Р Е
Ш Е Н
И Е № 422
гр.Сливен, 27.04.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 48 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са предявени положителни
установителни искове при условията на обективно кумулативно съединяване за
установяване съществуване вземания /главница и обезщетение за забавено
изпълнение/ с правно основание чл.422, вр.чл.415, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.422, вр. 415 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищцово дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД твърди, че при него има
открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Мочурите"
№ 15"а". Този имот е свързан към водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за
процесния период е бил ответника по настоящия иск Х.Г.Х.. Доставената и
консумирана питейна вода се отчита по тази партида от представител на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД и стойността на изразходваното
количество се фактурира. След фактурирането за титуляра на партидата и ответник
по настоящия иск, възниква задължение в тридесет дневен срок от издаването на
фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора,
които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това
последният изпада в забава и съответно дължи и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период. В конкретния случай ответника не е заплатил стойността на доставената и
консумирана питейна вода, както и отведенататакава, за периода 01.03.2017г.
- 30.04.2017г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 31 ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен"
одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок
след датата на фактуриране". В чл. 42 от същите е предвидено, че „При
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора", поради което представляваното от мен дружество претендира,
както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната,
считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане
на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Предвид възникналото задължение ищцово
дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД №
4545/2017г. по описа на PC Сливен. По посоченото дело въз основа на извлечения
от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и
консумирана питейна вода за периода 01.03.2017г. - 30.04.2017г. ведно с
дължимата мораторна лихва. В законовоустановения срок длъжникът не е намерен на
постоянния си адрес и заповедта не му е била връчена, предвид което на ищцовото
дружество е указано, че може да предяви иск за вземането, което и обуславя и
правния интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
Твърди
се, че за периода 01.03.2017г. 30.04.2017г. представляваното ищцово дружество е доставяло питейна вода в недвижимия
имот, за който има открита партида на името на ответника и съответно за него е
възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй
като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове,
ответника дължи на представляваното от мен „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки
възлизат на: главница - 113,40 лева представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.03.2017г. - 30.04.2017г., мораторна
лихва върху главницата - 3,97 лева натрупана към дата 11.09.2017г. или общо сумата от 117.37 лева. Твърди се, че освен тези суми ответника дължи на ищцово дружество и разноските, които
последното е сторило в заповедното производство възлизащи на 26,00 лева.
Претендират се разноски за
исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е
депозиран отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, процесуалния
представител по пълномощие на ищцовото дружество сочи, че на 22.01.2018 год. е
извършено плащане на исковите суми, като са платени 113.40 лева главница и 3.97
лева мораторна лихва, както и разноските в заповедното производство. в размер
на 26.00 лева. Ответникът Х. се явява лично
и заявява, че е платил търсените с иска суми.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен е
депозирало на 18.09.2017 год.. пред Сливенски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника Х.Х. за дължими суми за
доставена питейна вода за обект – недвижим имот, находящ се гр. Сливен, ул.
"Мочурите" №15а.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 4545/2017г. по описа на
СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 2969/19.09.2017г.
против длъжника - настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 113.40
лв. за доставена и консумирана питейна вода на адрес Сливен, ул.
"Мочурите" №15а. с абонатен № 7632 ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението –до окончателното й изплащане, и мораторна
лихва в размер на 3.97 лв. за периода 01.03.2017 год. до 30.04.2017 год., както
и разноски в размер на 26,00 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК /на
03.10.2017 год. е залепено уведомление на адреса на длъжника/. В изпълнение на
чл. 415 от ГПК, на заявителя “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД е
указано да предяви иск за вземанията си, в изпъление на което е предявен
настоящия положителен установителен иск.
По делото не се спори, че ответникът е ползвател на ВиК услуги, доставяни в
имот гр. Сливен, ул. "Мочурите" №15а за исковия период от време.
Видно от представените фактури за целия исков период ищцовото дружество
начислявало ежемесечно разход за вода за изправен водомер и издавало
своевременно фактури за това.
Установява се, както от признанието на ищцовото дружество, така и от
представеното извлечение, служебна справка и заявлението на ответника, че процесните
суми са заплатени от ответника в хода на процеса.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.422,
вр. 415 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. са допустими - предявени са от лице -
заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е
подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете
са не основателни, поради настъпило плащане в хода на производството.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи безспорно,
че процесните искови суми са заплатени от ответника, но в хода на процеса.
Съобразно т.9 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК ВКС РБ, съдът по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК взема
предвид всички факти от значение за спорното право и това са фактите, настъпили
след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.
Ето защо, исковете за заплащане
на главница и мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени, поради настъпило
плащане.
Ответникът обаче следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество разноските, сторени в исковия процес, тъй
като с поведението си е дал повод за завеждане на това производство. Съдът
прави този извод, поради следните причини: Безспорно, от съда е указано на
ищовото дружество да предяви иск за установяване дължимостта на претендираното
вземане по заповедното производство. До това указание се е стигнало обаче след
като длъжникът не е намерен на известните му по делото адреси, като са спазвани
изискванията на чл. 47 от ГПК, извършена е проверка и за адрес на месторабота н
длъжника. В съдебно заседание, ответникът е посочил, че в периода в който е бил
търсен е работил по морето и не е разбрал, че трябва да плаща на "ВиК
Сливен". Съдът счита, че ответникът сам се е поставил в невъзможност да
бъде намерен и по този начин е станал и причина от съда да бъде указано на
заявителя - ищец по настоящото производство да предяви установителен иск.
Ответникът твърди, че когато е бил търсен на адреса си в гр. Сливен е бил по
морето, където е работил, но не е променил настоящия си адрес, няма и регистрирани
трудови договори в ТД НАП и така не е могло да бъде намерен, за да му бъде
връчена заповедта за изпълнение лично. От друга страна, като потребител на
услугите на "ВиК Сливен" ЕАД, което той не отрича, ответникът е
знаел, че в периода 01.03.2017 год. до 30.04.2017 год. има консумирана питейна
вода, както и че за нейното потребление следва да се плати дължимата сума,
което той не е сторил в срок, което пък от своя страна е довело и до образуване
на заповедното производство.
Ето защо, съдът счита, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото
производство, поради което следва да плати и разноските направени от
ищовото дружество. за
което е последното е представило списък с разноски, в размер на 435 лв. / 75
лв. – платена държавна такса и 360 лв. – платен адвокатски хонорар/.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин
Рашев против Х.Г.Х., ЕГН: ********** *** искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК и чл.422, вр. 415 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. за признаване
на установено в отношенията между страните, че
Х.Г.Х., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сумата от 113,40
лв. /сто и тринадесет лева и 40 ст. ст./, представляваща стойност на
доставена и консумирана питейна вода за недвижим имот, находящ се в гр. Сливен,
ул. "Мочурите" №15а за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 18.09.2017г. до окончателното й
изплащане, сумата от 3.97 лв. /три лева и 97 ст./, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху дължимата главница към 11.09.2017
год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН ПОРАДИ
НАСТЪПИЛО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА, Х.Г.Х., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев, сума в общ размер на 435.00 лв. / четиристотин и
тридесет и пет лева/ деловодни разноски, от които 360.00 лева. адвокатско
възнаграждение и 75.00 лева. държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: