№ 2205
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110218020 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по бланкетна жалба от И. М. Т. срещу наказателно
постановление № 24-4332-029051/27.11.2024г. на Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция”, с което: 1/За нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
20лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б.”в” ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5
ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на
12.09.2024г., около 11,25 часа, И. М. Т., като водач на лек автомобил „*****р“
с ДК № ********, управлявал собствения си автомобил в гр.София, по
ул.“Алексанвър Вайнер“, с посока на движение – изход, и срещу № 5, при
маневра заден ход, реализирал пътно-транспортно произшествие с намиращия
се зад него лек автомобил „*********“ с рег.№ *********, след което при
възникналите разногласия относно обстоятелствата по пътно-транспортното
произшествие напуснал местопроизшествието, не уведомил компетентните
1
органи на МВР и не изпълнил указанията им.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител се явява в
съдебно заседание, оспорва наказателното постановление и твърди, че при
издаването му били допуснати съществени нарушеня на процесуалния и
материалния закон - не било реализирано пътно-транспортно произшествие,
тъй като не били причинени материални щети, налице били съществени
различия в обстоятелствата, съдържащи се административната преписка и
показанията на свидетелите, констатацията за извършване на маневра „заден
ход” без водачът на лекия автомобил да се е убедил, че маневрата е безопасна,
останала недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателно постановление № 24-4332-029051 /27.11.2024г. на Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция”, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание. Депозира
писмено становище, с което обосновава издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
евентуално заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от съпроводително писмо УРИ 433200-131052/13.12.2024г. на
СДВР, наказателно постановление № 24-4332-029051/27.11.2024г. е връчено
на нарушителя на 09.12.2024г., а жалбата е депозирана в канцеларията на
СДВР на същата дата – в законния срок, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 12.09.2024г., около 11,25 часа, лек автомобил „*****р“ с ДК №
********, управляван от И. М. Т., извършвайки маневра заден ход в гр.София,
по ул.“Алексанвър Вайнер“, с посока на движение – изход и срещу № 5,
реализирал пътно-транспортно произшествие с намиращия се зад него лек
автомобил „*********“ с рег.№ *********, управляван от свидетелката Б. М.
С.. Двамата водачи на леките автомобили не постигнали съгласие по
обстоятелствата за възникване на пътно-транспортното произшествие и
жалбоподателят напуснал мястото на местопроизшествието без да уведоми
2
компетентните органи на МВР. Повиканите на място полицейски служители,
един от които В. Р. В. - младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР - извършили проверка по случая – оглед на лекия автомобил
„*********“ с рег.№ *********, и взели обяснения от очевидеца на пътно-
транспортното произшествие – свидетелката С., след което свидетелят В.
изготвил Докладна записка и протокол за ПТП № 2024-1022-13338-1. Били
проведени издирвателни мероприятия, вследствие на които бил установен
собственикът на причинИ. пътно-транспортното произшествие лек автомобил
„*****р“ с ДК № ******** – И. М. Т.. След установяване на водача на лекия
автомобил и съгласно Докладна записка и Протокол за ПТП № 2024-1022-
13338-1, на 04.11.2024г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение бланков № 703507/04.11.2024г., в който актосъставителят –
свидетелят Ц. Х. Ц. описал извършените нарушения и субсумирал същите под
разпоредбите на чл.40, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП. Отбелязано
било, че актът за установяване на административно нарушение е съставен по
образуваната във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие
преписка. Актът за установяване на административните нарушения бил
връчен на нарушителя на датата на съставянето му. Жалбоподателят не се
възползвал от правото на възражение срещу АУАН както в момента на
връчването му, така и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено наказателно
постановление № 24-4332-029051/27.11.2024г. от Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция”, с което: 1/За нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП било
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11
ЗДвП; 2/За нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП - наложено наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 513з-9632/13.09.2024г.,
8121к-12047/12.09.2024г. и 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/,
акт за установяване на административно нарушение № 703507/04.11.2024г. и
наказателно постановление № 24-4332-029051/27.11.2024г. са издадени от
оправомощените за това длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
3
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 24-4332-
029051/27.11.2024г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, е
издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
По силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Видно от акт за установяване на административно нарушение №
703507/04.11.2024г., единият от свидетелите е Б. М. С. – пострадалото лице от
констатираното нарушение. Лицето безспорно е заинтересовано от изхода на
образуваната административна преписка, поради което съставеният
административен акт, с който се поставя началото на административно
преследване на жалбоподателя И. М. Т.. Видно от акта, същият е съставен в
присъствието на нарушителя и му е връчен, като неговите права в
производството не са засегнати. Допуснатата нередност в акта е от
категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, и не е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
По отношение на вмененото нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП
Съгласно текста на закона преди да предприеме движение назад
водачът на пътното превозно средство следва да се увери, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднение
за останалите участници в движението.
Обстоятелствата по нарушението се подкрепят от свидетелските
показания на С., която подробно описва обстоятелствата по възникване на
пътно-транспортното произшествие.
Показанията на свидетелката С. се потвърждават от Протокол за ПТП
№ 2024-1022-13338-1, възникнало между лек автомобил „*****р“ с ДК №
******** и лек автомобил „*********“ с рег.№ *********, както и със
съдържащите се в Докладната записка на свидетеля В. сведения.
Констатациите за настъпилото пътно-транспортно произшествие са
възпроизведени в акт за установяване на административно нарушение №
703507/04.11.2024г., респ. в наказателно постановление № 24-4332-
4
029051/27.11.2024г.
По отношение на нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП съдът
намира:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, водачът, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. Както в АУАН, така и в НП е
посочено, че лицето е напуснало мястото на ПТП без да уведоми
компетентните органи, с което е осъществило състава на нарушението по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Според тази разпоредба, когато при ПТП са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие (съгласието се удостоверява с попълване на
двустранен констативен протокол – арг. от чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП),
относно обстоятелствата свързани с него, те без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило местопроизшествието, и изпълняват
дадените им указания. Водачът на лек автомобил „*****р“ с ДК № ********
не е изпълнил задължението си да спре за установяване на евентуални щети и
при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска без
да уведоми компетентните органи на МВР. Съгласно приложимата норма
на чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. За
неизпълнение на това задължение законът – чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП -
предвижда административно наказание "глоба" в размер на 20 лева. В
процесния случай е било безспорно установено с приетите и неоспорени по
делото писмени сведения и декларации, дадени от свидетелите С. и В., че на
12.09.2024г., около 11,25 часа, в гр.София, по ул.“Алексанвър Вайнер“, с
посока на движение – изход и срещу № 5, при маневра движение на заден ход
водачът на лек автомобил „*****р“ с ДК № ******** е ударил намиращият се
зад него лек автомобил „*********“ с рег.№ *********. Следователно с
действията си водачът на първия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 ЗДвП. От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че съставът на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП е изпълнен само с факта, че водачът
на МПС, участник в ПТП, не е останал на местопроизшествието, за да
5
установи спорни ли са обстоятелствата, при които е осъществено ПТП. В
процесния случай от събраните в съдебната фаза на производството писмени и
гласни доказателства може да бъде направен обоснован извод, че е
реализирана щета на лек автомобил „*********“ с рег.№ *********. В
съставения на място Протокол за ПТП № 2024-1022-13338-1 в колона "видими
щети на МПС" по отношение на участник 2 – лек автомобил „*********“ с
рег.№ *********, е записано "предна броня, емблема и др.". Видно от
саморъчно попълнената декларация от жалбоподателя И. М. Т., същият е
заявил, че на процесната дата и място е управлявал лек автомобил „*****р“ с
ДК № ********, както и че при маневра заден ход е възникнало пътно-
транспортно произшествие с лек автомобил „*********“ с рег.№ *********,
т. е съзнавал е, че е реализирано пътно-транспортно произшествие. Това,
наред с факта, че от процесното събитие са настъпили едно или няколко от
последствията, посочени в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, следва да се приеме за
доказан фактът на настъпило пътно-транспортно произшествие. И. М. Т. е
следвало да остане на мястото на произшествието, тъй като до попълване на
двустранен протокол не се е стигнало, да изчака пристигането на полицейския
екип, който обективно да констатира налице ли са материални щети и по двата
автомобила и какви са били ти. Безспорен е фактът, че между участниците в
произшествието е нямало съгласие относно обстоятелствата на извършването
му.
Наказателно постановление № 24-4332-029051/27.11.2024г.на
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като правилно
и законосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и претенцията на
административнонаказващия органза разноски по делото жалбоподателят И.
М. Т. следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
029051/27.11.2024г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с
което на И. М. Т. от **********: 1/ за нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП е
6
наложена глоба в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП; 2/
за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП е наложена глоба в размер на
100лв., на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА И. М. Т. от **********, да заплати на СДВР разноски по
делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7