РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Пазарджик, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. И.
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Търговско дело №
20235200900219 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени искове от Р. М. ,М. А.,представляван от
своята майка и законен представител Р. М., и К. А. представляван от своята майка и законен
представител Р. М., тримата с адрес: гр. Р., ул. „Б. Н. П.“ № 18, чрез адв. Р. М. от САК, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Ц. А.“ № , ет. , срещу „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1,
за заплащане на сумата от по 200 000 лева на всеки ищец, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им и съпруг-Д. К. А.. в резултат на ПТП
от 08.07.2023 г. ведно със законната лихва от 21.08.2023 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
На 08.07.2023 г. около 21,20 часа, на път Е-78 при км.4+500, с посока на движение от гр.
М. към ГКПП "Дунав мост-2", водачът на л. а. „Мерцедес Спринтер“, рег. №Р. И. П., нарушава
правилата за движение по пътищата, като при несъобразена с пътните условия скорост губи
контрол над МПС и се удря в спрелия в дясното пътно платно, изчакващ ред за преминаване през
светофара за ГКПП т. а. Волво ФХ, рег. №и реализира ПТП. Съставен е Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство №135 от 04.08.2023 г. на ОДМВР –
Видин. От инцидента тежко е пострадал синът на ищците Д. К. А.., пътник в л. а. Мерцедес
Спринтер, поради което е откаран в МБАЛ С П АД – В. където на 10.07.2023 г., в резултат на
травмите, почива. Подробно излагат търпените от загубата на своя син неимуществени вреди -
болки, страдания и изобщо негативни психологични емоции. Твърдят, че виновен за инцидента е
водачът на Мерцедес Спринтер, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество. Сочи се, че на 21.08.2023 г. е отправена претенция до застрахователя, като до
настоящия момент (подаване на ИМ) не е определено застрахователно обезщетение. Претендират
1
законна лихва от датата на уведомяването – 21.08.2023 г., съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ. Молят за
уважаване на исковете с присъждане на адв. възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез юрисконсулт И.Ц., е подал отговор на
исковата молба. Счита исковата молба за нередовна, тъй като липсвали детайли по механизма на
ПТП, не са посочени конкретни обстоятелства в подкрепа на твърдяната дълбока и емоционална
връзка между починалия и родителите му, както и липсва банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение с водача Р. И П. към датата на
процесното ПТП. Въпреки доводите на ответника, че при произнасяне на съда с решение, предвид
липсата на реквизита по чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК (банкова сметка), същото "би било неправилно,
поради угрозата от неговата нищожност", заявява, че предявеният иск е допустим. По същество
счита, че претенциите на ищците са изцяло неоснователни. Моли за присъждане на направените
разноски). Излага се, че липсва виновно противоправно поведение от страна на водача Р. П..Твърди
се, че вредите на ищците не са доказани, тъй като само съществуването на роднинска връзка между
починалия и ищците не доказва претърпените от последните неимуществени вреди. Твърди се, че
те не са живели в едно домакинство и не са поддържали връзка помежду си. Навежда се
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като в момента на инцидента е
пътувал без поставен предпазен колан – чл. 137а от ЗДвП. Възразява се и по прекомерността на
поисканото обезщетение, като неотговарящо на принципа на справедливостта. Моли за отхвърляне
на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която се
оспорват възраженията на ответника.
В законоустановения срок е подаден отговор на допълнителната искова молба.
Поддържа направените доказателствени искания.Подържа всички направени оспорвания и
възражения по отговора на исковата молба.-Няма нови доказателствени искания.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните е в съответствие с твърденията на ищците за претърпени
вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-
застрахователно дружество.
В случая е сезиран родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че претенцията на ищците за присъждане на законната лихва представлява
последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищците не са длъжни да сочат размер на търсената
лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение на 21.08.2023 г., респ. и
до момента не е определено такова, като е изтекъл и тримесечният срок за това. Исковата молба е
предявена на 30.11.2023 г., /п.к. от 28.11.2023г./т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ.
Съдът е изискал информация относно хода на наказателното производство, съответно с
писмо вх. №5045/28.05.2024 г. ОП – Видин го уведомява, че по прокурорска преписка
№1429/2023г. във връзка с ДП № 3М 129/2023г г. на ОДМВР – Видин няма лице, привлечено в
2
качеството на обвиняем, с което следва да се приеме, че липсват процесуални пречки за
разглеждане на делото.
Следва да се приеме,че не представлява нередовност на исковата молба непосочването на
банкова сметка, видно от разпоредбата на чл. 129, ал.2от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между ответното дружество и делинквента и Р. И. П. е сключена
застраховка "ГО на автомобилистите", валидна към датата на процесното ПТП, както и че ищците
са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение на 21.08.2023 г., респ. и
до момента не е определено такова, като е изтекъл и тримесечният срок за това.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване на обстоятелствата по
същото.:
Като св.е разпитан К. З.Г. от гр.Л. във връзка с установяване на механизма на
настъпване на процесното ПТП.
По делото е разпитан като св. В. Х.-зет на А. , който установява,че познава много добре
семейството на Д. А..Отношенията в семейството счита за много добри. Когато Д. не бил все още
семеен заминал за Г. да работи и по него време се запознал с бъдещата си жена Р. . Имали общо две
деца. Д. бил по работа в Г. за 6 месеца. През останалото време си е бил при родителите и
семейството. Всички заедно живеят в три етажна къща. Свидетелят излага, че не е присъствал на
караници в семейството. Твърди, че за инцидента му съобщили по телефона следовател Н. от
Видинската полиция , а Р. разбрала от него след като и съобщил за инцидента на , но децата на Д.и
до момента не знаят, че баща им е починал. Заявява, че в момента те помагали на семейството
му,но Р. живеела сама и се грижила за тях ,тъй като бабата я няма работела в И. ,а дядото ходи на
работа. До сега я издържал мъжът и,тя не работела тъй като децата поС.но боледували.Успял да
накара Р. да изкара шофьорските курсове а сега да завърши средно образование за да може да
започне работа. Миналата седмица децата попитали майка им –Кога ще се обади баща им да прати
пари за колело“,но баба им пратила от И. евро и им купили по едно колело.К. усещал липсата му,но
бил още малък децата чували със синът му ,че говорят но не можели да го осъзнаят просто..
В показанията си св.С. Т. Б. установява, че познава семейството на ищците много добре,
тъй като са непосредствени съседи. Познава ищцата от както се оженили с Д. преди 8-9год...
Всички живеели в една къща. Много хубаво семейство бяха, младички, обичаха се. Там по имена не
съм чула да си говорят, само „любов, любов“, просто им се радвала на децата. Д. много се радвал,
радост голяма първото момче било момче радост голяма, после момиче, пак се радвал. Той ходел на
работа и останал един месец да помага за бебенцето и после си тръгнал пак на работа, свекърва и
помагала. След работа участвала за грижите за децата. Много грижовен баща бил, за децата бил
всеотдаен. Имал планове, искал да изучи децата, но не се осъществили плановете му. С Р. правели
съвместни планове, правели сметка като израснат децата да ги оставят на свекървата и да отидат в
чужбина да изкарат пари да си оправят къщичката.Нея в момента я нямало, когато катастрофата
стана,нея я нямало тъй като е от С. там едно село, брат и бил болен и там била да го гледа и зетят
В. и се обадил, дето било първия свидетел и казал, че станало най-лошото. Че с Д. така и така
станало.. После казали, че жена му и тя си скубела косата, остана много млада с две малки дечица.
След две седмици се прибрала в Р. Р. беше отвънка с децата, плачела. Редовно плачела жената.
3
Прегърнала я и плакали.Те били на една ограда и всеки ден се виждали. Плачела жената, тъгувала,
липсвал й много. И психически, хапчета пие жената, утехата й е плаченето, плаче. Споделяла е, че
чувства страхове, каза, че „Къщата ще ме я налапа“, голяма къща, с децата спи в една стая, не иска
да ги отделя. Прегръща ги, целува ги, плаче, съпругът и липсва много. В Г. като били, там са се
запознали и се прибрали. Тя не е работила, забременяла и си била у дома.Сега чат пат я викат в
детската градина да замества. Като я викат ходи с голямо желание, но не може да си намери работа.
Има проблеми със съня. Тя и споделя, като седнат, аз изгубих дъщеричка и като седнели да пият
кафенце, плаче казва, че не може да спи, трепери също като нея. Лампата й свети често през нощта.
В началото я било страх от смъртта и сега я вижда да й свети лампата. Може би под страх жената.
Излиза вечерно време на двора, седи на пейката, плаче. Утешават се една друга. Преди смъртта на
Д. Р. била много хубава жена, всеотдайна, за децата особено, с нетърпение го чакала да си дойде.
Обещаваше на децата да им купи на кое колелце, на кое тротинетка. Тогава била усмихната , весела.
Двамата излизали с децата, усмихната била. Краси бил на 7 годинки, много хубаво дете, кротичко,
хубаво. У дома много често идвал, аз имам внук който заедно израснали с Д. и все търси нейния
внук да си играе с него, на телефончето играели игри. Ритали топка на двора,занимава
се.Момиченцето е мъничка, сега направила 3 годинки, тя е по-срамежлива . С майката идват у тях,
на двора си играе. Липсата на бащата се усеща от децата много. К. може би усеща него, по
мълчалив е. Момиченцето много плаче, търси го, „Искам тате да си дойде, той ми обеща колело да
ми купи“. Не са им казали още. Момчето можело да разбере ако му кажат, а момичето е мъничко,
на 3 години какво разбира. Тя харесвала Д.А. ,заедно израснали с нейния внук, много работно дете
бил, все по гората работел. Гледаше си семейството, добро дете било. Не и е известно Д. да е
отсъствал от дома си за някакъв период от време. Той ходил в чужбина. Един път бил в Г., не зная
за колко време, дали за 3 месеца, единия път дали бил в А. Два пъти излизал навънка. Не може да
каже точно за колко време. Когато ходи в чужбина децата ги имало. За момиченцето не е сигурна
дали го е имало. Радвал се, искал да си изкарат парички да си оправят къщичката, с голямо
желание ходел момчето. Станала голяма беля. Тръгнал с желание за Г., защото тя два дена преди
това тръгнала за М. да гледа своя брат, той я закарал за В. и като слезнала от колата да и свали
багажа и казал: „Лельо С. поздрави на чичо В. като се върна жив и здрав ще пием кафенце.“ Така и
не се върна
Свидетеля П. Д. заявява,че са били приятели с Д.т деца ,израснали са заедно,поС.но са
били заедно. Д. и Р. М. се запознали в Г. После той се прибрал от Г. нея, заживяли си заедно. Те
били весело семейство, обичали се. В разбирателство живеели. Никога не е бил свидетел, на
скандали, не са се разделяли.Той бил упорит, работел по гората, той предимно по гората работел.
Гледал си семейството. Грижел се за децата, участвал в тяхното възпитание. Почти всеки ден на
двора играел с децата.Те били двор до двор. Той се чувстваше щастлив, добре, има семейство, има
деца. Тръгнал за чужбина за да изкара пари, да са по-добре семейството, да може да купи нещо на
децата. Преди инцидента основно средствата се изкарвали от Д., Р. си гледала децата.Той разбрал за
катастрофата от В.Х., той се обадил по телефона. Доколкото знае той се е обадил и на бащата на Д.
и на Р., той им е казал за катастрофата. Р. изглеждала много зле. Прибрал се от работа към пет, пет и
половина часа, тя плачела. Децата не знаел къде били, тогава и той бил в шок. На погребението Р.
много зле била, пак плачела, лошо й станало тогава. Към настоящия момент Р. и децата живеели в
бащината къща на Д. Бащата на Д. я гледат, майката помага, но психически малко се плаши, дали
ще има пари за тези деца занапред. Помагат някой път по двора, той гледа детето, неговата баба
гледа детето. Ако трябва ги закара до някъде, помага. Сега е по-тъжна, не е същата, не е толкова
4
весела. Момичето не може да го усети, защото е малка, момчето може би усеща, но още не може да
възприеме, че реално е станало това. Момчето всеки ден го търси, примерно да играят, да са
заедно. Той отглежда гълъби, идва при него, радва се, купи му нещо безалкохолно,покрай него е
весело. Д. за него бил много добър човек, много точен, работа много са си вършили, никога не му е
отказал. Весел и приятен човек бил. Д. ходел два три пъти общо е ходил в чужбина. Може и повече,
той толкова зне. Докато отсъстваше Р. си гледала децата, неговите родители помагали. Тя тогава
мисля, че не работела. В момента ходи, но без договор, помага временно в детската градина в Р.
По делото е приложено ДП №129/2023г. по описа на ОД МвВР Видин ,както и съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №135 от 08.07.2023 г.
Прието е удостоверение за наследници и акт за смърт на Д. К А.., видно от което същият
е починал на 10.07.2023г. и има наследници-К. Д. А. –син. И М. Д. А. –дъщеря .
По делото са допуснати и изслушани първоначална и повторна КСМАвТЕ.
От заключението по първоначалната КСМЕвТЕ се установи,че на 08.07.2021г. около
21,20ч. на главен път Е79 в посока „Дунав мост“-2 в тъмната част на денонощието и нормална
видимост л.а.марка „Мерцедес“,мод.“Спринтер“311 ЦДИ“ с рег.№ собственост и управляван от Р.
И. П. от с.Б. с прикачено автомобилно ремарке „Навиадан-2“ с рег.се е движил със скорост от около
87км.ч. Преди „Дунав мост“2 е организирано място за паркиране на товарните евтомобили,където
да изчакат реда си за преминаване,като мястото е било сигнализирано с пътен знак .В същото време
в дясната лента на платното за движение седловия влекач „Волво ФХ“ с рег.№ с прикачено
полуремарке „Шмиц“СБР С3Г“ с рег.№ е бил паркиран последенв колоната с включени аварийни
светлини.Лекия автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ есс прикамчено ремарке "Навиадов"„с
рег.№ преди инцидента се е движил в дясната лента за движение на главен път Е79 на определено
разС.ие след движещ се пред него друг товарен автомобил.В определен момент посочените по-
горе товарен и лек автомобил ,достигайки спрелия в дясната лента на платното за движение
влекач“Волво ВХ“ с рег.№с прикачено полуремарке „Шмиц“СБР“ с рег.№го заобикалят ,като
преминават от дясното в лявото платно за движение и продължават движението си напред към
„Дунав мост 2 „.Лекия автомобил „Мерцедес Спринтер“Е2102НВ с прикачено ремарке
„Навиадов“ с рег.№поради отклонение он вниманието от пътната обстановка на водача,който се
обърнал назад и казал на пътниците да си приготвят документите за проверка е продължил
движението си напред и се блъснал челно в задната част на полуремарке“Шмиц СБРС3Г“ с рег.№.
В.л. е установило,че при удара л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ е навлязъл в десния си край на
около два метра под задната част на полуремарке „Шмиц СБРСВГ“ с рег.№ със застъпване около 1
метър.В резултат на настъпилото ПТП на място са починали водачът на лекия автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ Б. Й. Б. и пътниците,возещи се в автомобила М. Г.П. , В. Р.Е. и Е.
А.Д..В болницата са откарани пътниците в автомобила Б. Й.Б. ,Д. С.Т. и Д. К.А. .Малко по-късно
Б. Й.Б.ов е починал в болницата.В резултат на удара л.а „Мерцедес Спринтер“ с рег.№и
полуремарке „Шмиц СБР СВГ“ с рег.№ са получили повреди и деформаций.
От заключението на в.л. се установява,че по делото няма данни за технически причини за
произшествието.Най-вероятната причина за настъпване на произшествието е отклонение на
вниманието на водача и късно възприемане на промяната в пътната обстановка.
От допуснатото и изслушана повторна КСМАТЕ се установи,че най-общия механизъм на
получаване на травмите на пострадалия Д. К.А. е от удари или притискане от твърди, тъпи
предмети, получени вътре в купето на пътническия автомобил (микробус) Починалият е пътувал на
5
първия ред задни седалки на микробуса и поради липсата на поставен предпазен колан тялото на
му по време на удара се е придвижило напред и частично на горе. При това движение главата,
тялото и крайниците са се ударили в предната седалка, тавана и във вътрешното обзавеждане на
автомобила. В.л. установява,че Травматичните увреждания на пострадалия са получени по
следните механизми: При движение с висока скорост и удар на микробуса в спрял товарен
автомобил, тялото на пострадалия се изхвърля напред и нагоре, главата достига тавана на
автомобила и се получат контактни увреждания- масивно кръвонасядане на теменнотилната
област, както и инерционни поражения на мозъка. Следва връщане на тялото назад с удар в
областта на гърба в дясно в облегалката и счупване на дясната лопатка, контузия на гръдния кош с
белодробна контузия. В същия момент от тежка деформация на купето на автомобила по директен
механизъм се притискат и чупят костите на дясната подбедрица с тежки мекотъканни увреждания,
както и дясната хълбочна кост. От разлетелите части от купето и предното стъкло се получават
мекотъканни увреждания по лицето и тялото.
Към момента на настъпване на произшествието пострадалият Д.К. А. е бил без поставен
предпазен колан. Ясно изразените травматичните увреждания по главата, тялото и крайниците му
не са характерни за коланни травми. При условие, че Д. К. А. е бил използвал предпазен
обезопасителен колан правилно поставен, той не би получил горните описани травматични
увреждания по главата, тялото и крайниците. Той би получил по- леки травми, причинени му от
колана по гърдите и корема и горната част на бедрата.
Обобщено, в резултат на процесното ПТП пострадалият е получил: съчетана травма на
главата, гръдния кош, корема и крайниците- масивно кръвонасядане на черепните покривки
теменнотилно, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на големите хемисфери и контузия на
малкия мозък, вътремозъчен кръвоизлив до базалните ядра в дясно, оток на мозъка и мозъчния
ствол, охлузвания и рана по лицето, левостранен хемосинус, счупване на дясната лопатка, контузия
на белите дробове, счупване на таза в областта на тялото на дясна хълбочна кост, ангажиращо и
ставната ямка на дясна тазобедрена става, открито счупване на костите на дясната подбедрица в
горна трета с обширни рани по подбедрицата, вътребедрен хематом в дясно, травматичен шок.
Причината за смъртта на Д. К. А. е описаната съчетана травма на главата, гръдния кош,
корема и крайниците и развилият се травматичен шок, като в генезата и съществена роля има
закритата черепно- мозъчна травма.
В съдебно заседание в.л. П.М. е допълнил,че ако се съди по резултата става въпрос за
погасяване на изключително високи кинетични енергии в резултат на сблъсъка с много висока
скорост на движещия се микробус в товарното превозно средство.При тази висока скорост ролята
на колана не може да бъде абсолютна, т.е. няма никаква гаранция, че щеше да бъде запазен живота
на пострадалия пътник.Травмите са щели да имат друг характер, но резултата от удара е трудно
предвидим в конкретния случай, имайки предвид и съдбата на останалите пътници в микробуса. -
Обезопасителният колан не гарантира запазване на живота. В случая е имало притискане в областта
на крайниците, където има и раздробена фрактура. Описал съм механизма. По начало има
движение на тялото напред и нагоре с достигане на тавана, който е дефорМ.н, таванът е схлупен с
травМ.не на главата. След това има обратно връщане на седалката с удар в гърба, счупване на
лопатка, гръдна травма и има такива увреждания, които са в резултат на притискане и счупване в
областта на долните крайници от тежките деформации на купето на микробуса, които са настъпили
в резултат на ПТП. Така, че механизмът е комплексен. Освен това в.л. допълва,че ако е бил
6
поставен колан на тялото на ищеца е следвало да се задържи към седалката, обаче при гасенето на
такива енергии травмите в коремната област обикновено са много сериозни, това е първо. Второ,
винаги и при поставен колан може да се развие травма от типа несъвместими с живота - разкъсване
на аортата във възходящите, в дъговидната част обикновено, или прекъсване на гръбначния стълб,
което често се наблюдава. Отделно увреждане на коремните органи паренхидни - на първо място
слезка и черен дроб с напукване на капсулите. В тази връзка казал, че като характер би имало друг
тип травми, но като прогноза не може да се предвиди. В резултат на тези травматични увреждания,
които е получил е постъпил в съС.ие на травматичен шок. Според съдебно-медицинското
изследване наистина е съобщавано за травма на главата и гръдния кош, корема и крайниците, има
черепно-мозъчна травма, има контузия на белите дробове, счупване на лопатката, счупване на таза,
на дясната подбедрица. Тези травми е следвало да ги получи и при поставяне на колан. В.л
допълва,че тези травми, които са по директен механизъм в областта на крайниците от деформация
на купето, проникване на части от автомобила, няма как да ги запази колана. Коланът е следвало да
го удържи на седалката, т.е. нямало е да има черепно-мозъчна травма, но при тази скорост, с която
се е движил, гръдната травма би била много по-тежка при наличие на поставен колан.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи: противоправно поведения от страна на делинквента; вреда;
причинна връзка между деяния и вреда; вина; наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
По делото се установи по безспорен начин наличието към датата на процесното ПТП на
валидно застрахователно правоотношение между сочения за делинквент водач на л. а. и ответника
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Според разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват (ал. 1), като при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението (ал.2).
Съгласно чл. 21, ал. 1 от същия закон, при избиране скоростта на движение на водача на
7
пътно превозно средство е забранено да превишава 90 км/ч извън населено място, както е било в
случая за л. а. Мерцедес Спринтер
От техническа гледна точка съдът приема, че причина за настъпване на ПТП е загубата
на контрол над управлението на автомобила от водача Р П, който поради отклонение на вниманието
не е съумял нито да намали скоростта, нито да спре преди да се вклини в предностоящото на него
(предвидимо препятствие) полуремарке "Шмиц СБР С3Г №, прикачено към седлови влекач марка
"Волво ФХ" с рег.№, с което същият е нарушил нормите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. По делото не
се установи наличието на отделен допринасящ фактор за определяне на поведението на водача
относно избраната от него скорост, с която МПС се е движело (85-90 км/ч), която не надхвърля
допустимата за пътния участък скорост (от 90 км/ч),
Като обобщение, нарушавайки цитираните разпоредби, виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач е доказано.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да
бъде намалено, ако самия той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в т. 7
ППВС № 17/1963 г., което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280,
ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване,
като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат, а не и вината.
В трайната и последователна съдебна практика се приема, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание
да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на
правилото на чл. 51, ал.2от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е
конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от
страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (в т.см.
Решение № 16/4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.).
Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД в случая се основава на това, че
пострадалият в момента на инцидента е пътувал без поставенобезопасителен колан – чл. 137а от
ЗДвП.
По делото, въз основа на събраните доказателства, които в тази част са непротиворечиви, се
установи, че при движение с висока скорост и удар на микробуса в спрял товарен автомобил,
тялото на пострадалия е изхвърлено напред и нагоре, главата достига тавана на автомобила и се
получат контактни увреждания- масивно кръвонасядане на теменнотилната област, както и
инерционни поражения на мозъка. Следва връщане на тялото назад с удар в областта на гърба в
дясно в облегалката и счупване на дясната лопатка, контузия на гръдния кош с белодробна
8
контузия. В същия момент от тежка деформация на купето на автомобила по директен механизъм
се притискат и чупят костите на дясната подбедрица с тежки мекотъканни увреждания, както и
дясната хълбочна кост. От разлетелите части от купето и предното стъкло се получават
мекотъканни увреждания по лицето и тялото. В.л допълва,че тези травми, които са по директен
механизъм в областта на крайниците от деформация на купето, проникване на части от
автомобила, няма как да ги запази колана. Коланът е следвало да го удържи на седалката, т.е.
нямало е да има черепно-мозъчна травма, но при тази скорост, с която се е движил, гръдната травма
би била много по-тежка при наличие на поставен колан.Поради тази причина единственият извод,
който може да се направи е този, че дали в конкретната ситуация пострадалият Д. А. е бил с
поставен обезопасителен колан или не, е без значение за леталния изход от съприкосновението
между двете ППС, настъпил на 08.07.2023 г.
Възражението е неоснователно.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо съС.ие на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение,
накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както
имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания,
изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД и
критериите, за определянето му по справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и
социална рамка на равнището на живот към датата на ПТП – м.юли 2023 г., така и че тя е фон на
проявление на конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото
за преодоляването им.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния инцидент от
08.07.2023 г. в пряка причинно-следствена връзка с него, е настъпил и вредоносния резултат от
деянието, а именно смъртта на пострадалия Д. А. – фактически съпруг на ищцата Р. М. и баща на
М. и К. А.и които са живеели съвместно в триетажна къща. Предвид събраните гласни
доказателства, подкрепящи се и от заключението на допуснатата КСМАТЕ, ищцата Р. М.М..
безспорно търпи непреодолими болки и страдания от нелепата смърт на своя фактически съпруг.
Чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той получава парично
удовлетворение, с които да компенсира отрицателните (неприятни) емоции. Целта на
обезщетението в случая е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства,
както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не
борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за
причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и
максимален размер, процент и пр. Въпреки различните етапи, през които всеки един от ищците
преминава, докато се опитва да преодолее мъката и скръбта от загубата на своя съпруг , няма спор,
че нея негативните емоции са с висока интензивност, съпътствана от тревожност, натрапливи
мисли, безсъние, неспокойство, напрегнатост и т. н.. Легалният термин "по справедливост" до
9
голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди. Ето защо при тяхното възмездяване е от значение и създадения от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните
ценности равенството в обществото наМ. най-чист израз (в т.см.. Решение № 1 от 05.02.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1002/2018 г., І т. о. – ПТП 2014 г., смърт на дете на 17 г. – по 200 000 лева на
родител; Решение 52 от 30.03.2016 г. на ВКС по т. д. 678/2015 г., ІІ т. о. – ПТП 2009 г., смърт на син
на 26 г. – по 150 000 лева на родител; Решение 123 от 13.04.2017 г. по т. д. № 2273/2015 г., ІІ т. о. –
ПТП 2014 г., син на 19 г. – 250 000 лева за бащата-очевидец и 200 000 лева на майката). Всичко това
обосновава извод, че претърпените от ищцата неимуществени вреди подлежат на справедливо
обезщетяване в размер на 200 000 лева за ищцата Р. М.М.,което в достатъчна степен отговаря на
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие –
2023 г. и особеностите на случая с оглед психическото и съС.ие към момента и до който размер
следва да бъде уважен предявения иск с оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса.
Понятието "неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, форМ.щи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно наМ.щи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното съС.ие. Малолетното дете търпи
във всяка възраст вреди, изразяващи се в самата липса на един от родителите му и преустановяване
на грижите, вниманието и радостите, които той може да му даде за запазване на неговото здраве, за
неговото възпитание и изобщо оказване на морална подкрепа. При определяне обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на родител следва да се обезщетят не само болките и
страданията, които детето търпи към момента, а и тези, които ще търпи в бъдеще поради липсата на
ласка, обич, внимание и закрила. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който
детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към периода на
непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се явяват нормативно определените
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите". Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а
следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия – служат като
ориентир за конкретната икономическа конюнктура. Лимитите не са критерий за самото
обезщетение, а имат отношение единствено към отговорността на застрахователя. Като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат още стандартът
на живот в страната и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди. Не бива, също така, да се допуска размерът на обезщетението да бъде
източник на обогатяване за пострадалия. Съдът трябва да вземе под внимание в мотивите към
решението си всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера
на обезщетението. Конкретно претърпените неимуществени вреди са различни във всеки отделен
случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне
размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид
или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат
да са идентични изцяло.
Съдът следва да отчете в достатъчна степен обстоятелството, че към датата на инцидента
10
и двете деца на загиналия са малолетни, като в тази връзка е необходимо да бъде съобразена
емоционалната и физическа зависимост, която е налице, когато дете загуби родител, форМ.на от
необходимостта за отглеждане и полагане на непосредствени грижи за израстването и
възпитанието на детето. Следва са бъде съобразена и безвъзвратно осуетената възможност децата
да получават занапред обич, грижи, разбиране и подкрепа от баща си. Съдът правилно е приел, че
преждевременната смърт на бащата би била шокиращо емоционално сътресение за децата, но е
необходимо отчитането в пълна степен на обстоятелство, че загубата и липсата на бащина обич и
подкрепа ще ги съпътства през целия им живот. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на децата на загиналия при ПТП,
определен от настоящия съдебен състав е необходимо да съответства на принципа за
справедливост.
Преценявайки уредения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, обусловен от
възрастта на увредените лица /ищците/ и семейния им статус, които са малолетни, нямат
самостоятелен живот; възрастта на починалия родител, отчитайки, че според данните по делото Д.
А. е бил в трудоспособна възраст – на 27 години, а и морална опора за малолетните си деца,
отношенията между ищците и починалия родител, установения по делото интензитет на търпените
душевни болки, внезапността на такова трагично събитие, икономическите условия в страната към
датата на деликта, настоящата инстанция наМ., че справедливият размер на обезщетението е по 150
000 лв. за всеки от ищците М. и К. А.иза причинените болки и страдания от смъртта на бащата.
Този размер следва да бъде възприет за справедлив от първоинстанционния съд, като се отчете, че
се касае за най-близката родствена връзка – тази между деца и родител, вследствие на която връзка
претърпените вреди, имащи силно изразен морален и емоционален аспект, са от непреодолим
характер.
Не на последно място, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели
за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, не са критерий, както и база за определяне размера на
обезщетението, но са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени
вреди и индиция за икономическата конюнктура.Лимитите за отговорността на застрахователя
съставляват една от проявните форми на обществено икономическите условия. В този смисъл
обективните и субективните критерии следва да бъдат правилно оценени от първоинстанционния
съд в съответствие с действителния им принос към търпените от ищците болки и страдания.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените
вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез
заместването с еквивалентно материално благо, поради което обезщетението на неимуществените
вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, тъй
като се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в със загубата на изключително близък
човек ,съобразявайки и представеното по делото становище от психологичен преглед на детето К.
Д. А. от което се установи,че детето знае за смъртта на баща си,в етап на траур е ,изпитва
затруднение в справянето с емоцийте и чувствата си особено от негативния спектър/гняв,
безпомощност, страх,тревожност/ и се нуждае от професионална помощ и подкрепа за да
отработи емоционално загубата, като развие адекватни механизми за отреагиране и справяне с
чувствата си.
11
В предвид на изложеното предявените искове от М. и К. Д.А.и,чрез тяхната майка и
законна представителка Р. М. следва да бъдат уважени до р-ра на сумата от по 150 000лв. ,като до
пълния претендиран размер на сумата от по 200 000лв. за всяко едно от децата исковете следва да
бъдат отхвърлени ,като неоснователни и недоказани ,ведно с дължимите законни лихви .
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл. 429, ал.2, т.2 КЗ (арг. от чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.2 от КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна.
Т.е отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един
по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е
налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл.
497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за
плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се установи, че ищците са отправили претенция пред
застрахователя на 21.08.2023 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, респ. не се
установи друга по-ранна дата за узнаването. Ето защо, единственият доказан момент, в който на
застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 21.08.2023 г.,
която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение.Като акцесорен и следващ съдбата на главния иск следва да се уважи
предявения иск за заплащане на законна лихва върху присъдена главница по отношение на ищците
Р. М.М. ,М. и К. Д.А.и,чрез тяхната майка и законна представителка.
По разноските:
Ищците са ползвали безплатна адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 1,т.2 от ЗАдв –
материално затруднено лице, видно от представените договори за правна защита и съдействие от
28.11.2023 г.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, а съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната
страна е отговорна за разноски, адвокатът, оказал безплатно адвокатска помощ, има право на
адвокатско възнаграждение. Между адвоката по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв и насрещната страна не е
налице договорно правоотношение, като задължението на последната за заплащане на
възнаграждение на адвоката на противната страна произтича именно от отговорността й за
12
разноските. В тези случаи присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ
цели да възмезди положения труд от адвоката, а не да възстанови на страната изцяло или частично
направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Трайно е разбирането, че размерът на
възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска, т. е. според защитения интерес, при отчитане действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Многократно в практиката е поставян и въпроса за наличието на предпоставките по чл.
38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАдв и начинът, по който същите се установяват в производството.
Принципът, от който изхожда практиката на ВКС, е че Д. тъчно доказателство за осъществяване на
основанието по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв са съвпадащите волеизявления на страните по договора за
правна помощ, т. е., за да упражни адвокатът правото по чл. 38, ал.2 от ЗАдв е Д. тъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение не е заплатено от подзащитния, а е безплатно на съответното
основание по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, като не се нуждае от доказване отношението между клиент и
адвокат (Опред.№ 50163 от 24.08.2023 г. по т. д. № 502/2022 г., II т. о., Опред. № 2717 от 27.09.2023
г. по ч. гр. д. № 3197/2023 г., II г. о.).
От друга страна, с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която,
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че
при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и
че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни
за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва
да направи преценка дали нормата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв, която препраща към Наредба № 1/2004 г.
и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в
нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално
затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в
нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв, а като израз на социална дейност той може да преД. ви безплатно
адвокатски услуги (pro bono) на материално затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.
Разпоредбата на чл. 36, ал.2 изр.2 от ЗАдв изрично забранява уговарянето на адвокатско
възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36,
ал.2 от ЗАдв, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при
13
безплатна правна защита (чл. 38, ал.2 ЗА) и намаляването му при прекомерност на уговореното (чл.
78, ал. 5 ГПК) е ограничено до минималния размер по тази наредба. Това е Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.
Въведеното с чл. 38, ал.2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в
аналогични случаи (по Закона за правната помощ), без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при
защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение
на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по делото на СЕС.
По изложените съображения нормата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв, препращаща към Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на
ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото – в този смисъл
е Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.
Настоящият състав наМ., че в полза на адв. Р. М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищците Р. М. ,М. и К. А.и,чрез тяхната
майка и законна представителка Р. М.М., като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1,
т.2от ЗАдв в размер на 12 000 лева, доколкото иска е уважен изцяло по отношение на първата ищца
и частично по отношение на другите двама ищци, като делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност.
Ответника претендира направени съдебно-разноски дължими на осн.чл.78,ал.3 от ГПК
с оглед частичното уважаване на иска такива се дължат в р-р на 200лв. – юрк.възнаграждение на
юрк.Ц. Б. и в р-р на 200лв.депозити за експертизи.
Ищците са освободени от задължението за внасяне на държавна такса по делото на
основание чл. 83, ал.2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
Съразмерно на уважените в пълен и частични размери искове ответникът следва да заплати такса в
полза на съда в размер на 20 000 лева и сумата в р-р на 960лв. депозити за експертизи
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М.Димитров. " № 1, да заплати на Р.
М. М., ЕГН:********** сумата в р-р на 200 000лв. /двеста хиляди/ лева и на М. Д. А.
,ЕГН:********** и К. Д. А., ЕГН:**********, представлявани от своята майка и законна
представителка Р. М. М. всички с адрес: гр. Р., обл.П., ул.“Б. Н. Ц. " №, сумата в р-р по на 150 000
14
(сто и петдесет хиляди) лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на фактическия съпруга на първата и баща на другите двама , в
резултат на ПТП от 08.07.2023г. ведно със законната лихва от 21.08.2023 г. до окончателното
плащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,по сметка BGс титуляр Р. М. М.,като
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. А. ,ЕГН:********** и К. Д. А., ЕГН:**********,
представлявани от своята майка и законна представителка Р. М. М. всички с адрес: гр. Р.,
обл.П.,ул.“Б. Н. Ц. " № против ответника "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М.Димитров. "
№ 1 искове до пълния претендиран размер на сумата от по 200 000лв. за всяко едно от децата ,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им , в
резултат на ПТП от 08.07.2023г. ведно със законната лихва от 21.08.2023 г. до окончателното
плащане на обезщетението.
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София., р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М. Димитров " №1, да заплати на
адвокат Р. М. от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАдвС №**********,
адрес: гр. С. ул. "Ц. А. " № ,, ет., сумата в р-р на 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляващи
адв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на тримата ищци по делото,
съразмерно на уважените в сътветния размер искове, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М. Д.имитров" № 1, да заплати по сметка
на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева – държавна такса за
уважените в пълен размер искове, и сумата в р-р на 960лв. депозити за експертизи на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист
при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН:********** сумата в р-р на 200 000лв. /двеста хиляди/ лева, М.
Д. А. ,ЕГН:********** и К. Д. А., ЕГН:**********, представлявани от своята майка и законна
представителка Р. М. М. всички с адрес: гр. Р.обл.П., ул.“Б. Н. Ц. " № да заплатят на "ЗАД Далл
Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Изгрев,
ж. к. Дианабад,бул. "Г. М. Димитров " №1 сумата в р-р на 200лв. – юрк.възнаграждение на юрк.Ц. Б.
и в р-р на 200лв.-депозити за експертизи.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15