Присъда по дело №2215/2021 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. ХР. Б. ИЛ., ЕГН:********** от гр.Русе в това, че:

През периода от септември 2020г. до септември 2021г., включително, в
гр.Русе, след като бил осъден с Определение от 07.10.2008г. по гр. дело
№2382/2008г. по описа на Районен съд - гр. Русе, с което била одобрена
спогодба, влязло в сила на 07.10.2008г. и изменено с Решение №
1060/13.06.2019г. на Районен съд - Русе, влязло в сила на 09.07.2019г. да
издържа свой низходящ - детето си Р. ХР. Б., роден на 23.11.2005г. съзнателно
не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски
- общо 13 месечни вноски по 200.00лв., на обща стойност 2 600лв. -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия
за виновен и му наложи предвиденото за това престъпление наказание.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява и не сочи уважителна
причина за неявяването си. При наличие предпоставките на чл.269, ал.3, т.3
от НПК делото било разгледано и решено в отсъствието на подс.Х.И..

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият ХР. Б. ИЛ. е роден на 08.12.1976г. в гр.Разград, български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работи, с
ЕГН:**********.

От 1998г. до 2006г. подс.Х.И. и свид.И.Й. съжителствали на съпружески
начела. От съвместният им живот се родили три деца – В. Б.а, родена на
11.10.1999г., Х. Б., роден на 02.06.2001г. и Р.Б., роден на 23.11.2005г. След
раздялата на родителите, трите деца останали да живеят с майка си.
По искова молба от свид.И.Й. до Районен съд Русе, било образувано
гр.дело № 2382/2008г. С Определение на Съда по това дело, била одобрена
спогодба, според която подсъдимият бил осъден да плаща, чрез майка им,
ежемесечна издръжка от 60.00лв. за детето си Х., 50лв. за детето си В. и
40.00лв. за детето Румен. Определението влязло в сила на 07.10.2008г.
Въз основа на спогодбата по гр.дело № 2382/2008г. на РРС, в полза на
свид.Й. бил издаден изпълнителен лист, станал основание за образуване на
изпълнително дело в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Русе.

Впоследствие, с Решение № 1060/13.06.2019г. по гр. дело № 1795/2019г.
по описа на РРС, размерът на дължимата от подсъдимия издръжка за детето
Р.Б. бил увеличен на 200.00лв. Решението влязло в сила на 09.07.2019г. Към
този момент другите две деца вече били навършили пълнолетие. По силата на
1

това решение, на свид.Й. също бил издаден изпълнителен лист, с увеличеният
размер на дължимата от подсъдимия Х.И. издръжка, който бил присъединен
към посоченото по-горе изпълнително дело.
От влизане в сила на спогодбата, до м.август, 2020г., всички дължими
суми за издръжките на децата, в това число и за Р.Б. били платени по
изпълнителното дело от подсъдимия, чрез различни изпълнителни способи.
След това И. спрял да плаща. Поради това, по сигнал на И.Й. до Районна
прокуратура Русе от 25.01.2021г., била образувана преписка вх. № 441/2021г.
по описа на прокуратурата. Проверката по случая била възложена на Г.Г. –
мл. полицейски инспектор в Първо РУ-Русе. В хода на извършената проверка,
на 16.02.2021г. Г. призовал подс.Х.И., разяснил му предмета на проверка и му
съставил Протокол за полицейско предупреждение от 16.02.2021г., с който го
предупредил, че в срок до 24.03.2021г. следва да изплати дължимата
издръжка за детето си Р.Б..
Независимо, че на подс.Х.И. било известно, че е осъден да заплаща
издръжка на детето си Р.Б. в размер на 200.00лв. месечно, той на четири пъти,
през 2021г., внесъл по сметка на съдия-изпълнител общо 800лв., издръжки за
детето за месеците октомври, ноември и декември, 2020г. и за януари, 2021г.,
след което отново спрял да плаща.
Така в периода от септември 2020г. до септември 2021г., включително,
независимо, че бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, подс.Х.И. не изпълнил
задължението си да плаща издръжка в размер на 13 /тридесет/ месечни вноски
по 200.00лв. месечно, за детето си Румен, в общ размер на 2600.00лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свид.И.Й., както и от събраните и проверени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – Протокол от 07.10.2008г. по гр.д.
№ 2382/2008г. на РРС, Решение № 1060/13.06.2019г. по гр. дело №
1795/2019г. по описа на РРС, Разпореждане от държавен съдебен изпълнител,
изпълнителни листи, покана за доброволно изпълнение, запорно съобщение,
разписки за парични преводи на Изи-Пей, Протокол за предупреждение от
16.02.2021г., удостоверение за раждане, справка за съдимост, декларация,
биографична справка.
Всички тези доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият Х.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от
септември 2020г. до септември 2021г., включително, в гр.Русе, след като бил
осъден с Определение от 07.10.2008г. по гр. дело №2382/2008г. по описа на
Районен съд - гр. Русе, с което била одобрена спогодба, влязло в сила на
07.10.2008г. и изменено с Решение № 1060/13.06.2019г. на Районен съд - Русе,
влязло в сила на 09.07.2019г. да издържа свой низходящ - детето си Р. ХР. Б.,
роден на 23.11.2005г. съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер
на повече от две месечни вноски - общо 13 месечни вноски по 200.00лв., на
обща стойност 2 600лв..
2

От обективна страна са налице елементите от състава на
престъплението - подсъдимият имал малолетно дете, с влязло в сила решение
на граждански съд бил осъден да му плаща издръжка и съзнателно не
изпълнил задължението си да издържа свой низходящ – сина си Р.Б., в размер
на повече от две месечни вноски, а именно за тринадесет месечни вноски.
Несъмнено, естеството на задължението за издръжка цели задоволяване
на ежедневни нужди на детето и затова е периодично, ежемесечно дължимо и
носимо. Детето е недееспособно, а грижите за неговото отглеждане и
възпитание са възложени от съда на неговата майка, на която са предоставени
родителските права. След като поведението на подсъдимия в крайна сметка
не осигурява редовното предоставяне на средствата, от които детето му се
нуждае за задоволяване на ежедневните си потребности от храна, облекло,
топлина, лекарства, развлечения, игра и други, то не би могло установеното
инцидентно и забавено плащане на четирите вноски по издръжката за
месеците октомври, ноември и декември, 2020г. и за януари, 2021г.,
направени през месеците юли, август и септември, 2021г., да бъде оценено
като надлежно изпълнение на неговото задължение за издръжка, защото не
постига този резултат - да гарантира неговото участие в издръжката на
детето.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс.И. съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици, при което целял настъпването на противоправния резултат.
Несъмнено съзнавал, че има малолетно дете, за чието нормално развитие и
отглеждане бил осъден, с известен му съдебен акт, да плаща ежемесечна
издръжка. Независимо от това, съзнателно, при отсъствието на обективни
пречки за това, взел решение да не изплаща тези издръжки.
Става ясно от материалите по делото, че подс.И. е в работоспособна
възраст и не се излагат твърдения, а и няма доказателства, той да страда от
физически или психически недъзи, които да му пречат да полага труд.
Напротив, от доказателствата по делото се установи, че в инкриминираният
период той е полагал труд и респективно е получавал трудови доходи. При
така изложеното става ясно, че неизпълнението на задължението за издръжка
за инкриминираният период, не се дължало на непреодолими обективни
пречки пред подс.И., а било плод на осъзнато негово решение.
При тези обстоятелства Съдът счита, че подсъдимият Х.И. следва да
бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.183, ал.1 от
НК и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на
подсъдимият И., Съдът отчита като смекчаващи отговорността внасянето от
подсъдимия, преди постановяване на съдебният акт, на част от дължимите
суми за издръжка. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът
приема продължителният период от време на инкриминираното
неизпълнение на задължението за плащане на издръжка и значителният
размер на натрупаните неиздължени парични средствата /понастоящем
3

1800.00лв./. Предвид това и при установения превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, Съдът приема, че на осн. чл.57, ал.1 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено по-тежкото алтернативно предвиденото
наказание - “Лишаване от свобода”, като счита, че целите на наказанието ще
се постигнат, ако същото бъде за срок от 4 /четири/ месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и
изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва
да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би
въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го
мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с
личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	118
Дата:	16 декември 2021 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20214520202215
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 октомври 2021 г.

Присъда по дело №2215/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите