РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Добрич, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230102184 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от "ПОЛАРИС" ЕООД, вписано в ТР при
АВп с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** *** *** ***,
представлявано от Х.М.Х. , с която срещу П.. М. К. с ЕГН ********** от ***
***“ ***, е предявен иск за признаване установено в отношенията на
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена заповед
№ 130/01.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 20213230101002 по описа на Районен съд - *** както
следва :
-450 лева, представляваща получена сума на отпаднало основание-
договор за наем на земеделска земя, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 31.03.2021г. до окончателното П.ащане на главното задължение;
-60.13 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 450 лева, дължимо за периода от
05.12.2019г. до 29.03.2021г.;
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
-Страните били обвързани с договор за наем на земеделска земя
находяща се в землището на ****, местността „***“ с П.ощ от 9. 000 дка,
представляваща имот с идентификатор ***;
-С нот.акт № 34, том XX, дело № 3661/2018г., вх.рег.№
8029/27.09.2018г. на СВп Добрич, П.. М. К. продала притежаваната от нея
земеделска земя, като запазила правото да получи наемното П.ащане само за
текущата 2017-2018г.;
- На 04.12.2019г.ищцовото дружество превело по банковата сметка на
ответника сумата от 450 лева, представляваща рента за стопанската
2018/2019г.;
1
- Към датата на получаване на сумата - 04.12.2019г., ответникът не е
собственик на имота, нито е имал право да получава наемното П.ащане за
стопанската 2018/2019г., респ. следвало е да върне получената на отпаднало
основание сума в размер на 450 лева. Ответницата не е върнала получената
сума.
- Предвид настъпилата забава при изпълнение на задължението за
връщане на сумата от 450 лева, ответникът дължи на „Поларис“ЕООД
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума в размер
на 60.13 лева, считано от 05.12.2019г. до 30.03.21г.- деня, предхождащ
подаване на заявлението, включително.
Ответникът П.. М. К. е упражнила правата си по чл.64, ал.2 ГПК и чл.63
от ГПК, но в срока по чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.
В депозираното възражение в заповедното производство по чл.414 от
ГПК ответницата К. оспорва вземането с доводи, че „Поларис” ЕООД има
задължения към нея в качеството и на наемодател на земя. С допълнително
възражение г-жа К. твърди, че освен процесните девет дка, отдавала под наем
и 2дка, идеална част от наследническа нива с П.ощ от 36дка. Така „Поларис”
ЕООД и дължал рента за останалите 2 дка за 2015, 2016,2017,2018, 2019г.
лично и като наследник на К.Д..М..
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен нот.акт № 34, том XX, дело №
3661/27.09.2018г., вх.рег.№ 8029/27.09.2018г. на СВп Добрич, с който П.. М.
К. продава земеделски имот, находящ се в землището на ***, местността
„***“ с П.ощ от 9. 000 дка, представляващ имот с идентификатор ***.
Съгласно сключения договор –т.2 продавачката декларира, че имота се
обработва въз основа на едногодишни договори за наем , като си запазва
правото да получи наемното П.ащане за текущата 2017-2018г.
По делото е представено неоспорено извлечение от сметка на
ответницата, съгласно което, на 04.12.2019г.ищцовото дружество превело по
банковата сметка на ответника сумата от 450 лева, представляваща рента за
стопанската 2018/2019г.
Въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК "ПОЛАРИС" ЕООД
се снабдило със заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 1002/2021г. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът депозира възражение-формуляр в заповедното
производство по чл.414 от ГПК, като оспорва вземането с доводи, че
„Поларис” ЕООД има задължения към нея в качеството и на наемодател на
земя. С допълнително възражение г-жа К. твърди, че освен процесните девет
дка, отдавала под наем и 2дка, идеална част от наследническа нива с П.ощ от
36дка. Така „Поларис” ЕООД и дължал рента за останалите 2 дка за 2015,
2016,2017,2018, 2019г. лично и като наследник на К.Д..М..
Фактическият състав на чл.55 , ал.1 от ЗЗД изисква да има предаване,
съответно получаване на нещо, като получаващата страна неоснователно се
обогатява. Който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В
тежест на ищеца е да докаже П.ащането, а задължението на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването, респективно - задържане на
полученото от него.
Трайната съдебна практика приема, че правата и задълженията на
наемодателя произтичат не от правото му на собственост върху вещта, а от
наемния договор, включително и в хипотезата на чл. 237 ЗЗД. В този случай
2
новият собственик на вещта придобива права спрямо наемателя в качеството
си на наемодател, встъпил в наемното правоотношение по силата на закона,
който с посочената норма установява правило за запазване действието на
наемния договор спрямо приобретателя.
Поради това наемните вноски след прехвърлителната сделка
принадлежат на приобретателя, а преди нея само ако са цедирани. Такава
хипотеза в разглеждания казус, видно от приобщения като даказателство по
делото НА за покупкоо-продажба не е налице. Приобретателят на наетия имот
става негов собственик, респективно в патримониума му се учредява
ограничено вещно право, считано от датата на сключване на транслативната
или учредителната сделка. Именно от посоченият момент приобретателят
придобива вещни права върху имот, който е обект на договор за наем, и
замества досегашния собственик, ставайки страна по вече съществуващо
наемно правоотношение. Именно от този момент новият наемодател има
право да получи наемните и други предвидени в договора за наемни
П.ащания. Съответно за стария наемодател отпада основанието за получаване
на наемното П.ащане.
С оглед представеното доказателство за превод, неоспорено от
ответника, се налага извода, че ищцовото дружество е извършило превод на
сумата от 450лв. на ответницата на 04.12.2019г. за стопанската 2018/2019г.
Ответницата не представя доказателства за наличие на правно основание
за задържане на сумата, въпреки твърденията си.
С оглед на това следва да се приеме, че искът е основателен и подлежи в
неговата цялост за сумата от 450лв.
По отношение на акцесорната претенция: Претендира се обезщетение за
забава в размер на 60,13лв., начислено върху главното вземане в размер на
законната лихва за периода 05.12.2019г. до 29.03.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Следователно, задължението за заП.ащане на мораторни
лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да
изпълни, според чл.84, ал.2 ЗЗД. Тъй като доказателства, за отправена в по-
ранен момент покана за изпълнение, не са ангажирани от ищеца, то
предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава за изследвания
минал период от време е изцяло неоснователен. Лихвата за забава се от
подаване на заявлението в заповедното производство до окончателонто
П.ащане на задължението.
На основание чл. 78 , ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по
делото съразмерно на уважената част от исковите претенции, или в размер на
66,16лева- държавна такса, 264,64 лева адвокатско възнаграждение.
При горните доводи, районния съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.. М. К. с ЕГН ********** от ***
***“ **, дължи на "ПОЛАРИС" ЕООД, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : *** *** № *** сумата, за която е издадена
заповед № 130/01.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 20213230101002 по описа на Районен съд -
3
*** както следва :
-450 лева, представляваща получена сума на отпаднало основание-
договор за наем на земеделска земя, находяща се в землището на ***,
местността „***“ с П.ощ от 9. 000 дка, представляваща имот с идентификатор
***, за стопанската 2018/2019г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 31.03.2021г. до окончателното П.ащане на главното задължение;
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ПОЛАРИС" ЕООД, вписано в ТР при АВп
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** *** № ***, срещу П.. М.
К. с ЕГН ********** от *** ***“№11, иск за установяване дължимост на
сумата от 60.13 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 450 лева, дължимо за периода от
05.12.2019г. до 29.03.2021г., за която е издадена заповед № 130/01.04.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по
ч.гр.д. № 20213230101002 по описа на Районен съд - град Добрич.
ОСЪЖДА П.. М. К. с ЕГН ********** от *** ***“ ** да заП.ати на
"ПОЛАРИС" ЕООД, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление : *** ***, № ***, разноски по делото съразмерно на уважената
част от исковите претенции в размер на 66,16лева- държавна такса и 264,64
лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4