РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. В., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично засеД.е на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20233110108745 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Р. Г., ЕГН **********,
адрес: село Зв., общ. В., ул. В. № * срещу Х. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул. М. Г.
№ * и Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: село Зв., общ. В., ул. В. № *, иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД, за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА № *г.
по описа на PC - В., извършено от ищцата в полза на Й. Й. Й., б.ж. на гр.В. по силата на
наследственото правоприемство по закон, заместен от синовете си Х. Й. Й. и и Д. Й. Й.,
поради непризнателност, относно ¼ ид.ч. относно Х. Й. Й. и ¼ ид.ч. относно Д. Й. Й., от
следния описан в акта имот: северната част от жилищна сграда, състояща се от покрит вход,
антре и две стаи, ½ /една втора/ ид.ч. от покрития вход за избата, ½ /една втора/ ид.ч. от
избения коридор, две изби и 1/2 /една втора/ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 1012
/хиляда и дванадесет/ кв.м., съставляващо парцел - *, по плана на село Зв., В. област,
идентичен с поземлен имот с идентификатор *, сграда с идентификатор *, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *, самостоятелен обект в сграда с идентификатор * и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.
Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. М. Н. излага, че въз основа на НА
№ *г. по описа на PC В. дарила на синовете си Й. Й. и Р. Й. следния имот: северната част от
жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре и две стаи, ½ /една втора/ ид.ч. от
покрития вход за избата, 1/2 /една втора/ ид.ч. от избения коридор, две изби и ½ /една втора/
ид.ч. от дворното място, цялото с площ 1012 /хиляда и дванадесет/ кв.м., съставляващо
парцел - *, по плана на село Зв., В. област. С Договор за доброволна делба от 2018 г.
надарените Й. Й. и Р. Й. извършили делба, като Р. Й. получил в дял самостоятелен обект в
сграда с идентификатор * и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.5.4 и сграда с
идентификатор *, а Й. Й., получил в дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.
Ищцата живеела и ползвала самостоятелен обект в сграда с идентификатор *. Нямала друго
жилище. Ищцата твърди, че през последната година здравословното й състояние значително
се влошило, страдала от много заболявания, приемала лекарства, лежала в болница,
нуждаела се от ежедневно обгрижване и доходите който имала в размер на 450 лева от
пенсия, били крайно недостатъчни за покриване на нуждите, които има и да живее нормално.
1
Счита, че да живее нормално се нуждае от сумата в размер на 1250 лева на месец, поради
което многократно била отправяла молби за помощ от синовете и внуците си. Синът й Р. Й.
откликвал на молбите й, като я придружавал до лекар, купувал й лекарства и храна,
обгрижвал я. Помощта, която получавала от него ищцата оценявала в размер на 400 лева на
месец. От страна на другия си син - Й. Й., ищцата не получавала никаква помощ. Той не
откликвал на молбите й и не и давал никаква издръжка, като на 10.07.2022г., категорично
бил отказал да й предостави издръжка след, като бил писмено уведомен с покана от нея.
Поддържа, че синът й Й. Й. се държал зле с нея, като я обиждал, заплашвал и отправял
закани към нея, че ще я убие и запали. Ищцата подала сигнал за извършено от него
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, но образуваната преписка била прекратена поради
настъпилата на 16.08.2022г. смърт на Й. Й.. Последният оставил наследници Х. Й. Й. и Д. Й.
Й. - настоящите ответници. Те въпреки, че знаели за нуждата на ищцата от допълнителни
средства и че същата е претендирала такива от наследодателя им, също не й били
предоставили средства за текуща месечна издръжка. Към тях ищцата била отправила устна
молба, за изплащане на издръжка от която се нуждае. По силата на наследственото
правоприемство за ответниците било възникнало правното задължение да дават издръжка на
дарителя - своята баба, в което се било трансформирало моралното такова на надарения, при
възникване на предпоставките на чл.227, ал.1, б. „в" от ЗЗД. С исковата молба, ищцата
отправя изрична покана до Х. Й. Й. и Д. Й. Й., всеки от тях да заплаща на ищцата
ежемесечно издръжка, до 5-то число на месеца за които се дължи в размер на 1/4 /една
четвърт/ от минималната работна заплата за страната, като излага, че за тях това не би
представлявало особена трудност.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. Й. Й. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез адв. К. С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Неоснователно било твърдението на ищцата, че е изпаднала в трайна нужда и няма средства
за своето съществуване. Ответникът Д. Й. не разполагал с лични средства и не можел да
издържа сам себе си. Имал проблеми с психиката - умерена умствена изостаналост, които се
задълбочили след смъртта на баща му и се налагало периодично посещение при
специалисти психолози, приемал и медикаменти. Състоянието му съставлявало обективна
пречка да полага труд, изисквал постоянен контрол и грижа от страна на майка си и баба си
по майчина линия. Оспорва се твърдението на ищцата, че синът й Й. Й., приживе е отказвал
да се грижи за нея, както и твърденията, че същия е употребявал алкохол, заплашвал ищцата
с убийство и отказал да получи покана за даване на издръжка.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Х. Й. Й. е подал писмен отговор на
исковата молба, чрез назначения му особен представител адв. И. И., с който се изразява
становище за недопустимост на иска. Ищцата не била представила никакви доказателства,
че Х. Й. е бил приел наследството, поради което за него не била налице пасивната
процесуална легитимация. Искът се оспорва и по основателност, отмяната на дарението не
можела да засегне правата на ответника върху имота, съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 5
ЗЗД, която била приложима и в случая. Отправя се възражение, в случай че ответникът даде
издръжка на ищцата би поставил себе си или лица, които издържа в по- неблагоприятно
положение. Съгласно тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС
ОСГК, непризнателност можело да има само когато надареният има възможност да даде и
осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната
издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и въпреки това отказва да предостави
поисканата му издръжка.
В о.с.з. ищцата не се явява, представлява се от адв. М. Н., чрез която поддържа
изразената позиция по същество. По реда на чл. 143 ОТ ГПК ищцовата страна е допълнила
исковата си молба във връзка с подадения отговор на исковата молба от ответника Х. Й., с
твърденията, че последният е приел с конклудентни действия наследството на починалия си
баща Й. Й. Й..
В о.с.з. ответникът Д. Й. Й. не се явява, представлява се от адв. К. С., чрез която
поддържа изразената позиция по същество.
В о.с.з. ответникът Х. Й. Й. не се явява, представлява се от назначения от съда особен
представител адв. И. И., чрез който поддържа изразената позиция по същество.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената от ищцата декларация за материално и гражданско
2
състояние, същата получава месечна пенсия от 450,00 лв., има месечен разход за лекарства
от 500,00 лв., като няма движимо или недвижимо имущество на висока стойност и получава
средства за издръжката си от сина си Р. Й..
По делото не е спорно, а и от предоставеното удостоверение за наследници на Й. Й.
Й., се установява, че същият е починал на 16.08.2022 г., като е оставил за наследници
двамата си синове, ответниците Д. Й. Й. и Х. Й. Й..
Страните не спорят, а и от представенят препис от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № * г. на нотариус Р.Т., се установява, че ищцата е дарила на своите синове
Й. Й. и Р. Й. следния имот: северната част от жилищна сграда, състояща се от покрит вход,
антре и две стаи, ½ /една втора/ ид.ч. от покрития вход за избата, ½ /една втора/ ид.ч. от
избения коридор, две изби и ½ /една втора/ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 1012
/хиляда и дванадесет/ кв.м., съставляващо парцел - *, по плана на село Зв., В. област.
По делото не е спорно, а и приложените по делото скици на поземлен имот и схеми
от СГКК на самостоятелни обекти на собственост, установяват, че имотите предмет на
договора за дарение са идентични с ПИ с идентификатор * по КККР на с. Зв., сграда с
идентификатор * и със самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *, *, * по КККР на
с. Зв..
С писмо от В. Р. Г. до Й. Й. Й. от 10.07.2022 г., последният е поканен да заплаща не
ищцата месечна издръжка до 5-то число на месеца, в размер на ¼ от актуалната минимална
работна заплата, тъй като тя получава пенсия под прага на бедността, която е недостатъчна
за нейната издръжка, за която са необходими значителни средства за закупуване на лекарства
и задоволяване на минимален жизнен стандарт. Ръкописно е отразено в поканата от лице с
име Р. Й., че неговият брат Й. Й. е отказал да подпише поканата на 10.07.2022 г., като същата
е подписана от свидетел Кръстина Р. Михова.
Видно от постановление от *г. по пр.пр. № * г. на ВРП, поради смъртта на Й. Й. Й. е
отказано образуването спрямо него на наказателно производство по сигнала на В. Р. Г., че Й.
Й. Й. е заплашвал с убийство след прекомерна употреба на алкохол.
Към писмо изх. № * г. на РЗК – В., е приложена 19 стр. справка за изписани лекарства
по НЗОК на В.Г. за периода от 01.06.2018 г. – 31.05.2023 г.
Съгласно писмо изх. № *г. от НБПП и решение № * г. на НБПП на ищцата е
предоставена безплатна правна помощ, като е декларирала липсата на доходи от служебно
или трудово правоотношение и спестявания, както и липсата на доход от стопанска дейност.
Видно от удостоверение изх. № **********-*г. на ТД на НОИ – В., удостоверение
изх. № *г. на ДСП – В. и писмо изх. № *г. на ТД на НАП – В., на ищцата не е изплащано
парично обезщетение за безработица за периода м.10.2022 г. до 04.2023 г., същата няма
регистрирани трудови договори, нито се осигурява по граждански или служебни
правоотношения от 01.05.2022 г., до датата на писмото – 04.05.2023 г., като ищцата е
получила за отоплителен сезон 2022/2023 г. помощ за отопление от 623,55 лв.
Съгласно епикризи на ищцата В. Г. от МБАЛ „Св. А. - В.“, тя е приета в болницата на
19.12.2023 г. и е изписана на 22.12.2023 г., както и на 30.06.2023 г. с дата на изписване
04.07.2023 г. по клинична пътека диагностика и лечение на остър и хроничен пиелонефрит.
Съгласно епикриза на ищцата В. Г. от клиника А. се установява, че е приета в болница
на 03.04.2023 г. и е изписана на същата дата с диагноза – бъбречно-каменна болест:
уролитиаза – екстракорпорална литотрипсия.
Ищцата е представила и разчитане на образни изследвания от 11.12.2023г., 24.03.2023
г., 29.06.2023 г. и рентгеново изследване от 20.04.2023 г.
Съгласно предствения от ищцата договор за кредит за текущо потребление от
21.03.2015 г., ведно с погасителен план, същата е изтеглила кредит в размер на 5900,00 лв.,
който се е задължила да да възстанови на 120 месечни вноски, в срок до 21.03.2025 г.
Ищцата е представила и справка от НСИ по години от 2014 г. до 2023 г. за паричния
разход на домакинствата по групи разходи, съгласно която средният годишен разход на лице
възлиза на 8336,00 лв., а за 2023 г. на 9986,00 лв.
Съгласно представените от ответника Д. Й. писмени доказателства, в частност
амбулаторни листи № № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., 6 бр. рецептурни бланки и 2 бр.
фискални бона, ответникът е с поставена диагноза „параноидна шизофрения“ и с назначено
медикаментозно лечение, както и с диагноза миопия, поставено от специалист – офталмолог,
3
съобразно отрезения код на специалиста.
Съгласно справка № *г. от Агенция по вписвания за лицето Х. Й. Й., ответникът не
притежава други невдижими имоти извън полученият по наследство от починалия му баща
процесен имот.
Съгласно писмо изх. № * г. от ТД на НАП – В. ведно с приложение № 1, ответникът
Х. Й. Й. няма сключени трудови договори, не се осигурява по трудово или служебно
правоотношение и не се самоосигурява по реда на КСО.
Съгласно писмо изх. № * г. от ТП на НОИ – В. ведно с удостоверение, размерът на
отпусканата на ищцата пенсия за осигурителен стаж и възраст възлиза на 508,59 лв. за месец
април.
Ищцата е ангажирала и гласни доказателства в процеса посредством разпита на
водените свидетели Кр.Р.М. - сестра на ищцата, и Ст.Т.П.
Свидетелката М. излага, че нейната сестра В. решила да си прехвърли имота на
децата срещу гледане, обаче само Р. се грижел за нея, а по-малкият Й. все казвал по-нататък,
че сега нямал събрани пари. Излага, че той работил в строителството и взимал добри пари,
но никога не давал на ищцата, която все чакала това от него, даже започнал да се кара с нея
и сестра си, казвал „оставете ме на мира, не ме закачайте, ти давай, пък аз по-нататък ще
давам“. Поддържа, че ищцата е с много болести, включително невроза, бъбречни проблеми,
сърдечна недостатъчност, хипертоничка е, а от 7 г. всяка година влиза в болница за полепи
на носа, като се подлага и на операции. Излага, че пенсията на ищцата не стига, а Й. не
давал пари, а само Р., като Й. започнал да се кара и заплашва, че ще я убие, че ще я
погребе. Ищцата подала жалба, че нейния син не помага с никакви пари и не се
интересува от нея когато влезе в болница. Свидетелката сочи, че един ден ищцата взела
покани за Р. и Й. да подпишат, че ще се грижат за нея, като ходила при адвокат, който
направил жалбата. Р. подписал поканата, но Й. я изхвърлил, като казал на майка си да си я
взима и да не го занимава със себе си и да прави каквото иска, защото нямал пари. Пак
започнал да се заканва, че ще я убие, ще я пали и ще изгори къщата, но пари няма да даде.
Няколко дни след това ищцата се обадила на свидетелката, че не може да спи заради
заканите, като на следващия ден той пак се заял с нея в двора, блъснал я и тя си счупла
ръката и крака, като била в гипс цял месец. Не след дълго самият той починал в болница.
Излага, че присъствала когато ищцата дала поканите на синовете си в средата на юли 2022 г.
Поддържа, че Д. не може да дава издръжка на ищцата, защото е ученик, като искала
издръжка само от Х., който се скарал на ищцата и я изгонил заедно със свидетелката.
Свидетелят П. сочи, че е присъствал на погребението на Й., като само големият му
син Х. бил там, а съпругата на Й. заедно с малкият им син заминали за Вълчи дол, като
свидетелят им помогнал да натоварят 10-15 чувала багаж. Големият син Х. идвал да иска
инструменти – ъглошлайф и дрелка. Един ден дошъл и поискал телевизор, който свидетелят
лично му дал, а следващия път единият от автомобилите - „Опел Вектра“, като свидетелят
му дал ключовете и документите за него. Поддържа, че съпругата на И. взела 18500,00 лв. от
сейфа му. Впоследствие разбрал, че телевизорът бил заложен.
Съгласно приетото като доказателство заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвено от вещото лице А. М., сумата на потребителския паричен разход на
месец, определен на база данни от НСИ за първо тримесечие на 2024 г. за периода от
м.06.2024 г. до м.02.2025 г. е в размер на 755,22 лв.; за м.03.2025 г. е в размер на 702,76 лв.;
и от м.04.2025 г. в размер на 678,43 лв. на месец, при отчитане на ежемесечната вноска на
ищцата по потребителския кредит от 76,79 лв. до 21.03.2025 г.
Съгласно приетото като доказателство заключение на първоначалната СМЕ,
изготвено от вещото лице д-р Д. Д., към момента на завеждане на делото ищцата е страдала
от хронично прогресиращи заболявания ангажиращи сърцето, а именно: хипертонична
болест II стадий, умерено висока степен, сърдечно-мозъчна форма, хипертонично сърце,
исхемична болест на сърцето; от хронично прогресиращи заболявания ангажиращи
дихателната система - бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест,
двустранна пневмосклероза, бъбречно каменна болест ангажираща и двата бъбрека; от
хронично прогресиращи заболявания ангажиращи опорно-двигателния апарат със засягане
на междупрешлени дискове, коленни стави; от хронично прогресиращо заболяване на
щитовидната жлеза и рецидивиращо депресивно разстройство. Съгласно отговора на
поставения допълнителен въпрос към СМЕ общата месечна сума необходима на ищцата за
лекарства възлиза на 174,46 лв., от която ищцата заплаща 134,50 лв.
4
Съдът, с оглед установеното от фактическа страна, от правна страна приема
следното:
Предявеният конститутивен иск за отмяна на дарение, по причина, че надареният
отказва да дава издръжка на дарителя е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
По отношение допустимостта на иска за отмяна на дарението във връзка с
изискванетo чл. 227, ал. 3 от ЗЗД същият да е предявен в едногодишен срок откакто на
дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението, съдът е обвързан от
влязлото в сила Определение № * г. постановено по в.гр.д. № * г. на ВОС, с което е отменено
постановеното по настоящото дело прекратително определение, поради непредявяване на
иска в преклузивния срок.
Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви
задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя си, т.е. с осъществяването на
дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения. Такова задължение се
поражда, когато са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи, че дарителят е
изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения, от който момент моралното задължение
на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция –
отмяна на дарението, а отменителното основание – непризнателност, се изразява в отказ на
дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде
издръжка следва да бъде положително установен, като се изяснят всички обстоятелства,
които са във връзка с него. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар
трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то задължението на
надарения остава морално и неизпълнението му не представлява основание за отмяна на
дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Когато искът за отмяна на дарението, поради
недаване на издръжка, е предявен срещу наследниците на надареното лице, както е в случая,
необходимо е да се установи, че това задължение е възникнало, докато надареният е бил
жив. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност от страна на
дарения и е основание за отмяна на дарението. При смърт на дарения, наследниците
встъпват в правата и задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението.
Ако обаче такова задължение не е възникнало за техния наследодател, то те не са носители
на правното задължение за издръжка и отказът им да дават издръжка на дарителя на техния
наследодател не е проява на непризнателност
В случая за успешното провеждане на исковата защита по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД
в тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване, че с договор за
дарение е дарила на синовете си Й. Й. и Р. Й. процесния имот в съответната част;
твърдяното влошено здравословно състояние и липсата на средства за нормален живот;
разходите, които са необходими за лечението й, както и тези за покриване на нуждите й за
нормален живот; реализираните от нея доходи; че е поканила сина си Й. Й. да дава
издръжка и че същият е отказал да й дава такава.
По делото не е било спорно, а и представената доказателствена съвкупност по
еднопосочен начин установява, в частност представеният препис от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № * г. на нотариус Р.Т., че ищцата е дарила на своите синове Й.
Й. и Р. Й. следния имот: северната част от жилищна сграда, състояща се от покрит вход,
антре и две стаи, ½ /една втора/ ид.ч. от покрития вход за избата, ½ /една втора/ ид.ч. от
избения коридор, две изби и ½ /една втора/ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 1012
/хиляда и дванадесет/ кв.м., съставляващо парцел - *, по плана на село Зв., В. област.
На следващо място по делото се установява безспорно, че след смъртта на дареният
Й. Й. Й. на 16.08.2022 г., същият оставил за единствени законни наследници двамата си
синове, ответниците Д. Й. Й. и Х. Й. Й., които на основание чл. 5, ал.1 от ЗН, са наследили
по ½ ид.ч. от дарения на техния наследодател имот, ведно с построените в него сгради,
поради което съдът намира, че същите са надлежно пасивно материално легитимирани да
отговарят по претенцията на ищцата до размер на по ¼ ид.ч. от целия имот и изгадените в
него постройки. В тази връзка неоснователно се явява направеното от ответника Х. Й. Й.
възражение, че не е приел наследството на починалия си баща. Това е така доколкото от
показанията на разпитания по делото свидетел Ст.Т.П. се установява, че същият е взел от
дома на наследодателя за лично ползване техника – телевизор, ъглошлайф и дрелка, както и
една от колите на починалия. Визираните действия несъмнено предполагат намерението на
този ответник да приеме наследството останало от починалия му баща, поради което съдът
намира, че той го е приел с конклудентни действия по реда на чл. 49, ал.2 от ЗН.
5
На следващо място от представените по делото доказателства, в частност от
попълнената от ищцата декларация за материално и гражданско състояние и удостоверение
от НОИ, се установява, че същата получава месечен доход от пенсия от 450,00 лв., при
размер на пенсията за април 2024 г. от 508,59 лв.
На следващо място от попълнената от ищцата декларация за материално и
гражданско състояние се установява, че същата получава средства за издръжката си и от
другия си син Р. Й., като в исковата молба ищцата е декларирала, че тези средства възлизат
на 400,00 лв. месечно.
Същевременно заключението на приетата като доказатлство по делото ССчЕ сочи, че
за първото тримесечие на 2024 г. потребителският паричен разход на месец, определен на
база данни от НСИ възлиза на 755,22 лв., при отчитане и на ежемесечно дължимата от
ищцата вноска по изтегления от нея потребителски кредит в размер от 76,79 лв., с последна
вноска през март 2025 г.
На следващо място заключението на приетата като доказателство по делото СМЕ,
ведно с поставения на вещото лице допълнителен въпрос сочи, че множеството
здравословни проблеми на ищцата налагат същата ежемесечно да приема лекарства на
стойност 174,46 лв., от които заплаща 134,50 лв., а останалата част от сумата се поема от
здравната каса.
Така от съвкупната преценка на заключенията на назначените по делото експертизи
се установява, че месечната сума необходима на ищцата за нейната издръжка възлиза на
приблизително 890,00 лв., включително при отчитане на месечната вноска по кредита. В
тази връзка страната не е оспорила заключенията на вещите лица, нито въпреки липсата на
пречки от процесуално или друго естество е поискала назначаването на повторни
експертизи, които евентуално да опровергаят изводите на вещите лица по първоначалните.
Респективно съдът приема за установено, че действителният размер на необходимата на
ищцата месечна издръжка възлиза именно на сумата от 890,00 лв., която кореспондира почти
изцяло на средствата, които ищцата получава ежемесечно от пенсия, както и от другия си
син, в актуален размер от общо над 900,00 лв. Респективно по делото не е установена
нуждата на ищцата от издръжка в размер на 1250,00 лв., съгласно посоченото в исковата
молба.
В обобщение по делото не се установява една от кумулативно-необходимите
предпоставка за уважаване на иска, а именно нуждата на ищцата от издръжка, поради което
само на това основание предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се установи и ответниците да
могат да престират претендираната от ищцата издръжка. Така относно ответника Д. Й. се
установи, че същият е с психиатрично заболяване – параноидна шизофрения, което само по
себе си препятства същия да реализира трудов доход, като видно от представените от този
ответник писмени доказателства същият – амболаторни листи за прегледи от специалист,
същият собствено се нуждае от грижите на друг възрастен предивд актуалното си
здравословно състояние. По делото не се установи по несъмнен начин и че вторият
ответник Х. Й. разполага с достатъчно средства за даване на издръжка на ищцата, доколкото
от доказателствената съвкупност се установи, че същият не е трудово зает, няма
декларирани доходи, нито недвижимо имущество извън процесния имот, останал по
наследство от починалия му баща.
Предвид изхода на спора, право да репарират сторените разноски в процеса имат
отвтниците, като съдът следва да съобрази, че ответникът Х. Й. е бил представляван в
процеса от особен представител, поради което странтата не е сторила разноски в процеса.
Другият ответник - Д. Й. Й., също не е доказал извършването на съдебно-деловодни
разноски, но същевременно е бил представляван безплатно по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА
от адв. К. С., поради което на процесуалния представител следва да се определи и присъди
адвокатско възнаграждение в поискания размер от 623,00 лв., на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Р. Г., ЕГН **********, адрес: село Зв., общ. В., ул. В.
№ * срещу Х. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул. М. Г. № * и Д. Й. Й., ЕГН
**********, с адрес: село Зв., общ. В., ул. В. № *, иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б „в“
ЗЗД, за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА № *г. по описа на PC - В.,
извършено от ищцата в полза на Й. Й. Й., б.ж. на гр.В. по силата на наследственото
правоприемство по закон, заместен от синовете си Х. Й. Й. и и Д. Й. Й., поради
непризнателност, относно ¼ ид.ч. относно Х. Й. Й. и ¼ ид.ч. относно Д. Й. Й., от следния
описан в акта имот: северната част от жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре и
две стаи, ½ /една втора/ ид.ч. от покрития вход за избата, ½ /една втора/ ид.ч. от избения
коридор, две изби и 1/2 /една втора/ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 1012 /хиляда и
дванадесет/ кв.м., съставляващо парцел - *, по плана на село Зв., В. област, идентичен с
поземлен имот с идентификатор *, сграда с идентификатор *, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *, самостоятелен обект в сграда с идентификатор * и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Р. Г., ЕГН **********, адрес: село Зв., общ. В., ул. В. № * ДА
ЗАПЛАТИ на адв. К. С. С. от АК – В., сумата от 623,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ответника Д.
Й. Й., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника Х. Й. Й. за
определеното от съда възнаграждение
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7