Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 13.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На седемнадесети февруари,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 658
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: „ ЕОС МАТРИКС“-ЕООД-град София,
Ответник: С.Й.С. с постоянен и настоящ адрес ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с цена 3 000.00 лева и посочено основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.
Ищецът
излага,че на хххге сключен договор за потребителски кредит между „Юробанк България“
и ответникът,по силата на който на ответникът е отпуснат кредит в размерна
10 000 лева,със срок на издължаване 105 месеца.Сумата е разсрочена на 105
месечни анюитетни вноски,всяка от които в размер на 168.31 лева или общото
задължение е в размер на 17 672.70 лева.Падежът на договора е 14.06.2016г.
След
усвояване на кредита кредитополучателят/ответникът/ не е извършвал никакви
плащания на месечните си вноски,поради което непогасеното вземане по кредита е
в размер на 11 004.31 лева.
На
18.01.2016г е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания,по силата
на който ищецът е придобил вземанията по посочения договор.
Поискали
са със заявление издаване на заповед за изпълнение за част от сумата ,като по
образуваното ч.гр.дело№210/2019г РС-Тетевен е постановил отказ за издаване на
заповед за изпълнение.
В
изпълнение на разпоредбите на чл.99 от ЗЗД са изпратили уведомление до
ответника,което не е достигнало до него,въпреки изпращането му на посочения от
него адрес в договора.
Към
момента на предявяване на исковата молба погасяване на задължението по договора
за потребителски кредит не е осъществено.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 3 00.00 лева,частична
претенция,представляваща част от общото задължение в размер на 11 004.31
лева,от които главница в размер на 1 500 лева от общо дължима главница в
размер на 9133.13 лева и сумата от 1500 лева договорна лихва от общо дължима
такава в размер на 1871.18 лева,за периода от 14.09.2007г до 14.06.2016 година,със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на сумата и направените разноски в заповедното и исковото
производство.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника.В проведени две проведени заседания по делото същият се
явява в съдебно заседание,заявява,че има намерение да внесе парите
доброволно,запознат е за какво е делото,не прави възражение,никой не го е
уведомявал,че е прехвърлено вземането и заради това не ги е внесъл на ищцовото
дружество.Доказателства не сочи.
От представените по
делото писмени доказателства,съдът приема за установена следната фактическа
обстановка по делото:
Приложен е договор за потребителски кредит № ххх,сключен
между „Българска пощенска банка“-АД и ответникът,съгласно който банката е
предоставила на последния кредит в размер на 10 000 .00 лева.Уговорени са
съществените елементи в договора,като падежът на задължението на ответника е
посочено,както следва: 14.06.2016 година.
Приложено
е банково бордеро от дата 14.09.2007г ,от което е видно,че сумата по договора
за кредит е преведена по сметка на ответника-кредитополучател.
Представен
е договор за възлагане на вземания между „Юробанк България“-АД и „Еос
Матрикс“-ЕООД-София,както и приложение към договор,в което фигурира вземането
по договора за кредит от 14.09.2007г,страна по което е ответникът.
Представени
са уведомления до ответника за извършеното прехвърляне на вземането по договора
за кредит/3 броя/,които обаче не са достигнали до адресата.
Със
заявление по чл.410 от ГПК ищецът е поискал издаване на заповед аз изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника,за следното вземане:главница/частична в
размерна 1500 лева и договорна лихва/частична претенция в размерна 1500
лева,законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда и разноските по заповедното производство.
С
влязло в сила разпореждане №845/15.04.2019г по ч.гр.дело №210/2019г по описа на
РС-Тетевен е отхвърлено заявлението.
С
разпореждане от 16.07.2019г,връчено на заявителя на дата 02.08.2019г,на същия е
указано,че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от
връчване на съобщението.Съобразно датата на пощенското клеймо върху плика,с който е изпратено
исковата молба,съдът приема,че е спазен преклузивния срок по чл.415,ал.4 от ГПК.
При така изложената фактическа
обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е, че между „Българска пощенска банка“-АД,чийто правоприемник е „Юробанк България“-АД/факт,служебно известен на решаващия състав/и ответникът са възникнали правоотношения с източник договор за потребителски кредит,като по отношение на параметрите по договора не се спори между страните по настоящето дело.
Несе спори от ответника,че същият е получил договорената сума по договора за кредит-10000.00 лева,нито оспорва твърдението на ответника,че не е изпълнил задължението си по договора за връщане на предоставения му кредит,в т.ч. с договорената договорна лихва и други вземания на кредитополучателя,както до момента на настъпване на падежната дата-14.06.2016 година,така и впоследствие,в т.ч. и към момента на приключване на устните състезания по настоящето дело.
По въпроса за уведомяване на ответника за сключения договор за цесия между кредитодателя/цедента/ и ищеца/цесионера/: Към приложенията на исковата молба са представени уведомителни писма за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомленията,макар и невръчени преди иницииране на настоящето производство, приложени към исковата молба и достигнали до ответника с нея, съставляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска/решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /. С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
В предвид горните съображения осъдителният иск следва да бъде изцяло уважен,при който изход и съгласно разясненията в т.12 от ТР №4/2013г ОСГТК на ВКС,на ищеца следва да се присъдят разноски по заповедното производство в размер на 60.00 лева/дължима такса/,както и в исковото такова в размер на 60.00 лева-заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Й.С.,ЕГН:********** ***,да заплати,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,на „ЕОС МАТРИКС“,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район Витоша,ж.к.Малинова долина,,ул.“Рачо Петков-Казанджията“,№4-6,представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова-управител,чрез пълномощника по делото адвокат Р.Ж.М., сумата от 3 000.00/три хиляди/ лева-частична претенция от общо задължение в размер на 1004.31 лева по договор за потребителски кредит от 14.09.2007г.,от които сумата от 1 500.00 лева-част от общо дължима сума за главница от 9133.13 лева и сумата от 1 500.00 лева-част от общо дължима сума от 1871.18 лева-договорна/възнаградителна лихва от 14.09.2007г до 14.06.2016г,заедно със законната лихва върху сумата от 1 500.00 лева-частична главница,начиная от 15.02.2019г до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Й.С.,ЕГН:********** ***,да заплати,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,на „ЕОС МАТРИКС“,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район Витоша,ж.к.Малинова долина,,ул.“Рачо Петков-Казанджията“,№4-6,представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова-управител,чрез пълномощника по делото адвокат Р.Ж.М., сумата от 120.00/сто и двадесет/лева,от които сумата от 60.00 лева държавна такса по ч.гр.дело №210/2019г по описа на РС-Тетевен и сумата от 60.00 лева държавна такса в исковото производство
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: