РЕШЕНИЕ
№73
Самоков, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 831 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Форест 2000“ ООД, гр. Сливен е предявило срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.
София и „А и Л Корпорация“ ООД, гр.
София (вж. уточняваща молба от 16.09.2019 г. и определение от 22.01.2020 г.)
иск за установяване, че в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД не съществува
ипотечно право по учредената с Нотариален акт № 197, дом IIIA, рег. № 3957,
дело № 573/2007 г. на нотариус Борислав Механджийски договорна ипотека върху собствения
на ищеца недвижим имот, находящ се в к. к. „Боровец“, Община Самоков,
апартаментен хотел „Кокиче“, ет. 1, представляващ студио С16 с идентификатор
65231.919.144.4.3 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
Самоков, с площ 32,75 кв. м. и принадлежащите 8,32
кв. м. от общите части на сградата. Ищецът е поискал също така съдът да
постанови, че собственият му имот, посочен по-горе, не подлежи на принудително
изпълнение по изп. д. № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, както и
да бъде постановено частично заличаване на ипотеката върху този имот.
Искът се основава на твърденията,
че ипотечното право е погасено поради
погасяване на обезпеченото вземане с изтеглянето от страна на „Първа
инвестиционна банка“ АД от банковата сметка на „А и Л Корпорация“ ООД на сумата
6 882 000 лв., представляваща продажна цена на хотел „Кокиче“ и с
изтеглянето от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД на сумата 1 356 800
лв. от разплащателна сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN ***
„Айсберг Боровец“ ООД, която сума е трябвало да бъде отнесена по специална
сметка с IBAN ***, с титуляр „Първа инвестиционна банка“ АД за обслужване на
дълга по договора за кредит, договора за встъпване в дълг и по договора за
финансов лизинг, като с усвояването е следвало да бъде намалено задължението,
респ. заличена ипотеката на обекта. В исковата молба са изложени подробно
обстоятелства във връзка с основанието на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е представил отговор на исковата
молба, в който е оспорил иска и е изразил становище за неговата неоснователност
по подробно изложени съображения. Твърди се в отговора на исковата молба, че
към 03.04.2018 г. общият размер на обезпечения дълг е 1 242 978,79 евро,
същият не е погасен с посочените в исковата молба плащания, тъй като по силата
на споразумение от 05.02.2016 г. е уговорена поредност на погасяване на задължения
на кредитополучателя „А и Л Корпорация“ ООД по договори за банков кредит,
посочени в отговора на исковата молба, като с получаване на посочените в
исковата молба суми по договор за продажба на УПИ и 63 самостоятелни обекта,
длъжникът е погасил съответни изискуеми задължения по цялата си кредитна
експозиция в банката – ответник, а не само по договора за кредит, във връзка с
който е учредена процесната ипотека.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът „А и Л Корпорация“ ООД не е представил отговор на исковата молба.
Тъй като преди изпращане на
делото по подсъдност от Софийския окръжен съд (СОС) на РС – Самоков
производството е започнало по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК
„Производство по търговски спорове“ ищецът е представил пред СОС допълнителна
искова молба, в която е изразил становище по отговора на исковата молба,
постъпил от ответника „Първа инвестиционна банка“ АД. На свой ред този ответник
е представил пред СОС допълнителен отговор на исковата молба.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Христо Христов, който заявява, че поддържа предявения
иск за установяване, че в полза на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД не
съществува ипотечно право по учредената с нотариален акт № 197, дом IIIA, рег.
№ 3957, дело № 573/2007 г. на нотариус Борислав Механджийски договорна ипотека
върху собствения на ищеца, описан по-горе недвижим имот.
Ответникът „Първа инвестиционна
банка“ АД се представлява от пълномощника си адв. Николай Николов, който
заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба
и в хода на устните състезания моли за отхвърляне на иска.
Ответникът „А и Л Корпорация“ ООД
не се представлява пред съда и не заявява становище по иска. След приключване
на устните състезания по отношение на дружеството е открито производство по
несъстоятелност с решение от 02.03.2022 г. на Бургаския окръжен съд по т. д. №
47/2021 г.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване
несъществуването на ипотечно право по учредената с Нотариален акт № 197, дом
IIIA, рег. № 3957, дело № 573/2007 г. на нотариус Борислав Механджийски
договорна ипотека върху собствения на ищеца недвижим имот, описан в исковата
молба и посочен по-горе.
Останалите искания на ищеца –
съдът да постанови, че процесният недвижим имот не подлежи на принудително
изпълнение по изп. д. № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, както и
да постанови частично заличаване на ипотеката върху този имот – макар и да са
отправени с петитума на исковата молба, не представляват самостоятелни искове,
а са искания за прилагане на законни последици при уважаване на иска. Ако искът
за установяване несъществуването на ипотечното право бъде уважен, при
безспорното обстоятелство, че ищецът не е лично задължен по обезпеченото с
ипотеката вземане, то върху собствения му имот не може да бъде насочено принудително
изпълнение. Наред с това, заличаването на ипотеката не представлява допустим
акт на съд, а би било законна последица, предвидена в чл. 179, ал. 1, хипотеза
последна и ал. 2 от ЗЗД, от уважаване с влязло в сила съдебно решение на иска
за несъществуване на ипотечното право поради погасяването на обезпеченото
вземане. По тези съображения в доклада на делото, извършен по реда на чл. 146,
ал. 1 от ГПК в с. з. на 15.02.2021 г., съдът е приел горното без възражения от
страните, а именно, че е предявен един отрицателен установителен иск за
установяване несъществуването на ипотечно право по учредената с описания н. а. №
197/2007 г. договорна ипотека върху собствения на ищеца процесен недвижим имот.
Искът е допустим, но е неоснователен.
Между ответниците е сключен
представеният договор № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. за банков кредит, по силата
на който „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на „Търговска къща Й.“
ЕООД (към датата на приключване на устните състезания - с наименование „А и Л
Корпорация“ и в дружествена форма ООД) банков кредит в размер
3 000 000 евро за изграждане на „Апартаментен хотел/ресторант, ски
гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и
хотелски апартаменти“, който ще се изгради в поземлен имот с идентификатор
65231.919.144 от кв. 21 по плана на к. к. „Боровец“, Община Самоков съгласно
разрешение за строеж № 158/17.05.2007 г. на главния архитект на Община Самоков
и одобрени на 17.05.2007 г. архитектурни проекти за изграждане на сградата.
Вземането на банката е обезпечено
с договорна ипотека, учредена на 15.06.2007 г. с представения нотариален акт № 197,
т. ІІІа, рег. № 3957, д. № 573/2007 г. на нотариус Б. Механджийски, с район на
действие съдебния район на РС – Самоков, върху собствения на кредитополучателя
поземлен имот с идентификатор 65231.919.144, находящ се в к. к. „Боровец“,
Община Самоков, с площ 4201 кв. м. и върху правото на строеж за построяване в
този имот на сграда, независимо от етапа на нейното изграждане, представляваща
„Апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с
басейн, дискотека, боулинг и хотелски
апартаменти“ със ЗП 1135 кв. м. и РЗП 5584 кв. м., чието изграждане е
предвидено съгласно ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № РД-02-14-503 от 27.07.2006 г.
на МРРБ, одобрен на 17.05.2007 г. инвестиционен проект с комплексен доклад към
него и горепосоченото разрешение за строеж, която се предвижда да се състои от
изброените в този нотариален акт обекти. В нотариалния акт са посочени размерът
на главницата по кредита, размерите на годишната лихва и на лихвата при
просрочие, крайният срок за погасяване на кредита, предпоставките за обявяване
на предсрочната му изискуемост, както и че ипотеката обезпечава всяко от
вземанията на банката по този кредит. Не се твърдят от ищеца, а и не се
констатират от съда основания за недействителност на ипотеката.
В т. 5 от нотариалния акт посочено,
че при прехвърляне на собствеността върху обекти, изградени в апартаментния
хотел в поземлен имот 65231.919.144, независимо дали това ще стане като
прехвърляне на право на строеж, в „груб строеж“ или в завършен вид,
кредитополучателят се задължава да погасява части от кредита, равни на
стойността на прехвърлените обекти, изчислена на база 600 евро за квадратен
метър продадена площ за апартаментите (включително и мезонета) и студиата, и по
900 евро за квадратен метър при продажбата на търговските помещения,
включително и за общите части от сградите, като при продажбата на такива
самостоятелни обекти площта им се изчислява съгласно таблица за предварително
определяне на застроените площи (таблица за площообразуване). В такъв случай
кредиторът се е задължил след изпълнение на тези задължения на
кредитополучателя, да даде необходимото съгласие за частично заличаване на
договорната ипотека само за продадения недвижим имот, за който
кредитополучателят е погасил стойността му при горепосочените условия.
На основание договор за продажба
на недвижим имот, сключен на 26.06.2009 г. с нотариален акт № 172, т. ІІа, рег.
№ 4051, д. № 348/2009 г. на нотариус Механджийски, ищецът е придобил от „Търговска
къща Й.“ ЕООД правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в к. к.
„Боровец“, Община Самоков, ап. хотел „Кокиче“, ет. 1 и представляващ самостоятелен
обект в сграда, представляващ студио – С16 с идентификатор 65231.919.144.4.3 по
одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков, с площ по
документ 32,75 кв. м., като неразделна част от самостоятелния обект са и 8,32
кв. м. идеални части от общите части на сградата, попадащ в сграда с идентификатор
65231.919.144.4, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144, за
цена 49284 евро с ДДС.
Учредената с н. а. № 197/2007 г.
договорна ипотека има действие по отношение на процесния самостоятелен обект в
сграда, представляващ Студио – С16 с идентификатор 65231.919.144.4.3, тъй като
този обект попада в сградата – апартаментен хотел, построена в поземлен имот с
идентификатор 65231.919.144. Не е спорно между страните, че тази ипотека не е
заличена, а е подновена през 2017 г. по реда на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД преди
изтичане на 10-годишния срок на действието на вписването й.
От събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че ипотечното право е погасено
поради погасяване на обезпеченото вземане.
Конкретиката на случая разкрива
две групи възможни основания за погасяване на ипотечното право поради
погасяване на обезпеченото вземане: 1/. частично погасяване на вземането с
цената, която кредитополучателят получава при продажба на процесния имот, което
при определени договорно установени предпоставки (условия) поражда за
ипотекарния кредитор задължение да заличи ипотеката само върху този имот с
едностранно писмено изявление в нотариално заверена форма по реда на чл. 179,
ал. 1 от ЗЗД и 2/. пълно погасяване на
вземането, което съгласно общото правило на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД има за
последица погасяване на ипотечното право върху всички обекти, за които
ипотеката поражда действие, в това число и за процесния недвижим имот.
На първо място, макар в ЗЗД да не
съществува уредба на т. нар. „частично“ заличаване на ипотека, т. е. заличаване
на ипотека върху определен самостоятелен обект в сградата, върху която тежи
ипотеката, с оглед принципа на договорната свобода то е допустимо да се извърши
с волеизявление на кредитора при договорно установени предпоставки. В случая
такива са визирани в т. 5 от нотариалния акт, с който ипотеката е учредена и в
т. 20, б. „н“ от договора за кредит от 30.05.2007 г., сключен между
ответниците, а именно – при прехвърляне на самостоятелен обект в сградата, в случая
– студио, прехвърлителят - кредитополучател да погаси част от кредита, равна на
стойността на този обект, като за целите на погасяването на кредита тази
стойност следва да се изчисли при цена 600 евро за квадратен метър продадена
площ, включително и за общите части. Видно е от съдържанието на тази уговорка,
че тя предвижда частично погасяване извън погасителния план и независимо и отделно
от него като основание за възникване на задължение за действие на кредитора по
заличаване на ипотеката върху прехвърления обект.
По делото не са събрани никакви
доказателства за това за собствения на ищеца самостоятелен обект, а именно
студио - С16 ответникът „А и Л Корпорация“ ООД като кредитополучател да е
извършил плащания на уговорената сума на ответника - кредитор „Първа
инвестиционна банка“ АД. Само в случай на такива именно плащания, каквито по
делото не са установени, за ипотекарния кредитор би възникнало договорно
задължение да поиска заличаване на ипотеката върху конкретния продаден обект в
сградата, а във всички останали хипотези на частично погасяване на кредита за
ипотекарния кредитор такова задължение не възниква. Затова доводите на ищеца,
че сочени от него други плащания, които частично погасяват задължението на
ответника - кредитополучател “А и Л Корпорация“ ООД следвало да имат за
последица задължение за ипотекарния кредитор да поиска заличаване на ипотеката
върху процесния имот и като цяло – погасяване на ипотечното право върху този
имот, са несъстоятелни. Тези доводи не държат сметка, че ипотеката върху
недвижим имот е неделима, т. е. частичното погасяване на вземането, което тя
обезпечава (извън гореобсъденото договорно установено частично погасяване с
цената, получена при продажбата на имота съгласно т. 5 от н. а. № 197/2007 г.)
не води до някакъв вид пропорционално намаляване на обема на ипотечното право
върху имота, нито в такъв случай може да се определи ипотеките върху кои
самостоятелни обекти в сградата следва да бъдат заличени при условията на т.
нар. „частично“ заличаване и върху кои – не. Затова и изявлението на л. 48 от
делото пред РС – Самоков, изхождащо от представител на „Първа инвестиционна
банка“АД, че след частично погасяване на кредита със сумата 521 689,68 лв. към
28.11.2016 г. „квадратурата за заличаване“ била 313,81 кв. м. по никакъв начин
не може да обоснове извод, че в тази площ попада и процесният имот и че за този
имот са изпълнени договорните предпоставки за частично заличаване на ипотеката.
Отделен, но не по-маловажен е
въпросът, че на 20.12.2010 г. е сключен анекс № 5 към договора за банков кредит
от 30.05.2007 г. Съгласно т. 3.1. от този анекс при продажба на обособени
обекти в сградата с идентификатор 65231.919.144.4, построена в поземлен имот с
идентификатор 65231.919.144 кредитополучателят се е задължил да погасява по 850
евро главница за всеки квадратен метър от жилищната площ, респ. по 1150 евро
главница за всеки квадратен метър от търговската площ, както и за припадащите
им се площи от общите части на сградата за всеки обособен обект, от кредитната
експозиция по договора за кредит от 30.05.2007 г. и/или по договор № 00OLD-L-000119/12.02.2010 г. за банков
кредит и анексите към него, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Съгласно
т. 3.2 от същия анекс пък, предпоставка за възникване на задължението на
ипотекарния кредитор за даване на съгласие за заличаване на договорната ипотека
(включително и за т. нар. частично заличаване) вече е изпълнението на всички
задължения на кредитополучателя по договора и по т. 3.1 от този анекс. Тези
уговорки в анекса не представляват прехвърляне или залагане на обезпеченото с
ипотека вземане, встъпване в такова вземане или налагане на запор върху него,
нито подновяване или заместване в задължение, обезпечено с ипотека, поради
което действието им не е обусловено от особена форма и вписване в имотния
регистър, предвидени в чл. 171 от ЗЗД. В най-общ план би могло да се приеме, че
анексът променя модалитетите на частични погасявания на обезпеченото вземане,
но точно заради това и по аргумент от чл. 174, изр. първо от ЗЗД това не се
отразява на действието на ипотеката.
Следователно от сключването на
анекса на 20.12.2010 г. занапред задължение за кредитора да поиска заличаване
на ипотеката върху конкретния имот – собственост на ищеца, възниква само при
кумулативното изпълнение на условията по т. 3.1 и т. 3.2 от анекса – плащане от
страна на кредитополучателя в полза на кредитора на определени суми по
главницата (които със следващи анекси също се променят) съобразно площта на
продадения имот и регулярно изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит. От анализа на доказателствената съвкупност
следва извод, че от момента, в който ответникът - кредитополучател „А и Л
Корпорация“ ООД е продал на ищеца „Форест 2000“ ООД процесния самостоятелен
обект в сграда – студио С16, до приключване на устните състезания, тези условия
не са изпълнени. Ето защо ипотеката върху този недвижим имот не е погасена
поради погасяване на част от вземането на ответника - кредитор „Първа
инвестиционна банка“ АД към ответника „А и Л Корпорация“ ООД със заплащане на
сума съобразно площта му по реда на т. 5 от н. а. № 197/2007 г., договора за
банков кредит от 30.05.2007 г. и анексите към него, а и за „Първа инвестиционна
банка“ АД не е възникнало задължение да поиска по предвидения в чл. 179 от ЗЗД
ред заличаване на ипотеката за този имот.
Същевременно, от доказателствата
не се установява и пълно погасяване на обезпечените с договорната ипотека
вземания, което съгласно общото правило на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД би имало за
правна последица погасяване на ипотечното право.
Съгласно т. 10 от приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице В.К. по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) - депозирано на 08.04.2021 г. и прието в с.
з. на 19.04.2021 г. - към 22.12.2017 г. дължимата сума по договора за банков
кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. и всички анекси към него е в размер
952 694,45 евро просрочена главница и 8609,41 евро остатък от дължима
договорна лихва.
Все пак, тъй като заключенията на
в. л. К. по първоначалната ССЕ и по допълнителната ССЕ разглеждат редица
плащания, е необходимо основните възражения на ищеца относно естеството и
последиците на тези плащания, да бъдат обсъдени в съвкупност с приетите писмени
доказателства.
С договор за продажба, сключен с
н. а. № 81, т. І, рег. № 722, д. № 53/2016 г. на нотариус Механджийски, на 24.02.2016
г. ответникът „А и Л Корпорация“ ООД е продал на ответника „Първа инвестиционна
банка“ АД поземления имот с идентификатор 65231.919.144, както и 63 броя
самостоятелни обекти в построената в този поземлен имот сграда с идентификатор
65231.919.144.4 за обща цена 6 882 000 лв. без ДДС, която цена
платима с дължимия ДДС да бъде заплатена от купувача на продавача по банкова
сметка, *** (т. е. на „А и Л Корпорация“ ООД) в банката – купувач в срок от 5
работни дни след кумулативното изпълнение на условията, посочени в т. 2 от
нотариалния акт, които не е необходимо да бъдат детайлно изброявани.
Уговорките в този договор,
обективиран в горепосочения нотариален акт, следва да се тълкуват във връзка с
други договори – с договора за финансов лизинг на недвижими имоти № HDOLEAS-001 от 22.02.2016 г., сключен
между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Айсберг Боровец“ ООД и приложението към
него и със споразумението от 05.02.2016 г., сключено между „А и Л Корпорация“
ООД, „Айс тур“ ЕООД, „Лепси блек сий резорт пропъртис“ ЕООД, Цветко Й.Й.,
„Ахелой бийч ризорт“ ООД и „Първа
инвестиционна банка“ АД.
С посочения договор за финансов
лизинг лизингополучателят „Айсберг Боровец“ ООД е възложил на лизингодателя –
ответника „Първа инвестиционна банка“ АД да придобие от трето лице правото на
собственост върху недвижимите имоти, описани в приложение № 1 към този договор
и да предостави това имущество на лизингополучателя за ползване срещу
възнаграждение, заплащано под формата на лизингови вноски в сроковете и при
условията, уговорени в договора за финансов лизинг и приложение № 4 към него.
Това са същите недвижими имоти, описани в н. а. № 81/2016 г. от 24.02.2016 г. Същностна
характеристика на договора за финансов лизинг е лизингодателят да поеме задължение
да придобие от трето лице имуществото – предмет на финансовия лизинг и едва
тогава да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение -
в случая, под формата на лизингови вноски. Ответникът „Първа инвестиционна
банка“ АД като лизингодател е изпълнил своето задължение към „Айсберг Боровец“
ООД да придобие лизинговото имущество със закупуването на това имущество от
ответника „А и Л Корпорация“ ООД с н. а. № 81/2016 г.
Твърденията на ищеца в исковата
молба и в допълнителната искова молба, че ответникът „Първа инвестиционна
банка“ АД превел „фиктивно“ по банкова сметка *** „А и Л Корпорация“ ООД цената
на имотите, придобити с н. а. № 81/2016 г., след което я изтеглил обратно и на
практика придобил хотела без да заплати цената и че именно това била причината
задълженията по договора за кредит от 30.05.2007 г. и анексите към него да не
бъдат погасени, както би следвало да бъдат - с плащане на тази цена, са
несъстоятелни, а и недоказани.
Първо, от заключението по
първоначалната ССЕ се установява, че купувачът „Първа инвестиционна банка“ АД е
превел по сметка на продавача „А и Л Корпорация“ ООД уговорената цена на
недвижимите имоти по договора за продажба, сключен между тях с н. а. № 81/2016
г.
Второ, обстоятелството, че „Първа
инвестиционна банка“ АД като купувач по този договор за продажба с предмет -
поземлен имот и самостоятелни обекти, различни от процесния, плащайки цената на
продавача „А и Л Корпорация“ ООД ще използва сумата за погасяване на свои
вземания към продавача по договора за кредит от 30.05.2007 г. не противоречи на
чл. 152 от ЗЗД, нито налага извод за привидност на договора за продажба или за
заобикаляне на закона при сключването му, а се касае за допустимо от закона
„даване вместо изпълнение“. Наред с това, с получената съгласно н. а. № 81/2016
г. цена в размер 6 882 000 лв. не е погасено цялото задължение на „А
и Л Корпорация“ ООД към „Първа инвестиционна банка“ АД по договора за кредит от
30.05.2007 г., анексите към него и договора за встъпване в дълг от 28.11.2012
г.
Напротив, от установителната част
на споразумението от 05.02.2016 г. е видно, че към тази дата общият размер на
това задължение е 7 093 405,87 лв., както и че „А и Л Корпорация“ ООД
има непогасени задължения по още четири банкови кредита към „Първа
инвестиционна банка“ АД, които към тази дата възлизат (само те) на над 10 000
000 лв. Затова в допустимо отклонение от диспозитивната разпоредба на чл. 76 от ЗЗД в споразумението от 05.02.2016 г. е уговорено, че със сумата
6 882 000 лв. от продажбата (впоследствие осъществена с н. а. №
81/2016 г. от 24.02.2016 г.) ще се погаси само част в размер
4 031 200 лв. от задължението на „А и Л Корпорация“ ООД по договор за
банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. заедно с всички анекси към него, а
останалите части от сумата 6 882 000 лв. ще погасят частично
задълженията на „А и Л Корпорация“ ООД към „Първа инвестиционна банка“ АД по
други кредити. Спазването на уговорките в това споразумение относно
разпределението на сумата от продажбата, извършена с н. а. № 81/2016 г. се
потвърждава от заключението по допълнителната ССЕ. Ответниците „А и Л
Корпорация“ ООД и „Първа инвестиционна банка“ АД са сред страните по това
споразумение, поради което доводите на ищеца, че с цената, получена по договора
за продажба, сключен между ответниците с н. а. № 81/2016 г. е следвало да бъдат
погасени задълженията единствено по договора за кредит от 30.05.2017 г. ведно с
всички анекси към него и договора за встъпване в дълг от 28.11.2012 г., не
намират опора в това споразумение и са неоснователни. В тази връзка следва да
се допълни, че показанията на св. И.Й., в частта им, в която същият сочи, че по
настояване на „Първа инвестиционна банка“ АД с тази цена е следвало да се
погаси кредита от 30.05.2007 г., за да се заличат ипотеки на собственици,
противоречат на споразумението от 05.02.2016 г., поради което съдът не ги
кредитира, а относно начина на погасяване на установени с писмен акт парични
задължения тези показания са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.
1, т. 4 от ГПК, поради което съдът не ги обсъжда за това обстоятелство.
При това положение постъпленията
от възстановен ДДС, които съгласно договора за откриване на специална сметка от
02.08.2016 г. всеки от наредителите „Айсберг Боровец“ ООД, „Реактив ризорт
пропъртис“ ООД, „А и Д“ ООД, „Кайряка ленд“ ООД, „Кръстова вада“ ООД, „Реактив
реал истейт“ ООД, „Ахелой инвестмънт“ ООД и „Интернет панорама“ ООД е длъжен да
превежда по специална безлихвена сметка в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД
за погасяване на задължения по изброените в същия договор договори за кредит
(сред които и договор за банков кредит № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007 г. сключен
между ответниците) и договори за лизинг, също не са били достатъчни за пълно погасяване
на задълженията по договора за кредит от 30.05.2007 г., анексите към него и
договора за встъпване в дълг от 28.11.2012 г.
Това е така, защото според т. 1
от приложение 1 към договора за откриване на специална сметка от 02.08.2016 г.
при постъпване на средства по специалната сметка с IBAN ***, постъпленията се превеждат по
банкова сметка *** ***т в следната
последователност: 60 % от постъпленията се превеждат за погасяване на задължения
на задължените лица по договор № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. за банков кредит
(т. е. по обезпечения с процесната ипотека кредит), 10 % - за погасяване на
задълженията на задължените лица по договор № 000LD-L-000207/20.12.2010 г. и 30 % -
за погасяване на задълженията на задължените лица по договор за финансов лизинг
на недвижими имоти № HDOLEAS-005. Затова и съгласно заключението по допълнителната ССЕ
със сумите в общ размер 993 648,79 лв., постъпили в периода от 02.08.2016 г. до
22.02.2017 г. от „Кръстова вада“ ООД, Августин Антонов Ганчев, „Ахелой
инвестмънт“ ООД, „Кайряка ленд“ ООД и „Интернет панорама“ ООД по специалната
сметка с титуляр „Първа инвестиционна банка“ АД, при така уговореното
съотношение в разпределението на суми за погасяване, са погасени само
581 739,48 лв. от задълженията по обезпечения с процесната ипотека договор
за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. и анексите към него.
В обобщение, уговорките между
страните и трети лица в гореобсъдените писмени доказателства категорично подкрепят
заключението по допълнителната ССЕ, че към 22.12.2017 г. непогасеният размер на
задълженията по договора за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. и всички
анекси към него е 952 694,45 евро просрочена главница и 8609,41 евро
остатък от дължима договорна лихва.
Нещо повече, дори и с оглед
заключенията по първоначалната и допълнителната ССЕ да се приеме, че „Айсберг
Боровец“ ООД също е могло към 24.07.2017 г. да внесе сумата 1 356 800
лв. от възстановен ДДС по специалната сметка, с тази сума биха били погасени
само 814 080 лв. (60 %) от обезпечения с процесната ипотека кредит, а
равностойността на тази сума в евро е значително по-малка от 952 694,45
евро.
Освен това, към 24.07.2017 г. –
датата, на която единият управител на „Айсберг Боровец“ ООД е отправил до
„Първа инвестиционна банка“ АД искане с вх. № 51-4198 – по сметката на това
дружество с IBAN ***чно наличност и то от възстановен ДДС, за да се извърши превод на сумата
1 356 800 лв. към специалната сметка. Важно е обаче да се подчертае,
че извършването на такъв превод е задължение на наредителя „Айсберг Боровец“ ООД (вж. т. ІІ.2 от
договора за откриване на специална сметка) и това задължение се изпълнява чрез
съставяне на специален банков документ по образец (платежно нареждане), а не с
молба в свободен текст. Пак от заключението по първоначалната ССЕ се
установява, че до 22.12.2017 г. „Айсберг Боровец“ ООД не е извършило превод по
специалната сметка, а е погасявало свои задължения по договор за финансов лизинг
на недвижими имоти № HDOLEAS-001, който е извън предмета на договора за специална сметка
и приложение 1 към него. Към 22.12.2017 г., когато е съставено платежно
нареждане за 1 356 800 лв. за превод по специалната сметка, такъв
превод вече е бил невъзможен поради липса на достатъчна наличност по сметката
на „Айсберг Боровец“ ООД към тази дата. Казано иначе, в момент, когато превод
от сметката на „Айсберг Боровец“ ООД с IBAN *** сметка с IBAN *** „Първа инвестиционна
банка“ АД на сумата 1 356 800 лв. е бил възможен и извършването му е
било задължение на „Айсберг Боровец“ ООД, такъв не е извършен, а твърденията на
ищеца, че ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е изтеглил същата сума
против волята на титуляра „Айсберг Боровец“ ООД, за да не бъде извършен превод
на такава сума по специалната сметка за погасяване на задълженията по
обезпечения с процесната ипотека кредит, са неоснователни.
И на последно място, от събраните
по делото доказателства не се установява задълженията по обезпечения с
процесната ипотека кредит да са напълно погасени към датата на приключване на
устните състезания, поради което не са налице основания по чл. 235, ал. 3 от ГПК да се приеме, че ипотечното право е погасено поради пълно погасяване на
кредита в съответствие с чл. 150, ал. 1 от ЗЗД.
По всички изложени съображения
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и
направеното от ответника „Първа инвестиционна банка“ АД искане за присъждане на
разноски, ищецът следва да му заплати претендираната в списък по чл. 80 от ГПК сума
200 лв. за разноски за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по
допълнителната ССЕ. На ответника „А и Л Корпорация“ ООД не се присъждат разноски
поради липса на искане в тази насока, както и на доказателства за извършване на
такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Форест
2000“ ООД, ЕИК 119510826, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Георги Трънкин“ № 11, срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 и „А и Л Корпорация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, кв. „Пясъците“ № 23 (за което с
решение от 02.03.2022 г. на Бургаски окръжен съд по т. д. № 47/2021 г. е
открито производство по несъстоятелност) иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за установяване, че в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД не съществува
ипотечно право по учредената с Нотариален акт № 197, дом IIIA, рег. № 3957,
дело № 573/2007 г. на нотариус Борислав Механджийски договорна ипотека върху следния
собствен на ищеца „Форест 2000“ ООД недвижим имот, находящ се в к. к.
„Боровец“, Община Самоков, апартаментен хотел „Кокиче“, ет. 1: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ Студио – С16 с идентификатор 65231.919.144.4.3 по
одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, с
площ 32,75 кв. м. и принадлежащите
8,32 кв. м. от общите части на сградата, попадащ в сграда с идентификатор
65231.919.144.4, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144 по
КККР на гр. Самоков.
ОСЪЖДА „Форест 2000“ ООД, ЕИК 119510826, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Георги Трънкин“ № 11, да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата 200,00 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: