И. Й.
Б. който е починал в пътно-транспортното произшествие, случило се
на 09.02.2022г., в гр. Б., кв. Д. е., ул. З. З. № *. Не е спорно по делото,
че настъпва ПТП между водача на лек автомобил марка „Тойота“, с
ДК № А 8867 НК, управляван от И. А. А. и мотор марка „Хонда“, ДК
№ 3662 К, управляван от И. Й. Б. Вина за настъпилото ПТП
безспорно носи водачът на лекия автомобил, като това е установено с
влязла в сила присъда по НОХД № 419/2023г. по описа на БОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда
има задължителна сила за настоящия съд относно извършването на
деянието, което е предмет на деликта в настоящото гражданското
производство, противоправността на това деяния и виновността на
дееца. Наказателният съд е установил със задължителна сила за
настоящия съд, че водачът на лек автомобил марка „Тойота“, с ДК №
А 8867 НК, управляван от И. А. А. е извършил нарушение на Закона
за движение по пътищата при предприемане на маневра завой наляво,
3
като е допуснал ПТП, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на И. Й. Б. Следователно е установено, че е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на сина на
ищцата. Не е спорно по делото, че към момента на случилото се ПТП,
за лек автомобил марка „Тойота“, с ДК № А 8867 НК, е имало
валидно действаща застраховка „ГО“, със застраховател ответното
дружество.
С оглед установената фактология по делото, предявеният пряк
иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя на едно лице,
причинило деликт, е основателен на заявеното правно основание.
Съдът намира, че по делото се доказа и факта на съпречиняване
на деликта от страна на пострадалото лице, като за този си извод се
базира на компетентно изготвената съдебно автотехническа
експертиза и изслушването на експерта в съдебно заседание.
Експертиза сочи на следния механизъм на настъпване на ПТП:
Водачът на лекия автомобил е предприел маневра завой наляво в
платно за движение-двупосочно. При предприемането на маневрата е
намалил скоростта, подал е нужния светлинен сигнал, но не е видял, а
е могъл да види, започналото вече изпреварване от управлявания от
пострадалото лице мотоциклет. Водачът на мотоциклета от своя
страна, се е движил неправилно при предприетото изпреварване, като
е бил по-скоро близко до осевата линия. Вещото лице е установило
спирачни следи на 0,6 м. в ляво на разделителната линия. Правилния
начин за изпреварване, изисква заставане в средата на лентата за
изпреварване, с оглед възможността да бъде възприето изпреварването
от страна на другите водачи. Водачът на мотоциклета се е движил с
превишена скорост-102,5 км/ч при разрешена такава в размер на 50
км/ч. Водачът на мотоциклета е предприел неправилно и
несвоевременно спиране, тъй като е реагирил със спиране едва след
като вече лекият автомобил е завивал, а е можел да види подадения
светлинен сигнал за предприемане на маневрата и да задейства
4
спирачките към този момент. Отделно от това вещото лице е
констатирало и неправилно спиране със задна спирачка или
едновременно със задна и предна спирачка, вместо само с предния
спирачен механизъм. Начинът на избиране на спиране е довел до
нестабилност на мотоциклета и загубване на управлението му.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите предвижда, че обезщетението за претърпени вреди от
непозволено увреждане следва да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за настъпването им. В случая съдът констатира по-голяма
причинно-следствена връзка за настъпване на вредите в резултата на
поведението на пострадалото лице. Пострадалото лице е предприело
опасна маневра изпреварване на повече от един автомобил, като не е
забелязал подадения светлинен сигнал за маневрата на лекия
автомобил. При изпреварването не е разположил правилно
мотоциклета в средата на лентата за изпреварване, като така е
затруднил забелязването си от водача на лекия автомобил.
Пострадалото лице се е движило с превишена скорост, като
експертизата е установили, че ако се е движил с разрешената по закон
скорост, е щял да избегне удара с лекия автомобил. Водачът на
мотоциклета е предприел неправилно и несвоевременно спиране. При
така констатираното съдът намира, че настъпването на вредите за
пострадалото лице са в 70 % причинна връзка с неговото поведение и
при участие на застрахованото при ответника МПС в размер на 30 %
съпречиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите съдът определя преживяните от ищцата болки и страдания
по справедливост и като съобразява конкретни обстоятелства, а
именно: възраст на пострадалия, характер и тежест на увреждането,
интензитет и продължителност на болките, налице ли е пълно
възстановяване от травмите и възможност за такава, икономическото
състояние в страната към момента на увреждането и свързания с това
5
размер на лимитите на отговорността на застрахователите. Съдът
констатира от представените писмени доказателства, че към момента
на настъпване на смъртта на пострадалото от ПТП лице, И. Й. Б.,
същият е бил на възраст от 37 г. Събраните гласни доказателства-
разпит на брата на починалото лице и кметския наместник на с. Р.,
където живее ищцата, установяват, че ищцата и починалия и син не
живеят в едно населено място. Същите обаче са поддържали нормални
и близки отношения като между майка и син. Помагали са си взаимно.
Пострадалото лице е имало собствено семейство, като ищцата е
помагала за отглеждането на децата на своя син. И двамата разпитани
свидетели установяват, че в резултата на загубата на сина си, ищцата е
съкрушена и не може да превъзмогне загубата на детето си.
Свидетелят П. Б.-другия син на ищцата свидетелства, че майка му е
станала неадекватна в следствие на случилото се, започва да забравя,
изоставила се е и не полага грижи за себе си.
С оглед така изложеното относно състоянието на ищцата след
смъртта на нейния син, като безспорно случилото се представлява
невъзвратима загуба, съдът намира, че по справедливост на ищцата се
дължи обезщетение за загубата на нейното дете в размер на 150 000
лева. При определяне на обезщетението съдът се води от факта, че се
касае за настъпване на смърт на млад човек, който е поддържал
близки и сърдечни отношения и отношения на взаимопомощ със
своята майка-ищцата по делото. При определяна на обезщетението,
съдът отчита и факта, че все пак починалият син на ищцата вече е
започнал самостоятелен живот и не живее с майката, като загубата не
може да се сравни със загуба на непълнолетно дете. Съдът отчита и
факта, че това не е единствено дете на ищцата.
За така определеното обезщетение от съда по справедливост в
размер на 150 000 лева, ответникът следва да отговаря само до размер
на приноса на извършителя на деликта, който съдът е приел за 30 %
или предявената претенция за неимуществени вреди е основателна за
6
размера от 45 000 лева. Сумата се дължи със законна лихва от
заявяване на извънсъдебната претенция от страна на ищцата, а именно
от датата 04.03.2022г. до окончателното и изплащане. Неоснователно е
твърдението на ответника, че законната лихва се дължи от същия след
изтичане на срока за произнасянето му-чл. 496, ал. 3 от КЗ.
Застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите
по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице, а след изтичане на
срока по чл. 496, ал. 3 от КЗ дължи лихва за забава за своето
неизпълнение. С оглед на което и предвид установеността, че
пострадалата е уведомила ответника на 04.03.2022г., като няма
извънсъдебно плащане, считано от 04.03.2022г. до окончателното
изплащане на обезщетението, ответникът дължи лихва за забава както
за деликвента, така и на основание своята забава. При това си
становище съдът се позовава на следната съдебна практика: Решение
№ 128 от 8.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 750/2023 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Анна Баева,Решение № 72 от 29.06.2022 г. на ВКС
по т. д. № 1191/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица
Божилова, Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. №
1221/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева.
-разноски
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за
производството, като с оглед становището на съда за основателност на
иска до размера от 45 000 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът дължи държавна такса за производството в размер на 1 800
лева.
Ищцата е представлявана от адвокат Акалиев безплатно, като
адвокатът е поискал присъждане на адвокатки хонорар съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във вр. 1л. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от цитирания закон
7
препраща към приложение на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Съдът, с оглед решение на СЕС
по дело С-438/22, не следва да се съобразява с предвидените
минимални размери на адвокатските възнаграждения в посочената
наредба, а следва да се води от правната и фактическа сложност на
делото и извършената работа от адвоката на който се дължи
възнаграждението. Съдът определя възнаграждение на адвоката в
размер на 3 000 лева с ДДС.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца с оглед частичната
основателност на иска му се дължат разноски в размер на 90 лева-част
от платена разноска за експертиза.
Ответникът е поискал заплащането на разноски като на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно на отхвърлената част на исковете, му се
дължат такива. Представен е списък на разноските, видно от който се
претендират такива в размер на 3 614 лева. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 1 987,70 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М.
Д. №1, да заплати на Н. П. З., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. Г.
Д. N *, със съдебен адрес: гр. София, ул. Христо Белчев № 2, четвърти
полуетаж, офис 4, адвокат Николай Димитров, сумата от 45 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на детето и И. Й. Б. - починало
при пътно-транспортно произшествие на 09.02.2022г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 04.03.2022г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената
сума от 45 000 лева до търсената от 100 000 лева.
8
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М.
Д. №1, да заплати на адвокат Борис Албертов Акалиев, с ЕГН
**********, сумата от 3 000 лева с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М.
Д. №1, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 1 800
лева, дължима държавна такси за производството.
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М.
Д. №1, да заплати на Н. П. З., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. Г.
Д. № *, със съдебен адрес: гр. София, ул. Христо Белчев № 2,
четвърти полуетаж, офис 4, адвокат Николай Димитров, сумата от 90
лева-дължими съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н. П. З., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. Г. Д. № *,
със съдебен адрес: гр. София, ул. Христо Белчев № 2, четвърти
полуетаж, офис 4, адвокат Николай Димитров, да заплати на
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М. Д. №1, сумата от 1 987,70
лева-дължими съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9