РЕШЕНИЕ
№ 1956
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110159579 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът -фирма, моли да се ОСЪДИ ответникът да му заплати:
- 2 817,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г.;
- 435,15 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 28.09.2021г.,
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М. (М.) С. С., оспорва иска:
- искът бил лошо редактиран (в о.с.з. този довод е изоставен);
- претенцията била недопустима, евентуално (а не алтернативно) – неоснователна;
- прави възражение и за давност.
Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа и правна страна:
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба,
който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия
между тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010
г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация,
която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която
1
съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по
гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева: Надлежни страни по
материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и
задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от
твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от
твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни,
а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална
субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в
противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да
предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Видно от списък на етажните собственици от 1972г. (л. 10), в ап. 36 от сградата, за която се
твърди, че е топлоснабдена (ж.к. ... – Удостоверение от СО – л. 9), живее М.С., като
фамилията не се чете, но започва с „Бур …“. В протокол от 25.08.2002г., вече имената са
Марийка С., като аб. № е 74563 – уточнението е „не желае“. Ответникът, предвид
становището на процесуалния му представител от о.с.з., не оспорва, че жилището е негова
собственост.
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 33 и чл. 31 от ОУ) - Решение
№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ
консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася (решението е постановено при предходните ОУ).
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
2
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в подобно правоотношение - чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане). Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС
(четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В тази връзка и Р. № 507 от 22.01.2013г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 1557/2011г.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК: Съобразно разпоредбата на §1, т.42/отм./ от ДР на
Закона за енергетиката „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В § 13, т. 1 от ДР на Закона
за защита на потребителите е дадено легално определение на общото понятие „потребител”.
За нуждите на специалните закони съществуват други определения. Такова е и това по §1,
т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката. След като е взето решение от общото събрание
на етажните собственици, т.е. от всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа,
всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен
3
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот,
потребителите са длъжни да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата. В
този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на
Република България.
С други думи, според националната и европейска практика, ТЕ е поръчана, а договорът е
сключен конклудентно.
До доказване на нещо различно от страна на ищеца, с давност е покрит периодът преди
18.10.2018г. (а предвид падежа на вземането – не е покрит и периодът от 01.09.2018г. до
18.10.2018г.).
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- главницата възлиза на 2 679,54 лева + 39,60 лева (дялово разпределение) = 2 719,14
лева; а
- лихвата на – 397,40 лева + 8,99 лева = 406,39 лева.
Доказателствената сила на търговските книги не е равнозначна на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя се преценява по вътрешно
убеждение от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Но искът може да бъде
уважен и само въз основа на извлечение от търговските книги. Редовността на книгите не се
предполага. Тя се доказва обикновено със заключение, изготвено от вещо лице-
счетоводител, от страната, която се позовава на тях – решение № 42 от 25.02.2004г. по гр.д.
№ 485/2003г., ТК на ВКС, решение № 155 от 13.03.2007г., ТК на ВКС.
В случая има приета експертиза, която установява редовността на книгите.
Действително на съда са известни хипотези на злоупотреба от страна на монополиста, но
българският правопорядък предполага добросъвестно поведение, каквото между другото не
се наблюдава от страна на ответника, който не желае или не може да бъде открит на
административния си адрес (постоянен/настоящ такъв).
Съобразно изложеното, искът е основателен за сумите, посочени по-горе.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 1 055,50 лева.
Списък по чл. 80 от ГПК не е представен.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, М. (М.)
С. С., съд.адр.: гр. С., тел. ..., чрез адв. Л.П., определен от САК, да заплати на фирма, ЕИК
...., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С.., р-н ... .., e-mail:
...., следното:
- сумата от 2 719,14 (две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и четиринадесет лева
стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 18.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от
18.10.2021г. до окончателното ù изплащате, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
претендиран размер от 2 817,28 (две хиляди осемстотин и седемнадесет лева и двадесет и
осем стотинки) лева, както и за периода от м. 05.2018г. до 17.10.2018г., като ПОГАСЕН
ПО ДАВНОСТ
- сумата от 406,39 (четиристотин и шест лева и тридесет и девет стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 28.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния претендиран размер от 435,15 (четиристотин тридесет и пет лева и
петнадесет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК,
- сумата от 1 055,50 (хиляда петдесет и пет лева и петдесет стотинки) лева, сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма, ЕИК...,
със седалище и адрес на управление гр. С., тел.: ..., факс: .., съд.адр.: гр. С., ..., e-mail: ...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5