№ 409
гр. Перник, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720106019 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от К. К. П., ЕГН ********** от
гр. *** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор Ч.С.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист издаден на 19.12.2013 г., въз
основа на влязло в сила Решение № 935/27.09.2013 г. , постановено по ЧГД №
8020/2012 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на „Топлофикация -
Перник“ АД сумата от 1570.60 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 09.11.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата в размер
на 303.53 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.11.2012 г. до 27.09.2012 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 09.11.2012 г. до окончателното плащане, както и разноски в общ
размер на 260.42 лв.
Твърди, че за принудително събиране на посоченото вземане по искане на
ответника е образувано изпълнително дело № 53/2013 г. по описа на ЧСИ
Е.Д.. Сочи, че последното изпълнително действие по него е извършено на
12.02.2014 г. и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 12.02.2016 г. От последното изпълнително действие
е започнала да тече нова погасителна давност, която ищецът твърди, че е
изтекла на 12.02.2021 г.
Сочи, че на 02.09.2021 г. по молба на ответника е образувано ново
изпълнително дело за принудително събиране на вече погасеното по давност
вземане – ИД № 2673/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
1
Искането към съда е да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника поради погасяване по давност, сумата от 1570.60 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
09.11.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата в размер на 303.53 лв. - законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.11.2012 г. до 27.09.2012 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2012 г. до
окончателното плащане, както и разноски в общ размер на 260.42 лв., за
които вземания е издаден изпълнителен лист на 19.12.2013 г. по ЧГД №
8020/2012 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 2673/2021
г. по описа на ЧСИ С. Б..
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана
многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 53/2014 г. по
описа на ЧСИ Е.Д. и по изпълнително дело № 2673/2021 г. по описа на ЧСИ
С. Б..
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера
на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е
посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално
предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В първото открито съдебно заседание е докладвана молба от
пълномощника му – адв. К. П. с която заявява, че поддържа предявения иск.
Моли същия да бъде уважен. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С. оспорва иска. Моли съда да постанови решение съобразено с
всички приети по делото доказателства. Претендира присъждане на
направените разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетите
копия от изпълнителни дела № 2673/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. и №
53/2014 г. по описа на ЧСИ Е.Д..
С изпълнителен лист, издаден на 19.12.2013 г. по ЧГД № 8020/2012 г. по
описа на Районен съд - Перник К. К. П. е осъден да заплати на
„Топлофикация - Перник“ АД сумата от 1570.60 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 09.11.2009 г. до
30.04.2011 г., сумата от 303.53 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.11.2009 г. до 27.09.2012 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 09.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и направените разноски в размер на 222.94 лв. – юрисконсултско
2
възнаграждение и 400 лв. – държавна такса.
Така изложеното обосновава правния интерес на ищеца да предяви
настоящия иск за установяване, че вземането на ответника, обективирано в
процесния изпълнителен лист не съществува, тъй като е погасено по давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
От представеното копие от изпълнително дело № 53/2014 г. по описа на
ЧСИ Е.Д., с район на действие ПОС се установява, че с изпълнителен лист,
издаден на 19.12.2013 г., въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 6267/09.11.2009 г. по ЧГД № 8020/2012 г. по
описа на ПРС ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1570.60 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
09.11.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 303.53 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.11.2009 г. до
27.09.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 09.11.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 37.48 лв. - държавна
такса и 222.94 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, ответникът с молба от
23.01.2014 г. е поискал пред ЧСИ Е.Д., с район на действие ПОС да образува
изпълнително дело за принудително събиране на вземането, обективирано в
него. С молбата взискателят е поискал да бъдат приложени едновременно
всички допустими способи за принудително изпълнение на вземането.
На 05.02.2014 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, като същият не е намерен, за да му бъде връчена.
На 23.01.2015 г. е изпратено напомнително писмо до длъжника за внасяне
на дължимите суми, като няма доказателства за връчването му.
С молба от 02.04.2015 г. взискателят е поискал извършване на справка за
установяване получава ли длъжника лична пенсия.
С писмо от 22.01.2015 г. взискателят е уведомен за дължимите такси по
изпълнителното дело.
На 22.05.2015 г. е изпратено писмо до НАП за установяване наличието на
банкови сметки, разкрити на името на длъжника.
С молба от 01.06.2015 г. взискателят е представил доказателства за
заплащане на дължимите от него такси по изпълнението.
С писма от 04.06.2015 г. е изискана информация за установяване на
имущественото положение на длъжника.
От писма, постъпили на 15.06.2015 г. и на 16.06.2015 г. е установено, че
длъжникът притежава недвижим имот и МПС.
С писмо от 27.09.2015 г. е наложен запор върху собственото на длъжника
МПС. Това му е съобщено с писмо от същата дата, което не е получено.
С писмо от 21.02.2020 г. ЧСИ е уведомил ОДМВР – Перник, че вдига
наложения запор.
От приложеното копие на изпълнително дело № 2673/2021 г. по описа на
ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано по молба от 02.09.2021 г. на
ответника, въз основа на същия изпълнителен лист. С молбата на ЧСИ са
възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
3
На 07.09.2021 г. ЧСИ е изготвил искания за извършване на справки за
имущественото състояние на длъжника и наличие на публични задължения.
На същата дата е установена разкрита банкова сметка на името на длъжника.
С разпореждане от 07.09.2021 г. ЧСИ е разпоредил налагането на запор върху
същата.
На 15.09.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Банка ДСК АД и Първа
инвестиционна банка АД и съобщение до длъжника за образуваното срещу
него изпълнително дело.
С писмо от 12.10.2021 г. Банка ДСК АД е уведомила ЧСИ, че е наложен
запор върху банковата сметка на длъжника.
На 16.11.2021 т. е постъпило удостоверение от НАП за наличие на
публични задължения на длъжника.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника
по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че
поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането
му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че те са се погасили, поради изтичане на давностен срок
съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след
влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от
ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет
години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по
т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и
4
други /.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на
изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 19.12.2013 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на
изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички валидни
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
До влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е действало Постановление
№ 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според
което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно
решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС е прието, че по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането.
В настоящия случай изпълнително дело № 53/2014 г. по описа на ЧСИ Е.Д.
е образувано на 23.01.2014 г. и към 26.06.2015 г. е било висящо. През този
5
период съгласно разясненията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д.
№ 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и на Тълкувателно решение от
28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС, не е текла погасителна давност за
вземането.
След тази дата, на 27.09.2015 г. е изпратено зазапорно съобщение до ПП –
КАТ – гр. Перник за налагане на запор върху собственото на длъжника МПС.
С посоченото действие на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността за
вземането е прекъсната. Това е последното изпълнително действие,
извършено по ИД № 53/2014 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. На основание чл. 117,
ал. 1 от ЗЗД от датата, на която е прекъснала давността – 27.09.2015 г., е
започнала да тече нова петгодишна давност. Тя е изтекла на 27.09.2020 г. При
доказателствена тежест на ответника, той не е установил през този период да
са извършвани действия, които да спират или да прекъсват давността.
Изпълнително дело № 2673/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано на
02.09.2021 г. – след изтичане на двностния срок за погасяване на вземането.
Затова, извършените по това изпълнително дело действия не могат да
прекъсват давността.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира предявеният иск за
основателен и следва да го уважи.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 74.97
лв.
Ищецът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 850.00 лв. – заплатени в брой, което е отразено в
договора за правна защита и съдействие.
Съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на
същото е 487.41 лв. Делото не разкрива фактическа или правна сложност по-
голяма от останалите дела от този вид. Производството е протекло в две
открити съдебни заседания, със събиране само на писмени доказателства, на
които процесуалния представител на ищеца не е присъствал. Затова съдът
счита, че в разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца
следва да бъдат възложени на ответника до размера от 500 лв. За останалата
част до 850 лв. адвокатското възнаграждение се явява прекомерно.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че К. К. П.,
ЕГН ********** от гр. *** не дължи на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.С. поради
погасяване по давност, сумата от 1570.60 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 09.11.2009 г. до 30.04.2011 г.,
сумата от 303.53 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.11.2012 г. до 27.09.2012 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 09.11.2012 г. до окончателното плащане, както и
разноски в общ размер на 260.42 лв., за които вземания е издаден
6
изпълнителен лист на 19.12.2013 г. по ЧГД № 8020/2012 г. по описа на ПРС и
е образувано изпълнително дело № 2673/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., с
район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С. да
заплати на К. К. П., ЕГН ********** от гр. *** сумата от 74.97 лв.
/седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ - разноски за
заплатена държавна такса и сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ - разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7