№ 1
гр. Бяла Слатина, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20251410101020 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Юробанк България“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
Околовръстен път №260 против М. И. М., ЕГН **********, с адрес гр.Бяла Слатина, ул.
„Р.“№112 и П. М. И., ЕГН ********** с адрес гр.София, ул. жк. „О.“, ул. „О.“№22, ет.4, ап.53
с осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата в общ размер на
37 440,36 лв., както следва: 34 654 лв., представляваща дължима главница за периода от
20.06.2024 г. до 18.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.07.2025 г. до пълното погасяване на задължението,
сумата в размер на 2061,63 лв., представляващи дължима възнаградителна лихва за периода
от 20.06.2024 г. до 18.06.2025 г. и сумата от 424,73 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 20.06.2024 г. до 18.06.2025 г., дължими по договор за потребителски кредит
№FL1443682/20.12.2023 г.
В исковата молба се твърди, че М. М. е кредитополучател по банков кредит, сключен
на 20.12.2023 г. с ищеца по договор за потребителски кредит № FL1443682 със солидарен
длъжник втория ответник. Поддържа, че първата ответница е сключила процесния договор,
по силата на който ищеца й е предоставил в заем сумата в размер на 34 954,00 лв. за текущи
нужди, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и условията на договора. Посочва, че според погасителния план същата е
следвало да внесе 120 месечни вноски с краен срок на договора – 20.12.2033 г.
1
Посочва се още, че на 20.01.2025 г. кредитополучателите преустановили плащане на
дължимите вноски за главница, а на дата 20.06.2024 г. – за лихви. Допуснато е просрочие на
дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава –
20.01.2025 г. и за лихви, считано от 20.06.2024 г.
Поддържа се, че ищеца с оглед формираното просрочие е предприела действия по
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем чрез връчване на покана за
доброволно изпълнение до ответниците. Посочва се, че поканата за обявяване на
предсрочната изискуемост до ответницата М. М. е била връчена на 04.03.2025 г., но
поканата до П. И. все още не била връчена.
Излагат се твърдения, че към датата на исковата молба ответниците не са изпълнили
дължимите суми за главница и лихви по процесния договор, което обуславяло правния
интерес на ищеца да предяви иск.
По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да осъди ответниците да
заплатят претендираните суми. Претендира разноски.
В срока за отговор ответниците не подават писмени отговори, не изразяват становище.
В първото по делото заседание се явява ответницата М. М., която признава иска, ответника
П. М. И. не се явява.
С молба вх.№7616/05.12.2025 г. ищецът моли предвид признанието на ответницата М.
М., съдът да се произнесе с решение при признание на иска на основание чл.237 от ГПК, а
по отношение на ответника П. И. с неприсъствено решение на основание чл.238 от ГПК. В
края на устните състезания ответницата М. М. иска да бъде отхвърлен иска, като се надява
на споразумение с банката, за изплащане на задължението й.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено
следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1
предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят
на ищеца сумата в общ размер на 37 440,36 лв., както следва: 34 654 лв., представляваща
дължима главница за периода от 20.06.2024 г. до 18.06.2025 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2025 г. до
пълното погасяване на задължението, сумата в размер на 2061,63 лв., представляващи
дължима възнаградителна лихва за периода от 20.06.2024 г. до 18.06.2025 г. и сумата от
424,73 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2024 г. до 18.06.2025 г.,
дължими по договор за потребителски кредит №FL1443682/20.12.2023 г.
Съдът намира, че исковете са допустими, подсъдни на съда на основание чл.111 вр.
чл.113 от ГПК.
Между "Юробанк България"АД от една страна и М. И. М. и П. М. И. – двамата
кредитополучатели е бил сключен Договор №FL1443682/20.12.2023г. за потребителски
кредит. На основание сключения Договор "Юробанк България"АД предоставило на
2
кредитополучателите кредит в размер на 34 954,00 лв. (разрешеният кредит бил отпуснат по
сметка в банката на името на кредитополучателя М. М.). Страните по договора уговорили
връщането на усвоения кредит да бъде извършено според погасителен план, приложен към
договора с начало на усвояване: 20.12.2023 г., начало на издължаване: 20.01.2025 г., край на
издължаване: 20.12.2033 г., 120 бр. вноски с падеж 20-то число на месеца, считано от
20.01.2024 г. до 20.01.2033 г. Всяка вноска включва 2 компонента – главница и договорна
лихва. По отношение на дължимата договорна/възнаградителна лихва - съгласно чл. 3, ал. 1
от договора, кредитополучателите дължат възнаградителна лихва, като същата е формирана,
при прилагане на променлив лихвен процент, представляващ референтен лихвен процент
плюс фиксирана надбавка в размер на 1,035% за първите три месеца, след изтичане на девет
месеца в размер на 3,362 % и след изтичане на посочените периоди в размер на 2,578 %.
Референтният лихвен процент се означава като "Прайм на "Юробанк България"АД" и се
определя по методологията, посочена в Приложение № 1 на договора. Мораторната лихва се
изчислявала от момента на изпадане в забава на длъжниците и се претендира в срока,
посочен в извлечението, т. е. от 20.06.2024г. до 18.06.2025 г.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице установило, че
размерът на дължимата главница за периода от 20.01.2025 г. до 18.06.2025г. е 33 663,23 лв.,
размерът на дължимата договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2024 г. до
18.06.2025 г. е в размер на 2061,63 лв., а размерът на лихвата начислена в съответствие с чл.8
от процесния договор, която има обезщетителен характер за забава за периода от 20.06.2024
г. до 18.06.2025 г. е 424,73 лв. Вещото лице е установило, че след 18.06.2025 г. не са налице
погасявания по процесния договор.
Съдът кредитира заключението на вещото лице и му дава вяра. Същото не е оспорено
от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че
предявените искове са допустими и основателни и следва да бъдат уважени със
законните последици от това.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът носи доказателствена тежест да докаже, че между страните е сключен договор за
кредит, по силата на който ищецът е предал на ответниците сумата в размер на 34 954,00
лв., като ответниците са се задължили да върнат на ищеца посочената сума по уговорения
начин и в уговорения срок.
Ответниците носят доказателствена тежест да установят факта, че са погасили дълга, както и
всички възражения от значение за погасяване на задължението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът носи доказателствена тежест да установи възникването на главен дълг, изпадането
на длъжниците в забава и размера на дължимото обезщетение за забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
3
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока.
С подписването на договора за кредит (неоспорен по смисъла на чл. 193 от ГПК),
между страните по него ("Юробанк България"АД от една страна и М. И. М. и П. М. И. от
друга страна) е възникнало валидно облигационно правоотношение, съдържащо белезите на
договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, по което банката е изпълнила
основното си задължение да предостави заемната сума на кредитополучателя. В случаят
договорът е сключен в писмена форма, с поето от банката задължение да отпусне конкретна
сума за определена цел, с договорени условия и срок, срещу поето от заемателя задължение
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, съгласно
цитирания чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Поетото от банката задължение е да предостави кредита, а
това на кредитополучателя е да го използва за посочената в него цел - погасяване на
съществуващи задължения по друг кредит, което негово задължение е предвидено изрично в
клаузата на чл. 2, ал. 3 от договора. Обстоятелствата, дали съществуват задълженията, за
погасяването на които е отпуснат процесния кредит, съответно дали сумата е използвана за
определената цел, са ирелевантни за възникването на правоотношението по процесния
договор, по който страните са постигнали съгласие по всички негови елементи. Самото
изпълнение на задължение на банката означава прехвърляне на сумата по сметката на
кредитополучателя, изрично посочена в договора. Договорът се счита за сключен от
подписването му, а не с получаване на сумата от кредитополучателя. Изпълнение на
задължението е прехвърлянето на сумата на кредитополучателя. В изпълнение на вече
сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочената разплащателна сметка.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки (чл. 305 от ТЗ), при безкасово
плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението
на кредитора. За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на
сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката.
Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната
следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В действащата
нормативна уредба, липсва изискване за предоставяне, от страна на банката на нарочен
писмен документ (разписка), доказващ осъществяването на банковата операция, съответно
изпълнението на поетото с договора задължение на банката. Следователно поетото от
банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на
парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента
на заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказване на този факт не е
необходим нарочен писмен документ.
Заемът е трябвало да бъде върнат на ежемесечни анюитетни вноски (общо 120 бр.) с
4
падеж до 20-то число всеки месец, считано от 20.01.2025 г. до 20.12.2033 г. В чл. 430, ал. 2 от
ТЗ е посочено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, което е било и
уговорено чл. 3 от договора. От 20.01.2025г. (по погасителния план) ответниците
преустановили плащането на дължимите вноски за главница и за лихви и са изпаднали в
забава. До 18.06.2025 г., когато е съставено извлечението от счетоводните книги на банката с
цел предприемане на принудително събиране на кредита, е било налице просрочие на 5 бр.
поредни вноски за главница и 12 непогасени вноски за лихви. Общият размер на главницата
по тези вноски е 1290,77 лв. (общ размер на непогасената главница – 34 954,00 лв.);
възнаградителната лихва е 1923,93 лв. /2061,33 лв./ и мораторната лихва е 391,19 лв. /424,73
лв./.
Лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат
солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго - чл. 304 от ТЗ. Освен в определените
от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само, когато е
уговорена - чл. 121 от ЗЗД. Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че с
подписването на договора за потребителски кредит П. И. е поел задължение солидарно да
отговоря като кредитополучател с другия кредитополучател М. М. (недвусмислено посочено
в чл. 1, ал. 4 от договора за връщане на кредита и другите задължения по договора).
Страните са поели общо задължение, от договора за потребителски кредит не следва друго,
поради което е налице солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 от ЗЗД. В преамбюла
към договора за потребителски кредит е отразено, че М. И. М. и П. М. И. са
кредитополучатели, сключват същия като солидарни длъжници при условията на чл. 121 и
сл. от ЗЗД. Следователно налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответниците като съдлъжници по договора за банков кредит при условията на чл. 121 от
ЗЗД.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение.
Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните
придобива субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение,
което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на
държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не
само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след
настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на
задължението. Просрочието им се инкорпорира във фактическия състав на предсрочната
изискуемост на кредита, от което следва, че то не е уговорено като самостоятелно основание
за възникване отговорността. Това налага извода, че отнемането на преимуществото на
срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Така или иначе,
ответниците не е осъществили действия iure et facto - да върнат заетата сума.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването и, съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение
5
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г на ОСГТК ВКС. Изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде обективирано в отделен
документ, който е представен като приложение към исковата молба. Фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост трябва да са се осъществили преди
подаване на исковата молба. Тогава вземането ще е изискуемо в заявения размер и на
предявеното основание. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването и. Предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства (чл. 14, ал. 1 от договора банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на една или повече
последователни вноски) или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
Връчването на изявлението за предсрочната изискуемост и начинът на
удостоверяването му е поставено в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване, който може да е уговорен в договора или по възлагане да е предоставен на
нотариус или на ЧСИ. В хипотезата на възлагане се прилагат разпоредбите на чл. 37- чл. 58
от ГПК, като отказът от получаване на съобщението или отсъствието на адресата по чл. 47
от ГПК се удостоверяват от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Според
чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, ЧСИ може да връчва всякакви покани и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по
граждански дела; в чл. 43 от ЗЧСИ изрично е предвидено, че ЧСИ може да възложи на
определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при
условията и по реда на чл. 37- чл. 58 от ГПК; в чл. 431, ал. 3 на ГПК е предвидено, че ЧСИ
има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч.
органите на НАП, поделенията на НОИ, на Централния депозитар, на лицата, водещи
регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по ЗДвП и др. лица, които водят
регистри за имущество или разполагат с данни неговото имущество. Тези правила налагат да
се изчерпят всички известни възможности за намиране на адресата преди да може да се
приложи правилото на фикционното връчване. В процесния случай, длъжниците са търсени
на регистрираните им постоянен и настоящ адрес, като са направени и справки за
местоработата им, както в информационната система на НАП, така и в ТР. Осъществена е
процедурата в нейната цялост, като са събрани и сведения, че ответниците не живеят на
адреса, поради което и с изтичане на срока за получаване на книжата и поканата се счита за
връчена на 04.03.2025г. по отношение на М. М., видно от Констативен протокол №
2637/05.03.2025г. на ЧСИ Момчил Нелов и приложените справки и покани.
Ищцовата страна посочва (в исковата молба), че следва да се счете обявяването на
кредита за предсрочно изискуем с връчването на исковата молба на ответниците. Така, с
връчването на препис от исковата молба на длъжника/длъжниците това волеизявление стига
до него/тях, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост(банката-
ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки). В случая
6
исковата молба, заедно с приложенията към нея в т. ч. уведомлението за предсрочна
изискуемост е връчена на ответниците на 16.07.2025 г.
Възражения от него досежно редовността на връчване на исковата молба и
съдържащото се изявления в нея за предсрочна изискуемост на вземанията не са направени.
Горното води до извода, че преписа от исковата молба е връчен редовно, оформен от
длъжностното лице по правилата на чл. 37 и сл. от ГПК, поради което изявлението на
банката за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит е
достигнало до длъжника, от който момент е настъпила и предсрочната изискуемост на
кредита. Oпределящо за надлежното връчване на такова уведомление е уговореното между
страните в договора. Едва ако такава договорка липсва (кaкто в случая), кредитодателят
разполага с възможност за предприеме, такова уведомяване, което да стигне до знанието на
кредитополучателя, като се отчита и полагането от същия на дължимата грижа да намери
длъжника и да го уведоми (Решение № 40/17.06.2015 г. по т. дело № 601/2014 г. - Iт. о. ВКС;
Решение № 180/23.11.2016 г. по т. дело № 2400/2015 г. - Iт. о. ВКС).
При кумулативното наличие на предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем - забава за плащане, наличие на клауза в договора, уреждаща правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в хипотеза на забава, и надлежно
връчено уведомление за предсрочна изискуемост, се налага изводът, че ищецът е упражнил
валидно своето потестативно право и кредитът е направен изцяло предсрочно изискуем. От
така установените обстоятелства съдът намира за вероятно съществуването на неизпълнено
задължение по договор за банков кредит, предоставен на ответника от ищеца, в посочените
в исковата молба размери. Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени частично
по отношение на главницата съобразно приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза, а именно в размер на 33 663,23 лв., като бъде отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 34 654 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба -10.07.2025 г. до окончателното й плащане.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
заплатят на ищцовата страна разноски съобразно уважената част от исковете, а именно
сумата от 6135,82 лв., представляваща направени в производството по гр. дело №
1020/2025г. разноски.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес гр.Бяла Слатина, ул. „Р.“№112 и П. М.
И., ЕГН ********** с адрес гр.София, ул. жк. „О.“, ул. „О.“№22, ет.4, ап.53, да заплатят
солидарно на "Юробанк България"АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София ул. "Околовръстен път"№ 260, сумата 33 663,23 лв., представляваща
дължима главница по Договор №FL1443682/20.12.2023г. за потребителски кредит за
7
периода: 20.01.2025г. -18.06.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.07.2025 г. до окончателното и изплащане, сумата в размер на 2061,63 лв., представляваща
дължима възнаградителна лихва за периода: 20.06.2024г. до 18.06.2025 г.; сумата в размер на
424,73 лв., представляваща дължима мораторна лихва за периода: 20.06.2024г. -18.06.2025 г.
на основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 33 663,23 лв. до пълния предявен размер от 34 954 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. И. М., ЕГН **********, с адрес гр.Бяла
Слатина, ул. „Р.“№112 и П. М. И., ЕГН ********** с адрес гр.София, ул. жк. „О.“, ул.
„О.“№22, ет.4, ап.53, да заплатят на "Юробанк България"АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. "Околовръстен път"№ 260 сумата от 6135,82
лв., представляваща направени разноски по гр. дело № 1020/2025 г. по описа на Районен съд
– Бяла Слатина, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен
срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
8