№ 6212
гр. София, 07.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110153263 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена
от А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ЖК ..................., с която търси
защита от домашно насилие за себе от бившия си съпруг М. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Баница ....................
В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи. Макар вече да
живеят в гр. София нерядко се срещат случайно и ответникът се държи грубо
и арогантно, отправя заплахи и обиди.
На 30.08.2023г., около 20.00 часа молителката срещнала бившия си
съпруг в гр. София, в района на Централна гара, пред бинго залага находяща
се в подлеза на гарата. Била придружена от дъщеря им В Г.а М.ева и лицето, с
което живее съпружески - Иван М.ев Ангелов. Забелязвайки я ответникът
започнал да крещи към нея: „Ето я курвата. Помни, че ще ти откъсна
главата.“ Тръгнал към нея, вероятно с цел саморазправа. Тогава се намесила
дъщеря им, която застана между нас тях го накара да се махне.
Отправената заплаха молителката възприела сериозно и възбудила
основателен страх от осъществяването й.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва фактическите
твърдения. Твърди, че среща е имало, но около 20.00 часа
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е съпруг на
молителката и баща на пострадалото лице, поради което съдът приема, че е
1
подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно
чл. 3, т. 1 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата.
Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което
молбата е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то
на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за основателна.
Приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че ответникът е бивш съпруг на молителката, доказва се и
от приложеното бракоразводно решение.
На 30.08.2023г., около 20.00 часа молителката срещнала бившия си
съпруг в гр. София, в района на Централна гара, пред бинго залага находяща
се в подлеза на гарата. Била придружена от дъщеря им – свид. В Г.а М.ева.
Забелязвайки я ответникът извикал „Помни, че ще ти откъсна главата“ и се
насочил заплашително към нея. Свид. М.ева се намесила и предотвратила
физическа саморазправа.
Възприетата фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа
доказателства за релевантните за производството факти. Тя намира в
показанията на свид. В Г.а.
Изброените доказателствени източници отлично хармонират помежду си,
допълват се. Разкриват всички елементи на възприетата фактическа
обстановка – като време, място, начин на извършване и участници в
конфликта. Не се наблюдават съществени противоречия, фактически или
логически, които да внесат съмнение в достоверността им. Чрез тях много
добре се изяснява поредицата от действия на участниците конфликта и
предвид това следва да се кредитират в цялост.
При преценка на достоверността на показанията на свид. В съдът отчита
възможната й заинтересованост от изхода на делото съгласно чл. 172 ГПК, но
не констатира причина показанията да не бъдат кредитирани в цялост. Те са
логични, последователни, свидетелят съобразно възприятията си конкретно
отговаря на поставените въпроси и изяснява фактическата обстановка. Не
демонстрира склонност към хипорболизиране или тенденциозност. Тя е
последователна във възприятията си. Демонстрираното колебание относно
датата и месеца на деянието не е съществено противоречие, а е обяснимо с
изминалия период от време между реализирането му и проведения разпит,
както и притеснението от участие в съдебнопроизводствни действия. Не
изглежда оправдано да се очаква, че без да си служи с бележки, свидетелката
е способна да възпроизведе точната дата на деянието приблизиртелно 3
месеца по-късно. Ето защо в тази част, като съставена по-близо в темпорално
отношение, съдът кредитира декларацията относно времето на осъщестяване
на процесния акт
2
Съдът намира, че поведението на ответника съставлява акт на домашно
психическо и емоционално насилие. То е реализирано като на 30.08.2023г.,
около 20.00 часа в гр. София, в района на Централна гара, пред бинго залага
находяща се в подлеза на гарата ответникът извикал на бившата си съпруга
„Помни, че ще ти откъсна главата“ и се насочил заплашително към нея с цел
саморазправа, като свид. М.ева се намесила и я предотвратила.
Не се доказва ответникът да е казал на молителката „Ето я курвата“,
поради което в тази част не се дължи защита.
Не се доказват твърденията на ответника процесните събития да са
осъществени около 17.30 часа. Нужно е да се отбележи, че дори това да беше
доказано, не съставлява основание за отхвърляне на молбата. Времето на
извършване на деянието следва да е определяемо, като последното не е
самоцелно, а служи за възможността ответникът да организира защитата си и
проведе насрещно доказване. Когато безспорно се доказва, че в определен
ден и на определено място той е бил там и е извършил деяние, което
съставлява акт на насилие, разлика от няколко часа между твърдяно и
доказано не променя крайните изводи за съставомерност на извършеното,
доколкото времето и мястото са определяеми, а ответникът е запознат с
рамката на обвинението и е в състояние да проведе пълноценно насрещно
доказване.
Ето защо молбата е основателна в посочената по-горе част, като на
основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането
на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на молителя
и пострадалото лице се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 (ред. ДВ, бр.
102 от 2009 г.), а именно: да се задължи нарушителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и пострадалия, да бъде
наложена забрана да приближава молителката, жилището, местоработата,
местата, които посещава за отдих, местата, където осъществява социални
контакти на по-малко от 2 метра.
Срокът на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 (ред. ДВ, ДВ, бр. 102 от 2009 г.)
(ред. ДВ, ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН е необходимо да бъде 18 месеца,
доколкото чрез максималния предвиден в закона срок може да се достигне до
пълна превенция.
Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки
изложеното по-горе, намира, че следва да бъде в размер на 200 лв., тъй като
деянието не е с висок интензитет.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
3
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу М. Г.
М., ЕГН **********, с адрес: с. Баница ................... и му НАЛАГА мерки за
защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН,
като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо бившата си съпруга А. И. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ЖК ................... и ЗАБРАНЯВА ДА ПРИБЛИЖАВА А. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ЖК ..................., жилището, местоработата,
местата, които посещава за отдих, местата, където осъществява социални
контакти на по-малко от 2 метра, считано от датата на издаване на заповедта
за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. Г. М. , ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на М. Г. М. , ЕГН ********** глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Г. М. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4