РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. Кюстендил, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20251520101500 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ***г.
от А. Т. С. против „Юробанк България“ АД, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД с искане ответникът за бъде
осъден да заплати на ищеца надплатените неоснователно суми, въз основа на
установените за нищожни с влязло в сила решение клаузи на чл.3, чл.5, чл.6,
ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13 от сключения между страните Договор за кредит ***г. в
размер на 1500 лева за периода от 14.06.2024г. до датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 30.01.2008г. страните сключили процесния
договор за потребителски кредит за сума в размер на 25 000 лева, с краен срок
на погасяване – 25.02.2031г. В съдържанието на договора били предвидени
клаузи – чл.3, ал.1 и ал.5 досежно годишната лихва, чл.6, ал.3 – за
автоматична промяна на погасителните вноски при едностранна промяна на
БЛП от банката, чл.8, ал.2 и чл.13 предвиждаща едностранно право на банката
да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните. С оглед
на възникнал правен спор между страните ищецът завел установителен иск за
признаване на нищожността на горецитираните клаузи, съединен с
осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. С окончателно Определение №
494/01.03.2024г. на ВКС спорът между страните бил разрешен в полза на
ищеца. На 13.06.2024г. последният предявил нов осъдителен иск по чл.55,
1
ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 6000 лева като заплатена
без основание за периода от 10.04.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба – 13.06.2024г. Било образувано ново гражданско дело, по което било
постановено решение, все още невлязло в законна сила. Към днешна дата
ищецът продължавал да изпълнява задълженията си по договора с оглед на
погасителния план и допълнителните споразумения, сключени между
страните, но въпреки прогласената нищожност на горецитираните клаузи от
договора, вместо установеният между страните лихвен процент в размер на
12,45 %, по отношение на дължимите вноски на ищеца продължавало да се
прилага лихвен процент в размер на 16,52 %. Съответно, за периода от
14.06.2024г. до настоящия момент ищецът е надплатил на ответника суми и
последният се е обогатил неоснователно с тях, поради което и дължи да ги
върне на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Искането към съда е да уважи
ищцовата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
с който ответникът е направил признание на иска – изцяло и безусловно, и е
заявил, че ще заплати своевременно претендираните от ищеца суми. Счита, че
не е дал повод за завеждане на иска, поради което моли да съдът да възложи
разноските по делото на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК, при условията
на евентуалност – да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер съгласно разпоредбите на НМРАВ. Моли съда да се произнесе със
съдебен акт, с който да прекрати производството по делото.
С допълнително становище вх. № 10311/28.08.2025г. от страна на
ищеца последният оспорва твърдението, че ответникът не бил давал повод за
завеждане на иска и счита, че са налице предпоставките по чл.237, ал.1 ГПК за
постановяване на съдебно решение въз основа на признанието. Моли да му
бъдат присъдени направените съдебни разноски, както и адвокатско
възнаграждение на осн. чл.78, ал.1 ГПК, като за това е приложен списък на
осн. чл.80 ГПК, както и доказателство за заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2025г.
На 19.11.2025г. по делото е проведено открито съдебно заседание, за
което страните са редовно призовани. Ищецът се представлява от
процесуалния му представител адв. И., с пълномощно по делото, който
изразява становище за уважаване изцяло на предявения иск и моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, за което е представен
списък с разноски, заедно с молбата-становище от 28.08.2025г.
Ответната банка – „Юробанк България“ АД, не изпраща процесуален
представител, като от последната по делото е депозирана молба-становище с
вх.№ 13919/19.11.2025г., в което моли съда да даде ход на делото в отсъствие
на процесуалния представител и изразява становище по съществото на спора,
като отново поддържа заявеното в молбата му от 28.07.2025г. пълно и
безусловно признание на иска по смисъла на чл.237, ал.1 ГПК и се моли съда
да постанови решение в този смисъл, като единствено се изразява становище
2
и се излагат доводи за това, че ответното дружество не е дало повод за
завеждане на иска.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание
чл.146, ал.1, т.3 ГПК обстоятелството, че наличието на сключен между
страните Договор за кредит***г., съдържащ неравноправни клаузи, обявени за
нищожни с влязло в сила решение, както и заплащането от страна на ищеца на
сумата в размер на 1500 лева, представляваща лихва, формирана по силата на
процесните клаузи, поради което и се явява недължимо платена.
Съответно, налице са предвидените в чл.237 ГПК предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска. Ответното дружество е
признало изцяло основателността на исковата претенция по основание и
размер, изявлението е направено от изрично упълномощено с това право лице,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има
право да се разпорежда с него. Наред с това в проведеното на 19.11.2025г.
открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на
решение съобразно направеното признание на иска.
С оглед гореизложеното, предявеният осъдителен иск се явява
основателен и следва да се бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Ищецът е претендирал разноски в размер на 600 лева –
възнаграждение за адвокатска защита и 60 лева за държавна такса. Спорът
между страните се концентрира върху дължимостта на разноските, като
принципно, предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
се дължат направените от него по делото разноски.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, на която разпоредба се позовава ответната
страна, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Признание на иска в
отговора е направено, като спорният въпрос се свежда до наличието на
втората предпоставка – дали ответникът е дал повод за завеждане на делото,
като съдът приема следното:
По делото е установено, че въз основа на установени за нищожни с
влязло в сила решение клаузи на чл.3, чл.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13 по
сключения между страните Договор за кредит ***г., ищецът е надплатил
сумата в размер на 1500 лева за периода от 14.06.2024г. до датата на завеждане
на исковата молба – 13.06.2025г. Към датата на завеждане на иска по
настоящото дело ищецът продължава да изпълнява задълженията си по
3
договора с оглед на погасителния план и допълнителните споразумения,
сключени между страните, но въпреки прогласената нищожност на
горецитираните клаузи от договора, вместо установеният между страните
лихвен процент в размер на 12,45 %, по отношение на дължимите вноски на
ищеца продължава да се прилага лихвен процент в размер на 16,52 %.
Съответно, за периода от 14.06.2024г. до настоящия момент ищецът е
надплатил на ответника суми и последният се е обогатил неоснователно с тях,
поради което и дължи да ги върне на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Наличието на продължаващо заплащане на суми по договора въпреки
прогласената нищожност по цитираните клаузи по него, обуславя
допустимостта на иска, както и че правната сфера на ищеца се явява
накърнена. Последният има интерес, доколкото към момента не му е била
заплатена надплатената сума от 1500 лева, да предяви настоящият иск по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице и втората
предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК, а именно, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което направените разноски за адвокатско
възнаграждение и за деловодни разноски следва да се присъдят изцяло в полза
на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, да заплати на А. Т. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр.****, сумата от 1500 лева, представляваща
надплатена неоснователно сума въз основа на установените за нищожни, с
влязло в сила съдебно решение, клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и
чл.13 от сключения между тях Договор за кредит ***г., за периода от
14.06.2024г. до датата на завеждане на настоящата искова молба –
13.06.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.06.2025г., до окончателното плащане на
присъдените суми.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, да заплати на А. Т. С., ЕГН **********, сумата от 660
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4
5