Р Е Ш Е Н И Е
№ 182/19.01.2012г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО КОЙЧЕВ
при участието на секретар О.Ж.,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Койчев, гражданско дело № 3926 по описа
за **** год.
Производството по делото е образувано по повод предявени
от ищеца Т.П.С. срещу ответниците И.С.К., Л. Х.К.,М.С.И.,П.М.П. и Й.Х.Д.-П. субективно
съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, за постановяване
на решение, по силата на
което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния недвижим
имот, находящ се в гр.Варна местност
„****** ********” /кв.”******”/, представляващ ПИ № **** с площ по издадена скица
от район „Приморски” по графично
измервано от **** кв. м., а съгласно офифряване на същия
имот, отчитащо координатите на графичните точки на имота-*** кв.
м., при граници на имота по
скица: от две страни - ПИ № ****, ПИ № ****
и дере, оконтурен в жълт цвят на
приложената на л. 60 от делото скица, както и на основание чл. 537 от ГПК молят съда да обезсили издадения нотариален акт № *************************************************************************
на Служба по вписвания/ и нотариален акт № ****************************г. /вх.
№ **************************************9 на Служба по вписвания/. Ищецът твърди че се легитимира
като собственик на процесния имот
по силата на влязло в сила
постановление на ЧСИ Н. Д.
с рег. № *** с район на действие района
на ВОС от 18.04.**** г., което е вписано в книгите за вписванията
на **************************************/**** г.
/л.18/; твърди още, че е упражнавял
фактическа власт върху имота от придобиването на имота от
**** г. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА № ***/**.**.**** г. на
нотариус Л. Г. /л. 10/ /прогласен
за частично нищожен и развален частично по силата
на влязло в сила съдебно решение,
постановено на 25.05.1989
г. по гр. д. № 820/1988 г. на СРС - л. 16/ до настоящия момент; излага се, че
с НА № *******************************.**** г. на нотариус О. Ш. /л. 21/, ответниците И.С.К. и Л. Х.К. са признати за собственици
по давностно владение на поземлен
имот с площ от **** кв. м., а съгласно скица **** кв. м., находящ
се в гр. Варна, район „Приморски”,
ж. к. „******”, съставляващ имот
№ **** по КП на ж. к. „******”,
идентичен с част от имот № ***** по КП от
Ответниците И.С.К., Л. Х.К., М.С.И. и Й.Х.Д. - П. в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата молба.Навеждат
се твърдения за недопустимост на предявената искова претенция.
Ответникът П.М.П. в срока по чл. 131 от ГПК,
е депозирал отговор на исковата молба,
в който навежда твърдения за недопустимост
на предявената искова претенция, с оглед на твърдението,
че процесният имот не е идентичен
с придобития от него по силата
на НА № **/**** г. С оглед на горното, моли да
се прекрати производството по делото в частта на предявения срещу
него иск като недопустимо.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за наследници № ****/**.**.****г.
Е. Г. С. е починала на **.**.****г. като нейни наследници са Т.С. – съпруг, Л.
У. – дъщеря и Р. У. – син, който е починал на **.**.****г. и негов наследник е А.
У. – баща /Удостоверение за наследници № ***/**.**.****г./. От Удостоверение за
наследници № ****/**.**.****г. се установява че Л. Д. П. е починала и нейни
наследници са Р. С. – съпруг и Е. С. – дъщеря.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****************г.
Я. Т. е продал на Д. Г. лозе в м. „****** ********”, състоящо се от ***дка, при
стари съседи по крепостен акт : М. С., С. А., С. К. и дере и при сегашни
граници : дол, Г. М., К. Я. и К. С.. С договор от **.**.****г. е извършена доброволна делба, като в дял на Л.
Д. П. е поставен в дял празно дворно място в гр.Варна с площ от ***кв.м.,
съставляващо пл. № **** в ** район, който имот съставлява останалата неотчуждена
част от целия имот от * ***кв.м., подробно описан в нот.акт
№ *** от ****г. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № ***, том **, дело № ****/****г. Л. П.
прехвърля на Т.С. и на Е. С. собствения си имот – празно дворно място от ***кв.м.,
находящо се в гр.Варна, м. „****** ********”, съставляващо имот № **** в **-ти
район при граници : път, К. Я., М. А. и дере. С решение от 25.05.1989г. на СРС по
гр.дело № 820/1988г. е обявен за нищожен договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на **.**.****г. съгласно нот.акт № ***, том **, дело № ****/****г. в частта с която са прехвърлени 1310/2000 ид.ч. от процесния имот. С решение от 18.03.2005г.,
постановено по гр.дело № 6161 по описа за 1994г. на СРС е допуснато извършване
на съдебна делба между Р. С., Т.С., А. У. и Л. У. на посочения по-горе недвижим
имот при квоти : 1327.5/2000 ид.ч. за Р. С.,
339.17/2000 ид.ч. за Т.С., и по 166.67/2000 ид.ч. за Л. У. и А. У.. , като с решение от 10.07.2006г. на
СРС по същото дело процесния имот е изнесен на публична продан. С постановление
за възлагане на недвижим имот от 07.04.****г. на ищецът е възложено дворно
място с площ от ***кв.м., а по скица ***в.м., находящо се в гр.Варна, м. „******
********” и представляващо неотчуждена част от имот пл. № ****, стар пл. № ****
в **-ти подрайон по плана на гр.Варна, при граници :
бул. „****** **********”, ПИ ****, ПИ **** и част от ПИ ****.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № ***********************/****г. И.К. и Л. К.
са признати за собственици по давностно владение на
ПИ с площ от * ***кв.м., а по скица ****кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к. „******”,
идентичен с част от имот № ***** по КП от 1956г. при граници по скица : на
север – ПИ ***, на изток – „******** ****”, на юг – ул. „****** **********” и
на запад – ПИ № ****, както и всички подобрения, приращения
и трайни насъждения в имота. Видно от нотариален акт
за продажба на недвижим имот № ***********************/****г. И.К. и Л. К.
продават на М.И. собственият им недвижим имот придобит в режим на СИО по давностно владение описан по-горе. С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ************************/****г. М.И. е продал
процесния имот на П.П..
Със Заповед № 360/16.03.1974г. на ИК на
ГНС Варна е отчужден в полза на държавата недвижим имот находящ се в ****,
представляващ пл. № **** част, собственост на наследници на Д. В. и е
определена като оценка за имота сумата от 3435.80лв., като наследниците Л. П. и
Д. Б. следва да се обезщетят с пари, а Д. Н., наследник на Б. Н. със жилище.
Със Заповед № 214/31.01.1975г. на ИК на ГНС Варна е отчужден предсрочно в полза
на държавата останалата част от недвижим имот, находящ се в *** подрайон дворище **** част, собственост на наследници на Д.
В., като е определена оценка за имота в размер на 1965.55лв., като Л. П. и Д.
Б. следва да се обезщетят с пари, а собственичката Б. Н. е обезщетена със
жилище за нуждите на сина си Д. Н..
Видно от Актове за държавна собственост №
12524/22.05.1975г., № 12225/23.09.1974г. и № 12539/09.06.1975г. е актуван имот дворище
**** в **-ти подрайон гр.Варна с площ от * ***кв.м.
По делото са допуснати гласни доказателства
– свидетелските показания на С. Н. и Р. Т.. Първия свидетел твърди че познава
имота на ищецът, като е неговия е съседен от 1988г; твърди че е знаел че
първоначално имота е бил на една С., а след това на ищецът, като последния е живеел
в С., после в Р. и е идвал рядко в имота, като последния се е поддържал и
обработвал от техния съсед бай Л.; твърди че имота е бил винаги заграден и че
други лица не са го обработвали.
Втория свидетел твърди че познава процесния
имот от 1998г.,, като негов собственик е И.К.; твърди че той го обработва като
идва два-три пъти седмично, както и че неговия имот е съседен на имотите на
свидетелят; описва имота със следните граници : от една страна ул. „*************”,
от североизток – „******** ****”, от северозапад – „******” и от другата страна
Р. С.; твърди че през ****г. е разбрал от съдия-изпълнител че И. е навлязъл в
чужд имот, както и че в имота е имало няколко нискостеблени дръвчета, храсти и
салкъми.
По делото е допусната СТЕ, от която се
установява : 1. имотът по постановление от 07.04.****г. на ЧСИ Н. Д. по изпълнително дело № 17/2007г.
е частично идентичен с имота описан в нот.акт № ***********************/****г.
и частично идентичен с имота описан в акт № **; 2. имот пл. № ****=стар ПИ ****
по КП на ЖК „******” са извършени отчуждавания, както следва : имотът целият с
площ от 1 ***кв.м. е бил собственост на наследници на Д. В., като със Заповед №
360/16.03.1974г. са отчуждени * ***кв.м., като наследниците са обезщетени –
първите двама парично, а третия с жилище и са съставени АДС № № 12225, 12524, 12539 от 1975г.; останалата част от ***кв.м.
също е отчуждена със Заповед № 214/31.01.1976г. и собствениците са обезщетени;
3. имот пл. № **** по КП от 1956г. е идентимен с имот
пл. № **** по КП от 1972г; 4. процесния имот е идентичен с имота по
постановление от 07.04.****г. на ЧСИ Н. Д. и е идентичен с имота по нот.акт № ***/**.**.****г. и частично идентичен с имота по нот.акт № **/****г. и имота описан в нот.акт
№ ***/****г.; имота описан в нот.акт № **/****г.е
имот с нов № **** съгласно Заповед № РП-121/19.05.****г. на Кмета на Район
Приморски, като имота е попълнен в КП от 1972г. и съставлява част от имот пл. №
****.
От допълнителната СТЕ /л.305/ се
установява че по скица на л. 154 имот № ****- на П.П. ***, по нот.акт № ***/****г. и ***кв.м. по КП; по КК имот с
идентификатор *************** е с площ от ***кв.м.; по КК имота се идентифицира
с идентификатор *************** на П.П. *** съседи : ПИ с идентификатор ***************
– дере; ПИ с идентификатор *************** – „*******” ООД; ПИ с идентификатор ***************
– неидентифициран собственик и ПИ с идентификатор *************** – бул. „*************”;
старият номер на имот с идентификатор № ************** с площ от *** кв.м. от
КК по КП на ЖК „******” е **** с площ от ***кв.м; не са открити в Община Варна
документи за извършени плащания по отчуждителна заповед от 1975г.; и няма
неотчуждена част от процесния имот целият с пл. № ****, стар пл. № ****.
С решение № 494/26.03.2009г. на
Административен съд Варна е отменена Заповед № 121/19.05.****г. на Кмета на
район „Приморски” с която е одобрена кадастралната основа на имот пл. № **** и ****
по плана на жк „******” Варна, като решението е
оставено в сила с решение № 6907/27.05.2010г. на ВАС.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В тежест на ответниците е да докажат, че спорното право
е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва
след това ищците следва да докажат фактите, които изключват това право.
Първите двама ответника се легитимират
като собственици въз основа на издаден в тяхна полза констативен нотариален акт
за собственост по давностно владение върху имота.
Третия ответник се легитимира като собственик на имота въз основа на
покупко-продажба от страна на първите двама ответника, а последните двама
ответника също се легитимират като собственици въз основа на покупко-продажба
извършена от третия ответник. За да породи вещно-прехвърлителен
ефект покупко-продажбата по отношение на третия ответник, а от там и по
отношение на последните двама следва първите двама ответника да се легитимират
като собственици на имота, тъй като никой не може да прехвърля права в по-вече
отколкото притежава.
Установява се безспорно от доказателствата
по делото че първите ответници са придобили имота по давностно
владение. Придобивната давност е оригинерен
способ за придобиване право на собственост, който по действие и последици е
равнозначен на останалите придобивни способи,
определени в ЗС. Два са елементите от фактическия състав на придобивната
давност : владение и определен срок от време. По силата на чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. За да може владението да
произведе действието на придобивната давност, то
трябва да бъде непрекъснато, а не моментно и да не е опорочено. Втория признак
е срокът от време, през който трябва да се владее имота. По силата на чл.79
ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Първите двама ответника следваше в настоящото производство да установят
владение върху имота за периода от 1998г. до издаване на констативния
нотариален акт № **/**.**.****г. По делото е допуснат само един свидетел на
ответниците, като последния твърди че има поглед върху имота от 1998г., когато
е закупил съседния и познава първия ответник И.К., като твърди че последния обработва
имота – имало е посадени зеленчуци и овошки, а освен това описва имота по
местонахождение и граници. Тези свидетелски показания, както и представените по
делото писмени доказателства – квитанции за платени данъци за имота за 2007г. и
****г. /л.165-167/, както и издадена скица от Община Варна за имота, индиция че ответниците са считали имота за свой – водят до
извода на съда че първите двама ответника са придобили право на собственост
върху имота по давност – владели са последния в продължение на изискуемият се
срок по ЗС, необезпокоявано и постоянно. Следва да се установи дали първите
двама ответника по някакъв начин са нарушили правото на собственост на ищецът
т.е. от кого те чрез давност са „присвоили” процесния имот. От заключението на
СТЕ и допълнителните такива се установява че имот с площ от ***кв.м. ,
неотчуждена част от имот № ****, стар имот № **** е собственост на наследници
на Д. В., целят с площ от 1 ***кв.м.. Установява се от приложените по делото Заповед
№ 360/16.03.1974г. на ИК на ГНС Варна и Заповед № 214/31.01.1975г. на ИК на ГНС
Варна че е налице отчуждаване на имота на наследници
на Д. В. на две части – с първата заповед * ***кв.м. , а с втората 500 кв.м.,
като процесните заповеди са издадени на основание чл.
95 от ЗТСУ /отм/ вр. чл.
268 ал.2 вр. чл. 263 ал.3 от ППЗТСУ /отм/. Посочените норми действали към момента на издаване на
заповедите уреждат процедурата по отчуждаване на имоти собственост на
гражданите. Процедурата включва издаване на мотивирана заповед на Председателя
на съответния ИК на ГНС, като процедурата приключва след като се изплати
обезщетение за отчуждения имот на правоимащите т.е.
на наследниците на Д. В.. Няма данни да е извършена заплащане на неговите
наследници за обезщетяване за предсрочното отчуждаване на ***кв.м. от имот стар
№ 3351, тъй като доказателства в тази насока не са представени. Позоваването
на изпратените от Община Варна писма че
е налице отчуждаване на посочените ***кв.м. и обезщетяване на наследниците на Дионис Василев не водят до извода че е налице реално
обезщетяване т.е. че органа извършил отчуждаването реално е изплатил необходимете обезщетения предвидени в ЗТСУ /отм/ и ППЗТСУ /отм/ за да се
счита процедурата по отчуждаване завършена, както е по отношение на отчуждените
първоначално * ***кв.м., за които са издадени и съответните актове за държавна
собственост. Съдът приема че процедурата по отчуждаване не е финализирана от страна на органа извършващ отчуждаването
поради незаплащане на съответното обезщетение – представеното писмо към Заповед
№ 214/31.01.1975г. върху което е изписано на ръка „има плащане” не води до
извода за такова реално, тъй като не е ясно от кого е издадено писмото и кой е
извършил ръкописното допълнение към него. С оглед на горното и заключенията на
СТЕ съдът приема че ответниците владеят имота на ищецът но го владеят на правно
основание годно да ги направи собственици. Първите двама ответника на основание
давностно владение продължило по-вече от 10 години,
необезпокоявано и явно, а останалите ответници чрез съответните правни сделки,
извършени в съответната разрешена от закона форма – чрез покупко-продажба от
собственик. Иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед
неоснователността на главния иск, такъв се явява и акцесорния
за отмяна на издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка. Що се касае
до нотариален акт № ***********************/****г., тъй като това е акт за
покупко-продажба той не подлежи на отмяна по реда на чл. 389 от ГПК тъй като не
е нотариален акт по обстоятелствена проверка.
С оглед
отхвърляне на исковете и претендиране на разноски от ответниците следва ищецът
да се осъди да им заплати сума в размер на 1 000лв., разноски за адвокатско
възнаграждение съгласно представеното пълномощно /л.403/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П.С., ЕГН ********** иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците И.С.К., ЕГН **********, Л. Х.К., ЕГН
**********, М.С.И., ЕГН **********, П. м П., ЕГН ********** и Й.Х.Д.-П., ЕГН **********
не са собственици на процесния недвижим
имот, находящ се в гр.Варна местност „******
********” /кв.”******”/, представляващ ПИ № **** с площ
по издадена скица от район
„Приморски” по графично измервано от **** кв. м., а съгласно офифряване на същия имот,
отчитащо координатите на графичните точки
на имота-*** кв. м., при граници
на имота по скица: от
две страни - ПИ № ****, ПИ
№ **** и дере, оконтурен в жълт цвят на
приложената на л. 60 от делото скица, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П.С., ЕГН **********
иск срещу ответниците
И.С.К., ЕГН **********, Л. Х.К., ЕГН **********, М.С.И., ЕГН **********, П. м П.,
ЕГН ********** и Й.Х.Д.-П., ЕГН ********** за обезсилване на нотариален акт № ***********************/**.**.****г.
на нотариус О. Ш. и нотариален акт № ***********************/21.04.****г. на
нотариус О. Ш., на основание чл. 537 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН **********
да заплати на ответниците
И.С.К., ЕГН **********, Л. Х.К., ЕГН **********, М.С.И., ЕГН **********, П. м П.,
ЕГН ********** и Й.Х.Д.-П., ЕГН ********** сума в размер на 1 000лв. /хиляда/
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: