РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. П., 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330205765 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-000455 от
14.09.2022 г. на ***** Трето РУ към ОДМВР гр. П. с което на М. Д. И. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
50 лева за извършено от него нарушение по чл. 104А ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Жалбоподателката обжалва И., чрез процесуалния представител адв. П.
обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна. Твърди, че е било неясно описание на извършеното нарушението.
Отрича да е използвала мобилен телефон по време на управление на
процесното МПС. При условията на евентуалност намира случая за
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата странам редовно призована, не изпраща представител
депозира становище по делото с което оспорва подадената жалба, намира
същата за неоснователна и поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
1
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 26.08.2022 г. в
19:21 часа в гр. П., на ул. ,,П.‘‘ до № 16 управлява лек автомобил ,,Пежо 306‘‘
с рег. № **** – собственост на Д.К.И. с ЕГН: ********** по улица ,,П.‘‘ в
посока север, като използва мобилен телефон по време на управление на
МПС, без устройство позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете й, с което е нарушила разпоредбата на чл. 104А ЗДвП.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят Г. Т. и
свидетелката по акта – В. Б., като същите потвърдиха отразеното в АУАН.
Добавиха, че са били назначени за осъществяването на контрол по пътищата.
Докато били в полицейския автомобил забелязали жалбоподателката, която
се движела по ул.“П.“ и използвала мобилен телефон, като го държала го в
дясната си ръка, близо до лицето, виждаха се мимики и жестове. След това
била настигната на светофара на ул. ,,П.‘‘ с бул. ,,Б., където я спрели за
проверка. Първите думи на М. И. били „нали знаете, че това ще отпадне“.
Последната преминала непосредствено до полицейски автомобил на близко
разстояние.
Жалбоподателката И. също даде обяснения, като заяви, че не е говорила
по мобилен телефон, а била включила на видеоразговор свидетелят П.С.. Не
държала телефон, а се била облегнала с дясната си ръка.
По инициатива на процесуалния представител на жалбоподателката
беше разпитан свидетелят С., който заяви, че водел видеоразговор с
последната, но същата не държала мобилния телефон и въпреки всичко била
спряна за проверка.
Въз основа на така събраните гласни доказателства се достига до две
групи такива, като в първата попадат показанията на разпитаните полицейски
служители Т. и Б., а във втората попадат показанията на свидетеля С. и
обясненията на М. И..
Съдът намира, че следва да се даде вяра на разпитаните полицейски
служители Т. и Б., доколкото същите депозират ясни, логични и
последователни показания. И двама описаха подробно своите възприятия, че
са се намирали в близост до автомобила на жалбоподателката и са
установили, как тя държи в дясната си ръка мобилен телефон и е извършвала
мимики и жестове, които наподобяват говорене. Също така те посочиха, че
първоначално са установили извършването на деянието от М. И., което е
2
наложило нейното последване и едва на малко по-късен етап са я спрели за
проверка, като към този момент телефонът й вече е бил свален ниско.
Съдът не кредитира обясненията на М. И., доколкото същите освен
източник на доказателства, представляват и основно средство за защита,
поради което следва да се ценят с оглед останалите събрани по делото
доказателства. Същата отрича да е говорила към момента на спирането й от
полицейските служители и че мобилният й телефон се е намирал ниско, но и
последните не твърдят това, а по-скоро, че са установили нейните действия
на един малко по-ранен етап, когато са се разминали двата автомобила. Ето
защо не следва да се кредитират и показанията на свидетеля С., доколкото
същият е имал възприятия към момента на спирането на жалбоподателката,
но не и на по-ранен етап. Също така макар и да се провежда видеовръзка е
необходимо първоначално боравене на ръцете с мобилния телефон за да се
достигне до осъществяването й. Ето защо, Съдът достигна до извод, че
жалбоподателката И. е извършила процесното деяние, като е използвала
мобилен телефон по време на управление на МПС.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е
правоспособен водач, като до преди настоящото има издадени две
наказателни нарушения по ЗДвП, като първото е било отново за използване
на мобилен телефон по време на управление на МПС, а второто е било за
неизползване на обезопасителен колан, три месеца преди процесния случай.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
3
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателката не
са представени доказателства, които да оборват презумптивната
доказателствена сила на редовно съставения АУАН, като нарушението се
установява и от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по
акта, които бяха категорични, че са разпознали нейните действия, а именно,
че е държала с дясната си ръка мобилен телефон и е извършвала мимики и
действия в насока, че говори по него.
Неоснователно наведеното възражение в насока, че било неточно
описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП бил употребен изразът
,,използване на телефона без участие на ръцете му‘‘. В действителност в
последните трябва да се съдържа коректно описание на нарушение за да може
деецът да разбере за какво е санкциониран. В конкретния случай
употребеният израз ,,използване на телефона без участие на ръцете му‘‘
отговаря на изискванията на закона и нарушителката е в състояние да разбере
защо е била наказана. Следва да се отбележи, че е налице произнасяне и на
Административен съд гр. П. по сходен случай за извършено нарушение по чл.
104А ЗДвП, където отново в обстоятелствената част на АУАН и НП е
употребен изразът ,,свободни ръце‘‘, а именно по Решение № 2117 от
10.11.2021 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2343/2021 г.
Санкционната норма е правилно определена и съответна на
извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание съдът
прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в твърд размер в
закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на размера
му.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения водещи до отмяна на издаденото НП. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения акт и въз основа на него НП,
отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН.
По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
4
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият
момент, в чл. 6, ал.1, т.8 от същата, за използване на мобилен телефон по
време на управление на превозното средство освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му (чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП) се предвижда отнемане на 6 контролни точки.
Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП.
Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в
Наредбата /чл. 6/ в НП, се отбелязва броят на отнетите контролни точки.
Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона
т.е екс леге и същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката
на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото
не представлява нито административно наказание, нито принудителна
административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която
настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от
страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част -
относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване
съобразно чл. 189, ал.6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка
доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с
Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на
контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на
наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И
тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила
наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат
изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че
и в тази част НП се явява правилно.
Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може
да се определи като такова със значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с нарушения от същия вид, а и следва да се вземе
предвид, че преди процесния случай от жалбоподателя има извършени
нарушения по ЗДвП, едното от които е отново употреба на телефон по време
на движение, а другото е извършено три месеца преди процесния случай за
5
непоставен обезопасителен колан.
С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0438-000455 от
14.09.2022 г. на ***** Трето РУ към ОДМВР гр. П. с което на М. Д. И. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
50 лева за извършено от него нарушение по чл. 104А ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.П. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6