Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13074
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13074/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №426249 от 08.06.2018 г постановено по
гр.д.№24737/16 г на СРС , 66 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ
, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде установено , че всеки от П.Н.Н. ЕГН ********** и Л.Б. Н.ЕГН ********** от гр.София му
дължат суми
представляващи разликата над 900 лева до предявения размер от 2908,50 лева - незаплатена
топлинна енергия за периода м.08.2012 г –
м.04.2014 г ; за апартамент
№134 в
гр.София , ж.к.********,
ведно със законната лихва от 25.09.2015 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; както и суми представляващи разликата над 207,28 лева до предявения
размер от 580 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 01.10.2012 г – 14.09.2015 г ; които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.10.2015 г по ч.гр.д.№57559/15
г на СРС , 66 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като исковете му са доказани по основание и
размер с наличните писмени доказателства и изслушаните експертизи . Потребената
топла вода е по показанията на водомера за топла вода . Ответниците не са
заявили рекламация в срока по чл.70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването относно
отчета на уредите .
Въззиваемите страни не са подали писмен
отговор на въззивната
жалба.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 18.06.2018 г и е обжалвано в срок на 27.06.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли исковете СРС е приел следното . Според основната СТЕ ищецът начислил топлинна
енергия за БГВ в хипотеза на липса на водомер за топла вода като разходът
за топла вода е определен според броя потребители при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие съгласно чл.69 ал.2 от Наредбата за
топлоснабдяването , като за периода м.08.2012 г. – м.04.2013 г. топлинната
енергия е определена на база 6 броя потребители, а за периода м.05.2013 г. –
м.04.2014 г. – на база 5 броя потребители. От друга страна според представена
от „Софийска вода“ АД справка в имота има водомер за топла вода , на
който е извършен реален отчет . Според допълнителната СТЕ сумата за топлинна
енергия за подгряване на вода за процесния период е в размер на 1799,99 лева,
като вещото лице е посочило, че според ищеца за процесния период ответниците не
са осигурили достъп за проверка на водомера за топла вода.
Първоинстанционният съд е приел , че
ищецът не е доказал предпоставките на чл.69 ал.2 от Наредбата за
топлоснабдяването . Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
топлоснабдяването изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя : при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери
за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. В случая ищецът не
е доказал тези обстоятелствата , като според СТЕ в имота има монтиран водомер
за топла вода , на които „Софийска вода“ АД е извършила реален отчет . Не се са
налице данни водомерът да е бил повреден или с нарушена пломба. Не се доказва
от ищеца да не е бил осигурен достъп до имота за отчитане на водомера – не са представени
от ищеца протоколи за неосигурен достъп или други доказателства в тази насока .
Не се установява ответниците да са заявили, че броят на обитателите е шест,
респ. пет. Поради изложеното размерът на потребената топлинна енергия трябва да
се определи съобразно заключението на допълнителната СТЕ, отчитайки данните за
потребеното количество вода дадени от „Софийска вода“ АД – по 900 лева дължи
всеки от ответниците . Съобразно приетия по-малък размер на дължимата
главницата се дължат от ответниците и по 207,28 лева
Решението на СРС е правилно ,
като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Въззивникът не е
представил редица писмени доказателства напр.протоколи за неосигурен достъп до
имота , както и заявление на ответниците за броя на обитателите на процесното
жилище . Неоснователни и недоказани са твърденията на въззивника за липса на
водомер за топла вода в топлоснабдения имот . Правилно СРС е кредитирал
допълнителната СТЕ за размера на задълженията . При тези данни е без значение
липсата на своевременна рекламация по чл.70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването
.
Въззивната жалба е
неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
Въззивникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.3 пр.2
ЗАдв на адвокатите на въззиваемите страни по 396,68 лева адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №426249 от 08.06.2018 г постановено по
гр.д.№24737/16 г на СРС , 66 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на „Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД да
бъде установено , че всеки
от П.Н.Н. ЕГН ********** и Л.Б. Н.ЕГН ********** от гр.София му
дължат суми
представляващи разликата над 900 лева до предявения размер от 2908,50 лева -
незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2012 г – м.04.2014 г ; за апартамент
№134 в
гр.София , ж.к.********,
ведно със законната лихва от 25.09.2015 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; както и суми представляващи разликата над 207,28 лева до предявения
размер от 580 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 01.10.2012 г – 14.09.2015 г ; които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.10.2015 г по
ч.гр.д.№57559/15 г на СРС , 66 състав
; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД *** да заплати на
всеки от адвокат С.В.П.-Р. личен №********** и адвокат Х. Ц. Т. личен
№********** сума от по 396,68 лева адвокатско възнаграждение .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.