Р Е Ш Е Н И Е
№ 639
гр. Пловдив, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Димитър Молев,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2890 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на С.Й.С., ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник
адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София,
бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, в която са предявени искови претенции за
присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за
малоценност, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив,
както и наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, както следва:
- в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Арест Пловдив в периода от 15.01.2015
г. до 01.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба, а именно 09.11.2022 г. до окончателното й
изплащане;
- в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода от
01.10.2015 г. до 01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.11.2022 г. до
окончателното й изплащане;
- в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода от
01.10.2017 г. до 01.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.11.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Исковите претенции в т.ч. претендираните суми, както и периодите на
пребиваване в Арест Пловдив и в Затвора Пловдив, първоначално са заявени в
исковата молба, впоследствие уточнени с молба от 16.11.2022 г. (л. 10). Твърди
се, че в посочените периоди ищецът е пребивавал в пренаселени килии („…падат се
под 3 кв.м. нетна площ…“); без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно
течащи топла и студена вода; дюшеците и бельото били много стари и мръсни; в
килиите е било задушно и е имало мухъл; затворниците си перат дрехите в килията
и пак там си ги сушат; наличие на дървеници и гризачи в килиите; без условия за
раздвижване и спорт; държан е в килия с пушачи, а той е непушач; три години е
работел без почивен ден по 12 часа. Допълнително в първото по делото о.с.з. са
наведени и твърдения, че през 2015 г. ищецът е бил извеждан от ареста през
нощта, за да го разпитват в полицията, което представлявано допуснато от
охраната нарушение. С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.
Претендира се присъждане на сторените разноски в размер на 10 лева
заплатена държавна такса.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез
процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за
неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Прави възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност за правото на обезщетение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
основателност на исковите претенции, но счита претендирания размер за завишен.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
По отношение на първата искова
претенция за претърпени неимуществени вреди по време на престоя в
Арест Пловдив в периода от 15.01.2015 г. до 01.10.2015 г., съгласно справка
рег. № СА-1640 от 12.12.2022 г., изготвена от Началник с-р „Арести“ ОС „ИН“ гр.
Пловдив (л. 25):
- от 15.01.2015 г. до 08.09.2015 г. вкл. ищецът е бил настанен в килия №
103 на ет. 1, която е с квадратура 14,74 кв.м.;
- от 09.09.2015 г. до 01.10.2015г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Арест
Пловдив.
Или, установява се, че през първия исков период, ищецът е пребивавал в Арест
Пловдив от 15.01.2015 г. до 08.09.2015 г. вкл.
По отношение на втората искова
претенция за претърпени неимуществени вреди по време на престоя в Затвора
Пловдив за периода от 01.10.2015 г. до 01.08.2016 г.:
- от 01.10.2015 г. до 25.10.2015 г. вкл. ищецът е бил настанен в Пета
група, стая № 54 (съгласно становище на л. 60);
- от 26.10.2015 г. до 01.08.2016 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в
Затвора Пловдив (така справка за правното положение на лицето на л. 67, съгласно която от
26.10.2015 г. до 12.07.2016 г. се е изпълнявала мярка за неотклонение „домашен
арест“).
Или, установява се, че през втория исков период, ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив от 01.10.2015 г. до 25.10.2015 г. вкл.
По отношение на третата искова
претенция за претърпени неимуществени вреди по време на престоя в Затвора
Пловдив за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2020 г.:
- от 01.10.2017 г. до 24.10.2017 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в
Затвора Пловдив;
- от 25.10.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл. е бил настанен в Приемно
отделение, като не са представени данни в коя стая е бил настанен, какво е било
обзавеждането, какви са били битовите условия и с колко други л.св. е
съжителствал съвместно (така становище на л. 68-69);
- от 10.11.2017 г. до 30.11.2017 г. вкл. е бил настанен в Пета група, стая
№ 52, която е с площ от 27,92 кв.м., като не са представени данни с колко други
л.св. е бил настанен ищецът. Посочено е единствено, че в Затвора Пловдив и в
системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи
справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и
движение на л.св.“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със
срокове за съхранение в ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено
със заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години (така становище на л. 60-63);
- от 01.12.2017 г. до 30.12.2019 г. вкл. е бил настанен в Пета група, стая
№ 50, която е с площ от 28,70 кв.м., като не са представени данни с колко други
л.св. е бил настанен ищецът по посочените вече по-горе причини;
- от 31.12.2019 г. до 01.10.2020 г. вкл. е бил настанен в Пета група, стая
№ 54, която е с площ от 25,51 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като за
31.12.2019 г. няма данни колко л.св. са пребивавали в това спално помещение. За
периодите от 03.01.2020 г. до 14.01.2020 г. вкл., от 17.01.2020 г. до
30.01.2020 г. вкл., от 04.02.2020 г. до 13.02.2020 г. вкл., от 25.02.2020 г. до
11.06.2020 г. вкл., от 26.06.2020 г. до 18.08.2020 г. вкл. и от 21.08.2020 г.
до 01.10.2020 г. вкл. са пребивавали между 7 и 8 л.св., а в останалите периоди
– до 6 л.св. Това спално помещение е определено за непушачи.
Или, установява се, че през третия
исков период, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 25.10.2017 г. до
01.10.2020 г. вкл.
Съгласно представените становища от Затвора Пловдив (л. 60-63 и л. 65), всяка една от стаите, в които
е пребивавал ищецът в Пета група, разполагат със самостоятелен санитарен възел
с течаща студена вода, а достъп до топла е осигурен съгласно графика за
разпределение на времето на л.св. от съответната група, в потвърждение на което
е представен и самият график на Пета група, видно от който, ползването на баня
е определено за дните сряда и петък от 09,30 часа до 11,30 часа (л. 64), а ищецът като работещ, е имал достъп до баня всеки
работен ден. Отделно от това, л.св. имат право да притежават нагреватели, с
които могат да си топлят вода. Установява се също така и че с постъпването си в затвора на всеки л.св. се
осигурява комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св.,
домакинът осигурява колкото комплекта са необходими, отделно от това, л.св.
имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да
използват лични такива в ротация със служебни. Прането се установява, че става
по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне
за пране от близките, в подкрепа на което е приложен Седмичен график на
служебната пералня в Затвора Пловдив (л.94). Съответно сушенето на дрехите
става по следния начин: когато се перат в пералнята, дрехите се сушат в
сушилнята машина, когато се перат от л.св. – има пригодени простори в общото
помещение на поста или отвън на карето. Всяка една от стаите, в които е бил
настанен ищецът се установява, че разполага с отваряеми прозорци, в т.ч. такива
са налични и в санитарния възел, като проветряването на стаите е по желание на
пребиваващите в нея, които могат да правят това чрез отваряне на прозорците.
Няма данни да е имало проблем стаята да бъде проветрявана, поради което се сочи
от администрацията на Затвора Пловдив, че не би следвало да има мухъл. Хигиената
в спалните помещения се твърди, че се осъществява от настанените л.св., които
за целта получават съответните материали и консумативи, а и могат да закупуват
допълнително такива от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от техните
близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти,
които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си, в подкрепа на
което твърдение е приложена Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи
препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец
(л. 66). На следващо място се посочва в становището, че ГДИН
сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и
общежитията към тях, има утвърден график, по който се извършва дезинфекция и
дератизация на помещенията в затвора, като са приложени протоколи за извършени
услуги (л. 34 и сл.).
Установява се също така от представените становища, че през 2017 г. е
извършен основен ремонт на целия пост, където е изтърпявал наказанието си
ищецът С., след това са извършвани текущи ремонти – своевременна смяна на
течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела, като не е
допускано да има счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно.
През 2017 г. е извършено и боядисване на общите помещения на л.св. – дограмата
е подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални. Банята се
сочи, че е обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи.
Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален
контакт с тях. Отоплението се извършва посредством централно парно отопление.
Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. След ремонт на Пета група, са подменени изцяло подова настилка, боя
и дограма в спалните помещения, стаите са били оборудвани с нови легла, били са
поставени маси, столове и шкафчета, но заради умишлени злонамерени действия в
нарушение на чл. 96, т. 2 от ЗИНЗС, всичко това е било увредено или напълно
унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов
инвентар. На територията на Пета група има спортна зала, която е оборудвана с
необходимите съоръжения за тренировка, същата се ползва от настанените л.св.,
обвиняеми и подсъдими лица при изявено от тяхна страна желание, като ищецът е
бил един от редовните ползватели на спорната зала.
За периода на пребиваване в Затвора Пловдив, ищецът е бил устройван на
работа на различни длъжностни, както следва:
- със Заповед № 48/12.01.2018 г. е назначен на работа в обособено
производство към ДП ФЗД-ТП Пловдив на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен
ден, почивен ден – неделя, за срок от един месец на доброволен труд с цел
обучение, като след изтичане на този срок, преминава срещу заплащане в
зависимост от заработката (съгласно становище на л. 63);
- със Заповед № 120/26.01.2018 г. е преназначен от работещ в обособеното
производство в работещ в служебен стол на 6-дневна работна седмица, на 8-часов
работен ден, на доброволен труд, с почивен ден неделя, считано от 26.01.2018 г.
за срок от един месец. Преназначаването е извършено въз основа на подадени от
ищеца молба и декларация, докладна записка от домакин хр. склад и извършени
изследвания за чревни паразити и становище на лекар, че може да работи в
затворническата кухня (л. 72-76);
- със Заповед № 201/08.02.2018 г. е преназначен от работник на доброволен
труд в служебен стол в работник на щат и МОЛ (платен труд) в служебния стол на Затвора Пловдив, при 6-дневна работна седмица, на 8-часов
работен ден, с почивен ден неделя, с изпитателен срок от 1 месец, считано от
08.02.2018 г., като същият да бъде преназначен при несъответствия с
изискванията на Указ № 1074 от 23.05.1974 г. след получаване на присъда. Със
Заповед № 305/23.02.2018 г. е определено работно време на л.св., работещи в
служебен стол, като л.св. С.Й.С. е определено да работи от 08,30 часа до 14,00
часа и от 17,30 часа до 20,00 часа с почивен ден – неделя. На 17.09.2018 г. от
ищеца е депозирана декларация, с която декларира, че не желае да ползва
полагащият му се годишен отпуск, поради производствена необходимост (л. 77-79);
- със Заповед № Л-1497/06.07.2020 г. е преназначен от работещ като
калкулант към служебен стол в работещ като санитар към МЦ на платен труд,
6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, почивен ден – неделя, считано от
07.07.2020 г. с 1 месец изпитателен срок (л. 80).
Като свидетели по делото са разпитани М. Б.П. и М.А.А., чиито показания съдът
приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и
спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички
други данни по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение
ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявените искове.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване
на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при
доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
(чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ
в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС
е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. А съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат
с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности,
шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни -
ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за
извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на
доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното
право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това
положение въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание (л. 11) е разпределена доказателствената тежест и на страните
са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
По отношение на първата искова
претенция от наличните по делото доказателства се установява, че ищецът е
пребивавал в Арест Пловдив само в периода от 15.01.2015 г. до 08.09.2015 г.
вкл., поради което в останалата част, а именно от 09.09.2015 г. до 01.10.2015
г. вкл., предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Арест Пловдив, е недоказан,
доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал в посоченото от
него заведение, а именно Арест Пловдив, което е самостоятелно основание в тази
част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения
за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения
на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят
предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било
предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между
страните, че не е сторено) същият да бъде разгледан на фактически основания –
различни от посочените в исковата молба.
При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за
допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наложената
мярка за неотклонение „задържане под стража“, следва да бъдат разгледани само
за престоя на ищеца в Арест Пловдив през периода от 15.01.2015 г. (началната
дата на този исков период) до 08.09.2015 г. вкл., така, както е предявен искът,
доколкото в настоящото исково производство ищецът е този, който определя
предмета на правния спор.
С оглед направеното възражение от страна на ответника обаче за изтекла
петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено, че съгласно § 1 от
ЗР на ЗОДОВ за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този
давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени
вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този
срок може да бъде осъществено единствено доброволно (аргумент от чл. 118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се
прилага служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е
сторено от страна на ответника.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е постъпил в Арест Пловдив на 14.01.2015 г. и е пребивавал в него до
09.09.2015 г., когато е бил преведен в Затвора Пловдив, като през целия период
е пребивавал единствено и само в това затворническо заведение. В тази връзка
следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите
произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи,
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането
им, е от момента на преустановяването им. При това положение, следва да се
приеме, че на 09.09.2015 г. твърдените незаконосъобразни действия и бездействия
от страна на затворническата администрация в Арест Пловдив са преустановени,
тъй като ищецът на тази дата е бил преведен в Затвора Пловдив. Следователно,
искът за периода от 15.01.2015 г. до 08.09.2015 г. вкл. може да бъде предявен
най-късно до 09.09.2020 г. Исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, е депозирана на 09.11.2022 г., т.е. след изтичане на
предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и
вземането следва да се счита погасено и искът в тази му част, а именно от
15.01.2015 г. до 08.09.2015 г. вкл. подлежи на отхвърляне като погасен по
давност.
Или, предявеният иск за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на ищеца в
Арест Пловдив в периода от 15.01.2015 г. до 01.10.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а
именно 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен
изцяло, доколкото в една част е недоказан, тъй като липсват доказателства
ищецът да е бил в Арест Пловдив, а в друга – погасен по давност.
По отношение на втората искова
претенция се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив само в
периода от 01.10.2015 г. до 25.10.2015 г. вкл., поради което в останалата част,
а именно от 26.10.2015 г. до 01.08.2016 г. вкл., искът е недоказан, доколкото
не се установява в този период ищецът да е пребивавал в посоченото от него
заведение, а именно Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание в тази
част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения
за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
по изложените вече по-горе съображения.
При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за
допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, следва да бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора
Пловдив през периода от 01.10.2015 г. (началната дата на този исков период) до
25.10.2015 г. вкл. (тъй като, считано от 26.06.2015 г. се е изпълнявала мярка
за неотклонение „домашен арест“) така, както е предявен искът.
С оглед направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност обаче, в конкретния случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 15.09.2015
г. и е пребивавал в него до 25.10.2015 г. вкл., след което е бил под домашен
арест, като през целия период е пребивавал единствено и само в това
затворническо заведение. По изложените по-горе съображения, следва да се
приеме, че на 26.10.2015 г. твърдените незаконосъобразни действия и бездействия
от страна на затворническата администрация в Затвора Пловдив са преустановени,
тъй като ищецът на тази дата е бил освободен с изменена мярка от „задържане под
стража“ в „домашен арест“ (така справка за правното положение на ищеца на л. 67). Следователно, искът за
периода от 01.10.2015 г. до 25.10.2015 г. вкл. може да бъде предявен най-късно
до 26.10.2020 г. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, е депозирана на 09.11.2022 г., т.е. след изтичане на предвидения
в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и вземането следва да
се счита погасено и искът в тази му част, а именно от 01.10.2015 г. до 25.10.2015
г. вкл. подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Или, предявеният иск за сумата в размер на 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на ищеца в Затвора
Пловдив в периода от 01.10.2015 г. до 01.08.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно
09.11.2022 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло,
доколкото в една част е недоказан, тъй като липсват доказателства ищецът да е
бил в Затвора Пловдив, а в друга – погасен по давност.
По отношение на третата искова
претенция се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив само в
периода от 25.10.2017 г. до 01.10.2020 г. вкл., поради което в останалата част,
а именно от 01.10.2017 г. до 24.10.2017 г. вкл., искът е недоказан, доколкото
не се установява в този период ищецът да е пребивавал в посоченото от него
заведение, а именно Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание в тази
част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения
за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Във връзка с направеното възражение от страна на ответника за изтекла
петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на
25.10.2017 г. и на 26.10.2020 г. е бил освободен с „парична гаранция“, поради
което и следва да се приеме, че на 26.10.2020 г. твърдените незаконосъобразни
действия и бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора
Пловдив, са преустановени, тъй като ищецът на тази дата е напуснал територията
на Затвора Пловдив. Следователно, искът за периода от 25.10.2017 г. до
01.10.2020 г. може да бъде предявен най-късно до 26.10.2025 г. Исковата молба,
по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 09.11.2022
г., т.е. преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен
срок, поради което направеното в тази връзка възражение, е неоснователно.
Или, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения
по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив през
периода от 25.10.2017 г. до 01.10.2020 г. вкл. (крайната дата на този исков
период) така, както е предявен искът.
От събраните доказателства се установява, че за период от 1038 дни (от общо 1097 дни), а именно: от 25.10.2017 г. до
09.11.2017 г. вкл., когато ищецът е пребивавал в Приемно отделение; от
10.11.2017 г. до 30.11.2017 г. вкл., когато ищецът е пребивавал в Пета група в
стая № 52; от 01.12.2017 г. до 30.12.2017 г. вкл., когато ищецът е пребивавал в
Пета група в стая № 50 и от 31.12.2017 г. до 31.12.2019 г. вкл., когато ищецът
е пребивавал в Пета група в стая № 54, с оглед доказателствената тежест в
процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства за това с колко
други л.св. е пребивавал в тези спални помещения ищецът, както и в периодите от
03.01.2020 г. до 14.01.2020 г. вкл.; от 17.01.2020 г. до 30.01.2020 г. вкл.; от
04.02.2020 г. до 13.02.2020 г. вкл.; от 25.02.2020 г. до 11.06.2020 г. вкл.; от
26.06.2020 г. до 18.08.2020 г. вкл. и от 21.08.2020 г. до 01.10.2020 г. вкл.,
когато ищецът е пребивавал в Пета група в стая № 54, която е с площ от 25,51
кв.м. и с капацитет до 6 л.св., а в нея са пребивавали между 7 и 8 л.св.,
настоящият съдебен състав приема, че ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека,
които са в размер на 4 кв.м.
Като недоказани обаче следва да се приемат твърденията за претърпени вреди
от наличието на дървеници и гризачи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив,
доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни
данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на дървеници и
гризачи. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел П., е
възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни
условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св.,
които се грижат за почистването и на които от свидетелските показания се
установява, че макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за
целта, в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от
лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от техните близки.
По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания относно задушните
килии и наличието на мухъл в тях, доколкото същите не са подкрепени с никакви
доказателства. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието
на мухъл в килиите, от страна на ответника обаче е налице изрично становище, че
доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по
желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има
мухъл, което становище не е оспорено, поради което и настоящият съдебен състав
приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения. Изключение от горното
прави периодът на престой на ищеца в Приемно отделение, а именно от 25.10.2017
г. до 09.11.2017 г. вкл., за който няма данни какви са били битовите условия. Що
се касае до твърденията, че затворниците си перат дрехите в килията и ги сушат
пак там, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че прането е оставено по преценка на самите
л.св., които могат да сторят това или в пералнята на затвора, която разполага и
със сушилня, или да изперат дрехите си лично, като им е предоставена възможност
да ги сушат на определени за целта места – в общото помещение на съответната
група или на карето, или да ги предоставят за пране от техни близки, поради
което не следва да бъде ангажирана отговорността на органите на ГДИН за
решенията на самите л.св. да перат дрехите си в килиите, респ. да ги сушат
отново там.
Установява се също така и че с постъпването си в затвора на всеки л.св. се
осигурява комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св.,
домакинът осигурява колкото комплекта са необходими, отделно от това, л.св.
имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да
използват лични такива в ротация със служебни. Що се касае до грижата за
чистотата на спалното бельо - тя също се полага на лишените от свобода, като в
утвърден график от началника на затвора два пъти седмично – понеделник и
четвъртък – всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на
лишения от свобода има право бельото да бъде заменено чрез молба до началника
на затвора, като не е установено, в т.ч. и от разпита на свидетеля, ищецът да е
подал молба за изпиране на бельото или за допълнителен инвентар, на която молба
да е получил отказ. Ето защо в тази част претенцията също е неоснователна.
Помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив са разполагали и
със санитарен възел и постоянно течаща студена вода. Този извод се потвърждава
и от показанията на разпитания по делото свидетел П.. Изложеното налага да се
приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС,
доколкото на С. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Изключение от горното прави периодът на престой на ищеца в Приемно
отделение, а именно от 25.10.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл., за който няма данни
какви са били битовите условия.
Ползването на баня пък се осъществява по утвърден график два пъти седмично,
което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по
този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода, а и в представения
график за Пета група са включени и настанените в Приемно отделение. Отделно от
това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден, а и е имал
право да притежава нагревател (бързовар), с който е могъл да си топли
вода при необходимост.
Установява се също така и че в Пета група, в която е бил настанен ищецът
през целия си престой в Затвора Пловдив има спортна зала, която е оборудвана с
необходимите съоръжения за тренировка, същата се ползва от настанените л.св.,
обвиняеми и подсъдими при изявено от тяхна страна желание, а и изрично от
страна на затворническата администрация се сочи, че ищецът С.С. е бил един от
редовните ползватели на спортната зала, поради което и това възражение следва
да бъде прието като недоказано. Не така стои въпросът обаче с престоя на лицето
в Приемно отделение в периода от 25.10.2017 г. до 09.11.2017 г. вкл., доколкото
липсват представени данни в тази насока.
По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че е непушач, а е
държан в килия с пушачи, е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 21,
ал. 4 от ППЗИНЗС предписва, че във всяка затворническа група следва да се
обособяват спални помещения за настаняване на непушачи. От събраните по делото
доказателства се установява, че стая № 54 в Трета група, в която е бил настанен
ищецът в периода от 31.12.2017 г. до 01.10.2020 г. вкл., е била за непушачи. Не
така стои въпросът обаче с останалите периоди на пребиваване на ищеца в Затвора
Пловдив, а именно от 25.10.2017 г. до 30.12.2017 г. вкл., доколкото няма данни
дали Приемното отделение е разполагало със стаи за непушачи, а конкретно за
другите стаи, в които е бил настанен – стая № 52 и стая № 50 в Пета група
липсват данни да са били за непушачи, поради което и следва да се приеме, че за
тези периоди ищецът е съжителствал с пушачи, което е допринесло за
неблагоприятното му третиране.
Неоснователни се явяват и твърденията на ищеца, че е работил 3 години без
почивен ден по 12 часа. От представените по делото заповеди за назначаване и
преназначаване, в т.ч. работно време на работещите в столовата, се установява,
че С. е бил назначаван на работа по негово желание на 8-часов работен ден,
6-дневна работна седмица, с почивен ден – неделя, с което обстоятелство същият
се е съгласил. Няма и данни да е подавал оплаквания, че е работил повече от
определените му 8 часа. Този извод отново не се променя от показанията на
разпитаните по делото свидетели, доколкото свидетелят П. заявява, че ищецът е
излизал в 6,30 часа и се прибирал към 20,30 часа, който период съвпада с
работното време на С., което се установи, че е от 08,30 часа до 20,00 часа с
почивка между 14,00 часа и 17,30 часа, доколкото отиването и връщането от столовата
и евентуално използването на баня след края на работния ден, отнема
технологично време, което би могло да се приеме, че е в рамките на този период,
за който свидетелят говори. Показанията на свидетелката А. пък следва да бъдат
преценявани през призмата на евентуално нейна заинтересованост, с оглед на това,
че същата е бивш служител на ответника, а и същите се опровергават от събраните
по делото писмени доказателства, които са в насока, че ищецът е имал
регламентирано работно време, няма данни да е подал оплаквания, че същото не се
спазва, поради което и следва да се приеме, че дори и да е оставал след работно
време, то е било по негово желание и вероятно продиктувано от желанието му да
не се връща в килията. За пълнота е необходимо да се посочи още и че като
работещ ищецът следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно
работещите. Съгласно чл. 16а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените
от свобода не се разрешава да напускат определените от администрацията работни
места. Т.е. дори и същият, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС, да има право на
престой на открито не по-малко от един час на ден, със сключването на договор
за работа, доброволно се е отказал от това си право.
Ето защо, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от
страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ, проветряване, условия за двигателна активност, достъп до
санитарни възли и течаща вода, както и настаняване на ищеца в стаи за пушачи в
посочените по-горе периоди, които водят до извода, че битовите условия в
Затвора Пловдив за тези периоди създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им
достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При
това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага
да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените
вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при
отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 5 000 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук
е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от
това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши
условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба №
25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.).
Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2017 г. – 2020 г.)
би следвало да се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на ден при
констатирано едно нарушение, съответно до 4,00 евро на ден при констатирани
повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се
установи, че за период от 971 дни е налице единствено пренаселеност на
помещенията, в които е пребивавал ищецът, т.е. констатирано е едно нарушение, а
за период от 67 дни са установени повече от едно нарушение, именно посоченият
размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от
ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от
състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий
за справедливост. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.11.2022 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените
разноски, които се констатираха в размер на 10 лева заплатена държавна такса.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а
в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 да заплати на С.Й.С., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 5
000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 25.10.2017 г. до 01.10.2020
г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2022 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в
останалата част предявения иск за присъждане на сумата в размер на 25 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя в Затвора Пловдив за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2020 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.Й.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя на ищеца в Арест Пловдив в периода от
15.01.2015 г. до 01.10.2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя
на лицето в Затвора Пловдив за периода от 01.10.2015 г. до 01.08.2016 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба, а именно 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 да заплати на С.Й.С., ЕГН ********** с адрес *** (десет) лева, разноски
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул.
„Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: