О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V- 2260 20.11.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1659 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 2142 от 9.09.2019г. по гр.д.№ 8843 по описа за 2018г. на РС- Бургас са отхвърлен иска
на М.Б.К. против Николина Б. Бождерменова и С.Б. *** за възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството, оставено от Божил Николов Николов,
б.ж. на гр.Бургас, починал на 19.12.2017г., посредством намаляне с 2/9 ид.ч. на
дарението на сграда с идентификатор 07079.823.296.3 по КККР на гр.Бургас,
извършено от Божил Николов в полза на втората ответница с нотариален акт №77,
т.II, рег.№2305, дело №261/2014г. на
нотариус №257 на НК. К. е осъдена да заплати на Бождерменова разноски в размер
на 160 лв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищцата- на 16.09.2019г. чрез адв.П.; на ответницата
Бождерменова- на 11.09.2019г., чрез адв.Л.; на ответницата А.- на 11.09.2019г.,
чрез адв.С..
В законния срок /на 25.09.2019г./
е постъпила въззивна жалба от М.Б.К.. Жалбата е насочена срещу цялото решение.
Сочи се, че същото е постановено в нарушение на материалноправните и
процесуалноправните норми. Съдът приел, че не е накърнена запазената част от
наследството на ищцата доколкото същата се покривала от останалите имоти,
останали в наследството на общия наследодател. Този извод се основавал на
неправилно определена маса съгласно чл.31 ЗН. В нея неправилно бил включен
втория етаж от двуетажната сграда в ПИ с идентификатор 07079.823.296 по КККР на
гр.Бургас, респективно- самостоятелен обект с идентификатор 07079.823.296.1.1,
който бил придобит по давност от ищцата. Въззивницата, със знанието и без
противопоставянето на ответниците извършила цялостна смяна на ел.инсталацията,
направила баня и тоалетна с ВиК инсталация, поставила плочки по пода и
облицовка на стена, шпакловка на стените и боядисване, поставила мивка,
изградила бар-плот, замазки и боядисване, премахнала старата дограма и
поставила нова PVC-
дограма, като по този начин жилището било приведено в състояние годно за
обитаване. Това станало в постоянното присъствие на ответниците, без
противопоставянето им на нейните действия и понеже ремонтите и подобренията
били такива, които можели да се вършат само в собствено жилище, така щото да обосноват
своенето на целия имот, вкл. идеалните части на останалите съсобственици като
собствени само на въззивницата в продължение на повече от 10 години. Вместо да
приеме за установени горните факти съдът се позовал на обявен за служебно
известен факт по друго дело, в което според съда се съдържали изявления на
въззивницата, че за да придобие процесния втори етаж тя трябвало да заплаща
определена сума пари на една от ответниците, което пък сочело на липса на
анимус да свои имота за себе си. Този извод бил в нарушение на чл.155 ГПК, тъй
като съдът не обявил на страните с нарочно определение този служебно известен
му факт. Така било допуснато съществено процесуално нарушение на правилата за
събиране на доказателствата, нарушено било и правото на равенство на страните
при решаването на конкретния спор, както и диспозитивното начало. Страните не
получили възможност да изложат своите доводи и възражения във връзка с този
факт и за правилното решаване на делото. Това нарушение било достатъчно за
отмяна на обжалваното решение. Съдът допуснал нарушение и при прилагането на
нормата на чл.12, ал.2 ЗН във връзка с изчисляването на стойността на масата по
чл.31 ЗН понеже неправилно приспаднал от стойността ѝ увеличението на
наследството в резултат на действията на ответниците без да съобрази точния
смисъл на чл.12, ал.2 ЗН. Така като задължение към наследството и основание за
приспадане от масата по чл.31 ЗН била призната стойността на сградата с
идентификатор 07079.823.296.3 по КККР на гр.Бургас, за която било прието, че
била изградена изцяло от отв.А. и съпругът ѝ. Развити са подробни
съображения в подкрепа на становището на въззивницата, че по този начин съдът е
допуснал четири нарушения на закона. На следващо място са изложени оплаквания
за незаконосъобразност на извода на съда относно приносът на отв.Бождерменова в
размер на 14510 лв. на осн. чл.12, ал.2 ЗН и представляващ увеличена стойност
на наследствен имот- първи етаж с идентификатор 07079.823.296.2. Този извод бил
недоказан и необоснован. Следващото оплакване на въззивницата касае включването
в масата по чл.31 ЗН на земеделските имоти, оставени в наследство от
наследодателя на страните, без да са изложени мотиви защо едни от имотите се
включват в масата като ¼ ид.ч., а други- 1/16 ид.ч., при положение, че
всички имоти били наследствени на общия наследодател от неговия баща, който
имал четири деца. Счита, че частта от всички наследствени земеделски земи на
баща им е ¼ ид.ч. В т.6 от въззивната жалба са развити конкретните
доводи на въззивницата относно начина, по който следва да бъде формирана масата
по чл.30, ал.1 ЗН, разполагаемата част и запазената част на въззивницата.
Изведено е заключение, че именно
дарението, извършено с нотариален акт №77, т. II, д.260/19.12.2014г. в полза на
отв.А. следва да бъде намалено за попълване запазената част на въззивницата,
равняваща се на 30620,44 лв., до размер на 94829,67 лв. Моли обжалваното
решение да бъде отменено. Представя квитанция за внесена държавна такса за
въззивно обжалване.
Въззиваемата С.А. е представила
своевременно отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв.М.С.. Тази
въззиваема оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена
без уважение, а решението на БРС да бъде потвърдено. Заявява, че не са налице
сочените в жалбата нарушения при постановяването на обжалвания съдебен акт.
Безспорно било установено, че възражението на въззивницата за придобиването на
етаж от къщата на баща им по давност е неоснователно. Неведнъж въззивницата
изразявала знание и съгласие по взетото помежду им с участието на баща им
решение, че отв.А. ще построи в двора на баща им, защото в неговата къща нямало
възможност да се обособи жилище за нея, а двете ѝ сестри ще я подпомогнат
финансово в замяна на нейната част от общото наследство в имота, след което
всяка от тях щяла да има собствено жилище. Това знание и съгласие на
въззивницата било заявено в исковата молба по гр.д.№10106/13г. на БРС, в което
същата потърсила връщане на дадената от нея по устна договорка обезщетителна сума.
Намира за неоснователно и оплакваното за допуснато процесуално нарушение с
позоваването от страна на съда на служебно известен факт, тъй като съдът сторил
това за по-голяма яснота и детайлност, а доказателства за позицията на въззивницата
при воденото то нея предходно дело били представени от въззиваемата А. още с
отговора на исковата молба и приети по делото. Не било налице е неправилно
приложение на нормата на чл.12, ал.2 ЗН. Сочи, че тя изцяло със свои средства и
със средства на семейството си е допринесла по смисъла на чл.12 от ЗН за
възникването на този имот, поради което неговата стойност следвало да бъде
извадена от стойността на наследствената маса. Моли решението да се остави в сила като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемата Н. Бождерменова е
представила своевременно отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв.И.Л.,
с който я оспорва изцяло. Намира за недоказани твърденията на въззивницата за
придобиване по давност на втория етаж от къщата- имот с идентификатор
07079.823.296.1. Сочи, че етажът бил годен за живеене още през 1995г., както и
че тя и сестра ѝ С., както и баща им са се съгласили и са допуснали
въззивницата да живее на този етаж от къщата, а въззивницата Бождерменова- да
се нанесе със семейството си на първия етаж, което не било равнозначно на
отхвърляне/ противопоставяне на правата на собственост на останалите
съсобственици на имота. Изтъква, че липсата на субективния елемент на
„придобивно“ владение се потвърждавало приетите по делото писмени
доказателства, приложени към отговора на отв.А.. Затова намира за неоснователни
оплакванията, че въззивницата е била лишена от възможността да вземе становище
и изложи свои доводи и възражения във връзка с факта, посочен от съда като служебно
известен. Посочено е, че знанието на въззивницата за положението ѝ на
съсобственик на къщата, наред с останалите наследници било видно и от
приложената към отговора на въззиваемата Бождерменова жалба до Община Бургас от
10.09.2019г. Намира, че съдът правилно и в съответствие с чл.31 ЗН е определил
имуществата, представляващи наследствена маса, както и размера на
разполагаемата и запазената част. Счита, че не са налице визираните в жалбата
пороци при приложението на чл.12 ЗН. Правилен бил и извода на съда, че
въззивницата е получила в наследство
имущество на стойност 25299,96 лв., надвишаващо пълния размер на запазената
ѝ част, на стойност 22190,86 лв. Досежно приетия от съда принос на
Бождерменова за увеличаване на наследството сочи, че същия е установен
посредством експертиза, приета без възражения от страна на въззивницата, поради
което намира за неоснователни оплакванията на въззивницата, че изводът на съда
по този въпрос бил необоснован. Моли решението да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. При условията на евентуалност, ако се приеме, че с дарението
е накърнена запазената част от наследството на въззивницата, моли въззивната
инстанция да разгледа всички нейни възражения, доводи и изявления за задържане
на имота на основание чл.36, ал.2 ЗН, понеже стойността на дареното не
надвишава разполагаемата част от наследството и запазената част на Н.
Бождерменова взети заедно.
Моли да бъде приета като
доказателство представената жалба.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от страна, която има правен
интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Съдът констатира, че пълномощното
на адв.П. на л.132 от делото на БРС не е подписано от въззивницата, поради
което на основание чл.101 ГПК на страната следва да се дадат указания за
отстраняване на тази нередовност.
Отговорите са подадени
своевременно, от надлежно упълномощени адвокати.
По доказателственото искане на
въззиваемата Бождерменова съдът ще се произнесе в о.с.з. след изслушване
становището на останалите страни.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание, насрочено за 2.12.2019г. от 10 ч.
ДОКЛАДВА въззивната жалба,
отговорите и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част
на настоящото определение.
УКАЗВА на М.Б.К. най-късно в с.з.
на 2.12.2019г. да потвърди всички извършени от адв.П. по гр.д.№ 8843/2018г. по
описа на БРС процесуални действия от името на М.К. или да представи по делото
подписано от нея пълномощно, от което да е видно, че адв.П. е била упълномощена
да я представлява по гр.д.№8843/2018г. по описа на БРС.
Препис от определението да се
връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.