Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С исковата си молба ищцата Я. Д. Д. твърди, че между нея и ответника „И. П.”Е. В. Т. е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в гр. К., подробно описан. По силата на този договор ответникът се задължил да прехвърли правото на собственост върху имота на ищеца не по- късно от 30.11.2008г. в състояние, описано в договора. Ищцата от своя страна се задължила да заплати договорената продажна цена. Съгласно договора в случай, че някоя от страните не изпълни в срок задължението си, продавачът дължи на купувача лихва в размер на 1% месечно върху получените суми, в случай на закъснение с повече от два месеца за прехвърляне на собствеността. Ищцата твърди да е платила на ответника сумата от 135000лв. по договора. Твърди, че последният не е изпълнил задължението си за прехвърляне собствеността върху описания недвижим имот. С нотариална покана ищцата поканила ответника да заплати лихвата съгласно цитирания по- горе текст на договора и да се яви на 25.04.2013г. пред нотариус Мария В. в Ц., за да бъде прехвърлена собствеността върху процесния имот. Поканата според ищеца била връчена на 11.04.2013г. Ответникът не се явил при нотариус на посочената в поканата дата, поради което и с оглед съдържанието на нотариалната покана ищ÷ата счита предварителния договор между нея и ответника за развален. Ответникът бил поканен и да заплати на ищцата сумата от 66150лв., която представлява договорена лихва за забава съгласно чл. 17 от договора помежду им, за периода от 31.01.2009г. до 28.02.2013г. Тази сума не била заплатена от ответника. В тази връзка се претендира да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 135 000лв., предплатена продажна цена на имота, предмет на договора от 09.08.2007г., както и сумата от 66150лв. договорна лихва за забава, както и законната лихва върху всяка една от тези суми за период от датата на подаване на исковата молба до момента на окончателното им изплащане. Претендира разноски В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът „И. П.”Е. В. Т. оспорва предявените искове. Навежда възражение, че не е бил собственик на имота, предмет на договора между него и ищцата, поради което договорът се явява без предмет. Оспорва наведеното твърдение, че ищцата е платила суми по договора, посочени в исковата й молба. Твърди, че не е получавал нотариална покана от ищцата, понеже нотариусът отказал да я предаде на негов служител с нарочно пълномощно. Направено е оспорване на представените от ищцата разписки, като се твърди, че те не удостоверяват плащания на суми по договора, по съображения ,развити подробно в отговора и постъпилите допълнителни молби от ответника. По отношение на претенцията за неустойка се прави възражение, че тя е прекомерна и не е в съответствие с определената с постановление на МС. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените от страните твърдения, като изслуша становищата им и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Между страните по делото е сключен предварителен договор от 09.08.2007г., по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищцата правото на собственост върху недвижим имот в гр. К., за сумата от 75 915 евро. В договора е уговорен срок за сключване на окончателния договор 30.11.2007г. Цената по договора е следвало да бъде изплатена по начина, уговорен в чл. 4 от същия, като за получените суми по договора продавачът издава на купувача подписани разписки. Съгласно чл. 17 от предварителния договор при закъснение от страна на продавача с повече от два месеца а прехвърляне на собствеността, същият дължи лихва в размер на 1% месечно върху получените суми. От данните по делото се установява, че ищцата е заплатила на ответника по процесния договор общата сума от 135 000лв. а да достигне до този извод съдът съобрази представените и приети като доказателство по делото пет броя разписки, две платежни нареждания, извлечение от банковата сметка на ищцата и показанията на свидетеля Д. Д.- баща на последната. Разписките удостоверяват получаването на суми съответно от 10 000лв., 35 000лв.;26 000лв.;24000лв; 21000лв. от страна на М. М.- управител на И , от името на Я. Д. . В тях изрично е посочено, че сумите се получават от М. по договора от 09.08.2007г. Двете платежни нареждания установяват превод по банков път на суми съответно 13 000лв. и6000лв. от името на Я. Д. по сметката на „И. П.”Е. В. Т., като основанието за плащане е покупка на апартамент. Същото се удостоверява и от извлечението от банковата сметка на ищцата. Ответната страна е оспорила факта, че сумите са получени от М. като управител на „И. П.”Е. В. Т. с твърдението, че подписите върху някои от разписките са разменени, като на „предал ” в тях не се е подписал управителят, а друго лице, както и с обстоятелството, че сумите не са предадени лично от ищцата, а от трето за договора лице. От показанията на свидетеля Д. се установява, че сумите по четири от петте разписки, цитирани по – горе, които са предявени на свидетеля, са предадени от самия него на М. М., като предаването на сумите е било от името на ищцата, която е дъщеря на свидетеля. Д. свидетелства, че лично М. е получил сумите по разписките, като е подписал същите собственоръчно. Описвайки обстоятелствата по предаване на сумите, свидетелят сочи, че на две от разписките получателят се е подписал като „предал”, а той самият като „приел” сумата по тях. По отношение платежните нареждания, цитирани по – горе, свидетелят също заявява, че сумите са внесени от него в съответната банка по сметка на ответното дружество от името на дъщеря му във връзка със сключения между нея и ответника договор. Показанията на свидетеля, които не противоречат на събраните по делото писмени доказателства, съдът кредитира като достоверни и допустими относно обстоятелството, че предаването на сумите по цитираните платежни документи е ставало от името на ищцата по процесния договор и че разписките за предаване на сумите са подписани лично от М. М.- управител на „И. П.”Е. В. Т.. Не се спори по делото обстоятелството, че в срока по договора ответникът не е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността върху имота, предмет на същия. С нотариална покана от 26.03.2012г. ищцата е поканила ответника освен да изпълни задължението си за прехвърляне правото на собственост върху имота- предмет на договора между тях- и да й заплати лихва до 28.02.2013г. по същия договор в размер на 66 150лв. Определен е срок за изпълнение на двете посочени задължения – първото – до 25.04.2013г. пред нотариус Мария В. в гр. Ц., а второто – до 14 дни от получаване на поканата. В поканата се съдържа изрично предупреждение, че ако задълженията по договора не се изпълнят в съответния срок, договорът ще се счита за развален. Поканата е връчена от нотариус С. К. на търговеца – ответник по реда на чл. 50 вр. с чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, на 28.03.2013г. С протокол от 25.04.2013г., нотариус М. В. е удостоверила, че на посочената дата, в часът, посочен в нотариалната покана, отправена чрез нотариус Стойна Колева, пред нея се е явил само Д. Д.- пълномощник на ищцата. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55,ал. 1 пр. 3 от ЗЗД вр. с чл. 88,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 135 000лв., иск с правно основание чл. 92от ЗЗД за сумата от 66150лв. и иск с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД. Депозирано е възражение по чл. 92,ал.2 от ЗЗД а прекомерност на неустойката. От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен валиден предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, по който договор ищцата има качеството на купувач, а ответникът- на продавач. Относно този договор ответникът е възразил, че тъй като не е собственик на имота, предмет на същия, договорът се явява с невъзможен предмет. Дори и да не е бил собственик на имота, предмет на договора, ответникът, задължавайки се да прехвърли правото на собственост върху него този имот, е поел едно валидно задължение. В случая не се касае за невъзможен предмет. Основателността на възражението, че имотът, предмет на процесния договор не е собственост на продавача по същия, би била от значение в един процес по чл. 19,ал.3 от ЗЗД във връзка с този договор, но не и в настоящото производство. Факт, неоспорен по делото е, че ответникът не е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността върху имота, предмет на предварителния договор. Доказано е и че ищцата е заплатила сумата от 135 000лв. като цена по предварителния договор, като една част от сумата / 10 000лв/е предала лично на управителя на „И. П.”Е. В. Т. при сключване на договора, а част от цената нейният баща е предал от нейно име на същото лице, а трета част е преведена по банков път. Оспорванията на ответника, свързани с приложените към делото разписки и платежни нареждания, удостоверяващи предаване на исковите суми, съдът намира за несъстоятелни. Съдържанието на приложените пет разписки за предаване на суми ясно сочи основанието за предаването им- договор от 09.08.2007 между страните. Същото се отнася и до платежните нареждания- основанието за превод на сумите е плащанÕ на цената на недвижим имот от Я. Д. на „И. П.”Е. В. Т.. Няма данни по делото, а и не са наведени такива възражения от ответника, да е налице друг договор освен процесния, сключен между страните на 09.08.2007г. Относно това кой е подписал представените разписки, съдът приема, че подписът върху тях е на Младен Мартинов, който е получил сумите. Във връзка с двете разписки, на които Мартинов се е подписал като „приел” упоменатите в тях суми, съдът приема с оглед показанията на разпитания свидетел, че от съдържанието на разписката ясно личи кой е приел сумите и след като и подписът му е положен под изявлението за получаването им, техен получател е М. Относно това дали договорът между страните е развален, съдът приема това обстоятелство за доказано. Този договор не подлежи на разваляне по съдебен ред, а по общия ред, упоменат в чл. 87 от ЗЗД. Съгласно този текст, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си, поради причина, заради която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В конкретния случай е безспорно установен фактът на виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му за прехвърляне собствеността върху имота, предмет на процесния договор. От друга страна е налице отправена до него покана от страна на ищеца с даден срок за изпълнение. Текстът на приложената към делото нотариална покана не оставя никакво съмнение относно това. Нотариалната покана е редовно връчена на ответника с оглед надлежното удостоверяване на този факт от страна на нотариуса. Връчването е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50,ал. 4 от ГПК на обявения към момента на залепването адрес на управление на ответното дружество. Факт, посочен в исковата молба е, че няколко дни след това ответникът е променил адреса си на управление и е заявил това обстоятелство за вписване в търговския регистър, но това не влияе на редовността на връчването. Ето защо възражението на ответника, че не е могъл да узнае съдържанието на нотариалната покана, е неоснователно. В срока за изпълнение, даден от ищцата, който съдът приема за разумен, ответникът не е изпълнил задължението си по процесния договор. С оглед предупреждението в нотариалната покана, съдът намира, че договорът между страните е бил развален с изтичане на дадения от ищеца срок за изпълнение, а именно – на 26.04.2013г. При това положение претенцията на ищцата, намираща правното си основание в разпоредбата на чл. 88ЗЗД вр. чл. 55,ал.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана. Налице е имуществено разместване, при което в патримониума на ответника са постъпили суми от общо 135 000лв. Към момента на плащането им е съществувало основание за това. След развалянето на договора между страните обаче основанието за даване на исковата сума е отпаднало с оглед разпоредбата на чл. 88 от ЗЗД, тъй като договорът между страните не е за периодично или продължително изпълнение. Ответникът дължи връщане на даденото по процесния договор и следва да бъде осъден да заплати на ищцата исковата сума от 135000лв. Претенцията с правно основание чл. 92,ал. 1 от ЗЗД също се явява основателна и доказана в пълния й размер. Ищецът претендира сумата от 66150лв. като „лихва”, уговорена съгласно договора за периода на забава от 31.01.2009г. до 28.02.2013г. Тълкувайки разпоредбата на чл. 17 от процесния договор по правилата на чл. 20 от ЗЗД, съдът с оглед съдържанието на клаузата, намира, че е налице уговорка за мораторна неустойка, обезпечаваща вредите от забава на ответника да изпълни поетото от него задължение по договора с ищцата. Наличието на неустоечна клауза и неизпълнението на обезпеченото с нея задължение по едно валидно съществуващо облигационно правоотношение/ доколкото за исковия период договорът между страните е бил валиден и действащ/, обосновават извода за основателност на претенцията на ищеца за заплащане на неустойка. Що се касае до размера, в който претенцията следва да се уважи, съдът счита, че следва да присъди цялата искова сума. Размерът на неустойката е изчислен съгласно уговореното в договораи претенцията е за период, през който договорът е бил действащ между страните. Възражението на ответника за прекомерност на неустойката е неоснователно, с оглед обстоятелството, че не е установено вредите от неизпълнение на поетото от ответника задължение по процесния договор да са по- малки по размер от уговорената неустойка. Доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника. Съдът му е дал указания в насока горното, поради което бездействието на последния / непредставянето на доказателства / влече след себе си неблагоприятната последица на отхвърляне на възражението му. Претенцията на ищцата с правно основание чл. 86,ал. 1 от ЗЗД като акцесорна спрямо двете главни предявени претенции, следва тяхната съдба. Тя следва да бъде уважена, като се присъди обезщетение за забава върху дължимите главници в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 21.06.2013г. до окончателното й изплащане. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по водене на производството пред първата инстанция, съгласно приложения към делото списък. Ответникът е възразил против присъждането на разноски за пътни разходи на процесуалния представител на ищцата. Тези разноски се дължат, доколкото попадат в обхвата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и доколкото се е наложило упълномощеният от ищцата адвокат да пътува от гр. София до гр. В. Т., за да изпълни задълженията си по процесуалното й представителство. Размерът на същите е доказан с надлежни писмени доказателства и няма основание за намаляването му. Водим от горното, съдът , Р Е Ш И: ОСЪЖДА „И. П.”Е. В. Т., ЕИК да заплати на Я. Д. Д., ЕГН* сумата от 135000лв. / сто тридесет и пет хиляди лева/, представляващи сума, с която „И. П.”Е. В. Т. неоснователно се е обогатил, както и сумата от 66 150лв. / шестдесет и шест хиляди сто и петдесет лева/ , представляваща неустойка по предварителен договор от 09.08.2007г., сключен между „И. П.”Е. В. Т., ЕИК и Я. Д. Д., ЕГН*, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.06.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 15491,20лв./ петнадесет хиляди четиристотин деветдесет и един лев и 20 ст./ разноски по водене на делото. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок , считано от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |