Присъда по дело №941/2021 на Районен съд - Враца

МОТИВИ към присъда от 03.11.21 г. по НОХД № 941/21 г. на ВРС:

Против подсъдимия П. Н. П. е внесен обвинител акт от ВРП за това, че на
15.10.2019 г. в гр.Враца, в района на Автогара Враца, при условията на опасен рецидив
е отнел чужди движими вещи –сумата от 400.00 лв., от владението и без съгласието
на собственика СП. Г. ИВ. от гр.София, с намерение противозаконно да ги присвои-
престъпление по чл.196, ал.1,т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1,б.“а” и б.”б” НК.
По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдебното производство се е
развило по реда на диференцираната процедура по чл.371, ал.1,т.2 НПК. С определение
в съдебно заседание на 03.11.21 г., съдът е възприел направеното от подсъдимия
самопризнание и е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да
събира наново доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без изменения
и пледира за налагане на наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, около средния законов размер, с последваща редукция с една трета.
Подсъдимият лично и с назначения си служебен защитник –адв.М.Б. пледират за
безспорна доказаност на обвинението, с искане за налагане на наказание при превес на
смекчаващи вината обстоятелства- в законовия минимум.
Пострадалият свидетел С.И. е конституиран като граждански ищец в процеса, като
за съвместно разглеждане е приет и предявения от него против подсъдимия иск за
сумата от 400.00 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
имуществени вреди.Акцесорен иск за законна лихва върху тази сума не е предявен и
приеман.
След преценка на събраните по делото доказателства и в рамките на
обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, съдът намери за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият П.П. е род.на 02.05.77 г., с начално образование, неженен, осъждан, с
лоши характеристични данни по местоживеене.
Пострадалият свидетел СП. Г. ИВ. е роден на 19.03.1950 г. и живеел в София.
Същият е пенсионер и трудно се придвижвал (ходел с патерица). На 15.10.2019 г. св. И.
решил да отиде до гр. Бяла Слатина за да заплати данъците на намиращият се там негов
имот. За целта още същия ден, свидетелят И. взел със себе си сумата от 400 лв., като
около 07:25ч. се качил на влак и потеглил към гр. Враца, от където трябвало да
продължи към гр. Бяла Слатина. В същия влак и в същото купе, където се намирал и
пострадалия пътувал и подс. П.. По време на пътуването двамата се запознали и се
заговорили. В хода на разговорите подсъдимият се представил на събеседника си с
прякора „М”.След като двамата слезли на ЖП гарата в гр. Враца, подс. П. казал на св.
И., че брат му може да го закара до гр. Бяла Слатина. Така двамата се отправили към
Автогарата на гр.Враца, като св. И. бил с нагласата, че ще бъде закаран до гр. Бяла
Слатина за да свърши ангажимента си. Докато били в района на Автогарата
пострадалият И. извадил пред подс. П. документите си, където се намирало писмото за
плащане на данъците и където били оставени приготвените 400 лв., за да ги провери. В
този момент подсъдимият видял въпросната сума и решил да я отнеме, като за целта я
взел от ръцете на св. И. и побягнал в посока ЖП гарата на гр.Враца.
Както се посочи по-горе, подсъдимият е многократно осъждан като
1

последните му осъждания са както следва: -с присъда по НОХД №5772/2010 г. по
описа на СГС, в сила от 21.12.2011 г., П. е осъден за извършено от него престъпление
по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и
б.„а“ от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 6
месеца, което е изтърпяно на 26.11.2015 г. От изтърпяване на наказанието, до
извършване на настоящето престъпление, не е изтекъл 5 - годишния срок по чл. 30 от
НК и са налице предпоставките на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК; -с протоколно
определение за одобряване на споразумение по НОХД №438/2018г. по описа на PC -
Бяла Слатина, подс.П. е осъден за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и му е наложено „лишаване
от свобода“ за срок от 4 месеца, което е изтърпял на 26.09.2019 г. От изтърпяване на
наказанието, до извършване на настоящето престъпление, също не е изтекъл 5 -
годишния срок по чл. 30 от НК и са налице предпоставките на чл. 29, ал.1,б. „а” и б.
„б“ от НК.
Гореизложените фактически констатации се подкрепят последователно, логично
и безпротиворечиво от всички приобщени по съответния процесуален ред
доказателства, а именно – самопризнанието на подсъдимия, показанията на св.С.И. и
С.С., протоколи за разпознаване на лица и за доброволно предаване, справки за
съдимост на подсъдимия, характеристика и справка за търпени наказания лишаване от
свобода и др. Всички тези доказателства в своето единство е логическа взаимовръзка
изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства имащи съществено значение за
правилното решаване на делото- факта на извършване на деянията, авторство и начин
на извършване, субективното отношение на дееца към извършеното и неговата
личност.
Въз основа на възприетите фактически положения, съдът намери за безспорно
установено, че престъплението за което е повдигнато обвинение е извършено от
подсъдимия и са налице всички обективни и субективни признаци квалифициращи
това престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. “а” и ”б” НК, а
именно: на инкриминираната дата и място, подс.П. е отнел от владението на
собственика С.И. парична сума на обща стойност 400.00 лв., без съгласието му и с
намерение противозаконно да ги присвои. Гореописаните две осъждания на
подсъдимия квалифицират настоящата кражба като извършена при условията на
опасен рецидив по чл.196, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. “а” и ”б” НК. Престъплението е
извършено с пряк умисъл,тъй като субективното отношение на подсъдимия е било
насочено към постигане на пряко целения резултат, съзнавал е обществената опасност
на деянието и на последиците от него.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, при съобразяване на чл.373,ал.2 НПК,вр.чл.58а, ал.1,
вр.чл.54 НК, съдът отчете от една страна като смекчаващи вината обстоятелства-
оказаното съдействие за изясняване на случая и направеното самопризнание от
подсъдимия още на досъдебната фаза, изразеното съжаление и проявена
самокритичност, ниската стойност на имуществените вреди, ниския социален,
имуществен и образователен статус на подсъдимия.От друга страна, като отегчаващи
вината обстоятелства се отчетоха лошите характеристични данни по местоживеене и
обремененото съдебно минало извън осъжданията, квалифициращи настоящето деяние
като опасен рецидив.Отчете се и обществената опасност на престъплението с оглед
личността и възрастта на пострадалия. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда
2

да определи на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода, а след
извършване на задължителната редукция с 1/3 да наложи като краен резултат
наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, търпимо ефективно,
при първоначален строг режим, съгласно чл.57, ал.1,т.2,б.”б” ЗИНЗС. Този вид и
размер на наказанието, съдът счете за съответен на обществената опасност на
деянието и на дееца и достатъчен за постигане целите на личната и генерална
превенция по чл.36 НК.
На основание чл.59, ал.1 НК, съдът приспадна от наложеното наказание лишаване
от свобода, времето на задържане на подсъдимия по настоящето дело, считано от
11.07.21 г. до влизане на присъдата в сила.
Предвид изхода от делото-признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение, а от друга страна и пълното невъзстановяване на причинените от
кражбата имуществени вреди, то и предявения граждански иск от пострадалия
свидетел С.И. се явява изцяло доказан по основание и размер.Затова и съдът го уважи в
пълния му предявен размер от 400.00 лв.
С оглед изхода на делото-осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 НПК,
съдът възложи в тежест на подсъдимия да заплати направените на досъдебната фаза
разноски по делото в общ размер на 30.14 лв., както и държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50.00 лв.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	11
Дата:	4 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия:	Стела Петрова Колчева

Дело:	20211420200941
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 октомври 2021 г.

Присъда по дело №941/2021 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите