Решение по дело №2343/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 194
Дата: 8 април 2020 г. (в сила от 31 август 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220202343
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

08,04,2020г

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета  година, в състав:                                                                       

                                                        Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 2343/19.  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. 2014“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Б.,  чрез управителя и представител М.С.В. против НП № 446286- F483648 / 05,07, 2019 г. на директора на ТД НАП Пловдив, с което на Общината - жалбоподател е наложена на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ имуществена санкция в размер на 2500 лева.

С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с доводите за процесуално-правна и материално-правна неизправност на двата административни акта.

В съдебно заседание  жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата и писменото становище съображения.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа становище за правилност и незаконосъобразност на НП и иска то да се потвърди.

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

 На 30,01,2019г. дружеството  „Б. 2014" ЕАД подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС. На основание чл. 37, ал.2 и 3 от ДОПК били изискани документи и обяснения във връзка с подаденото заявление и по този повод представени от заявителя на 05,02,2019г. касова книга за 2018г.; извлечения от три банкови сметки; 34 фактури; получени фактури за покупки, договор за възлагане на обществена поръчка АРД-88/11.12.2017г. Община Б." като възложител и  „Б. 2014" ЕАД като изпълнител., договор за кредит, споразумения и писмени обяснения.

При проверката на представените документи св. Н. - главен инспектор по приходите към ТД НАП Пловдив констатирала: от една страна -основанията за регистрация на дружеството- заявител, но от друга - нарушения, свързани с плащанията  по представения договор за обществена поръчка. Тя установила, че общата стойност на Договора е 959639.14лв. с ДДС, а в раздел II, т. 2.5. от него било предвидено плащанията да се извършват по банков път.

Към договора бил сключен Анекс от 08.01.2018г., според който общата стойност можела да достигне 1193924.03лв. с ДДС, като в раздел II, т. 2.4. също било изрично упоменато, че плащанията се извършват по банков път.

Една от представените от„Б. 2014" ЕАД със заявлението за регистрация по  ЗДДС  фактури била ФАКТУРА № **********/27,11.2018г., с която Община Б. извършила плащане в брой на сумата от 5000.00лв. в полза на „Б. 2014" ЕАД,  която сума  представлявала част от парична престация по Договора за възлагане на обществена поръчка № АРД-88/11.12.2017г...

 Като проверила информацията от фискална касова бележка от ЕКАФП с № на ФУ DY422740 и с фискална памет № 36580108 в Офис в гр. Б., ул. Орфей 4А и тази от аналитичния регистър на сметка 501 - „Каса в лева“ за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г., св. Н. установила, че сумата по посочената фактура е платена на 27,11,2018., за което е издадена и посочената фискална бележка.  

Датата на плащането приела за дата на извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, доколкото посочената сума била част от цялата парична престация по договора за обществена поръчка и  била заплатена в брой. 

Поради това и свидетелката съставила АУАН за посоченото нарушение против дружеството  - жалбоподател, който бил надлежно предявен и връчен на законовия представител .

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП.

Доводите против неговата законосъобразност са основани на възражения за процесуално- правна и материално-правната неизправност.

Основното възражение в процесуален аспект касае достоверността на датата на съставяне на НП, като същото се базира на периода от време, установен между посочената дата на съставяне и датата на връчване - повече от четири месеца. През този период, се твърди, била извършвана ревизия и обективно било възможно при установената по този повод комуникация да бъде връчен санкционния акт, още повече, че били издадени десет такива ( виж жалба на л. 30). Последните факти не са спорни, но тяхното съществуване не обуславя претендирания извод. От представените писма на л. 51 и сл.- стана ясно, че на 10,06,19г. на ТД НАП Пловдив са били изпратени от офиса в  Пазарджик 6 бр. административно-наказателни преписки, вкл. и по процесния акт и на  11,07,19г. те са били върнати  в офиса в Пазарджик .

 За доказване достоверността на датата на съставяне на НП са представени и разпечатки на регистрите (по поредни номера) на издадените на 05,07,19г. НП-ия, вкл. и тези против Б. 2014 ЕАД - л. 41 и сл. ( виж на л. 47, маркирано процесното НП).  Информацията от електронния регистър установява, че на отразената в процесното НП дата на издаването му  са издадени редица НП -ия против различни физически и юридически лица, вкл. и такива против дружеството ( систематизирани в списъка на л. 42).  Прави впечатление, че номерата на НП ( първите шестцифени са генерирани автоматично от системата - последователни и възходящи , а останалата част, която включва и буквен символ , и шестцифрен, последният всъщност повтаря номера на АУАН ( виж  процесните НП и АУАН ). Така, че „ без да е защитена с материалната доказателствена сила на официалните документи“ ( но не по изложените в жалбата съображения!!!) датата на съставяне на НП е достоверна.

Тя е и в срока по чл. 34 от ЗАНН като се има предвид датата, на която е установено нарушението и датата на съставяне на акта. В последния изрично е отразено от съставителя му, че нарушението е установено на 05,02,,19г., когато от дружеството „Б. 2014“ ЕАД са представени изискани във връзка със заявлението му за регистрация по ЗДДС  документи по опис, вкл. и фактури ( сред които процесната), установяващи плащане на суми по процесния договор за обществена поръчка с Общината. Тези обстоятелства са намерили отражение и в самия акт за регистрация на посоченото дружеството.

АУАН е с дата на съставяне 23,04,19г., предявен и връчен на 08,05,19г. на законовия представител и управител на дружеството.

В акта като основание за неговото съставяне се сочи чл. 40, ал.2 от ЗАНН, която хипотеза предвижда съставяне на акта в отсъствие на нарушител, когато той е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за неговото съставяне. В процесния случай не са събрани доказателства, че нарушителят е търсен за съставяне на акта ( с нарочна писмена покана, или чрез покана по телефона) . От друга страна, описателната част на акта, където се сочи, че нарушението е установено по повод на представени на 05,02,19 документи от „Б. 2014“ ЕАД ( със заявлението за регистрация ) дава основание да се счита, че съставителят е приел именно документите като основание за съставяне на акта. В този смисъл са и допълнителните писмени бележки на процесуалния представител на НАП. В акта изрично е посочено, че нарушението „е установено на 05,02,2019г. при извършване на проверка за регистрация по ЗДДС на Б. 2014 ЕАД по представени от последното документи по опис“. Тоест има изрично отразяване, че въз основа на представените от дружеството със заявлението му за регистрация по ЗДДС документи е установено нарушението. Освен това тези документи, които са посочени и в акта за регистрация по ЗДДС, са изброени по-долу в самия АУАН ( виж в долната част стр. 1 ) : процесния договор за обществена поръчка, процесната фактура, по което е конкретното; посочени са неконкретизирани фискални бонове и аналитичен регистър на сметка 501 ( каса в лева). Договорът за обществена поръчка ( л. 11 и сл.)следва да получи своята квалификация като официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, доколкото  са налице всички елементи от състава на дефинитивната норма. На първо място има строго регламентирана процедура по ЗОП, за да се стигне до сключване на договор за обществена поръчка - така, че има форма и ред ( предвидени реквизити - виж гл.ХІІІ, разд.ІІ на Закона) за сключването му. На следващо място той е подписан от две длъжности лица - съконтрахенти по  него(л.18): кмета на Общината като възложител и управителя на дружеството- изпълнител „Б. 2014“ ЕАД ( виж решение на ВКС  № 242/06 август 2014 г., КНД 626 / 2014).  Фактурата  ( л. 8) е издадена в съответствие с изискванията за съдържание на първични счетоводни документи.  Основанието за плащането на процесната сума  е договорът за обществена поръчка, а доказателство за фактическото плащане е фактурата ( ведно с фискалния бон към нея) . Като съставител на фактурата се сочи лицето М. В. - МОЛ за дружеството - издател, тоест и длъжностно лице по смисъла на дефинитивната норма на НК, а реквизитите на фактурата като на първичен счетоводен документ следват изискванията на чл. 7 от ЗСчет.  Тези два документа правят напълно установимо плащането на процесната сумата, останалите - само потвърждават формирания извод.

Но, тъй като фактурата не съставлява официален документ, следва да се обсъди хипотетично и отразеното в акта основание за неговото съставяне чл. 40, ал.2 от ЗАНН. При липса на доказателства за надлежна покана за съставяне на акта ( актосъставителката само предполага, че може да се е обадила - виж показанията й ) следва фактът, че нарушителят не е канен за съставяне на акта  . Въпросът е дали и в каква степен това нарушава правата му. Тъй като не е спазено изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, несъмнено е допуснато процесуално нарушение, но то не е съществено. Защото: участието на нарушителя при съставянето на акта  гарантира възможността му да узнае дали посочената в акта дата на съставяне,  място на съставяне и съставител са достоверни. Така, ако нарушител не е бил канен за съставяне на акт против него и не присъствал на съставянето му, но той впоследствие му е надлежно предявен, напълно гарантирано е правото му на защита по фактите на административно-наказателното обвинение, но не и това досежно достоверността на датата, мястото и съставителя на акта.В процесния случай обаче тези реквизити ( дата, място, съставител) са напълно ( както се обсъди горе) доказани от представените извадки от електронни регистри и писма за обмен на документи по административно-наказателни производства между Офис Пазарджик и ТД НАП Пловдив. Затова и дори и да се приеме, че нарушителят не е поканен и не е присъствал на съставяне на акта, който е доказано несъмнено , че е съставен на посочените в него дата и място, от посоченото в него лице  и впоследствие е бил надлежно предявен, допуснатото нарушение  на чл. 40, ал.2 от ЗАНН не е съществено, тъй като не е засегнало право на защита  ( а правото на възражение против акта е и реализирано).

По същество:

 Административно-наказателният състав на чл. 5, ал. 1 от ЗОБП ( застъпено в практиката на АС Пазарджик по редица решения, сред които № 414/21.6.2019г., КАНД  390/ 19)  предвижда, че който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер на 25 на 100 от общия размер на направеното плащане, ако е физическо лице и/или имуществена санкция в размер на 50 на 100 от общия размер на направеното плащане, ако е юридическо лице.В процесния случай административно-наказателното обвинение се основава на извършено от Общината - жалбоподател нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОБП, която норма регламентира, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лева, когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева. Субект на това задължение е субектът на задължението за предаване на пари, който го е изпълнил -  платецът на паричната престация, респективно -той при неизпълнение може да бъде наказателно-отговорно лице. Съдебната практика е установила, че единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние в случая е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл. 3 от ЗОПБ.

Конкретното нарушение е плащане в брой (на процесната сума по процесната фактура) от Община Б.  и само тя - като платец може да бъде субект на отговорността, под която неправилно е подведен получателя на плащането в лицето на дружеството- жалбоподател. Това обосновава решението за отмяна на НП .

 

    По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                              

                                               Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ  НП № 446286- F483648 / 05,07, 2019 г. на директора на ТД НАП Пловдив, с което на „ Б. 2014“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Б.,  с управителя и представител М.С.В. е наложена на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.                                        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: