Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.06.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

19.05

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

45

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. Ю.М., действаща в качеството си на пълномощник на Р.А.Ю. от ***, против Решение № 260027/29.01.2021 г., постановено по АНД № 1294/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че с обжалвания акт било потвърдено Наказателно постановление № 45-0000099/10.04.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на Р.А.Ю. от ***, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

Счита решението на Районен съд – Кърджали за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че в случая не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В този смисъл твърди, че в НП била дадена неточна правна квалификация на вмененото административно деяние. Следвало да се има предвид, че посочената от АНО разпоредба на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. съдържала 5 хипотези, поради което при така посоченото правно основание не ставало ясно, която от тези хипотези е нарушена според контролните органи. Словесното описание на нарушението не съответствало на въведената в НП правна квалификация на деянието, което било съществено процесуално нарушение, но независимо от това не било отчетено като такова от районния съд с мотива, че нарушителят не бил юрист и точното посочване на нарушението не би внесло допълнителна яснота.

Въвежда доводи, че в производството пред първоинстанционния съд наказващият орган не бил доказал по безспорен и категоричен начин, че в момента на проверката жалбоподателят извършвал дейност като таксиметров автомобил, с процесното МПС. Липсвали неоспорими доказателства, че към този момент е била осъществявана таксиметрова дейност, респ. обществено превоз на пътници срещу заплащане.

Излага съображения, че в конкретния случай не е била извършена задълбочена преценка от страна на АНО и съда за наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Твърденията за наличието на предпоставките за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на закона не били коментирани по никакъв начин от районния съд. Счита, че такива безспорно били налице по отношение на жалбоподателя с оглед неговото активно поведение – смяна на магнитните стикери на следващия ден, което се установявало от представения по делото протокол от проведен технически преглед, както и предвид обстоятелството, че от деянието не били настъпили каквито и да са вредни последици.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260027/29.01.2021 г., постановено по АНД № 1294/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 45-0000099/10.04.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на Р.А.Ю. от ***, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – И.д. директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 45-0000099/10.04.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на Р.А.Ю. от ***, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО административно нарушение, изразяващо се в това, че на 11.02.2020 г. около *** часа в ***, бул.„***“, в качеството си на водач на лек таксиметров автомобил „Пежо 207“ с рег. № ***, извършва таксиметров превоз на пътници с поставени двуредни магнитни ленти с шахматно разположени квадрати по цялата дължина на вратите на автомобила. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 10 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, лекият таксиметров автомобил трябва да има отстрани по цялата дължина на вратите непосредствено под линията на стъклата двуредна лента с шахматно разположени квадрати с размери и цвят съгласно приложение № 10. Посочил е, че съгласно едно от приложенията/третото/ на ал. 2 на чл. 21 от Наредбата, не се допуска използването на магнитни двуредни ленти с шахматно разположени квадрати по т. 10.

Съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че на датата, посочена в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. Относно липсата на конкретизиране в правната квалификация на деяние, кое точно предложение от нормата е нарушение, е посочил, че това по никакъв начин не ограничава правото на защита на санкционираното лице да разбера, в какво конкретно се изразява нарушението, за което е наложена административнонаказателната отговорност.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Р.А.Ю. от *** са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и нарушението е безспорно установено, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Съображенията на съда за неоснователност на въведените в касационната жалба доводи, са следните:

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 10 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници/в релевантната й за делото редакция – ДВ, бр. 13 от 2012 г./ въвежда изискването лекият таксиметров автомобил да има отстрани по цялата дължина на вратите непосредствено под линията на стъклата двуредна лента с шахматно разположени квадрати с размери и цвят съгласно приложение № 10. По силата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата/в горепосочената редакция на нормата/, не се допуска използването на магнитни знаци „Такси“ по т. 5, стикери с цените по т. 7, двуредни ленти с шахматно разположени квадрати по т. 10, табела по т. 12 и стикер по т. 15 на ал. 1.

Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници е издадена на основание законовата делегация на чл. 12а, ал. 5 от ЗАвПр/предишна ал.4/, съгласно която редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 4, както и условията и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Нормата на  чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, на което основание е наложено наказанието на жалбоподателя, предвижда налагането на глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на Закона за автомобилните превози и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание.

На първо място, неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес, обосновани с твърдения, че при съставянето на АУАН и издаването на  НП е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неточна правна квалификация на вмененото административно нарушение,  довело до опорочаване на цялото административно производство.

Основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния случай е безспорно, че в АУАН и процесното наказателно постановление е описано, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като контролните органи не се посочили с цифров израз конкретното предложение на нормата. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, като видно от съдържанието на акта, е налице ясно и недвусмислено описание, в какво конкретно се състои нарушението на посочената разпоредба, а именно: наличието на поставени на автомобила магнитни двуредни ленти с шахматно разположени квадрати по цялата дължина на вратите на автомобила. За съда е несъмнено по делото, че Р.А.Ю. е бил наясно, в извършването на какво конкретно административно нарушение е обвинен, което е видно от съдържанието на процесния АУАН № 246321 от 11.02.2020 г., в графата за възражения по акта, жалбоподателя собственоръчно е отразил: „не знаех, че не може с магнитни стикери“. Предвид това, настоящият състав приема, че констатираната непълнота в изписването на нарушената правна норма, по никакъв начин не е довела до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, респ. и до накърняване на процесуалните му права. Нарушението не се е отразило и на обосноваността на фактическите констатациите, съдържащи се в АУАН и в наказателното постановление, поради което според касационния съд не представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, обосноваващо отмяната на атакуваното наказателно постановление на това основание.

На следващо място, неоснователни са и въведение в касационната жалба твърдения за недоказаност на административното нарушение. В тази връзка видно от приобщените в производството пред районния съд доказателства – писмени и гласни, при констатиране на нарушението на 11.02.2020 г. Р.А.Ю. е извършвал таксиметров превоз/дейност с лек таксиметров автомобил „Пежо 207“ с рег. № ***, на който са били поставени магнитни двуредни ленти с шахматно разположени квадрати. Релевантните доказателства в тази насока – АУАН, показанията на свидетелите А. М. и С. И., са еднопосочни и взаимно кореспондиращи, поради което правилно е прието от районния съд, че нарушението е установено по делото. Следва да се отбележи, че при съставянето на АУАН жалбоподателят не е въвел възражения, че не е упражнявал таксиметров превоз, като конкретни доводи в тази насока не са релевирани и в хода на образуваните производства пред районния и административния съд.

Наложеният размер на административно наказание „глоба“ – 200 лв., е съответен на минималния предвиден от законодателя в санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, поради което е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца.

Най-накрая, касационната инстанция не споделя въведените от жалбоподателя доводи, че извършеното нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че процесното административно деяние, по начин на извършване, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не се установяват и смекчаващи обстоятелства, които да обосновават извода, че деянието се отличава от обикновените случаи на нарушение от този вид. Липсата на настъпили вредни последици не аргументира този извод, тъй като настъпването на вредни последици не е от значение за съставомерността на деянието.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По делото не е въведено искане от ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260027/29.01.2021 г., постановено по АНД № 1294/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.