Решение по дело №56394/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5540
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20211110156394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5540
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110156394 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Л. Г. Р. и С. Г. Р., както следва:
- искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1825.83
лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата
35.84 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2018г. – 30.04.2020г., за
топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл....., вх.1, ет.5,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-30.09.2021г., до
окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за сумата 268.46 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за
периода 15.09.2019г. – 17.09.2021г. и 7.30 лева– лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2018г.- 17.09.2021г.
Сумите се претендират при равни квоти.
Ищецът твърди, че ответниците са потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, всеки като собственик на 1/2 ид.ч. от имота, поради което са задължени
да заплатят стойността й, което не са сторили. Представят се писмени доказателства. Правят
се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач.
1
Претендират се разноски.
Ответникът С. Г. Р. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва през
процесния период да е бил собственик на имота. Твърди, че през 2007 г. е дарил своя
наследствен дял от процесния имот на трето за спора лице - Хр. П. Сл., както и е заявил
изричен отказ от този дял в нарочна декларация.
Ответникът Л. Г. Р., чрез назначения особен представител адв.К., оспорва исковете по
основание и размер с аргумент, че по делото липсват доказателства относно размера на
претендираните задължения – за отопление на имота, от сградна инсталация и за топла вода,
а претендираните суми са многократно завишени и недължими. Релевира евентуално
възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва съдържанието на
представените към исковата молба документи – съобщения към фактури и извлечение от
сметки по месеци, с довод, че са частни свидетелстващи документи и съдържат изгодни за
издателя данни и не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Възразява по отношение
на исканията за допускане на експертизи, както и за приемане на извлечение по сметка,
съобщение към фактура №**********/31.07.2019 г. и договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., тъй
като счита същите за неотносими.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 29.10.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
21.11.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
2
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса и се доказва включително от заключението
по съдебно-техническата експертиза. Доводът, че няма данни за облигационна обвързаност
между тези лица през процесния период, не се споделя. Обстоятелството, че договорът е от
по-късна дата, не променя факта, че етажната собственост е избрала разпределително
дружество - „Техем Сървисиз“ ЕООД, което – видно от заключението по СТЕ, е
осъществявало услугата. Друго решение на етажната собственост, с което да е избрано
различно от това лице, което да осъществява дялово разпределение, не се съдържа по
делото.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Топлоснабденият имот е придобит от Е. Н. Р. и Г. Л. Р. по силата на дарение, направено
от Хр. П. Сл. – нотариален акт за дарение № ...., том I, дело № 158/30.06.2006г. /л. 19-20 и л.
21-22/
От извършената служебно справка по реда на Наредба № 14/2009г. се установи, че на
11.05.2007г. е починал Г. Л. Р. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга Е. Н. Р. и
синовете си – Л. Г. Р. и С. Г. Р..
С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка №
173, том I, дело № 167 от 25.06.2007г. /л. 17-18/ Е. Н. Р. е прехвърлила на Хр. П. Сл. ½ ид.ч.
от топлоснабдения имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок № .....,
ет. 6.
С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка №
55, том II, дело № 246 от 25.09.2007г. /л.9-10/ Е. Н. Р. е прехвърлила на Хр.П. Сл. 1/8 ид.ч. от
топлоснабдения имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок № ..., ет. 6.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 25.09.2007г. /л.14-15/ С. Г. Р. е дарил
на Хр. П. Сл. своите 1/8 ид.ч. от топлоснабдения имот – апартамент № 26, находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“, блок № ...., ет. 6.
На 28.09.2017г. Хр. П. Сл. е продал на Л. Г. Р. своите 13/16 ид.ч. от топлоснабдения
имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок № ...., ет. 6 – нотариален
3
акт за продажба на недвижим имот № 93, том I, дело № 76/28.09.2017г. /л. 11-12/.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че собственик на
имота е само и единствено ответника Л. Г. Р. по силата на правна сделка и по наследство.
По изложените съображения, съдът не споделя направеното от процесуалния представител
на този ответник възражение, че същият не е собственик на имот, или че е такъв, но заедно с
други лица. Доказателствата по делото еднопосочно сочат, че другият ответник по делото не
се явява собственик на имота, а такъв е само Л. Г. Р..
Като собственик на имота той се явява страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
По делото не се оспорва начина на начисляване на топлинната енергия.
При все това, по делото е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира
имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно
отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал
периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по
фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за
имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са
приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било
извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за
битово горещо водоснабдяване.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната, изслушана и приета и
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 1825.83 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в
гр.София, ж.к. „Л.“, бл...., вх.1, ет.5, за периода 01.07.2018г. – 30.04.2020г., 35.84 лева –
главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2018г.-30.04.2020г.; 268.46
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. –
17.09.2021г., както и на сумата 7.30 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2018г. – 17.09.2021г.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а исковата молба, която
прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирана на 30.09.2021.
Вземанията, възникнали преди 30.09.2018г. се явяват погасени по давност и възлизат в общ
размер от 70.83 лева, от които 35.84 лева главница за доставена топлинна енергия и 11.13
4
лева лихва върху нея.
Общият размер на вземанията след 30.09.2018г. възлизат на 2073.90 лева, от които
1773.43 главница за периода 01.07.2018 г – 30.04.2020 г и 257.33 лева лихва за периода
15.09.2019г.-17.09.2021г., както и главница за дялово разпределение от 35.84 лева за периода
01.08.2018г.-30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 7.30 лева за периода 01.10.2018г.-
17.09.2021г.
При съобразяване, че ответника Л. Г. Р. се явява потребител на топлинна енергия за
процения период и имот, то предявените срещу него искове следва да се уважат, но само до
сумите, които се търсят от ищеца срещу този ответник, и след съобразяване на погасените
по давност вземания досежно търсената срещу този ответник част. С оглед изложеното,
дължими от Л. Г. Р. са следните вземания: 886.71 лева главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.07.2018 г – 30.04.2020 г и 128.67 лева лихва за периода 15.09.2019г.-
17.09.2021г., както и главница за дялово разпределение от 17.92 лева за периода
01.08.2018г.-30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 3.65 лева за периода 01.10.2018г.-
17.09.2021г. За разликата над сумите за главница за доставена топлинна енергия и лихва
върху нея, предявените искове следва да се отхвърлят като погасени по давност.
Предявените исковете следва да се отхвърлят срещу ответника С. Г. Р. поради липса на
качеството му на потребител на топлинна енергия за процесния период и имот, т.е. като
неоснователни.

По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1345.00 лева, от които 85.00 лева
държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице, 660.00 лева депозит за особени
представители и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК
и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Половината част от тези разноски и съобразно уважената част от иска, в тежест на
ответника Л. Г. Р. следва да се възложи сумата от 652.51 лева.
Разноските, направени от ищеца за депозит за особен представител, назначен на
ответника С. Г. Р., следва да останат за негова сметка, заедно с половината от останалите
разноски, направени в хода на производството.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ...., вх. 1, ет.5, ап.
5
...., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......., следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 886.71 лева главница за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл....., вх.1,
ет.5, за периода 01.08.2018 г – 30.04.2020 г., както и на сумата 17.92 лева – главница
за осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2018г.-30.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2021г., до
окончателното изплащане, като ОТХВРЪЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 912.91 лева и
за периода 01.05.2018г.-01.08.2018г. като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 128.67 лева– лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-17.09.2021г., както и на сумата 3.65 лева
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018г.-
17.09.2021г., като ОТХВРЪЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния
претендиран размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 134.23
лева за периода 15.09.2019г.-17.09.2021г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
......, кумулативно обективно съединени осъдителни искове срещу С. Г. Р., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ......1 вх. В, ет.7, ап. ...., както следва:
- искове с правно основание чл.150 ЗЕ за сумата 912.91 лева за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 17.92 лева за осъществено
дялово разпределение за периода 01.08.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден имот –
апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл......, вх.1, ет.5, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба-30.09.2021г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 134.23 лева – лихва за забава
върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 17.09.2021г. и 3.65
лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018г.-
17.09.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, сумата 652.51 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
депозит за вещо лице и особен представител.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ....., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6