№ 185
гр. гр.Несебър, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150101164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 9326/21.10.2022 г. на „*********” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ************, ет. 4,
представлявано от Г.Й.Т., срещу Е. А. Б., БУЛСТАТ ********, гражданин на
**********, с адрес: *******, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 105,43 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по
фактури, издадени в периода от 25.09.2019 г. до 26.10.2020 г., с отчетен период от
30.05.2019 г. до 23.09.2020 г.; сумата от 30,21 лева, представляваща мораторна лихва
за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 26.10.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба – 20.10.2022 г.; както и законната лихва върху
главницата от 105,43 лева от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ********, за
водоснабден обект с административен адрес: *******, с ид. № ***********. За
ответника, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост
по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по
възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия,
като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се
осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани
от оператора два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за
заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода от
25.09.2019 г. до 26.10.2020 г., а именно сумата от 90,43 лева по фактура №
1
**********/25.09.2019 г., падежирала на 25.10.2019 г.; и сумата от 15 лева по фактура
№ 00400947085/26.10.2020 г., падежирала на 25.11.2020 г. Предвид изложеното, за
ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира
се и лихва за забава в размер на 30,21 лева и представляваща сбор от дължимата лихва
върху всяка от посочените по-горе суми, за периода от падежирането до 20.10.2022 г.
Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат А. Й. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди се нарушение на процедурата по отчитане и
остойностяване на действително потребените в обекта на ответника услуги, съгласно
Наредба № 4 и Общите условия на доставчика, предвид което и недължимост на
претендираните вземания. Излагат се подробни правни съображения. Оспорва се
процесният обект да е със сезонен характер по смисъла на ОУ и се представя
кадастрална справка във връзка с това. Оспорват се представените фактури, като се
твърди нарушение на чл. 33 от ОУ на ВиК при издаването им. Релевира се възражение
за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на вземането по
фактура № **********/25.09.2019 г. Прави се позоваване на форсмажор и
невъзможност за ответника да изпълни доброволно задълженията си, предвид войната
между Русия и Украйна.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите. Излага
допълнителни доводи с пледоария по съществото на спора.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт ***, том VII, рег. № ****, н.дело № *** от
21.08.2012 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 110 при НК /л. 64-67 от делото/, видно от който ответницата Б. е
придобила собствеността по отношение на процесния апартамент № 12,
представляващ самостоятелен обект с ид. № *********** по КККР на с. Равда, общ.
Несебър. Това обстоятелство се установява и от справка № ******* г. по партидата на
имота при СВ - Несебър /л. 10 от делото/, съгласно която не са вписани последващи
разпореждания с процесния имот до 21.10.2020 г.
Съгласно заявление за разкриване на партида /л. 68 от делото/, именно
ответницата Б. е изразила желание да бъде разкрита партида при ищеца за
притежавания от нея обект – процесния апартамент.
От ангажиран от ищеца протокол от 23.09.2020 г. /л. 69 от делото/ е видно, че
инкасатор Пантелеева при ищеца, с участието на свидетел, е установила липса на
достъп до собствения на ответницата водоснабден обект с аб. № ******** за повече от
2 месеца.
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.09.2019 г. и №
********** от 26.10.2020 г. /л. 15-16 от делото/, за посочения апартамент била открита
партида с аб. № ******** към „*********” ЕАД. От справка извлечение от електронни
карнети за посочения аб. номер и за централния водомер в сградата /л. 6-8 от делото/ е
2
видно, че на монтирания в имота водомер са направени две отчитания в периода
30.05.2019 г. – 23.09.2020 г., като водомер 1615/124 е „видян“ при първото от тях,
докато при второто е начислено служебно потребление, а централните водомери са
били отчетени три пъти в периода 30.05.2019 г. – 23.09.2020 г. При отчитане на
индивидуалния измервателен уред в собствения на ответницата обект от 28.08.2019 г.
старото показание е било 136 куб. метра, а новото – 169 куб. м., при служебно
отчитане от 23.09.2020 г. на ответницата са начислени 3 куб.м. потребление за обекта.
При двете отчитания на ответницата е определено и количество от разпределение. От
фактурите се установява, че посочените количества са били остойностени, като
съгласно фактура от 25.09.2019 г. и за отчетен период от 30.05.2019 г. до 20.08.2019 г.
била начислена сумата от 122,96 лева, съгласно фактура от 26.10.2020 г. и за отчетен
период от 21.08.2019 г. до 23.09.2020 г. била начислена сумата от 15 лева за
потребените в собствения на ответницата обект услуги.
Видно от Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2020 г. била без ДДС: 1,415 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м. Към
2019 г.. тези цени били в следните размери: 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. –
за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, за 2019 г., съгласно Решение № Ц-20 от
28.12.2018 г. Видно от фактурите различните цени през различните периоди са
съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е
собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден
обект, предвид разпоредбата на чл. 3 от Наребда № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Действително, с отговора на исковата молба е направено
общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи –
справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства
по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят
услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата.
Следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е разпределено да установи
собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект, а на ответника –
възраженията които прави. В случая, от всички представени по делото писмени
доказателства /нотариален акт, заявление за разкриване на партида и справка по
партидата на имота/ еднозначно се установява собствеността на Е. Б. по отношение на
процесния обект. От друга страна, не са налице данни, които да поставят под съмнение
този извод на съда.
В случая отчитането на процесния водомер за обекта на ответницата е станало на
30.05.2019 г., 20.08.2019 г. и на 23.09.2020 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е
3
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са
фактурирани по отчитания, извършени именно през пролетта и края на лятото на 2019
г. и есента на 2020 г., като при последното отчитане е съставен протокол за липса на
достъп до обекта. При отчитане от 20.08.2019 г. е установено реално потребление в
обекта, като водомерът е „видян“, а поради неуказан достъп, последващото отчитане е
година по-късно и са начислени служебно 3 куб.м. потребление за ответницата. С
оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от
чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл.
24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя,
тъй като отчетникът е „видял“ показанията на водомера и на практика са отчетени
действително потребните количества вода при първия отчет. В съответствие с
предвидената процедура по чл. 24, ал. 4 от ОУ, при невъзможност за отчитане на
обекта за период от една календарна година, при посещение от инкасатора от
23.09.2020 г. е съставен и протокол, като на основание чл. 49 от ОУ е начислено
прогнозно количество в размер на 3 куб.м. Налага се извод, че процесното отчитане е
осъществено в съответствие с правилата, въведени с ОУ на доставчика, обвързващи
надлежно ответницата. Тук следва да се отбележи, че справката –извлечение
/електронен карнет/ отразява периода на пандемията от Ковид-19, при който действаха
законови ограничения за придвижване и личен контакт, обективно препятстващи
регулярните отчети в периода 2019 г. -2020 г. Следователно, по всичко изложено,
оспорванията на особения представител на ответницата за неправилно отчитане на
водомера при нарушение на реда за това са несъстоятелни. Правата на ответницата са
били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е
извършено реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект,
съобразно представената по делото справка, а поради неуказан достъп до имота за
период от над една година, в съответствие с предвидения ред, за водоснабдения обект е
определено прогнозно потребление.
Що се касае до фактурираните количества от разпределение, видно от
представената справка-извлечение от показанията на централния водомер и справка-
извлечение за ап. 12, същите са пропорционално определени от системата на водния
оператор в тежест на ответницата, съгласно отчитанията на 20.08.2019 г. и 23.09.2020
г. индивидуален водомер. На съда е служебно известно, а и съгласно уредбата на чл.
25 от Общите условия на оператора, начислената вода „от разпределение“, се засича
при сравняване на данните от централния водомер и подотчетните водомери, като в
случай на установена разлика, същата се разпределя пропорционално на абонатите,
обслужвани от централни водомер. Разлика между централен и подотчетните водомери
може да възникне, вследствие авария или неотчетена консумация в някой от обектите,
като математическите изчисления по разпределянето се извършва безпристрастно от
сървъра, съгласно свалените показания от отчета. Процесното количество от
разпределение е било определено от изчислителна машина, на база безпристрастен
математически алгоритъм, след установяване с реален отчет на потреблението в обекта
на ответницата, на принципа на пропорционалността, още повече по делото не са се
оспорват размера или основанието на фактурираната сума.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.09.2019 г. и 26.10.2020 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни
след издаването им, съответно на 26.10.2019 г. и 26.11.2020 г. Тук е мястото да се
отбележи, че срещу издадените фактури от ищеца не се ангажираха доказателства по
делото да са подавани възражения от страна на ответницата по реда на чл. 34, ал. 1 от
ОУ на оператора. От друга страна, видно от неоспорените твърдения на ищеца, по
първата фактура е постъпило плащане ответница, поради което и се претендира
частично вземане по нея. Частичното плащане по фактурата от 25.09.2019 г. следва да
се цени от съда като признание на вземането по същата.
4
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите, на потребените количества вода от ответницата за собствения процесен
водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответника са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 105,43 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди.
Относно релевираното от особения представител на ответника възражение за
настъпила в негова полза погасителна давност по отношение на ищцовите вземания,
съдът преценява същото, като неосователно. Действително се касае до периодични
плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при които се
предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване на
фактурата или конкретно по процесните – на 26.10.2019 г. и 26.11.2020 г. Т.е.
вземанията са възникнали с издаването на фактурите, но изискуемостта им е
настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за ответника. При това
положение се налага извод, че давността по отношение на процесните суми е била
прекъсната с подаване на исковата молба на 20.10.2023 г. /чрез куриер/, като е щяла да
изтече съответно по всяка от фактурите на 26.10.2022 г. и 26.11.2023 г. По тези
съображения, направеното възражение се явява неоснователно. Тук следва да се
посочи, че установения в чл. 33, ал. 2 от ОУ срок за доброволно изпълнение е изцяло в
полза на ответницата-потребител и изключва приложението на ЗДДС в тази връзка.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на релевираното от страна на особения представител възражение за
настъпили форсмажорни обстоятелства, препятстващи ответницата да изпълни, съдът
намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД длъжникът
не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може
да му се вмени във вина. Касае се до обективно непреодолима пречка, освобождаваща
длъжника от задължението за изпълнение, каквато по настоящото дело не се
установява. На първо място вземанията на ищеца са падежирали на 26.10.2019 г. и
26.11.2020 г., повече от две години преди началото на войната между Русия и Украйна
от 24.02.2022 г. и налагането впоследствие на икономически санкции по отношение на
руските граждани от Европейския съюз и ограничения в придвижването им на
територията му. От друга страна и по неоспорено от особения представител твърдение
на ищеца, част от вземането по процесната фактура от 25.09.2019 г. е било погасено
чрез плащане от ответника, предвид което собственото му поведение изключва
наличието на невъзможност по смисъла на чл. 81 от ЗЗД.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
5
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактури от
датата на падежа до 20.10.2022 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи, че претендираната
мораторна лихви е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
21.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. Б., БУЛСТАТ ********, гражданин на **********, с адрес:
*******, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на
„*********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
*********, сграда „*********”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор –
Г.Й.Т., сумата от 105,43 /сто и пет лева и четиридесет и три стотинки/ лева,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактури № ********** от
25.09.2019 г. и № ********** от 26.10.2020 г., за доставена, отведена и пречистена вода
до имот, находящ се в *******, с ид. № ***********, аб.№ ********, с отчетен период
30.05.2019 г. – 23.09.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Е. А. Б., БУЛСТАТ ********, гражданин на **********, с адрес:
*******, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „*********” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *********, сграда „*********”, ет.
4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 30,21 /тридесет лева
и двадесет и една стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 26.10.2019 г. до 20.10.2022 г.
ОСЪЖДА Е. А. Б., БУЛСТАТ ********, гражданин на **********, с адрес:
*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „*********” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *********, сграда „*********”, ет.
4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 400 /четиристотин/
лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: **** **** **** **** **** 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
****BGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
6
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7