Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../………………02.2020
год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. И. в.
гр. дело № 583 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.С.И. ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 537/11.02.2019 год., постановено по гр. дело №
13110/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от П.С.И. срещу Ж.К.Я. *** иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответника преустанови действията, с които пречи на
ищцата да упражнява в пълен обем
правото си на собственост, като премахне следните движими вещи: маса
със стъклен плот и четири крака от кафяв алуминий – ръчна изработка с
приблизителни размери 20/120 см. и височина около 80 см.; кръгла бяла пластмасова
маса с един крак с диаметър от 1 м., височина около 80 см.; дървена
маса с плот от гетинакс
с приблизителни размери 80/50 см.; три стари дървени стола с
отрязани облегалки;
един стол с дунапренена възглавница – дървен с облегалка; един метален стол с ниска
облегалка и заоблена форма;
два пластмасови бели стола с облегалки със стандартни размери; два сгъваеми пластмасови бели
стола – сгъваеми (шезлонги); едно метално бербекю –
самоделна изработка, с
височина около 1 м.; дървено
„магаре“ за рязане на дърва;
една дървена стълба с височина около 2 м.;
едно пластмасово черчеве с мрежа (комарник) с приблизителни размери
80/120 см.;
електрически кабел с крушка и бял кръгъл абажур служещи за осветление,
закрепени в клоните на смокиново дърво;
жълта пластмасова кофа от боя около 20 л. пълна с бутилки от бира и други
отпадъци и др. пластмасови бутилки и боклуци около нея; лист ламарина с
приблизителни размери 50/50 см., поставена на земята върху
която са поставени и две метални чинии с остатъци от храна; двойна червена пластмасова
хранилка за котки и др. пластмасови кутии;
пластмасов леген в цвят охра;
дървени греди и рязани и цепени дърва –
1 куб. м.; съчки и клони около 1 / 2 куб. м. около масата и барбекюто; метални тръби, винкели
синджири, поставени на земята; простир с дължина около 15
м., разположени в Дял
I с площ от 117, 70 кв. м.,
защрихован в зелено на приложената скица-проект
за разпределение правото
на ползване на ПИ с идентификатор 10135.2554.121
по КККР на гр. Варна, при
граници: на север – дворното място, на изток Дял II, Дял III и Дял V и свободна
площ, попадащ с цялата си площ и граници в ПИ № 10135.2554.121 по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 382 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, ул. “Железни
врата“ № 33 при граници: ПИ № 10135.2554.120, ПИ № 10135.2554.122, ПИ №
10135.2554.509, ПИ № 10135.2554.508 и ПИ № 10135.2554.115.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Ищцата счита, че по делото са установени всички елементи от
фактическия състав на предявения от нея против ответника Ж.К.Я. негаторен иск –
правото и́
на собственост върху
имота , вкл. и правомощието да ползва реална част от същия, представляваща дял първи
съобразно скицата към решението
от 05.07.2018 год. на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ,
за разпределяне на ползването на
незастроената част от поземления имот, взето
по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗС с нотариална заверка
на подписите;
неоснователното въздействие, изразяващо се в поставяне на движими вещи и
ползването им, извършено от ответника, с
което последния възпрепятства, ограничава и смущава ищцата да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на собственост,
включващо и правото и́ да ползва предоставената й реална част от дворното място, съставляваща дял
първи с площ от 117, 70
кв. м.
оцветен в зелен щрих на приложената скица – проект за разпределяне правото на
ползване, която е
неразделна част от решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
Оспорен
е изводът на съда, че след като ответникът е запазил правото си на
ползване върху прехвърляемите идеални части от недвижимия имот, имал право да постави движими
вещи в цялото дворно място,
както и че след като не е участвал в споразумението
на мнозинството от съсобствениците на
имота, то това
решение не го обвързва и същият има право да постави свои лични вещи в цялото дворно място
включително и в дела, отреден за ползване от ищцата. В нарушение на закона
районният съд не е зачел правното действие и
обвързващата сила и произтичащите от това правни последици на решението на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС, което е
задължително за всички съсобственици,
включително и за тези, които не са участвали при
формирането му. Счита, че решението на съсобствениците,
притежващи повече от половината от съсобствения поземлен имот, обвързва и съда, а обстоятелството, че то не
се ползва с изпълнителна сила, в случая е без значение. Всяко
действие, извършено в нарушение на постигнатото
споразумение е противоправно, а оттам и
неоснователно по смисъла на чл. 109 ЗС.
Неправилни и в разрез със събраните по делото доказателства са и
изводите на съда, че ответникът не създавал пречки пред ищцата за използване на
имота, по – големи от обикновените, като не е съобразено, че след решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ, от 05.07.2018 год. относно
начина и́ на ползване, в дела, отреден за ползване от ищцата, са попаднали
движими вещи, поставени там от ответника, които той не само, че отказва да изнесе, но и
продължава да ги използва,
както той лично, така и негови приятели. Именно
непредприемането на действия от страна на ответника да изнесе вещите си от дела на ищцата, както и влизането и
оставането му там са действията/бездействията, с които той пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на
собственост върху имота.
Отправено е искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен,
ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Ж.К.Я. *** (ответник по негаторния иск) оспорва
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено,
ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция. Излага подробни
съображения.
В съдебно заседание въззивничката,
чрез представител, поддържа жалбата си, а въззиваемият, чрез представител,
оспорва жалбата, поддържа писмения си отговор.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 109 ЗС.
В исковата си молба, уточнена с
молби от 18.09.2018 год. и от 16.10.2018 год. ищцата П.С.И. *** е навела
следните твърдения:
В
ПИ с идентификатор 10135.2554.121 по КК на гр. Варна, целият
с площ от 382 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, ул.“Железни врата“ № 33, е изградена многофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 10135.2554.121.2, състояща от три етажа, на
които са разположени 6 самостоятелни обекта,
както и селскостопанска сграда с идентификатор №
10135.2554.121.4 с площ от 15 кв. м.,
построена и ползвана от ответника Ж.Я. като гараж.
В изградената
многофамилна жилищна сграда, собствеността върху жилището на партерния етаж, ведно с 10 кв. м. от дворното място принадлежи на В.Д.; върху жилището
на първия етаж, ведно
със 26, 4850 % идеални части от дворното място – на Г.З.; правото на собственост върху
жилището на втория етаж,
ведно със 192, 50 кв. м. идеални части от терена принадлежи на ищцата П.И.; собствеността върху жилището на третия етаж, представляващо апартамент №
2 принадлежи на Ж.К.и В.К., които са
суперфициарни собственици и не притежават ид. части от
дворното място; апартамент
№ 1 на същия трети етаж е собственост на Д. И., която също есуперфициар и не притежава собственост върху
терена. Т.В.притежава единствено 11, 5900 % ид. части
от терена.
Ответникът
Ж.Я. е носител на вещно право на ползване върху жилище
в същата сграда, ведно с
11, 9250 % ид. части от правото на собственост върху дворното място, а собственици на „голата собственост“ върху жилището,
ведно с 11, 9250 % ид. части от терена са двете му деца –
С.Ж.К.и
К. Ж. Я..
На 05.07.2018 год., лицата, притежаващи повече от половината от правото на собственост върху
дворното място са извършили разпределение на ползването му на незастроената част от него. Дял
I с площ от 117, 7 кв.м., оцветен със зелен щрих на приложената на л. 7 от делото на РС-Варна
скица – проект за разпределение, е предоставен за ползване на П.И.; Дял II с площ от 49, 60 кв. м. – на Г.З.; Дял III с площ от 21, 70
кв. м. – на
Т.В.; Дял IV – ти с площ от 8 кв. м. – на В.Д., а на С.К.и К. Я. – Дял V с площ от 22, 40 кв. м.
Ищцата
твърди, че в частта от терена, определена и́ за ползване с решението от
05.07.2018 год. на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
собствеността върху поземления имот, ответникът Ж.Я. без основание е разположил движими
вещи – маса със стъклен плот и
четири крака от кафяв алуминий – ръчна изработка с приблизителни размери 20/120
см. и височина около 80 см.;
кръгла бяла пластмасова маса с един крак с диаметър от 1 м., височина около 80
см.; дървена
маса с плот от гетинакс
с приблизителни размери 80/50 см.; три стари дървени стола с
отрязани облегалки;
един стол с дунапренена възглавница – дървен с облегалка; един метален стол с ниска
облегалка и заоблена форма;
два пластмасови бели стола с облегалки със стандартни размери; два сгъваеми пластмасови
бели стола – сгъваеми (шезлонги); едно метално бербекю –
самоделна изработка, с
височина около 1 м.; дървено
„магаре“ за рязане на дърва;
една дървена стълба с височина около 2 м.;
едно пластмасово черчеве с мрежа (комарник) с приблизителни размери
80/120 см.;
електрически кабел с крушка и бял кръгъл абажур служещи за осветление,
закрепени в клоните на смокиново дърво;
жълта пластмасова кофа от боя около 20 л. пълна с бутилки от бира и други
отпадъци и др. пластмасови бутилки и боклуци около нея; лист ламарина с приблизителни
размери 50/50 см., поставена на земята върху
която са поставени и две метални чинии с остатъци от храна; двойна червена пластмасова
хранилка за котки и др. пластмасови кутии;
пластмасов леген в цвят охра;
дървени греди и рязани и цепени дърва –
1 куб. м.; съчки и клони около 1 / 2 куб. м. около масата и барбекюто; метални тръби, винкели
синджири, поставени на земята; простир с дължина около 15
м. – които отказва да премести и по този начин пречи на
ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху
определената и́ за ползване реална част от
съсобствения поземлен имот, като я обработва и озеленява
по одобрен ландшафтен проект.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
ответника да преустанови действията, с които пречи на ищцата да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху определената и́ за ползване реална част от съсобствения поземлен
имот, описана по – горе, като премахне гореизброените движими вещи.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител,
ответникът Ж.К.Я., оспорва иска.
Твърди, че при разпределение на
ползването на дворното място не са участвали всички собственици и носителите на ограничени вещни права, порадеи което и решението не го обвързва, а също и че взетото
решение е вредно за общата вещ и не е несъобразено
с правата на собствениците и носителите на ограничени вещни права върху терена. По
отношение на описаните от ищцата движими вещи ответникът излага, че са временно
поставени, ползват се от всички живущи в сградата (от всички собственици) и не
са пречили никому, докато не се е появила ищцата.
Счита
иска за неоснователен и настоява за отвърлянето му.
В
съдебно заседание ищцата поддържа иска си.
В
съдебно заседание, ответникът Ж.Я., лично
и чрез процесуален представител, поддържа отговора си на исковата молба. Заявява, че в
частта от дворното място, означена като Дял І – ви на скицата на л. 7 от делото
на РС-Варна винаги е имало маса и столове, а в миналото е имало дори две маси и
столове около тях. Признава, че през 2018 год. е направил нова маса от
алуминий, с четири крака и стъклен плот, с
приблизителни размери 60/120 см. и височина от около 80 см. и че тази маса, заедно с три дървени стола се
ползват от всички съсобственици. Заявява също, че двойната червена пластмасова
хранилка, която представлява поилка за котки и дървеното магаре за рязане на дърва
се намират също в този дял, но не са негови, ползват
се от всички съсобственици.
Металното барбекю е разположено в Дял I непосредствено
до навеса-гараж в дял V (отреден
за ползване на ответника с решението на съсобствениците от 05.07.2018 год.),
същото стои там от много години и се използва от всички
съсобственици. Дървената
стълба с височина от около 2 метра е
разположена перпендикулярно до Дял V. Нарязаните
и нацепени дърва, както и съчките и клоните – с общ обем от 1 куб. метър се намират
също на гърба на навеса-гараж до Дял V. Твърди, че същите са от отрязания от ищцата орех, който е
съществувал в мястото и самата тя ги е поставила в определената и́ за
ползване с решението от 05.07.2018 год. част. Посочените от ищцата вещи –
винкели, синджири и ВиК тръби са подпрени на навеса-гараж, не принадлежат
наответника, а са останали след ремонта на канализацията, обслужваща
построената в мястото сграда.
Ответникът оспорва в частта от двора,
означена като Дял I на
скицата на л. 7 от делото на РС-Варна да се намират
следните вещи: 1)
кръгла бяла пластмасова маса с един крак с диаметър от 1 м. и височина около 80
см.; 2) метален стол с ниска
облегалка и заоблена форма; 3)
два пластмасови бели стола с
облегалки със стандартни размери и
два сгаваеми пластмасови бели стола – сгъваеми
(тип шезлонги); 4) електрически кабел с крушка
и бяла кръгъл абажур; 5)
жълта пластмасова кофа от боя от 20 л. и лист ламарина; 6) простир с дължина 15 метра. Твърди, че дървената маса с
плот от гетинакс, както и трите дървени стола
са поставени под навеса – гараж в Дял V, а не в Дял І. Твърди също, че в дял V са разположени и следните
движими вещи: 1)
дървен стол с дунапренена възглавница с облегалка; 2) пластмасово черчеве с
мрежа, представляващо комарник, което е поставено
на покрива на навеса–гараж и 3)
пластмасов леген с цвят охра. Дървените
греди са на наемателя Д.К., който ползва под наем жилището на Д. И., а 12 –те броя метални тръби са на В.Д..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и
от представените писмени доказателства, че съсобственици
на дворното място, находящо се
в гр. Варна, ул. ”Железни
врата” № 33, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.2554.121
по КК на гр. Варна са следните лица: ищцата П. Н. – с 40 % ид.
части; В.Д. – с 10 % ид. части; Т. и М.В.– с
11, 590 % ид. части; Г.С.З.– с 26, 4850 % ид. части; С.Ж.К.и К. Ж. Я. –
с 11, 925 % ид. части. Установява се още, че ответникът Ж.К.Я. е носител на
вещно право на ползване (чл. 56 и сл. от ЗС) върху 4 / 6 ид. части от
самостоятелен обект в построената в поземления имот сграда, принадлежност към
който обект са и 11, 925 % ид. части от терена.
На
05.07.2018г. е сключено споразумение в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, рег. № 2228/2018г. на нотариус С. К., с което съсобствениците на дворното място П.И.,
Г.З. и Т.В.са взели решение относно разпределянето на ползването на незастроената част от
дворното място. Според взетото решение на ищцата П.И.
е определена за ползване реална част от терена означена
като Дял I с площ от 117, 70 кв. м., защрихована в зелено на скицата към решението на л. 7 от делото на РС-Варна, при
граници: на север – дворното място, на изток Дял II, Дял III и Дял V и свободна
площ; на Г.З. - Дял II с площ от 49, 60 кв. м.; на Т.В.– Дял III с площ от 21, 70 кв. м.; на В.Д. - Дял IV с площ от 8 кв. м.; на С.К.и К. И. е отреден
Дял V с площ от 22, 40 кв.м., оцветен със син щрих на скицата към решението от 05.07.2018 год., при
граници на частта, разположена в североизточната на имота: на север Дял III, на
изток - Дял III и свободна площ, на юг – свободна площ, на запад – Дял I, а за
частта, разположена в югозападната част на имота при граници: север – Дял I; на изток – свободна площ; на юг – ПИ № 10135.2554.122
/ул. ”Железни
врата”/; на запад – ПИ №
10135.2554.120, в която част попада
сграда с идентификатор 10135.2554.121.4 (гараж) с предназначение „селскостопанска сграда“.
Според споразумението
е обособена свободна площ от 38, 60 кв. м. без щрих на скицата,
която е уговорено да се ползва от всички собственици и носители на вещни права
за достъп до сградата и дяловете за ползване.
Не е
спорно меду страните, че в обособения за ползване Дял
V, разположен в югозападната част на имота, от ответника Ж.Я. е
изграден навес, заснет на КК като обект с идентификатор 10135.2554.121.4, използван от Ж. Я. за гараж. Дял V, отреден за ползване на ответника с решението от
05.07.2018 год., граничи с Дял I, предоставен за ползване
със същото решение на
ищцата П.И..
С влязло
в сила решение № 2821/24.06.2019 год. по гр. дело № 18238/2018 год. на РС-Варна, на основание чл. 32, ал. 2
ЗС е разпределено ползването на незастроената част от процесното съсобствено
дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2554.121 по КК на гр. Варна, целият с площ от 382 кв. м.,
съгласно вариант втори на скица– приложение 2 от СТЕ по цитираното гражданско
дело, която скица е неразделна част от решението. Според извършеното с
цитираното решение разпределение, на ищцата П.С.И. е определено да ползва
реална част от поземления имот, означена като Дял втори с площ от 110 кв. м.,
вкл. и площта (пространството) над вкопаната в земята маза, а на ответника Ж.Я.
(носител на право на ползване) и С.К.и К. И. е определена за ползване реална част от поземления имот,
означена като Дял първи с площ от 18 кв. м.
Не е
спорно между страните, а това се установява и от доказателствата по делото (решението
на съсобствениците от 05.07.2018 год. и скицата към него на л. 7 от гр. дело № 13110/2018 год. на РС-Варна
и решението по гр. дело № 18238/2018 год. на РС-Варна и скицата
– приложение 2, неразделна част от цитираното решение), че отредената с
решението по гр. дело № 18238/2018 год. на РС-Варна за ползване на ищцата П.С.И.
част от поземления имот, означена като дял втори, е идентична с частта от
имота, отредена и́ за ползване с решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ, от дата 05.07.2018 год., означена като дял
първи, а отредената с решението по гр. дело № 18238/2018 год. на РС-Варна за
ползване на ответника Ж.К.Я. част от поземления имот (дял първи) е идентична с
частта от имота, отредена му за ползване с решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ, от дата 05.07.2018 год.,
означена като дял пети.
Съвкупно от показанията на свидетелите Г.С.З., И.К.С.(ангажирани
от ищцата), Ж.Ж.К.и В.Й.К.(ангажирани от ответника) се установява, че в частта от имота, означена
като дял І на скицата към решението на съсобствениците от 05.07.2018 год., в
непосредствена близост до навеса-гараж, намиращ се в Дял V на същата скица, през 2018 год. ответникът
е поставил собствената си правоъгълна дървена маса с четири крака и стъклен плот и четири
стола – в тази насока
са и изявленията на ответника в съдебно заседание на 22.01.2019 год., окачествени
от съда като признания на неизгодни за страната факти. Установява се още от
показанията на свидетелите, че в частта от имота, означена като дял І се
намират и метално барбекю, дървено „магаре” и дървена стълба, подпряна на навеса, които се ползват
(държат) от ответника.
От
заключението на СТЕ от 11.01.2019 год. (л. 82-84 от делото на РС-Варна),
изслушано във връзка с определяне на цената на иска по чл. 109 ЗС, и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание, е видно, че при извършения от
експерта оглед в имота, не е установено да са налични следните движими вещи,
описани от ищцата в исковата и́ молба: 1) кръгла бяла пластмасова
маса с един крак с диаметър от 1 м. и височина около 80 см.; 2) метален стол с ниска
облегалка и заоблена форма; 3)
два пластмасови бели стола с
облегалки със стандартни размери; 4) два сгаваеми пластмасови
бели стола – тип шезлонги;
5) електрически кабел с крушка
и бял кръгъл абажур; 6)
жълта пластмасова кофа от боя от 20 л.; 7) лист ламарина и 8) простир с дължина 15 метра.
Липсват
доказателства, установяващи, че описаните от ищцата вещи –
рязани и цепени дърва, вкл. и съчки и клони – 1 куб. м.; дървен стол с дунапренена
възглавница с облегалка;
пластмасово черчеве с мрежа, представляващо комарник; пластмасов леген с цвят
охра, 12 броя метални тръби, винкели, синджири и В и К тръба, са собствени на Ж.Я., поставени са от него в отредената на ищцата за ползване
част от поземления имот и се държат именно от него.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право.
Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика срещу всяко неоснователно действие (бездействие) или
създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно
легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е всеки, който извършва или поддържа
неоснователно действие към собственика, с което смущава или му пречи да
упражнява правото си на собственост, вкл. и съсобственик, респ. носител на
вещното право на ползване, който извършва или поддържа неоснователно действие
към друг съсобственик.
В случая е установено, че ищцата е собственик
на 40 % ид. части от дворно място, находящо се в гр. Варна,
ул. ”Железни врата” № 33, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.2554.121 по КК
на гр. Варна, а ответникът е носител на право на ползване (чл. 56 и сл. от ЗС)
върху жилище в сградата, построена в описаното дворно място, принадлеженост към
което са и 11, 925 % ид. части от поземления имот.
Установено е също, че с влязло в
сила решение № 2821/24.06.2019 год. по гр. дело № 18238/2018
год. на РС-Варна, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на
незастроената част от процесното съсобствено дворно място, според което на
ищцата П.С.И. е определено да ползва реална част от поземления имот, съствляваща
Дял втори на скица-приложение 2, неразделна част от решението, с площ от 110
кв. м., вкл. и площта (пространството) над вкопаната в земята маза, а на
ответника Ж.Я. (носител на вещно право на ползване) и С.К.и
К. И. е определена за ползване реална част от поземления имот,съставляваща Дял
първи с площ от 18 кв. м., а също и че определените с цитираното съдебно
решение за ползване от ищцата и от ответника реални части от съсобствения поземлен
имот са идентични с тези по решението на съсобствениците от 05.07.2018 год. и
скицата към него.
Установено е също, че в
предоставената за ползване на ищцата реална част от съсобствения поземлен имот,
ответникът е поставил и държи свои движими вещи – правоъгълна
дървена маса с четири крака и стъклен плот, четири дървени стола, метално
барбекю, дървено „магаре” и дървена стълба.
По делото няма ангажирани
доказателства, от които да се установи, че към момента на приключване на
устните състезания в настоящата инстанция, описаните по – горе движими вещи са
премахнати от частта от поземления имот, предоставена за ползване на ищцата.
При това положение, с оглед
обстоятелството, че ползването на съсобственото дворно място е разпределено
между съсобствениците с влязло в сила решение по чл. 32, ал. 2 ЗС и ответникът
държи (използва) свои вещи, намиращи се в частта от терена, отредена с решението
за ползване от ищцата, се налага извода, че правото и́ на собственост е
смутено. Държейки свои вещи в отредената и́ за ползване част от
съсобствения поземлен имот без нейно съгласие и одобрение, ответникът създава
пречки пред ищцата да упражнява тя пълноценно и в пълен обем правото си на собственост
върху тази част.
С оглед изложеното искът по чл. 109
ЗС в частта му за осъждането на ответника да премахне следните движими вещи: правоъгълна
дървена маса с четири крака и стъклен плот; четири дървени стола; метално
барбекю; дървено „магаре” и дървена стълба, разположени в частта от ПИ с идентификатор
10135.2554.121 по КК на гр. Варна, съставляваща Дял
втори с площ от 110 кв. м., защрихован в синьо на скица–приложение 2,
неразделна част от решение № 2821/24.06.2019 год. по гр.
дело № 18238/2018 год. на РС-Варна, с което е
разпределено междусъсобствениците, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на
ПИ с идентификатор 10135.2554.121 по КК на гр. Варна, която
част е идентична с частта, представляваща Дял I, защрихована в зелено на скицата
на л. 7 от гр. дело № 13110/2018 год. на РС-Варна към решението от 05.07.2018
год. на съсобствениците за разпределение на ползването на ПИ с идентификатор 10135.2554.121
по КККР на гр. Варна, е основателен и подлежи на уважаване.
Първоинстанционното решение в тази
част е неправилно, същото следва да се отмени и да се постанови друго, с което
искът по чл. 109 ЗС да се уважи в посочената част.
В останалата част – за осъждането на
ответника за премахне следните движими вещи: кръгла бяла пластмасова маса с
един крак с диаметър от 1 м., височина около 80 см.; дървена маса с плот от гетинакс
с приблизителни размери 80/50 см.; един метален стол с ниска облегалка и
заоблена форма; два пластмасови бели стола с облегалки със стандартни размери;
два сгъваеми пластмасови бели стола – сгъваеми (шезлонги); едно пластмасово
черчеве с мрежа (комарник) с приблизителни размери 80/120 см.; електрически
кабел с крушка и бял кръгъл абажур служещи за осветление, закрепени в клоните
на смокиново дърво; жълта пластмасова кофа от боя около 20 л. пълна с бутилки от
бира и други отпадъци и др. пластмасови бутилки и боклуци около нея; лист
ламарина с приблизителни размери 50/50 см., поставена на земята върху която са
поставени и две метални чинии; двойна
червена пластмасова хранилка за котки и др. пластмасови кутии; пластмасов леген
в цвят охра; дървени греди и рязани и цепени дърва – 1 куб. м.; съчки и клони
около 1 / 2 куб. м. около масата и барбекюто; метални тръби, винкели синджири,
поставени на земята; простир с дължина около 15 м., разположени
в описаната по - горе реална част от ПИ с идентификатор с
идентификатор 10135.2554.121 по КК на гр. Варна, предоставена за ползване на
ищцата, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение в тази част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото,
отправеното искане и представените доказателства, в полза на ищцата (настоящ
въззивник) следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на
597, 50 лева, съразмерно на уважената част от иска.
В полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 550 лева – общо за двете инстанции, съразмерно на
отхвърлената част от иска, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Възражението на въззивницата за
прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция е неоснователно, тъй като възнаграждението
е в рамките на установения в чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 537/11.02.2019 год., постановено по гр. дело № 13110/2018 год. по описа на
РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с което е отхвърлен предявения от П.С.И. ЕГН ********** *** срещу Ж.К.Я. ЕГН ********** ***,
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответника Ж.К.Я. да преустанови
действията, с които пречи на ищцата П.С.И. да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахне следните
движими вещи: правоъгълна маса с четири крака и стъклен
плот; четири дървени стола; метално барбекю; дървено „магаре” и дървена стълба,
разположени в Дял I с площ от 117, 70 кв. м., защрихован
в зелено на скица-проект за разпределение правото на ползване на ПИ с
идентификатор 10135.2554.121 по КККР на гр. Варна, при граници: на север –
дворното място, на изток Дял II, Дял III и Дял V и свободна площ, попадащ с
цялата си площ и граници в ПИ № 10135.2554.121 по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от
382 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. “Железни врата“ № 33 при граници: ПИ №
10135.2554.120, ПИ № 10135.2554.122, ПИ № 10135.2554.509, ПИ № 10135.2554.508 и
ПИ № 10135.2554.115, както и в частта му за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ж.К.Я.
ЕГН ********** *** да премахне следните свои вещи: правоъгълна
дървена маса с четири крака и стъклен плот; четири дървени стола; метално
барбекю; дървено „магаре” и дървена стълба, разположени в частта от ПИ с
идеинтификатор 10135.2554.121 по КК на гр. Варна,
съставляваща Дял втори с площ от 110 кв. м., защрихована
в синьо на скица–приложение 2, неразделна част от решение
№ 2821/24.06.2019 год. по гр. дело № 18238/2018 год. на
РС-Варна, с което е разпределено между съсобствениците, на основание чл. 32,
ал. 2 ЗС, ползването на ПИ с идентификатор 10135.2554.121
по КК на гр. Варна, която реална част е идентична с частта, съставляваща Дял I,
защрихована в зелено на скицата на л. 7 от гр. дело № 13110/2018 год. на
РС-Варна към решението от 05.07.2018 год. на съсобствениците за разпределение
на ползването на ПИ с идентификатор 10135.2554.121 по КК на гр. Варна, по иска
на П.С.И. ЕГН ********** *** срещу Ж.К.Я. ЕГН **********
*** с правно основание чл. 109 ЗС;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 537/11.02.2019 год., постановено по
гр. дело № 13110/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от П.С.И. ЕГН ********** *** срещу Ж.К.Я. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждането на ответника Ж.К.Я.
да преустанови действията,
с които пречи на ищцата П.С.И. да упражнява в пълен обем
правото си на собственост, като премахне следните движими вещи:
кръгла бяла пластмасова маса с един крак с диаметър от 1 м., височина около 80
см.; дървена маса с плот от гетинакс с приблизителни размери 80/50 см.; един
метален стол с ниска облегалка и заоблена форма; два пластмасови бели стола с
облегалки със стандартни размери; два сгъваеми пластмасови бели стола –
сгъваеми (шезлонги); едно пластмасово черчеве с мрежа (комарник) с приблизителни
размери 80/120 см.; електрически кабел с крушка и бял кръгъл абажур служещи за
осветление, закрепени в клоните на смокиново дърво; жълта пластмасова кофа от
боя около 20 л. пълна с бутилки от бира и други отпадъци и др. пластмасови
бутилки и боклуци около нея; лист ламарина с приблизителни размери 50/50 см.,
поставена на земята върху която са поставени и две метални чинии; двойна червена пластмасова хранилка за котки
и др. пластмасови кутии; пластмасов леген в цвят охра; дървени греди и рязани и
цепени дърва – 1 куб. м.; съчки и клони около 1 / 2 куб. м. около масата и
барбекюто; метални тръби, винкели синджири, поставени на земята; простир с
дължина около 15 м., разположени в Дял
I с площ от 117, 70 кв. м.,
защрихован в зелено на приложената скица-проект
за разпределение правото
на ползване на ПИ с идентификатор 10135.2554.121
по КККР на гр. Варна, при
граници: на север – дворното място, на изток Дял II, Дял III и Дял V и свободна
площ, попадащ с цялата си площ и граници в ПИ № 10135.2554.121 по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 382 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, ул. “Железни
врата“ № 33 при граници: ПИ № 10135.2554.120, ПИ № 10135.2554.122, ПИ №
10135.2554.509, ПИ № 10135.2554.508 и ПИ № 10135.2554.115;
ОСЪЖДА Ж.К.Я.
ЕГН ********** *** да заплати на П.С.И. ЕГН **********
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 597, 50 лева (петстотин
деветдесет и седем лева и 50 ст.) – разноски за двете инстанции, съразмерно на
уважената част от иска;
ОСЪЖДА П.С.И.
ЕГН ********** ***, да заплати на Ж.К.Я. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 550 лева (петстотин и петдесет лева) –
разноски за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.