РЕШЕНИЕ
№ 729
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500551 по описа за 2022 година
Производството е образувано по:
1. Въззивна жалба с вх. № 260938 / 24.01.2022 г. от ИБР. В. АЛ., АЛ. Д. В. и А.. Д.
ИЛ. срещу Решение № 262991 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 16227/2019г. по опис
на ВРС в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивниците против Ф. С. АЛ., А.С.
А., С.С. В., Р. С. В. против А.Я. И. и И. В. АЛ. иск за делба на недвижим имот - втори етаж
от жилищна сграда с идентификатор 10135.5503.307.1, построена в ПИ с идентификатор
10135.5503.37, със застроена площ 59 кв.м., ведно с външно стоманобетонно стълбище и
тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, молят за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да
бъде уважен. Твърдят, че съда не е съобразил задължителната сила на ТР № 1 от 06.08.2012
г. на ВКС по ТД№1/2012 г. ОСГК, като оспорват извода, че ответниците пълно и главно са
доказали както владението, така и намерението за своене на процесния втори етаж, както и,
че не е зачетено направеното от тях самите в изпратената до ищците покана признание, че е
налице съсобственост с по 1/ 2 ид.част. Оспорват,че решението по гр.дело № 1934/2018г. по
описа на ВРС се ползва със СПН по отношение на тях, доколкото ищците са придобили
собствеността преди вписване на исковата молба, по която е образувано горепосоченото
дело. Твърди се ,че съда не се е произнесъл по направеното от ищците възражение за
неговата нищожност, като постановено в симулативмен процес, както и за неговата
1
недопустимост, като постановено при признание на иска. Направено е искане да се приеме ,
че в общите към втория етаж се включва и правото на строеж върху дворното място, в което
е построена сградата, т.к. ищците се легитимират като изключителни собственици на
поземления имот.
Претендират отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което предявения от тях иск за делба да бъде уважен при квоти: 5/16 за И.А., по 1/16 за
останА.те наследници по закон на починалата в хода на процеса негова съпруга А. И. и по
2/16 ид. части за всеки от ответниците.
Претендират присъждане на сторените по дело разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата
страни,в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Изложени са
аргументи идентични с депозирания по делото отговор на исковата молба. Молят за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
2. Въззивна жалба с вх. № 261018 / 25.01.2022 г. от Ф. СЮЛ. АЛ., А.С. А., С.С. В., Р.
С. В. срещу Решение № 262991 от 23.12.2021г. постановено по гр.д. № 16227г. по описа на
ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивниците, като насрещен против
ИБР. В. АЛ., АЛ. Д. В., Р. Д. ИЛ. и А.. Д. ИЛ. иск за допускане и извършване на делба на
съсобствен между страните недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
10135.5503.37 с площ от 131 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Рожен“, ведно с първия етаж
на построената в имота жилищна сграда идентификатор 10135.5503.307.1 с обща площ от
118 кв.м и прилежащото избено помещение с площ 30 кв.м, както и на жилищна сграда с
идентификатор 10135.5503.307.2 със застроена площ от 26 кв. м. при квоти по ½ за ищците и
½ за ответниците.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, молят за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да
бъде уважен. Твърдят, че неправилно съда е приел, че не е опровергана доказателствената
сила на КНА, от който праводателите на ответниците черпят правата си, доколкото същия е
отменен с влязло в сила решение по гр.дело 1934/2018г. по описа на ВРС. Излага се, че в
подкрепа на твърдяното от ищците владение на ПИ и останА.те обекти, са и събраните по
делото гласни доказателства. Претендират присъждане на сторените по дело разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страни,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно с аргументи идентични с изложените
в отговора на насрещния иск. Молят за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество И. В. АЛ., АЛ. Д. В. и А.. Д. ИЛ., редовно
призовани не се явяват, чрез процесуалния си представител поддържат жалбата. Оспорват
2
жалбата на въззивниците. Претендира присъждане на разноски. Представят писмени
бележки.
В съдебно заседание по същество Р. Д. ИЛ., редовно призована на се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание по същество Ф. С. АЛ., А.С. А., С.С. В., Р. С. В. , редовно
призовани, Ф.А. се явява лично,останалите не се явяват. Всички чрез процесуалния си
представител поддържат депозираната жалба и отговор към въззивна жалба. Претендират
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на А.Я. И., починала на 02.12.2020г.,
заместена в хода на процеса от И. В. АЛ., АЛ. Д. В., Р. Д. ИЛ. и А.. Д. ИЛ. и ИБР. В. АЛ.
против Ф. СЮЛ. АЛ., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. с правно основание чл. 34 ал. 1 от ЗС за
допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот: втори етаж
от жилищна сграда с идентификатор 10135.5503.307.1, построена в ПИ с идентификатор
10135.5503.37, със застроена площ 59 кв.м., ведно с външно стоманобетонно стълбище и
тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата, при
квоти- общо 1/2 ид.ч. за ищците / 5/16 за И.А., по 1/16 за останалите наследници по закон на
починалата в хода на процеса негова съпруга А. И. / и по 2/16 ид.ч. за всеки от ответниците
/ общо 1/2 ид. част /.
В исковата молба ищците, чрез процесуалния си представител излагат, че в режим на
СИО са придобили собствеността по отношение на ½ ид. част от втория етаж от сграда с
идентификатор 10135.5503.307.1 по силата на договор за продажба, обективиран в НА № 53,
том I, дело № 38/20.02.2018г. на нотариус № 212 НК. Навежда се, че техните праводатели Б.
и А. А. са придобили правата си по силата на давностно владение, удостоверено с КНА №
27, том I, дело № 20/05.02.2018г. на нотариус № 212 НК.
Излагат, че с влязло в сила Решение №4378/5.11.2018г. по гр.д. № 1934/2018г. описа
на ВРС, 35 състав, е прието за установено в отношенията между ответниците по делото и Б.
и А. А. -праводатели на ищците, че Ф.С. А., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са собственици на
½ ид. част от ПИ идентификатор 10135.5503.307 целия с площ 131 кв.м., ведно с ½ от
построените в имота жилищни сгради с идентификатори 10135.5503.307.1 и
10135.5503.307.2. Навежда се, че горното решение е непротивопоставимо на ищците в
производството, тъй като исковата молба по гр.д. № 1934/2018г. е вписана на 12.04.2020г.
или след придобиване на имота от ищците. Оспорват решението, като постановено при
признание на иска. Твърди се, че останалата ½ ид. част от имота ответниците са придобили
по силата на упражнявано давностно владение от ответницата Ф.А. и нейния съпруг СА. В.
А., починал на 5.06.2013г. в продължение на повече от 10 години, считано от 1990г.
ОстанА.те трима ответници - АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са наследници по закон на СА. А..
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Ф.С. А., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В., чрез
процесуалния си представител са депозирА. отговор на исковата молба, в който изразяват
3
становище за неоснователност на предявения иск за делба. Оспорват се правата на ищците с
довод, че те са придобили съответните ид. части от имота от несобственик - правата на
праводателите на ищците са отречени с влязло в сила решение по гр.д. № 1934/018г. на ВРС.
Оспорва се праводателите на ищците Б. и А. А. да са придобили имота по силата на
упражнявано давностно владение. На следващо място се оспорва вторият етаж от
жилищната сграда да има качеството на самостоятелен обект на вещни права. Твърди се, че
вторият етаж от сградата е изграден през 1992-1993г. от Ф.А. и СА. А.ев и е придобит от
същите по силата на давностно владение.Претендират отхвърляне на иска за делба по
отношение втория жилищен етаж, стълбището, тоалет под стълбищната клетка, ведно с
идеалните части от общите части на сградата.
В срок, ответниците са предявили насрещен иск, в който излагат, че страните по
делото са съсобственици по давност и наследяване на дворно място с идентификатор
10135.5503.307 по КК и КР на гр.Варна, ведно с построената в имота жилищна сграда на два
етажа с площ 118 кв.м. и прилежащо избено помещение, както и на друга жилищна сградата
с площ 30 кв.м. Дворното място е придобито през 1965 г. от В. А. В имота е имало паянтова
постройка, която през 1970г. е ремонтирана основно от А.ев и синовете му. Тази постройка е
заснета с кадастрален номер 10135.5503.307.2. По-късно през 1983-1984г. В. А., заедно със
синовете си са изградили първия етаж на жилищна сграда с идентификатор
10135.5503.307.1. Твърди се, че след смъртта на В. А. през 1990г. имотът се владее
съвместно от ищците и ответниците. Вторият етаж на тази сградата е построен от Ф.А. и
СА. А.ев през 1992-1993г. и от тогава същите владеят този имот с намерение за своене.
С отговора на насрещната исковата молба ответниците по нея оспорват иска за
делба. Възразяват процесните имоти да са съсобствени, твърдейки, че титуляри на вещни
права върху тези имоти са А. И. и И.А.. Имотите са придобити от последните в режим на
СИО по силата на договор за продажба, обективиран в НА № 53, том I, дело №
38/20.02.2018г. на нотариус № 212 НК, а праводателите им Б. и А. А. са придобили правата
си по силата на давностно владение.
Сочи се, че с влязло в сила решение №4378/5.11.2018г. по описа на ВРС, 35 състав,
постановено по гр.д. № 1934/2018г. е прието за установено в отношенията между Ф.С. А.,
АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. по делото и праводателите им, че Ф.С. А., АБ. С. В., С. С. В. и
Р. С. В. са собственици на ½ ид. част от ПИ идентификатор 10135.5503.307 целия с площ
131 кв.м., ведно с ½ от построените в имота жилищни сгради с идентификатори
10135.5503.307.1 и 10135.5503.307.2. Навежда се, че решението по горното дело е
постановено в симулативен процес, а освен това не обвързва ответниците, тъй като те не са
сред лицата по чл. 298 ал. 1 и ал. 2 от ГПК. По изложение съображения настояват за
отхвърляне на насрещния иск за делба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
4
надлежно легитимирана страна, при нА.чието на правен интерес от обжалване, поради което
са допустими и следва да бъде разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото
е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
По въззивна жалба с вх. № 260938 / 24.01.2022 г. от ИБР. В. АЛ., АЛ. Д. В. и А.. Д.
ИЛ..
Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна
установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост
върху вещите, делба на който се иска; същите да съществуват към момента на предявяване
на иска и съсобствеността да не е прекратена.
Предмет на настоящото произнасяне е наличието на описаните по-горе предпоставки
по отношение на недвижим имот - втори етаж от жилищна сграда с идентификатор
10135.5503.307.1, построена в ПИ с идентификатор 10135.5503.37, със застроена площ 59
кв.м., ведно с външно стоманобетонно стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с
идеалните части от общите части на сградата.
Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по
отношение на имота на общо основание се определят от основанието и момента на
придобиване на правото на собственост.
Установено по делото е от представените удостоверения за наследници, че:Ищцата
А.Я. И., е починала в хода на процеса на 04.12.2020г. и нейни наследници по закон са
прежиВ.я й съпруг - И. В. АЛ. и децата им - АЛ. Д. В., Р. Д. ИЛ. и А.. Д. ИЛ..
Ответниците Ф.С. А., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са наследници на СА. В.
А.,починал на 05.06.2013г.,съответно първата е преживяла съпруга, а останалите негови
низходящи.
Ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на договор за
покупко – продажба обективирана в НА № 53, том I, рег.№3021, дело №38/2018г. на
нотариус рег. № 212 НК. Видно от същия на 20.02.2018г. Б. В. А. и А. А. А. са прехвърлили
на А.Я. И. и И. В. АЛ. в режим на СИО поземлен имот с идентификатор 10135.5503.37 по
КК и КР на гр.Варна, находящ се в гр.****, с площ 131 кв.м. с трайно предназначение
5
урбанизирана територия, ведно с построената в имота еднофамилна сграда на два етажа с
идентификатор 10135.5503.307.1 по КК и КР на гр.Варна с площ 59 кв.м, ведно с
прилежащата маза с площ от 30,00 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
10135.5503.307.2 по КК и КР на гр.Варна с площ 26,00 кв.м.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
27, том I, рег. № 2090, дело № 20/2018г. на нотариус рег. № 212 НК Б. В. А. и А. А. А. са
признати за собственици на поземлен имот с идентификатор по КК и КР на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, ул.“Рожен“ № 5, с площ 131 кв.м. с трайно предназначение
урбанизирана територия, ведно с построената в имота еднофамилна сграда на два етажа с
идентификатор 10135.5503.307.1 по КК и КР на гр.Варна с площ 59 кв.м, ведно с
прилежащата маза с площ от 30,00 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
10135.5503.307.2 по КК и КР на гр.Варна с площ 26,00 кв.м.
По делото няма спор, че с влязло в сила на 20.02.2019г. Решение № 4378/05.11.2018г.
по гр. дело № 1934/2018г. по описа на ВРС, 35 състав e прието за установено в отношенията
между страните, че ищците Ф. С. АЛ., ЕГН **********, АБ. С. В., ЕГН **********, С. С.
В., ЕГН ********** и Р. С. В., ЕГН **********, всички с адрес: гр. ***, са собственици на
1/2 ид. част от ПИ с идентификатор № 10135.5503.307, целият с площ от 131 кв. м., ведно с
1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор № 10135.5503.307.1,
представляваща втори етаж от сградата, със застроена площ от 59 кв. м. и 1/2 ид. ч. от
построената в имота жилищна сграда с идентификатор № 10135.5503.307.2, със застроена
площ от 26 кв. м., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
От приложеното към настоящото производство гр. д. № 1934/2018г. по описа на ВРС,
35 състав се установява, че исковата молба е вписана в Службата по вписванията на
12.04.2018г.
Установено е, че с влязло в сила решение № 1738/30.09.2019г. на ВРС по НАХД №
3527/2019г. А.Я. И. е призната за виновна за това, че на неустановена дата съставила и на
02.02.2018г. в гр. Варна употребила пред нотариус Р. К., рег. № 212 на Нотариалната камара,
с район на действие РС – Варна, неистински частен документ – Договор, от 28.09.1989г., със
страни В. А. И. и Б. В. А., относно даряване на дворно място от 131 кв.м. и къща на два
етажа в гр. ***, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно че В. А. И. е
дарил на сина си Б. В. А.в собственият си недвижим имот – дворно място от 131 кв.м. и
къща на два етажа в гр. ***.
За да бъде определен обема на притежаваните от страните права касателно
процесната недвижимост, следва да бъде разгледан другия спорен по делото въпрос, а
именно какви са правните последици от цитираното решение относно правата на страните в
настоящото производство. Възраженията на въззивниците за нищожност и невалидност на
постановеното по гр. д. № 1934/2018г. по описа на ВРС решение, настоящия съдебен състав
счита за неоснователни.
Цитираното решение е постановено от компетентен орган,в пределите на
правораздавателната власт на съда, поради което е валидно. Същото е допустимо, като
постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
6
предпоставки.
Съда е запознат с практиката на ВКС относно произнасяне при признание на иска в
хипотези на установяване на вещни права. Както приема в практика си ВКС /напр.Решение
№ 20 от 7.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК/, която настоящия съдебен
състав изцяло споделя, при съдебното установяване на собствеността на ищеца по
съображения за правна сигурност, не може да се постанови решение при признание на
иска. Следва да се посочи, че в случая признаването на иска от страните в производството
по гр.дело № 1934/2019г. по описа на ВРС, доколкото се касае за иск за собственост е
ирелевантно. Същото е следвало да бъде ценено от съда съгласно чл. 175 ГПК с оглед на
всички обстоятелства по делото. Както е прието и в практиката на ВКС подобен пропуск на
съда води до неправилност на решението, евентуално поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила - съставлява касационно отменително
основание на обжалваното решение, но не и до неговата нищожност или недопустимост.
Предвид изложеното при настоящото си произнасяне съда е длъжен да съобрази
влязлото в сила решение по гр.дело № 1934/2018г. по описа на ВРС и да зачете правата на
ответниците - Ф. С. АЛ., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В.,а именно, че същите са собственици на
1/2 ид. част от ПИ с идентификатор № 10135.5503.307, целият с площ от 131 кв. м., ведно с
1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор № 10135.5503.307.1,
представляваща втори етаж от сградата, със застроена площ от 59 кв. м.
Доколкото отмяната на КНА е законова последица от уважаване на иска , то макар и
в цитираното решение нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 27 , том I, рег. № 2090, дело № 20/2018г. на нотариус рег. № 212 НК, с която Б. В.
А. и А. А. А. са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор
10135.5503.307.1, построена в ПИ с ид. 10135.5503.37 по КК и КР на гр.Варна, находящ се в
гр.***, с площ 131 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия, ведно с
построената в имота еднофамилна сграда на два етажа с идентификатор 10135.5503.307.1 по
КК и КР на гр.Варна с площ 59 кв.м, ведно с прилежащата маза с площ от 30,00 кв.м. и
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.5503.307.2 по КК и КР на гр.Варна с
площ 26,00 кв.м., да е отменен изцяло, то последиците от постановената отмяна могат да
бъдат зачетени единствено до признатите от съда права /обема на правата по уважения иск/ ,
а именно ½ ид. част .
В заключение, зачитайки силата на присъдено нещо и отчитайки спецификата на
нормата на чл. 537 ал.2 от ГПК, настоящия съдебен състав приема, че след влизане в сила на
20.02.2019г. на Решение по гр. дело № 1934/2018г. по описа на ВРС, 35 св. ищците и
ответниците в настоящото производство се легитимират като съсобственици с общо по ½
ид.част от процесния имот.
В унисон на приетото от съда е и направеното от ответниците признание за
съсобственост при равни квоти / по ½ ид.ч. /, обективирано в отправената от тях до ищците
покана от 16.09.2019г.–л.12 от първоинстанционното производство, както и от събраните
гласни доказателства. От показанията на всички разпитани по делото свидетели –тези на
7
ищците /С. и С. Х., чиито показания съда цени като обективни базиращи се на лични
впечатления и в условията на чл. 172 от ГПК, така и тези на ответниците – М. Х. и К. П.,
които съда цени като обективни/ безспорно се установява, че Ф. и СА. А. за извършили
надстрояване с втория етаж на съществуващата в имот с идентификатор 10135.5503.307
едноетажна жилищна сграда в началото на деветдесете години. Праводателят на ищците Б.
А., макар да не бил съгласен със строежа, не се е противопоставил на осъществяваното от
ответнииците владение. Няма противоречие в показанията и на четиримата свидетели за
това, че през цялото време след построяването на етажа ответниците са го обитавали. Няма
данни и след като И.А. е дошъл в имота да се е противопоставил на това владение.
Въпреки това, извода на първоинстанционния съд, че осъществявайки явна и
необезпокоява фактическа власт с намерение за своене в период по-дълъг от десет години,
Ф.А. и СА. А., респ. техните правоприемници са станали. собственици въз основа на изтекла
придобивна давност, изключващи придобиването на имота по приращение от собственика
на дворното място /чл. 92 от ЗС/ е неправилен, касателно разликата на ½ ид.ч., т.к. за
останалата ½ ид.част от процесната недвижимост давността и по- конкретно анимуса
/своенето е започнала да тече от 20.02.2019г. /влизане в сила на решението по гр.дело
1934/2018г. по описа на ВРС, когато на същите съдебно са признати права/, а не от 1990,
респективно 1992,1993г. Безспорно до подаване на исковата молба в съда – 10.10.2019г.
изискуемия от закона срок за придобиване по давност не е изтекъл.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд
относно преценката,че заявения за делба в исковата молба недвижим имот, а именно: втори
етаж от жилищна сграда с идентификатор 10135.5503.307.1, построена в ПИ с ид.
10135.5503.37, със застроена площ 59 кв.м., ведно с външно стоманобетонно стълбище и
тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата
представлява самостоятелен обекти на право на собственост. Преценявайки нормите на
съответния благоустройствен закон, действащ към датата на завършване на сградата в груб
строеж, в случая според показанията на всички разпитани по делото свидетели строежът на
втория етаж от сградата е довършен в началото на деветдесет години, съда правилно е
приел, че към периода до 26.07.1995 г. изискванията, на които следва да отговаря дадена
вещ, за да може да се определи като самостоятелен обект са регламентирани от Наредба № 5
за правила и норми по териториално и селищно устройство Издадена от министъра на
строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977. Съгл. чл. 63, ал. 1 от Наредбата в
обема на подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, въз основа на одобрен
архитектурен проект, могат да се изграждат жилища, стаи за творческа или научна дейност -
за ползване от обитателите в по-долните етажи, ателиета за художествена, научна и друга
творческа дейност, сушилни и тавански складови помещения. Изиска се в ателието да има
самостоятелен санитарен възел, освен ако не се касае за малкоетажно застрояване (чл. 63, ал.
2 от Наредбата)
Това, че втория етаж на процесната сграда има характеристиките на самостоятелен
обект се установява и от приетото по делото заключения на вещите лица по първоначалната
8
и повторна СТхЕ.
Макар и в заключението на вещото лице Й. Н. по първоначалната експертиза да се
установява, че вторият етаж от жилищна сграда с идентификатор 10135.5503.307.1,
построена в ПИ 10135.5503.307 не отговаря на изискванията са самостоятелен обект-
жилище, в съдебно заседание вещото лице е изяснило, че двата етажа са със самостоятелен
достъп и, че вторият етаж би могъл да се обособи като друг вид самостоятелен обект- офис,
ателие.
От заключението на вещото лице Т. О., изготвило повторната СТЕ, което съда
кредитира като обективно, обосновано и пълно, се установява, че вторият етаж от жилищна
сграда с идентификатор 10135.5503.307.1 се състои от външно отрито двураменно бетонно
стълбище, входно антре и три стаи. Височината на помещенията е 2,46 кв.м и 2,56 кв.м.
Всички помещения, от които се състои този етаж отговарят на изискванията за площ и
осветеност.Вторият етаж не разполага с баня – тоалет и складово помещение, поради което
не отговаря на изискванията за жилище, съгласно изискванията на Наредба № 5/1996г. и
Наредба № 7/2003г. Доколкото се касае за малкоетажно застрояване, при което отпада
изискването за самостоятелен санитарен възел/клозет,мивка/ съгласно Наредба № 5/1986г.
същия отговаря на изискванията за ателие. Втория етаж в жилищна сграда с идентификатор
10135.5503.307.1, отговаря на изискванията и представлява самостоятелен обект в сграда с
код 690/друг вид самостоятелен обект в сграда/ съгласно Закона за кадастъра и имотния
регистър.
При положителния извод относно съсобствеността в процесния имот предмет на
делба, следва да бъдат установени квотите на страните. Първоначалните ищци А. И. и И.А.
са били собственици общо на 1/2 ид.ч. След смъртта на А. ,тя се наследява по равно от
съпруга си и трите и деца – А.В., А.И. и Р.И..Така прежиВ.я съпруг притежава 5/16 ид.ч. , а
останалите по 1/16 ид.част.
Ответниците са съсобственици общо на ½ ид.ч. или всеки по 2/16 ид.части.
По изложените мотиви, съдът намира, че е налице съсобственост между страните по
делото, която на общо основание подлежи на прекратяване по съдебен ред, предвид липсата
на воля за доброволно уреждане на отношенията.
Искането на ищците за допускане на делба и на правото на строеж , доколкото е
заявено едва с въззивната жалба не следва да бъде предмет на настоящото произнасяне.
Въззивната жалба, като основателна следва да бъде уважена, а първоинстанционното
решение, в обжалваната част следва да се отмени и делбата на процесния имот да бъде
допусната при посочените по-горе квоти.
По въззивна жалба с вх. № 261018 / 25.01.2022 г. от Ф. С. АЛ., А.С. А., С.С. В., Р. С.
В..
Настоящия съдебен състав счита същата за неоснователна по следните съображения.
От заключението на приетата по дело СТхЕ на вещото лице Т.О. , което съда
9
кредитира, безспорно се установява , че първият етаж от жилищна сграда с идентификатор
10135.5503.307.1, построена в ПИ 10135.5503.307 отговаря на изискванията са
самостоятелен обект-жилище. Построената в поземлен имот с идентификатор
10135.5503.307 сграда с идентификатор 10135.5503.307.2 се състои от едно помещение и
няма самостоятелен вход от двора или от улицата. Същата е принадлежност към изградения
в имота магазин, т.е не представлява самостоятелен обект, а принадлежност на друга вещ по
см. на чл. 98 от ЗС, който не е предмет на иска за делба.
Предвид изложеното дворното място с идентификатор 10135.5503.307 представлява
обща част и съгл. ППВС 2/82г., т.1, б.”д” недопустима е делба на съсобствен парцел, в
който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост
и са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела.
След като заявените за делба обекти не представляват самостоятелни обекти на
право на собственост, това е достатъчно основание за отхвърляне на в насрещния иск за
делба.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че в хода на производството ищците
по насрещния иск не са доказали пълно и главно осъществено от тях трайно и
необезпокоявано владение с намерение за своене, касателно заявените обекти за делба.
По изложените мотиви, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения от въззивниците против И. В. АЛ., АЛ. Д. В., Р. Д. ИЛ. и А.. Д. ИЛ. като
насрещен иск за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5503.37 с площ от 131 кв.м., находящ се в
гр.***, ведно с първия етаж на построената в имота жилищна сграда идентификатор
10135.5503.307.1 с обща площ от 118 кв.м и прилежащото избено помещение с площ 30
кв.м, както и на жилищна сграда с идентификатор 10135.5503.307.2 със застроена площ от
26 кв. м. при квоти по 1/2 ид.ч. за ищците и 1/2 ид.ч. за ответниците, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззивника И. В. АЛ. следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 50.00 лева – д. т. за
въззивно обжалване и сумата от 1300.00 лева, представляващи възнаграждение за
процесуално представителство, съгласно представеното по делото пълномощно.
Възражението на въззиваемите по чл.78 ал.5 от ГПК , съда счита за неоснователно , предвид
разпоредбата на чл. 7 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните адвокатски
възнаграждения и представения списък по чл. 80 от ГПК , както и с оглед фактическата и
правна сложност на дело и обема на осъщественото представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262991 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 16227/2019г.
по опис на ВРС , в частта с която ОТХВЪРЛЕН предявения от И. В. АЛ., ЕГН**********,
АЛ. Д. В., ЕГН **********, Р. Д. ИЛ., ЕГН ********** и А.. Д. ИЛ., ЕГН **********
10
против Ф. С. АЛ., ЕГН: **********, АБ. С. В., ЕГН: **********, С. С. В., ЕГН: **********
и Р. С. В., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и
извършване на делба на недвижим имот: втори етаж от жилищна сграда с идентификатор
10135.5503.307.1, построена в ПИ с ид. 10135.5503.37, със застроена площ 59 кв.м., ведно с
външно стоманобетонно стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните
части от общите части на сградата, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижими имот: втори
етаж от жилищна сграда с идентификатор 10135.5503.307.1, построена в ПИ с
идетнификатор 10135.5503.37, със застроена площ 59 кв.м., ведно с външно стоманобетонно
стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на
сградата, между съделитетелите и при квоти: 5/16 ид.ч. за И. В. АЛ. ЕГН**********, 1/16
ид.ч. за АЛ. Д. В., ЕГН **********, 1/16 ид.ч. за Р. Д. ИЛ., ЕГН ********** и 1/16 ид.ч. за
А.. Д. ИЛ., ЕГН ********** и 2/16 ид.ч. за Ф. С. АЛ. ЕГН **********, 2/16 ид.ч. за АБ. С.
В. ЕГН **********, 2/16 ид.ч. за С. С. В. ЕГН ****** и 2/16 ид.ч. за Р. С. В. ЕГН
**********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262991 от 23.12.2021г., постановено по гр.д. №
16227/2019г. по опис на ВРС,в частта, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от Ф. С. АЛ.,
ЕГН: **********, АБ. С. В., ЕГН: **********, С. С. В., ЕГН: ***** и Р. С. В., ЕГН:
********** против ИБР. В. АЛ., ЕГН**********, АЛ. Д. В., ЕГН **********, Р. Д. ИЛ.,
ЕГН ********** и А.. Д. ИЛ., ЕГН ********** иск с правно основание чл.34 от ЗС за
допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.5503.37 с площ от 131 кв.м., находящ се в
гр.****, ведно с първия етаж на построената в имота жилищна сграда идентификатор
10135.5503.307.1 с обща площ от 118 кв.м и прилежащото избено помещение с площ 30
кв.м, както и на жилищна сграда с идентификатор 10135.5503.307.2 със застроена площ от
26 кв. м.
ОСЪЖДА Ф. С. АЛ., ЕГН: **********, АБ. С. В., ЕГН: **********, С. С. В., ЕГН:
**** и Р. С. В., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. В. АЛ. ЕГН********** сумата от
1350.00 /хиляда триста и петдесет/ лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11