№ 19899
гр. С., 03.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110143882 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III Гражданско отделение, 145 състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НОРА МАРИНОВА
при секретаря В., като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 43882
по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца ЗК „Л., с която са предявени срещу ответника
С. осъдителни искове за заплащане на сумата от 389,41 лв., представляваща регресно
вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за вредите на л.а. „М., в
резултат на ПТП от 23.08.2018г., настъпило в гр. С. вследствие виновно и противоправно
поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на общински път, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, както и на сумата от 115,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 12.08.2019г. до 11.08.2022г.
Ищецът ЗК „Л. твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“ е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования лек
автомобил л.а. „М.. Твърди, че щетите са на стойност от 379,41 лв., като поддържа да е
изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер на собственика на увредения
автомобил и е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 10 лв. Твърди, че с
плащането на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата на увредения срещу
ответника като субект, който отговаря за поддръжката на общинските пътища в изправно
състояние, съответно да вземе мерки за обезопасяване на опасности по него. С писмена
покана ищецът поканил ответника да му заплати регресното вземане, но плащане не
последвало, с оглед на което ищецът претендира заплащане на сума по регреса в размер на
389,41 лв., сбор от платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 115,62 лв. за периода
1
от 12.08.2019г. до 11.08.2022г. Претендира се законна лиха върху главницата от датата на
подаване на исковата молба и разноски за производството.
Ответникът С. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че по делото не
били налице доказателства за валидността на застрахователното правоотношение досежно
лек автомобил л. а. марка „М., както и че застрахователят не бил доказал, че увреждането е в
резултат на покрит застрахователен риск. Оспорва представения протокол за ПТП. Счита, че
липсват свидетели, които да потвърдят механизма на ПТП. Оспорва и размера на платеното
застрахователно обезщетение, като счита, че същият не е доказан. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „М., който не бил съобразил
поведението си с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението с
конкретните условия на видимост. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС“,
сключена на 08.01.2018г., от която се установява, че л.а. „М. е бил застрахован при ищеца
ЗК „Л. по застраховка „Каско“ за периода от 10.01.2018г. до 09.01.2019г. по застрахователен
договор, сключен със собственика на автомобила.
Видно от съставен протокол за ПТП № 1720254 от 23.08.2018г. (л. 4 от делото)
застрахованият при ищеца лек автомобил претърпял ПТП на същата дата в гр. С., при
движение по ул. „А.“ в посока от ул. „Н. В. преминал през необезопасена и несигнализирана
неравност на пътното платно (дупка) и деформирал един брой гума.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 23.08.2018г. (л. 5 от делото)
водачът на застрахования л.а. „М. В. Ю. Д. е декларирал настъпило на 23.08.2018г. ПТП в
резултат на попадане на управлявания от нея автомобил в дупка на пътното платно при
движението му в гр. С., по ул. „А.“, в резултат на което настъпили следнните увреждания:
балон и изкривена предна дясна джанта.
С оглед постъпилото уведомление при застрахователя-ищец била образувана щета № .,
бил извършен оглед и оценка на щетите и определено застрахователно обезщетение в
размер на 379,41 лв., което било заплатено на собственика на увредения автомобил на
27.11.2018г.
Не е спорно между страните, че размерът на направените от застрахователя разноски
по щетата се равнява на сумата от 10 лв.
По делото е разпитан свидетелката В. Ю. Д., от показанията на който се установява, че
свидетелят си спомня за претърпяно ПТП при управление на л.а. „М.г., което настъпило в
гр. С., близо до дома на свидетелката на ул. „А.“ № . вследствие на попадане на автомобила
в дупка на пътното платно, при което се увредила предна дясна гума и автомобилът не
можел да продължи движението си. Свидетелката заявява, че се движела много бавно, с не
повече от 30 км/ч, когато влязла в дупката. Дупката не била голяма, но била много остра и
дълбока и заемала голяма част от улицата, тъй като улицата била малка. Дупката била в
посока на движението й, от дясната страна и свидетелката не я видяла, преди да попадне в
нея. В момента на удара се чул силен трясък.
При предявяване на протокола за ПТП и уведомлението за настъпило
застрахователно събитие (л. 4 и л. 5 от делото) свидетелят посочва, че това е протоколът за
ПТП, съставен за произшествието, за което същата свидетелства, както и че почеркът, с
който е попълнено уведомлението на л. 5 от делото и подписът върху него, са нейни.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно
което описаните от застрахователя щети съответстват и могат да бъдат получени по
посочения в протокола за ПТП и уведомлението за настъпване на застрахователно събитие
начин при попадане на МПС в дупка на пътното платно и са в пряка причинно-следствена
връзка с него. Стойността им по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на
425,76 лв.
2
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Суброгационното право по чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
произтича от установяване наличието на имуществена застраховка, настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на
застраховката, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахованото увредено лице в размер на действително причинените вреди,
застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението
на тази работа. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай съдът приема за доказано, че между ищеца ЗК „Л. и собственика
на л.а. „М. е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от
10.01.2018г. до 09.01.2019г., покриваща риска от настъпване на пътно-транспортни
произшествия, за процесния лек автомобил, сред които и ПТП, каквото представлява и
попадането на МПС в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Въпреки че
по делото е представен подписан само от застрахователя екземпляр от застрахователната
полица, съдът намира, че страните по застрахователния договор не са оспорвали
сключването и валидността му и са изпълнявали правата и задълженията, произтичащи от
него, а направеното от ответника С. възражение относно действието на застрахователния
договор не следва да се разглежда, тъй като ответникът, който не е страна по този договор,
не разполага с материална и процесуална легитимация да упражнява чужди права пред съд,
нито пък правата му са производни на тези на страните по договора, а ищецът, който има
интерес да се позове на липса на застрахователен договор, очевидно не е оспорвал
сключването на такъв предвид обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение
по него.
Установява се от събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, който в
частта, с която са констатирани от длъжностното лице щетите по МПС, има характер на
официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила –
чл. 179, ал. 1 ГПК, уведомление за настъпване на застрахователно събитие и заключението
на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, че в срока на действие на
имуществената застраховка на 23.08.2018г. в гр. С., при движение на лекия автомобил по
ул. „А.“ в посока от ул. „Н. В. преминал през необезопасена и несигнализирана неравност
на пътното платно (дупка) и деформирал един брой предна дясна гума и един брой предна
дясна джанта. Съдът приема за доказан описания механизъм на произшествието въз основа
на констатациите относно щетите в протокола за ПТП и експертните знания на вещото лице,
съгласно които тези щети съответстват на механизма, описа в протокола и заявлението на
водача на увредения автомобил, и са в пряка причинно-следствена връзка с попадането на
автомобила в дупка на пътното платно. Посоченият механизъм се потвърждава и от
показанията на свидетеля Д., които са детайлни, непротиворечиви и възпроизвеждат факти,
лично и пряко възприети от свидетеля, който е трето за спора лице. Ето защо съдът приема
за установено по делото, че на 23.08.2018г. в гр. С. при движение по ул. „А.“ в посока от ул.
„Н. В., застрахованият лек автомобил „М. е попаднал в необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно, което обективно и неизбежно е довело до увреждането му като движима
вещ.
Доколкото се установи, че процесното ПТП е настъпило в границите на населено
място – гр. С., съдът намира, че същото е реализирано на общински път по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от Закона за пътищата вр. чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за
пътищата – път с местно значение, осигуряващ маршрут от общински интерес, каквито са
пътищата в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), задължението изграждането, ремонтът и поддържането на които е на
ответника С. (арг. от чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП). Като юридическо лице С.
осъществява дейностите по поддържане на пътя чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело до неизпълнение на
задължението й да поддържа пътя, поради което ответникът носи отговорност за
3
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия
или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за вредоносния резултат и които да са
в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на
увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като
не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с конкретната пътна
обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал единствено,
ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В случая липсват както твърдения,
така и събрани доказателства дупката на пътното платно да е била сигнализирана, поради
което и същият не е имал задължение да съобразявана поведението си на пътя с нея.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 27.11.2018г. е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право
срещу делинквента.
По отношение размера на регресното право на ищеца-застраховател по имуществена
застраховка за обезщетените от него вреди релевантна е действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието (арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ), която се
съизмеряване със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната
вреда към момента на събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност – Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, I ТО,
Решение № 6/02.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на ВКС, I TO. Възстановяването се извършва
с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Дадената от вещото лице по изслушаната САТЕ стойност за възстановяване на щетите по
увредения „М. по средни пазарни цени към датата на ПТП в размер на 425,76 лв. се приема
от съда за действителната стойност на увреденото имущество.
Претенцията на ищеца, предявена в размер, по-нисък от действителната стойност на
вредите, е следователно основателна в пълния предявен размер от 389,41 лв. (включващ и
направените обичайни разноски по щетата, чийто размер не е спорен между страни) за който
следва да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД произтича от
установяване наличието на главен дълг, който не е платен на падежа, както и размера на
акцесорното вземане.
При събраните доказателства основателна се явява и акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва, доколкото по делото се установи наличието на главен дълг
за сумата от 389,41 лв. и поставянето на ответника в забава за плащането с получаване на
регресната покана на 14.01.2019г., поради което считано от следващия ден – 15.01.2019г. по
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава за плащането на задължението
си по регресната претенция. Предявеният иск за мораторна лихва е установен по основание,
поради което съдът определя неговия размер по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на
компютърна програма, за периода на претенцията от 12.08.2019г. до 11.08.2022г. в размер на
118,55 лв., поради което и предявеният иск за акцесорното вземане, предявен за по-малка
сума – 115,62 лв., е изцяло основателен и следва да се уважи за предявената сума.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал разноски в размер на 100 лв. – държавна такса и 300 лв. – депозит за САТЕ, общо
разноски в размер на 400 лв. Ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, като е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 37
4
ЗПП вр. чл. 26 НЗПП на сумата от 100 лв. Следователно на ищеца следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на общо 500 лв. Направените разноски
в размер на 40 лв., представляващи депозит за свидетел, подлежат на възстановяване на
ищеца, доколкото не са реално сторени чрез изплащането им на допуснатия свидетел и не
следва да се възлагат в тежест на другата страна.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., БУЛСТАТ ., с адрес: гр. С., ул. „М., да заплати на ЗК „Л., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. на основание чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл.
49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 389,41 лв., представляваща регресно вземане,
възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за вредите на л.а. „М., в резултат
на ПТП от 23.08.2018г., настъпило в гр. С., ул. „А., пред № 21, вследствие виновно и
противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо
се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на общински път, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 115,62 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.08.2019г. до
11.08.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 500 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5