Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
08.02.2021г., гр.Х.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Х., в открито съдебно заседание
на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: А. МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова,
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело №
250 по описа за 2020 година на Административен съд - Х.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ж.Т.Ж. ***, подадена чрез пълномощник - адв.Т.В., с посочен съдебен
адрес:***, против действия по вписване на изменение на Кадастралния регистър на
недвижимите имоти (КРНИ) в землището на гр.Х. с промяна на данните за
собствеността по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.***.***,
съгласно уведомление, обективирано в писмо изх. № 24-494З-24.02.2020г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Х..
В
жалбата се сочи, че с Писмо изх. № 24-494З/24.02.2020г. на Началник СГКК - Х.,
получено на 25.02.2020г., жалбоподателят бил уведомен, че във връзка с
прилагането на Плана на новообразуваните имоти на ж.р. К. *“ гр.Х.одобрен със
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Х., и съгласно
Заповед № 2226/13.12.2019г. на Кмета на Община Х. за възстановяване на правото
на собственост върху новообразувани имоти с идентификатори 77195.705.433, 77195.***.***,
77195.705.439, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в сила
на 01.01.2020г., било нанесено изменение в КРНИ, касаещо изброените имоти,
състоящо се в промяна в собствеността. Преди промяната само жалбоподателят бил
вписан като собственик на имот с идентификатор 77195.***.*** на основание
Нотариален акт № 99, том III, дело № 800 от 14.04.1993г. на Районен съд - Х..
След промяната като собственици на този имот били вписани и наследници на Г. Д.
М. с документ за собственост: Заповед № 2226/1З.12.2019г. на Кмета на Община Х..
Жалбоподателят
оспорва изменението на КРНИ, касаещо имот с идентификатор 77195.***.***, и моли
да бъде отменено извършеното от Началника на СГКК - Х. действие по изменение на
КРНИ с промяна на данните за собствеността на ПИ с идентификатор 77195.***.***, състоящо се във вписване като
собственици на този имот и на наследниците на Г. Д. М. по следните съображения:
Извършеното
от Началник СГКК - Х. действие по изменение на КРНИ с промяна на данните за
собствеността на ПИ с идентификатор 77195.***.*** представлявало индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който били засегнати
законните интереси на жалбоподателя като единствен собственик на този имот.
За
да извърши промяна на данните за собствеността на ПИ с идентификатор 77195.***.***,
Началник СГКК - Х. се позовал на Плана на новообразуваните имоти на ж.р. К. *“
гр.Х.одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област
Х. и Заповед № 2226/13.12.2019г. на Кмета на Община Х. за възстановяване на
правото на собственост върху новообразувани имоти, в това число и върху ПИ 77195.***.***,
издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят
обаче не бил адресат на Заповед № 2226/1З.12.2019г. на Кмета на Община Х.,
поради което тя не произвела действие спрямо него в качеството му на собственик
на ПИ 77195.***.***, пряко засегнат от заповедта. Тази заповед не му била
съобщавана и същият бил лишен от възможността да я обжалва по надлежния ред. По
тези причини незаконосъобразно Заповед № 2226/1З.12.2019г. на Кмета на Община Х.
била посочена като основание за извършената промяна на данните за собствеността
върху ПИ 77195.***.***.
В
регистъра към Плана на новообразуваните имоти на ж.р. К. *“ гр.Х.одобрен със
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Х.,
незаконосъобразно и необосновано жалбоподателят не бил вписан като собственик
на имот с пл. № 151, идентичен с ПИ 77195.***.***, въпреки притежавания от него
документ за собственост - НА № 99, том III, дело № 800 от 14.04.1993г. на
Районен съд - Х.. По силата на договор за покупко-продажба, сключен с цитирания
НА на 14.04.1993г., той закупил този имот от И. М.Т. и съпругата му Ю. А.Т.с
площ 360 кв.м с пл. № 151, представляващ нива, находяща се в местността „Ючките
лозя“ /0 - в Куба/, Хасковско землище, съгласно кадастралния план, одобрен със
Заповед № 969/1988г. Жалбоподателят
декларирал имота си в Данъчна служба при Община Х. и редовно заплащал
данъците за него, за което получавал съобщения от Община Х.. В имота била
построена сезонна постройка, за което Община Х. издала скица №
1419/02.12.1992г. на името на праводателите Ю. и И. Т.и издала Разрешение за
строеж № 1 от 04.01.1993г.
Изложените
факти обосновавали извода, че Община Х. разполагала с достатъчно данни
жалбоподателят Ж.Т.Ж. да бъде вписан в регистъра на новообразуваните имоти по §
4 ПЗРЗСПЗЗ като собственик на ПИ 77195.***.*** със стар номер 151 по КП,
одобрен със Заповед № 969/1988г. Следвало да се приеме, че той е собственик на
ПИ 77195.***.*** на самостоятелно основание въз основа на надлежен документ за
собственост. Същият не бил загубвал собствеността върху този имот, той и
праводателите му не били ползватели на имота, имотът не бил включван в ТКЗС,
ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради
което нямало законово основание да се включва в плана на новообразуваните имоти
по § 4, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и да се възстановява на наследници на Г. Д. М..
С
оглед на така изложеното, моли съдът да приеме, че промяната на данните за
собствеността на ПИ с идентификатор 77195.***.*** е извършена от Началник СГКК - Х. при липса
на валидно материалноправно основание за това, при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби.
Моли
да бъде отменено извършеното от Началника на СГКК - Х. действие по изменение на
КРНИ с промяна на данните за собствеността на ПИ с идентификатор 77195.***.***,
съгласно писмо изх. № 24-494З-24.02.2020г., състоящо се във вписване на
наследниците на Г. Д. М. като собственици на ПИ с идентификатор 77195.***.***.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбата и изложените в нея доводи се поддържат от
процесуалния представител на жалбоподателя. Допълва се, че процедурата по чл.
53, ал. 2 от ЗКИР била извършена въз основа на нищожни административни актове,
каквито били заповедта на Областния управител, с която бил одобрен планът на
новообразуваните имоти, обусловила нищожност на заповедта на Кмета на Община Х.,
въз основа на която е извършено регистърното производство. Твърди се, че
нищожността на двата акта обуславяла нищожност и на извършеното вписване в
кадастралния регистър. В този смисъл се моли съдът да приме, че материалната
незаконосъобразност, на която се позовава оспорващият в жалбата, следва да се
приравни на нищожност на административните актове и да се прогласи тази
нищожност.
Ответникът - НАЧАЛНИК СЛУЖБА ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР (СГКК) – Х., в писмен отговор на жалбата, изразява становище за
неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице твърдените нарушения на материалния закон и
на административнопроизводствените правила. Вписването в кадастралния регистър на
недвижимия имот, предмет на жалбата, било
извършено законосъобразно, предвид наличието на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на
собственост за един и същи имот. Това вписване било направено въз основа на влезлите в сила
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Х. и
Заповед № 2226/13.12.2019г. на Кмета на община Х.. По
този начин СГКК – Х. отразила
служебно
извършената по силата на посочените
заповеди промяна в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Х.. Счита се, че изложените в жалбата доводи са
изцяло неотносими към описаното административно производство в СГКК. Сочени
факти във връзка с
административните процедури пред Областния управител и Кмета на община Х. изобщо не
подлежали на преценка в процедурата по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. В хода на тази
процедура преценката на органа по вписването на промените в КККР се свеждала
само до това дали актът, въз основа на който се отразява промяната, има необходимата форма и
съдържание, тоест дали съдържа достатъчно данни за идентификация на страните и
имота, а не дали е годен да удостовери надлежно придобито право на собственост. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Заинтересованите страни –
Д.К.М. и А.Й.К. не се явяват, не изпращат процесуален
представител в съдебно заседание и не изразяват становище по допустимостта и
основателността на депозираната жалба.
Заинтересовата страна - Г.Й.М., чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Посочва, че в случая не бил налице индивидуален административен акт, който да
бъде обжалван. Наведените доводи следвало да бъдат обсъдени в производство по
оспорване заповедта на кмета.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото е
представен Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 99, том III, нот. дело № 800/1993г. по описа на нотариус при Хасковския районен съд. Видно от същия е, че на 14.04.1993г. жалбоподателят Ж.Т.Ж. е закупил следния недвижим имот:
нива с площ от 360 кв.м., находяща се в местността „Ючките лозя“ (о-в Куба), Хасковско землище, заснет по кадастъра с планоснимачен № 151, попадащ в района за
отдих и почивка, извън строителните черти на гр.Х.,
ведно с
построената в същия сезонна сграда.
Със Заповед № 2226/13.12.2019г., на
основание § 4, ал. 7 от Преходните и
заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 28а, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, във вр. чл. 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила План на
новообразуваните имоти за ж.р.“К.“,
землище на гр.Х., одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на област Х., Решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на
Общинска служба по земеделие и гори по заявление № 51170 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скици № 4007/28.11.2019г., № 4008/28.11.2019г., № 4009/28.11.2019г., № 4010/28.11.2019г., № 4011/28.11.2019г. и № 4012/28.11.2019г., Кметът на Община Х. е наредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Д. М. върху шест
новообразувани имота в строителни граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с Решение № 67/29.02.2000г. на
Общински съвет – Х., находящи се в ж.р.“К.“, землище на гр.Х., сред които и поземлен
имот (ПИ) с идентификатор 77195.***.***, с площ 367 кв.м. Върху заповедта е налице отбелязване за
влизането й в сила на 01.01.2020г.
Във връзка с издадената
Заповед № 2226/13.12.2019г., на 07.02.2020г. от Община Х. е
било подадено Заявление – КККР вх.№ 01-65875/07.02.2020г. в СГКК - Х., с което е заявено нанасяне на настъпили промени
в Кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) за ПИ с идентификатори
77195.705.433, 77195.705.437,
77195.705.438, 77195.705.439, 77195.***.***, 7****.705.***.
На 24.02.2020г., на основание чл. 53, ал. 2, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Началникът на СГКК
– Х. издава Уведомление изх.№ 24-4943/24.02.2020г. В същото е
посочено, че във връзка с прилагането на Плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Куба I“, гр.Х., одобрен със
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Х. и съгласно Заповед № 2226/13.12.2019г. на Кмета на
община Х. за възстановяване правото на собственост върху новообразувани имот с идентификатори 77195.705.433,
77195.705.443, 77195.***.***,
77195.705.439, издадена на основание § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (влязла в сила на 01.01.2020г.), е нанесено изменение в КРНИ в землището на гр.Х. по Заявление – КККР
вх.№ 01-5875 от
07.02.2020г. от Община Х.,
както следва: „за имот с идентификатор 77195.***.***: данни преди промяната
относно собствеността: собственик: Ж.Т.Ж.,
документ за собственост: Нотариален акт № 99, от 1993г., издаден от Районен съд
– Х.; Данни след промяна относно собствеността: Собственик: 1. Ж.Т.Ж., документ за собственост: Нотариален акт
№ 99, от 1993г., издаден от Районен съд – Х., Собственик: 2. Наследници на Г. Д. М., документ за собственост: Заповед № 2226/13.12.2019г. на Кмета на
община Х., площ по документ: 367 кв.м.“
Уведомление изх.№ 24-4943-24.02.2020г. е получено от жалбоподателя Ж.Т.Ж. на 27.02.2020г., видно от Известие за доставяне ИД
PS 6300 012QG4 3. Жалбата е подадена на 10.03.2020г. в Административен съд – Х., видно от поставения върху нея входящ
номер № 1654/10.03.2020г.
По делото е представено заверено копие от Решение
№ 67 по Протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Х., проведено на
29.02.2000г., видно от което, на основание чл. 105, ал. 3 от ППЗТСУ, Общински
съвет – Х. е решил следното: 1. Одобрява околовръстния полигон на земите по ал.
2, § 4 от ЗСПЗЗ, като селищно образувание „Кекличево стопанство“. 2. Одобрява
околовръстния полигон на земите по ал. 3, § 4 от ЗСПЗЗ, като в строителните
граници на гр. Х. се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и
„Каменец“.
Така установената
фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предмет на оспорване в
настоящото производство е извършена промяна в Кадастралния регистър на
недвижимите имоти на гр.Х., състояща се във вписване в регистъра на промяна
по отношение на собствениците на поземлен имот с идентификатор 77195.***.***.
Според чл. 2, ал. 1 от ЗКИР, кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този
закон ред. Кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху
недвижимите имоти; данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни
за държавните граници, границите на административно-териториалните единици,
землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение;
данни за зони на ограничения върху поземлените имоти (чл. 2, ал. 2 от ЗКИР).
Данните по ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се
записват в кадастрални регистри (чл. 2, ал. 3). Според § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, „заинтересовани лица“ са собствениците и
носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на
предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са
предоставени правата.
По настоящото дело бе установено, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 99, том III, нот. дело № 800/1993г. жалбоподателят Ж.Т.Ж. се
легитимира като собственик на поземлен имот с
идентификатор 77195.***.***. Предвид горното и
доколкото вписването в КРНИ на други
собственици на поземления имот, наред с жалбоподателя, безспорно засяга
правната сфера на последния, и с оглед представените
доказателства, установяващи правото му на
собственост върху засегнатия от извършените действия
имот, съдът намира, че е налице правен интерес за същия от оспорване на действията по изменение на данните в КРНИ на гр.Х. по отношение на този имот.
На следващо място следва да бъде посочено, че
това, изразено чрез действие, волеизявление на Началника на СГКК - Х., с което се
изменя КРНИ относно данните за
собственост на посочения поземлен имот по реда на чл. 53, ал. 2, вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което съдът
приема, че жалбата е насочена срещу подлежащ
на оспорване акт.
Оспорването е направено в
законоустановения срок, като приложима в случая се явява разпоредбата на чл.
140 от АПК, доколкото в съобщението за издаване на акта, каквото се явява
уведомление изх.№ 24-4943-24.02.2020г., не е указано в
какъв срок и пред кого може да бъде оспорено същото.
Предвид изложеното, съдът
счита, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, като съображенията на настоящата инстанция за този извод са
следните:
Според установената
съдебна практика на ВАС (Решение № 12144/10.11.2016 г. по адм. д. № 3403/2016
г., Решение № 7834/28.06.2016 г. по адм. д. № 1450/2016 г., Решение №
6434/31.05.2016 г. по адм. д. № 11440/2015 г.), самото действие по вписване на
изменението представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и именно то подлежи на обжалване, тъй като с него непосредствено
се създават права и задължения на правните субекти. Поради предвидената в
закона възможност измененията в КККР да се извършат без издаване на писмена
заповед, изискванията за съдържание на
индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК са неприложими.
Поради липса на законово изискване за писмена форма на изменението,
фактическите и правни основания за действията на органа се съдържат в
документите към административната преписка.
Съгласно чл. 6, ал. 1,
предл. първо от Устройствения правилник на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър (УПАГКК), Агенцията е структурирана в обща и специализирана
администрация, а съгласно чл. 14, СГКК – Х. е част от
специализираната администрация.
Според чл. 18, ал. 1 от
УПАГКК, службите по геодезия, картография и кадастър се ръководят от началник.
Нормите на чл. 18, ал. 1 и ал. 5, т. 6 от УПАГКК възлагат ръководни функции на
началника на СГКК, като службата има правомощие да поддържа в актуално
състояние КККР. Въз основа анализа на посочените правни норми и предвид
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР съдът намира, че изменението на КККР по
чл. 53а от ЗКИР е в правомощията на началника на СГКК, а в конкретния случай –
началникът на СГКК – Х.. По тези съображения
процесните действия са извършени от компетентен административен орган.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за
обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се
извършват от СГКК по местонахождение на имота.
Разпоредбата на чл. 51,
ал. 3 от ЗКИР сочи, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри
се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в
закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.
Съгласно чл. 53а от ЗКИР,
измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без
издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при други, изчерпателно
изброени хипотези в чл. 53а от ЗКИР, какъвто е и настоящият случай, а разпоредбата
на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР вменява като задължение на административния орган
единствено да уведоми заинтересуваните лица за извършеното изменение, като в
случая това е сторено.
Административното
производство е започнало по подадено от Община Х. Заявление – КККР вх.№ 01-65875/07.02.2020г. в СГКК - Х., с което е
заявено нанасяне на настъпили промени в Кадастралния регистър на недвижимите
имоти (КРНИ) за ПИ с идентификатори 77195.705.433, 77195.705.437,
77195.705.438, 77195.705.439, 77195.***.***, 7****.705.***.
От фактическа страна изменението е обосновано с
прилагане на Плана на новообразуваните имоти на ж.р.“К. I“ гр. Х., одобрен със
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Х. и издадената на основание § 4, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ Заповед № 2226/13.12.2019г. на Кмета на Община Х. за възстановяване право
на собственост върху новообразуван ПИ 77195.***.***, за която е посочено, че е
влязла в сила на 01.01.2020г.
След като е бил сезиран със заявлението, административният орган е установил, че за процесния имот са налични
доказателства/документи, според които е налице дублиране на
носителите на правото на собственост (Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том III,
нот. дело № 800/1993г., легитимиращ жалбоподателя като собственик на имота, както и Заповед № 2226/13.12.2019г. на Кмета
на Община Х., издадена на основание § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според която собственици на същия са
заинтересованите страни), поради което на основание
чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е записал в кадастралния
регистър на недвижимите имоти данните за всички лица и на основание чл. 53, ал.
3 от ЗКИР е уведомил заинтересованите
лица за реализираното изменение, тоест за
крайния административен акт.
Предвид изложеното и въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че процесното
изменение на данните в КРНИ на гр.Х. е извършено в
съответствие с административнопроизводствените
правила и с материалните изисквания на закона, като е съобразена разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, съгласно която, при наличие на документи,
удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на
друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър
на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.
Следователно органът действа в условието на обвързана компетентност, тъй като
законът му вменява това задължение, тоест да се
впишат данните на всички собственици, дори при дублиране на титулите за
собственост на конкретен имот. В случая, от писмените доказателства по делото
се установи, че именно тази законова хипотеза е налице, тъй като, както
жалбоподателят, така и заинтересованите
страни разполагат с титули за собственост върху процесния имот, поради което и правилно са били вписани в КРНИ техните данни и
документи за собственост от административния орган.
Независимо, че данните относно правото на собственост и другите вещни права върху имота са
обхванати от кадастъра, те имат само факултативен характер, а записването им в
КР има информационно-оповестително действие. Тези записвания не са източник за
установяване правото на собственост и други вещни права. Те не пораждат, не
изменят и не погасяват вещни права и не са доказателство за тях. Това
отразяване няма пряко действие върху действително упражняваните вещни права,
нито съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред. В този смисъл е и
приетото в съдебната практика, например Решение № 2539 от 10.03.2015 г. на ВАС
на РБ – Второ отделение, по адм. дело № 126 от 2015 г.
В тази връзка следва да бъде посочено, че
административният орган не разполага с правомощия да разрешава спор за
собственост. Евентуалният спор за материално право би могъл да се разреши от
граждански съд, което би било предпоставка да се извърши последваща промяна в
кадастралните регистри, като останат отразени само правата на действителния
собственик на имота – чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. До настъпването на този юридически
факт обаче регистрирането на данните за противопоставимите права на собственост
е в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Тоест, дори и да е налице спор за
собственост относно процесния имот, същият би бил без правно значение за
законосъобразността на извършеното изменение, доколкото посоченото вписване
няма вещноправен ефект и е дължимо дори и при наличие на документи,
удостоверяващи дублиране правото на собственост за даден имот. В този смисъл
това производство има единствено и само регистрационен характер, основаващ се
на вмененото на административния орган задължение да поддържа в актуално
състояние кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на
информация, постъпила по законово установения ред.
Следва да бъде посочено, че жалбоподателят в
настоящото производство не твърди наличие на предприето оспорване на
представения пред началника на СГКК акт за собственост, въз основа на който е
извършено процесното вписване - Заповед № 2226/13.12.2019г. на Кмета на Община Х.,
предвид което съдът приема, че не бяха посочени, нито ангажирани доказателства,
оборващи възприетата от органа редовност на същия от външна страна.
Що касае твърдението за нищожност, следва да бъде
отбелязано, че по принцип нищожността на
един административен акт е порок, който е толкова тежък, че прави абсолютно
невъзможно санирането му.
На първо място, като
безспорен критерий за нищожност в практиката
и теорията е очертана липсата на компетентност на административния орган да
издаде акта. Компетентността на административния орган е онзи кръг от въпроси
от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен
да решава. Актовете и действията на административните органи извън този кръг са
винаги нищожни и не пораждат правни последици. С оглед горепосоченото относно
компетентността, следва да се приеме, че такъв порок в случая не е налице.
На следващо място,
нищожност на административен акт, съгласно практиката на ВАС, е налице, когато
стабилен административен акт, от който добросъвестно са придобити права, се
оттегля от неговия автор или се отменя от по-горестоящия административен орган.
В разглеждания казус е очевидно, че липсва такава хипотеза, която би
предопределила нищожността на акта.
Основание за обявяване на
нищожност представлява и установяване на обстоятелството, че административен
акт е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, което в настоящия
спор и с
оглед изложените по-горе доводи също не се установява.
На последно място, като
критерий за нищожност може да се приеме засягане на установената в закона форма
при издаването на акта, до степен на същественост толкова сериозна, че да може
да се приравни на липса на акт - липса на волеизявление; пълна липса на
всякакви мотиви (и в заповедта и в съдържащата се към нея административна
преписка); устно волеизявление, когато според закона е задължителна писмена
форма. Такива
в настоящия случай също не бяха установени.
При тези констатации,
оспорването се явява изцяло неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
По делото не е
заявено искане за присъждане на
направени разноски от ответника и от заинтересованите страни, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази връзка и присъждане на такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Т.Ж. с ЕГН : ********** ***,
подадена чрез пълномощник - адв.Т.В., с посочен съдебен адрес:***, против
действията по вписване на изменение на Кадастралния регистър на недвижимите
имоти (КРНИ) в землището на гр.Х. с промяна на данните за собствеността по
отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.***.***, съгласно уведомление,
обективирано в писмо изх. № 24-494З-24.02.2020г. на Началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Х..
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: