Р Е
Ш Е Н
И E
№ 26.06.2018 г. гр. Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, осми граждански състав
на
двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година
в
закрито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар: Веселена Караславова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
т.д. № 154 по описа за 2017 година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 – 378 ГПК.
Образувано
е по подадената от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Московска” № 19, с ЕИК ++++++
искова молба, с вх.№ 11621/15.12.2017 г. против Л.Г.Л., ЕГН ********** ***.
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.430 ТЗ, с цена
на исковете общо в размер на 30 669,06
евро, от които 18 969,17 евро
-главница, 10 389,32 евро- редовна лихва за периода от 15.02.2013 г. до
11.05.2017 г.,755,19 евро-наказателна лихва за периода 15.07.2013 г. до
08.02.2017 г.,495,38 евро -лихвена надбавка за забава за периода от 08.02.2017
г. до 11.05.2017 г. и 60 евро- такса изискуемост и при
условията на евентуалност осъдителни
искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за сумите 18
969,17 евро -главница, 10 389,32
евро- редовна лихва за периода от 15.02.2013 г. до 11.05.2017 г.,755,19 евро-наказателна лихва за
периода 15.07.2013 г. до 08.02.2017 г.и 495,38 евро -лихвена надбавка за забава
за периода от 08.02.2017 г. до 11.05.2017 г.
В исковата молба се твърди,че
съгласно договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2012 г., „Банка ДСК”
ЕАД е предоставила на ответника Л.Г.Л. кредит в размер на 20 000 евро, със срок за издължаване от 12 месеца, считано от датата на неговото
усвояване с падежна дата - 15-то число. Кредитът бил усвоен на 18.06.2012 г. Поради неизпълнение по договора
за кредит, изразяващо се в неиздължаване
от страна на кредитополучателя на уговорените в договора месечни погасителни
вноски и съгласно т.19.2 от Общите условия,„Банка ДСК“ ЕАД предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като
до датата на изискуемост били
налице 48 бр. непогасени месечни вноски по лихва и / или
главница, с падежна дата 15-то число, или общо 51 към датата на подаване на
заявлението. Общият размер на
просрочената сума възлизала на 14 577,33 евро. На основание
чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции банката упражнила правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем. За предсрочната изискуемост длъжникът бил
надлежно уведомен с нотариална покана рег.№ 12-20-01821/19.12.2016 г. и
разписка № 73/20.12.2016 г., удостоверяващи изпращането и доставянето на нотариалната покана, изпратена на
посочения адрес от ответника в договора за кредит. Нотариалната покана била
получена от Димитрина Милчева Лозкова,
съпруга на кредитополучателя на
21.12.2016 г. Въз основа на подадено от
„Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 ГПК било образувано ч.гр.дело № 1135/2017 г. по описа на РС-Хасково. На 18.05.2017 г.
РС - Хасково издал заповед № 616 за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 19.05.2017 г., въз основа на
който длъжникът е осъден да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД сумата от
18 969,17 евро – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 12.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 10 389,32 евро –редовна лихва
за периода от 15.07.2013 г. до 08.02.2017 г., 495,38 евро – лихвена надбавка за
забава за периода от 08.02.2017 г. до 11.05.2017 г.,60 евро – дължими такси и
разноски,както и направените по делото разноски в размер на 1 199,67
лв.-ДТ и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Образувано било изп.дело № 1013/2017 г. по описа на ЧСИ
Самуил Пеев, с рег.№ 874 и с район на действие
ОС-Хасково.След получаване на поканата
за доброволно изпълнение по изпълнителното дело ответникът подал възражение срещу
издадената заповед, което обосновало и правният интерес на ищеца от
предявяване на установителния иск с правно основание чл.422,ал.1 ,вр. чл.415 ГПК, в законоустановения едномесечен срок.
В допълнителната искова
молба ищецът взема становище по
изложените в отговора на исковата молба
твърдения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
Ищецът претендира от съда да постанови решение ,с
което да приеме за установено по
отношение на ответника Л.Л.Г.
съществуването на вземания на „Банка
ДСК“ ,за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК № 616/18.05.2017 г. и изпълнителен лист от
19.05.2017 г. по ч.гр.дело № 1135/2017 г. по описа на РС-Хасково,произтичащи от
договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2012 г.,включващи : 18
969,17 евро -главница, 10 389,32 евро- редовна лихва за периода от 15.02.2013
г. до 11.05.2017 г.,755,19 евро-наказателна лихва за периода 15.07.2013 г. до
08.02.2017 г.,495,38 евро -лихвена надбавка за забава за периода от 08.02.2017
г. до 11.05.2017 г. и 60 евро- дължими
такси и разноски. Предвид разрешението дадено в т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,моли съда да му присъди
разноските направени в заповедното
производство по ч.гр.дело № 1135/2017 г. по описа на РС-Хасково в размер на
1 199,67 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че установителният иск по чл.422,ал.1 ГПК не
бъде уважен, поради липса на надлежно уведомление до длъжника за изискуемост на
процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, банката ищец моли съда да приеме,че ответникът е
уведомен за изискуемостта на вземането с връчването на преписа от исковата
молба и да осъди ответника да
заплати на банката следните суми, произтичащи от неизпълнение на договора за кредит от 15.06.2012 г. : сумата
от 18 969,17 евро, ведно със законната лихва счита от датата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземането,сумата от 10 389,32 евро –редовна лихва за
периода от 15.02.2013 г. до 11.05.2017 г. ,сумата от 755,19 евро –наказателна лихва за периода
от 15.07.2013 г. до 08.02.2017 г. , 495,38 евро –лихвена надбавка за забава за
периода от 08.02.2017 г. до 11.05.2017
г.
Претендира да бъдат присъдени и направените от банка ДСК“ ЕАД в настоящото производство разноски, в.т.ч.юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно Наредбата за
заплащане на правната помощ.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Л. Г.Л., с който исковете се оспорват изцяло като
недопустими и неоснователни.Поддържа се в отговора на исковата молба,
че влязлото в сила решение №
377/27.11.2015 г. на АС-Пловдив, постановено по в.т.дело № 391/2015 г. е формирало сила на присъдено нещо по
отношение на разглеждания правен спор, поради което искът бил
процесуално недопустим, тъй като е между същите страни, на същото основание и
по отношение на дължимостта на суми по същия банков кредит.Ответникът оспорва
и дължимостта на всеки един от
исковете по основание и по размер.Претендира
присъждане на направените по делото разноски, в това число за
адвокатско възнаграждение ,както и разноските направени по ч.гр.д. № 1135/2017 г. на РС-Хасково.В
допълнителния отговор на исковата молба се поддържа
становището по предявения иск в отговора на исковата молба по
изложените доводи и съображения.
СЪДЪТ, след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
Видно от
ч.гр.д.№1135/2017г.,по описа на РС- Хасково, приложено като доказателство в
настоящето производство, ищецът „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска” № 19, с ЕИК ++++++ ,чрез пълномощника си е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
против Л.Г.Л..Към заявлението са
приложени документите,от които произтича вземането на кредитора, а именно:
договор за кредит за текущо потребление
от 15.06.2012 г.,извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № 20359227 от
12.05.2017 г. по договор за кредит № 20359227 от 15.06.2012 г., пълномощно и
нотариална покана, с която банката уведомява кредитополучателя, че кредита
в размер на 20 000 евро е обявен за предсрочно изискуем.
Нотариалната покана е връчена чрез
нотариус Христина Колева с рег.№
081, с район на действие РС- Хасково, на 21.12.2016 г., на Димитрина Милчева Лозкова, съпруга на
длъжника.Районен съд-Хасково е уважил подаденото заявление от кредитора и е
издал Заповед №616/18.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ и изпълнителен лист от
19.05.2017 г., с който е разпоредил длъжника Л.Г.Л.
да заплати на кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД
сумата от общо 30 669, 06 евро, от които 18 969,17 евро - главница, 10 389,32 евро -
редовна лихва за периода от 15.02.2013 г. до 11.05.2017 г.,755,19
евро-наказателна лихва, за периода 15.07.2013 г. до 08.02.2017 г.,495,38 евро
-лихвена надбавка за забава за периода от 08.02.2017 г. до 11.05.2017 г. и 60
евро- дължими такси и разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от датата на заявлението 12.05.2017 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 1199,67 лв. – ДТ и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение от длъжника.В предвидения в чл.415 ал.1 от ГПК
едномесечен срок, заявителят-ищец в настоящето производство е предявил иска с
правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК против длъжника - ответник
в настоящето производство.
По делото не се спори за наличието на облигационна връзка, породена от
сключен на 15.06.2012 г. между страните
по делото договор за кредит за текущо
потребление С договора за кредит за текущо потребление от
15.06.2012г. страните са съгласили с параметрите по кредита,
предоставен в размер от 20 000 евро /двадесет хиляди евро/, със срок на издължаване от 120
месеца, с падежна дата 15-то число. Неразделна част от договора за кредит са
общите условия по договора за кредит, с които кредитоискателят се е съгласил и е декларирал пред банката,
че е запознат и приема.
Видно от заключението
на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза договореният размер на кредита от
20 000 евро е с дата на пълно усвояване
18.06.2012 г., на която дата сумата от 39 060,00 лв., представляващи равностойността
на 20 0000 евро, по курс на еврото 1,953
е преведена по разплащателната
сметка на Л.Г.Л. BG
42STSA93000020334608, т.е кредитът е
усвоен изцяло.
За периода от разрешаване и
усвояване на кредита ,считано от 18.06.2012 г. в размер на 20 000
евро,общо постъпилите суми от
кредитополучателя ,отнесени за
погасяване на неговото задължение са 2705,57 евро, които са подробно
описани по дати, вид и сума в констативната част на заключението.Последната
дата на която е регистрирано извършено плащане в системата на „Банка ДСК“ ЕАД, по кредита е 15.07.2013 г., на която дата са
внесени 306,36 евро, която сума според
експертизата покрива натрупано
изоставане от месечните
погасителни вноски до м.01.2013
г. изцяло и част от следващата се за м.02.2013 г. погасителна вноска. При месечна погасителна
вноска в размер на 300,91 евро от вноската за м.февруари 2013 г. остава неплатена сумата от 285,12 евро, както
всички останали следващи се погасителни вноски до 04.05.2018 г. – датата на
изготвяне на заключението – 73 бр. погасителни вноски са всяка от по 300,91 евро.Размерът на дължимата
главница и договорни лихви е
определен съобразно променения лихвен
процент от 8,45 % на 13,45 %. Видно от
заключението на експертизата, към 12.05.2017 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК дължимите суми по договора за кредит за текущо
потребление от 15.06.2012 г. с кредитополучател Л.Г.Л. са както следва: 18 969,17 евро- главница, 10 389,32 евро- редовна лихва, за периода от 15.02.2013
г. - датата на последната вноска по кредита до 08.02.2017 г.–датата на счетоводната предсрочна изискуемост,като
същата е в размер на 10% изчислена
върху просрочената главница до 11.05.2017 г., 752,77 евро- дължима
санкционираща лихва от 15.07.2013 г. до
08.02.2017 г., 491,02 евро - лихвена надбавка за забава, за периода от
08.02.2017 г. до 11.05.2017г.,представляваща законна лихва върху главницата от
18 969,17 евро, изчислена на база
ОЛП + 10%/360 дни при закръгление до втори знак.
Видно
от представената и приложена към експертизата
справка от ЧСИ Самуил Пеев няма
постъпили суми по изпълнително дело № 201787440401013.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК,вр.чл.430 ТЗ са за установяване наличието на вземане от
страна на заявителя по чл.417 от ГПК против длъжника, срещу който е издадена заповед за незабавно изпълнение №
616//18.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК въз основа на документ и
изпълнителен лист от 19.05.2017 г. по
ч.гр.дело № 1135/20117 г. по описа на РС-Хасково.
Необосновани и недоказани са твърденията на ответника,
че влязлото в сила решение № 377/27.11.2015 г.
на АС-Пловдив, постановено по в.т. дело № 391/2015 г. е формирало сила на
присъдено нещо по отношение на разглеждания правен спор, поради което установителният иск с правно основание
чл.422,ал.1 ГПК се явявал процесуално
недопустим. С решение № 377/27.11.2015 г., постановено по
в. т. дело № 391/2015 г. на Апелативен
съд Пловдив е отхвърлен предявения иск от „Банка ДСК" ЕАД, поради ненадлежно упражнено от кредитора "Банка
ДСК" ЕАД право да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради
неосъществено довеждане на волеизявлението му до знанието на длъжника ответник
в настоящото производство. Липсва
произнасяне със сила на присъдено нещо относно съществуването на вземане, чийто
размер е формиран от вноските с
настъпил и ненастъпил падеж, което от
своя страна води до извода, че за кредитора
съществува възможността да събере търсените суми въз основа на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, включително чрез провеждане
на ново заповедно производство, въпреки идентичността между страните и договора за кредит, източник на облигационното
правоотношение между тях. От друга страна макар и двете заповедни производства
да се отнасят до едни и същи страни и
вземания, произтичащи от един договор за кредит, във второто заповедно
производство по ч.гр.дело № 1135/2017 г., по описа на РС-Хасково претенциите на заявителя,ищец са основани на нов факт - настъпила предсрочна
изискуемост, което води до извод за
липса на посочените от ответника пълна идентичност и опит за пререшаване на спора по същество, разрешен в влязло в сила
съдебно решение. С оглед изложеното
предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество предявените установителни искове са частично основателни. Предявените искове
с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК са за установяване на наличието на
вземания от страна на заявителя против длъжника
срещу който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Това
производство се явява продължение на заповедното производство и има
установителен характер. Кредиторът е този, който следва да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на спорни вземания. В
настоящият случай с ангажираните по делото доказателства, съдът счита,че ищецът
доказва по безспорен начин съществуване на вземанията, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл.417
от ГПК, развило се пред Районен съд - Хасково, по ч.гр.д.№ 1135/2017 г.
По делото е установено,че
между страните съществува валиден договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 15.06.2016 г., по силата на който
банката, като кредитодател е
предоставила на кредитополучателя банков
кредит в размер на 20 000 евро,
като датата на първото усвояване на кредита е
18.06.2012 г. Няма спор и е
установено по делото,че последното регистрирано и извършено плащане в системата на „Банка ДСК“ ЕАД, по кредита е на 15.07.2013 г.,на която дата са внесени 306,36 евро, която сума покрива натрупано изоставане от месечните погасителни вноски до м.01.2013 г. изцяло и част от следващата се
за м.02.2013 г. погасителна
вноска.В констативната част на заключение ,на л.92 от делото/ вещото лице
посочва,че на 15.01.2013 г. закъснението
по кредита е над 90 дни и целият
остатък от кредита в размер на
19 391,97 евро е отнесен в статут просрочие и банката съгласно подписаните между страните условия по
договора за ползване на пакетите „частно банкиране“ / чл.5, ал.1,т.3 / променя
лихвения процент по кредита от 8,45 % -
преференциален на 13,45 % -стандартен ,съгласно действащата към 16.01.2013 г. Тарифа
на банката. Установено е по делото,че след като кредита е отнесен в статут просрочие за погасяването на кредита са внесени суми и вноски както следва : на 16.01.2013 г. е внесена сумата от 178,75 евро
, на 17.01.2013 г. сумата от 726,38 евро. Внесени са и още три вноски
всяка от по 306,36 евро, извършени съответно на 17.05.2013 г.,14.06.2013
г. и на 15.07.2013 г., след която
дата няма регистрирани плащания от страна на кредитополучателя.Размерът на дължимата главница и договорни лихви е определен
съобразно променения лихвен процент от 8,45 % на 13,45 %,като при месечна погасителна вноска в размер на 300,91 евро от
вноската за м.февруари 2013 г. остава неплатена сумата от 285,12 евро.
Неплатени са останали и всички следващи се погасителни вноски ,които
към 04.05.2018 г. – датата на
изготвяне на заключението според
експертизата са 73
погасителни вноски,всяка от по 300,91 евро.Кредитополучателят е изпаднал в трайна
забава и към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 12.05.2017 г.,видно от заключението на назначената по делото експертиза към
12.05.2017 г. дължимите суми по договора за кредит за текущо потребление от
15.06.2012 г., с кредитополучател Л.Г.Л. са както следва: 18 969,17 евро-
главница, 10 389, 32 евро- редовна лихва, за периода от 15.02.2013 г. -
датата на последната вноска по кредита до 08.02.2017 г.–датата на счетоводната предсрочна изискуемост,като
същата е в размер на 10% изчислена
върху просрочената главница до 11.05.2017 г.,752,77 евро - дължима
санкционираща лихва от 15.07.2013 г. до
08.02.2017 г., 491,02 евро - лихвена надбавка за забава, за периода от
08.02.2017 г. до 11.05.2017г.,представляваща законна лихва върху главницата от
18 969,17 евро, изчислена на база
ОЛП + 10%/360 дни при закръгление до втори знак.
Към
датата на изготвяне на експертизата 04.05.2018 г. промяна относно дълга по кредита не е настъпила,
което се установява и от
представената справка от ЧСИ Самуил Пеев, видно от която няма
постъпили суми по образуваното изп.дело № 1013/2017 г.
Относно размера на всяко
от претендираните от банката
вземания направените изчисления от вещото лице в
депозираното по делото и прието от съда заключение съвпадат със сумите отразени в заповед №
616/18.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 1135/2017
г. по описа на РС – Хасково по отношение на претендираната главница и договорна
лихва за периода от 15.02.2013 г. до
11.05.2017 г. Съществуващата разлика по
отношение на наказателната лихва и лихвената надбавка в заповед № 616/18.05.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
от 19.05.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 1135/2017 г. по описа на РС – Хасково и заключението на експертизата се дължат на неправилно
изчислената от банката месечна вноска
по кредита , която съгласно условията на договора е 300,91 евро за целия период, а не 319,59
евро,както се претендира с исковата
молба от ищеца, за периода от 15.09.2016 г.
до 15.04.2017г.
При така установените факти и обстоятелства
исковите претенции са основателни до
размерите посочени в заключението на експертизата,което не се оспорва от
страните по делото и исковете следва да бъдат уважени до размерите
посочени в експертизата. В случая ищецът в рамките на настоящото производство
установява своите изискуеми вземания спрямо ответника в общ размер посочени в
документа по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката. Този
документ е редовен откъм външна страна и установява ликвидни и изискуеми
вземания спрямо ответното дружество. Ищецът е доказал пряко и пълно
юридическият факт, източник на спорното задължение, а именно съществуването на договорна обвързаност,
породила облигационни корелативни права и задължения за страните по договора,
които да обосноват извода,че сумите посочени в заповед № 616/18.05.2017 г., за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
същата дата, издадени по ч.гр.д. № 1135/2017 г. по описа на РС – Хасково са действително
дължими от ответника в качеството му на
кредитополучател по договора.
Предвид гореизложените съображения следва да се приеме за установено по
отношение на ответника,че предявените
искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 ГПК ,вр. чл.430 ГПК са основателни и доказани по размер,както
следва: 18 969,17 евро- главница, 10
389,32 евро- редовна лихва, за периода от 15.02.2013 г. - датата на последната
вноска по кредита до 08.02.2017 г.–датата на
счетоводната предсрочна изискуемост, като същата е в размер на 10% изчислена върху просрочената главница до
11.05.2017 г., 752,77 евро- дължима санкционираща лихва от 15.07.2013 г. до 08.02.2017 г., 491,02
евро - лихвена надбавка за забава, за периода от 08.02.2017 г. до 11.05.2017г.,представляваща
законна лихва върху главницата от 18 969,17 евро, изчислена на база ОЛП + 10%/360 дни при закръгление до втори
знак. Предявените искове по чл.
422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл. 430 ТЗ, за дължима
санкционираща лихва от 15.07.2013г. до
08.02.2017 г., за разликата до
755,19 евро,за лихвената надбавка
за забава, за периода от 08.02.2017 г. до 11.05.2017г., за
разликата до 495,38 евро и за 60 евро –
такса изискуемост като неоснователни следва да се отхвърлят.
Относно разноските :
Предвид
основателността и размера на исковите претенции и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на предявените
искове , в това число за държавна такса
и за юрисконсултско възнаграждение,за които
разноски по делото е представен списък по чл.80 ГПК. Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да присъди
отделно направените разноски в заповедното
производство. В полза на ищеца следва да
бъде присъдена сума в размер на 1246,95 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство. В полза на
ищеца следва да се присъди сумата 2151,53 лв.- за държавна такса за исковото
производство,възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.Г.Л., ЕГН ********** *** съществуването на
вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ++++++, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова,
представлявано от Тихомир Живков Желев, юрисконсулт
редовно упълномощен, за
които е издадена заповед
№ 616/18.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№1135/2017 г. по описа на РС – Хасково и изпълнителен лист от
19.05.2017 г., произтичащи от
договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2012 г., както следва: 18 969,
17 евро- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 12.05.2017 г. – датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, 10 389,32 евро- договорна лихва, за
периода от 15.02.2013 г. до 11.05.2017
г., 752,77 евро- дължима санкционираща
лихва от 15.07.2013 г. до 08.02.2017
г. и 491,02 евро - лихвена надбавка за забава, за
периода от 08.02.2017 г. до 11.05.2017г.,представляваща законна лихва върху
главницата от 18 969,17 евро, изчислена на база ОЛП + 10%/360 дни, като предявените искове по чл. 422,ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр.чл. 430 ТЗ, за дължима санкционираща лихва от 15.07.2013г. до 08.02.2017 г., за разликата до
755,19 евро, за лихвената надбавка за забава, за периода от 08.02.2017
г. до 11.05.2017г.за разликата до
495,38 евро и за 60 евро - такса
изискуемост като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Л.Г.Л., ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ++++++, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 разноски
по заповедното производство в общ размер
на 1246,95 лв. – за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Л.Г.Л., ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ++++++, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 разноски за исковото производство в общ размер на 2151,53
лева – да ДТ,възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на
обжалване по реда на въззивното обжалване пред Апелативен съд-Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: