№ 947
гр. Сливен, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230101466 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения
между страните договор за паричен заем от 24.01.2024 г. като противоречащ
на изискванията на Закона за потребителския кредит.
Изложени са обстойни съображения в подкрепа на предявената искова
претенция с позоваване на правни норми, чрез които се обосновава
нищожността на сключения между страните договор.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, в
който се излагат съображения за нейната неоснователност.
Редовно призованата ищца не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на иска и
моли за присъждане на разноските.
Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно
заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем № 6001224
от 24.01.2024г. ответното „Вива Кредит“ АД е предоставило в заем на ищцата
1
Ц. Г. сумата 2800 лева, за срок от 60 седмици, при уговорени фиксиран
годишен лихвен процент – 40,32% и ГПР – 49,36%. Уговорено е заплащане от
ищцата на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1761 лева
и неустойка в размер на 1174,20 лева. Действителният процент на ГПР при
включване на неустойката и таксата за експресно разглеждане е 201,05% и по
погасителния план следва да се заплати от кредитополучателя общо сумата
6458,10 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
както и въз основа на неоспореното заключение на вещото лице.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем №6001224 от 24.01.2024г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 2800 лева, а е
следвало да върне сумата 6458,10 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
2
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,36 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като
се има предвид, че при включване при изчислението на всички задължения по
погасителния план се получава ГПР 201,05 %. Поради това е надвишен
максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените
съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като
по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на
ищцовата страна за недействителност.
По правилата на процеса на ищцовата страна следва да се присъдят
претендираните разноски, които са в размер на 1092 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем
№6001224/24.01.2024г., сключен между „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин,
бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г и Ц. Н. Г. с ЕГН-********** от
********************************************, на основания чл.22 от
ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
3
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис
73Г ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. Г. с ЕГН-********** от
******************************************** сумата 1092 / хиляда
деветдесет и два/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4