ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27237
гр. София, 24.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110155784 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
187836/29.05.2025 г., на ищеца “Профи Кредит България” ЕООД, чрез юрк. К..,
с която се иска намаление на присъденото възнаграждение на особения
представител на ответника в частта за исковото производство, като му бъде
определено възнаграждение под минимума на Наредба № 1/2004 г. за
възнагражденията за адвокатската работа в размер на 200 лв., както и да не
бъде определяно адвокатско възнаграждение за правна помощ в заповедното
производство. Изложени са съображения за липса на фактическа и правна
сложност на делото, както и за недължимост на ДДС върху възнаграждението.
Ответната страна по молбата адв. М. В. М., в качеството му на
пълномощник на ответника А. В. М. взема становище за неоснователност на
същата. Намира, че труда му е високо квалифициран и е съответен на
фактическата и правна сложност на делото. Позовава на съдебна практика на
ВКС, според която съдът намалява възнаграждението на особения
представител, ако труда му е съществено надценен. Намира и че
възнаграждението следва да бъде присъдено с ДДС, когато са представени
доказателства за това.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното. Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице
с правен интерес, при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана по
същество за неоснователна, по следните съображения.
В мотивите на постановеното по делото решение № 8922/16.05.2025 г.
съдът е изложил съображения в частта за разноските на ответника, че в негова
полза, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции. В кориците на
делото липсват доказателства ответникът да е сторил разходи във връзка с
воденето на делото, поради което такива не биват да бъдат възлагани в тежест
на ищцовото дружество. На основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна
адвокатска помощ, възнаграждението следва да бъде присъдено на адв. М. В.
1
М., Адвокатска колегия – Пловдив, в размер на 278,91 лева с ДДС, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на
същата и съответстващо на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост. По отношение на разноските, сторени в заповедното
производство, по което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в полза
на ищеца съразмерно на уважените искове следва да бъде присъдена сумата от
142,61 лева, а в полза на адв. М. В. М., Адвокатска колегия – Пловдив,
съразмерно на отхвърлените искове и съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв. за подаването
на възражение – 38,86 лева с ДДС.
Този извод на съда не се оборва и в хода на настоящото разглеждане на
молбата по чл. 248 от ГПК, като съдът намира, че естеството на спора, вида и
броя на исковете, както и като се вземе предвид, че делото не е напълно
лишено от фактическа и правна сложност, платеното адвокатско
възнаграждение не следва да бъде намалявано възнаграждението под
абсолютния минимум.
По отношение на искането съдът да не присъжда ДДС върху
адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че в трайната практика на
ВКС (напр. Определение № 50088/10.05.2023 г. по т. д. № 1445/2021 г. на ВКС,
II т.о., Определение № 693/25.11.2019 г. по ч.т.д № 2567/2019 г. на ВКС, II т.о.,
Определение № 699 от 18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, ТК, II
т.о.), е прието, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА се възмездява предоставената от адвоката правна услуга, която
е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС, респ.
предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1
ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС.
Следователно при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да включва ДДС.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 187836/29.05.2025 г., на ищеца
“Профи Кредит България” ЕООД, чрез юрк. К. с която се иска намаление на
присъденото възнаграждение на особения представител на ответника в частта
за исковото производство, като му бъде определено възнаграждение под
минимума на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа
в размер на 200 лв., както и да не бъде определяно адвокатско възнаграждение
за правна помощ в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3