№ 1859 30.06.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав На тридесети юни през две хиляди и двадесета година В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА ЧЛЕНОВЕ: 1 .ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 291 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №V-80 от 10.02.2020г. по в.гр.д.№291/2015г. Бургаският окръжен съд е уважил въззивната жалба, подадена от „Ексел Инвестмънтс България“ ООД против решение №79 от 28.11.2013г. по гр.д.№42/2010г. на PC- Царево, като е отменил последното в частта, с която е била допусната делба по отношение на УПИ с идентификатор 66528.501.557, находящ се в с.Синеморец, общ.Царево, ул“Бутамя“ с площ на имота 1630 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 66528.501.557.1, със застроена площ от 311 кв.м. и РЗП 1237 кв.м., като е отхвърлил иска за делба по отношение на гореописаните имоти. Ищците са осъдени да заплатят на дружеството деловодни разноски в размер на 4615,40 лв., представляващи разноски /адвокатско възнаграждение/ за въззивната инстанция /т.е. за в.гр.д.№291/15г, на БОС/.
Със същото решение е отменено определение №316 от 10.12.2014г. по
гр.д.№42/2020г. на PC- Царево в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД деловодни разноски по гр.д.№42/10г. на PC- Царево в размер на 25000 лв., като ищците са осъдени да заплатят на дружеството разноските в размер на 4365,40 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
На 10.03.2020г., в срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от П.И. Н., Т.И.Ж. /представлявани от адв.Ц./ и от Р.В. Д., К.В.К., В.Д.П. и М.Г.П. /представлявани от адв.С./, с която се иска изменение на решението в частта за разноските.
Компетентен да се произнесе по молбата е Бургаският окръжен съд, който е постановил съдебния акт за разноските, който макар и инкорпориран в решението по делото, има характер на определение.
Молителите са изложили доводи, че липсват доказателства за извършено плащане на адвокатския хонорар по гр.д.№42/10г. на PC-Царево. От договора за правна защита /без дата/ №А0107026 не се установявало реалното плащане на уговорения адвокатски хонорар, понеже в полето „платена сума“ липсвал запис. С платежното нареждане от 14.01.2011г. не се установявало предведената сума за кой договор се отнася, т.е. че е относимо към гр.д.№42/2010г. на PC- Царево. Платежното нареждане било представено едва с частната касационна жалба срещу определението по ч.гр.д.№1502/2011г. на БОС, което според молителите е неистинско и съставено постфактум с цел да обслужи домогванията на дружеството ищците да му платят непосилни за тях суми.
Липсвали и доказателства за извършеното плащане на договорения хонорар по в.гр.д.№291/15г. на ОС-Бургас. В приложения по делото Анекс 2 от 10.02.2014г. към договор №А0107026 било уговорено, че дружеството ще заплати хонорар от 12500 лв. От платежното нареждане от Ю.03.2014г. не се установявало платената сума от 13200 лв. за кой договор се отнася. Сумата била различна от договорената, а освен това не било ясно, че плащането е свързано с ангажираната защита по в.гр.д.№291/15г. на БОС. Заявяват, че цялостното поведение на ответното дружество сочело на злоупотреба с процесуални права, поради което намират и това платежно нареждане за неистинско и съставено с цел да обслужи домогванията на дружеството ищците да му платят непосилни за тях суми.
Моли решението да бъде изменено в частта за разноските, като исканията на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД за присъждане на разноски по гр.д.№42/10г. на ЦРС и по в.гр.д.№291/15г. на БОС се оставят без уважение.
В указания срок въззиваемото дружество, представлявано от адв.Б. е представило отговор, с който оспорва молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Сочи се, че на основание чл.78, ад.З ГПК с оглед изхода на делото и при направено своевременно искане чрез представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК, въззивният съд е уважил исканията на ответното дружество за разноски, като е уважил възражението на ищците по чл.78, ал.5 ГПК и е намалил платените възнаграждения- вместо 25561 лв. за първата инстанция са присъдени 4365,40 лв., а вместо платените 12550 лв. за въззивната инстанция са присъдени 4615,40 лв. Намира за невярно твърдението, че няма доказателства за извършеното плащане по договорите за правна помощ. Представените по делото платежни нареждания не били оспорени своевременно, а съдът основателно бил приел, че договореното плащане на възнагражденията по банков път е извършено и доказано с платежните нареждания в кориците на делото. Това, че преведената сума била по-голяма от договорената не променяла факта, че възнаграждението било платено по начина, посочен в договора.
За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на които приема следните изводи.
Искането е с правно основание чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК. Същото е допустимо, тъй като е направено в законоустановения едномесечен срок от лица, които имат интерес от изменението на решението в частта за разноските.
По същество искането за изменение на решението е неоснователно.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от „Ексел Инвестмънтс България“ ООД по гр.д.№ 42/2010г. на РС-Царево.
Делото е с предмет трета по ред делба на едни и същи наследствени недвижими имоти между наследниците на К.Д. К., Първата е била доброволка, а следващите две- съдебни, като ищците са едни и същи лица /респективно техните наследници/. По делото освен наследниците, респективно- техните наследници са конституирани и приобретателите на част от имотите, сред които е и „Ексел Инвестмънтс България“ ООД.
В отговора на исковата молба, подаден от дружеството чрез пълномощника адв. М.Б., като приложения са посочени: пълномощно и разписка за платен хонорар /л. 173/. На л.174 от делото на ЦРС е налично копие от пълномощно, а на гърба му- копие от договор за правна защита и съдействие, изготвен на бланка на АК- София, серия А №0107026. И в двата документа, които са без дата е посочено, че дружеството е възложило и упълномощило адв.Б. с правната защита по гр.д.№42/2010г. на PC-Царево. В договора за правна защита е посочено уговорено възнаграждение в размер на 25000 лв., платимо в срок до 14.01.2011г. по банков път. Доколкото пълномощното и договора са депозирани в съда с отговора, то същите следва да се приемат, че са с дата, най-късно от датата на депозирането на отговора на дружеството пред съда /октомври 2010г./.
На 7.03.2011г. районният съд е прекратил делото на основание чл.126, ал.1 ГПК, като е счел, че дело с идентичен предмет е вече висящо пред същия съд, а гр.д.№42/2010г. на ЦРС е новообразувано- така определение №55 от 7.03.2011 г. /л.179 и сл./.
На 28.03.2011г. е постъпила молба от „Ексел Инвестмънтс България“ ООД /л.195/ с искане за допълване на определението и присъждане в полза на дружеството разноските по делото в размер на 25000 лв.
По тази молба е постъпило възражение от ищеца Иван К. /сега покойник, който е наследодател на представляваните от адв.Ц. молители, встъпили в делото на негово място/- л.205. С него искането за присъждане на разноски е оспорено като недопустимо, както и като неоснователно- поради липса на доказателства за плащане на уговорения хонорар, като е направено и възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение.
С определение №182 от 2.05.2012г. /л.2017/, районният съд е приел, че разноските са прекомерни, поради което ги е намалил в размер, който според него е реален за стадия, в който се намира производството и е присъдил в полза на дружеството разноски в размер на 200 лв.
Това определение, както и прекратителното, са обжалвани пред въззивната инстанция, като по жалбите е образувано ч.гр.д.№ 1502/2011г. на БОС.
В частната жалба, депозирана от „Ексел Инвестмънтс България“ ООД, насочена срещу прекратителното определение, с което на страната не са били присъдени разноски, е посочено, че разноските са доказани с договора за правна помощ. Заявено е, че в случай, че съдът се е произнесъл по молбата за допълване на определението в частта за разноските, той не поддържа жалбата.
„Ексел Инвестмънтс България“ ООД е подало и втора частна жалба, срещу определението, с което е допълнено предходното определение и са му присъдени разноски в размер на 200 лв. /л.17 от ч.гр,д.№1502/11г. на БОС/, като претендира остатъка от възнаграждението в размер на 24800 лв.
В отговора на тази жалба представлявания от адв.Ц. ищец И.Д.., е направил възражения, че липсват доказателства хонорарът да е платен, както и че не е бил представен списък на разноските, като е поддържал становището си, че хонорара е прекомерен
С определение № 3720 от 19.09.2011г. по ч.гр.д.№1502/11г. на БОС съдът е потвърдил прекратителното определение, оставил без разглеждане жалбата на дружеството против прекратителното определение в частта, с която липсва произнасяне по искането за разноски, а освен това е потвърдил определението за допълване на определението в частта за разноските и за присъждане на хонорар от 200 лв. Посочено е, че на репарация подлежат действително платените разноски, а договора за правна помощ не установява това, тъй като в графата „платена сума“ липсва отбелязване за плащане.
Това определение също е обжалвано, както и ищците /в частта, с която е потвърдено определението за прекратяване на делбеното дело/, така и от „Ексел Инвестмънтс България“ ООД в частта за разноските над присъдените 200 лв. В тази жалба е посочено, че към пълномощното е било приложено извлечение /авизо/ от банковия превод. Сочи, че отговорът е подаден два пъти- лично и по пощата, като според жалбоподателя след като районният съд не е коментирал липсата на авизото и е присъдил сумата, то към момента на постановяването на определението всички документи били налице, включително доказателството за превода. Приложени са заверени преписи от пълномощното и договора за правна защита /цитирани по-горе в настоящото изложение/, както и преводното нареждане /авизо/ за твърдяния банков превод /л. 11 от делото на ВКС/.
В отговорите си срещу тази жалба, ищците по делото- молители но настоящото дело са заявили, че жалбата е недопустима, а по същество- неоснователна, понеже липсвали доказателства за извършено плащане на хонорара, а приложеното към частната жалба авизо не се намирало в кориците на делото и никога не е било представяно. Заявяват, че към преписите от жалбите на дружеството, които са им били връчени, липсвало подобно доказателство, поради което настояват да бъдат запознати с него.
С определение № 437 от 20.08.2012г. по ч.гр.д.№67/12г. на ВКС, е допуснато касационно обжалване на определението на БОС в частта, с която производството е било прекратено, като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на определението е посочено, че с оглед възстановената висящност на производството по делба пред първоинстанциониият съд касационната инстанция не дължи произнасяне по частната касационна жалба на „Ексел
Инвестмънтс България“ ООД, като въпросът за сторените разноски следва да бъде разрешен при приключването на делото.
При новото разглеждане на делото ЦРС е присъдил разноските за адвокатския хонорар на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД с определение №316 от 10.12.2014г. /л.565/, постановено по реда на чл.248 ГПК.
При тези факти се налагат следните изводи:
Видно е, че авизото, представено пред ВКС е с дата 14.01.2011г., т.е., че плащането е извършено в срока, уговорен в договора за правна защита. От датата става ясно, че към датата на подаване на отговора в ЦРС 17.01.2011г. този превод вече е бил извършен. Доказателствата за извършеното плащане са депозирани едва пред ВКС, но за настоящото производство това обстоятелство няма значение, тъй като с определението на ВКС е била възстановена висящността на производството пред Районния съд. Следователно, „Ексел Инвестмънтс България“ ООД е следвало да представи доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение до приключването на устните състезания пред първата инстанция, което е сторено /депозирани са още когато делото е било прекратено, в хода на обжалването на определенията и са налични в кориците на делото/. Искането за присъждане на разноските в полза на дружеството пред първата инстанция е направено своевременно- за последен път в устните състезания. Списък за разноските е бил представен с писмената защита, но това обстоятелство няма значение, тъй като районният съд не се е произнесъл с решението си за разноските, което е наложило производство по чл.248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските, с което претенцията за разноски е била уважена изцяло в размер на 25000 лв.
Неоснователно е и последното възражение на молителите, че не ставало ясно по кой договор е плащането на хонорара /посочено като основание за плащането/. Действително, в платежното нареждане не е посочено по кой договор е извършено плащането и преведената сума надвишава с 1000 лв. уговореното адвокатско възнаграждение, но настоящият съдебен състав, предвид датата на плащането, съвпадаща с крайния уговорен срок за това в договора за правна защита, намира, че данните, посочени в платежното нареждане са достатъчно доказателство за действително извършените разноски и че те касаят именно гр.д.№42/2010г. на РС-Царево.
Ето защо, молбата за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в тежест на молителите като възнаграждение на процесуалния представител на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД за първата инстанция /намалено поради прекомерност от БОС/, е неоснователна.
Молбата е неоснователна и в частта, с която се иска изменение на присъдените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД срещу решението на ЦРС, с което делбата е допусната и по отношение на имота на това дружество, е депозирана на 14.12.2013г„ като по нея /и останалите две от първоначалните жалби/ е било образувано в.гр.д.№578/14г. на БОС. След връщането на делото за постановяване на допълнително решение, дружеството е депозирало и втора въззивна жалба, срещу допълнителното решение. Дружеството е депозирало и множество отговори, във връзка с жалбите на останалите страни. Още с жалбите е направено искане за присъждане на разноски.
Доказателствата за извършените от дружеството разходи са налични на л.291, 292 и 293 от настоящото дело- в.гр.д.№291/15г. на БОС. Същите са представени своевременно, преди съдебното заседание на 15.07.2019г„ в което е приключило събирането на доказателствата.
От заверения от адвоката анекс
2 към договор №0107026 /съвпадащ с приложения към първоинстанционното дело
договор/, сключен на 10.02.2014г„ се установява, че за процесуалното представителство пред
въззивната инстанция, включващо поддържане на подадената жалба, изготвяне, подписване и
подаване на молби, искания, жалби и пр„
дружеството се е задължило да
плати на адв.Б. адвокатско възнаграждение в размер
на 12500 лв., чрез банков превод. От приложеното авизо на л.292, се установява,
че в полза на адв.Б. е преведена по банков път
сумата от 13200 лв. по договор. Отново се констатира, че договорът не е
индивидуализиран с номер дата или посочване на делото, както и че преведената сума
надвишава уговореното възнаграждение със 700 лв., но сами по себе си тези обстоятелства не дават основание
да се приеме, че плащането не се отнася за
процесния уговорен хонорар.
Съдът не споделя доводите, че ответното дружество претендира разноските по делото в хипотеза на злоупотреба с права. Присъдените разноски за двете инстанции не са и непосилни, предвид броя на молителите, които следва да си ги поделят съразмерно и материалния интерес по делото досежно имота на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД.
С оглед изложеното по-горе, не са налице налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.248, ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5047/10.03.2020г„ подадена от П. И.Н., Т.И.Ж. /представлявани от адв.Ц./ и от Р. В.Д., К.В.К., В.Д.П. и М.Г. П. /представлявани от адв.С./, за изменение на решение №V-80 от 10.02.2020г. по в.гр.д.№291/2015г. на Бургаският окръжен съд, в частта за разноските, присъдени в тежест на молителите и в полза на „Ексел Инвестмънтс България“ ООД.
|
|
|
|
Определението подлежи на
обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.