РЕШЕНИЕ
№ 23288
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110177659 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз
Ибрямова, срещу С. Д. Б., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от общо 266.31 лева – цена на доставена и ползвана топлинна енергия
и услуга дялово разпределение за топласнабден имот – апартамент № 83,
находящ се в гр. София, ***********, аб.№ *****, формирана, както следва:
1/ от сумата от 212,88 лева – главница – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., и сумата от
48,48 лева – обезщетение за забава върху главницата от 212.88 лева за периода
от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г., 2/ сумата от 3,78 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., и
сумата от 1,17 лева – обезщетение за забава върху сумата от 3.78 лева за
периода от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г, ведно със законна лихва върху
главниците за период от 12.06.2024 г. /датата на подаване за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение от 26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35676/2024 г.,
СРС, 63 с-в. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
1
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че
ответникът отговаря като наемател на процесния недвижим имот – общинско
жилище, до който е доставяна енергия за битови нужди. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период
топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че е
доставял топлинна енергия и битово горещо водоснабдяване на
топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ***********, аб.№ *****, ап. 83, въз
основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на
топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства:
писма от СО, договор между СЕС и ФДР и протокол от ОС на СЕС, решение
на административен съд, обща фактура, извлечение от сметка, договор между
ищеца и ФДР и копие от в. Монитор от 11.07.2016 г. с публикувани общи
условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
при общи условия на битови клиенти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез особен представител адв. А. А., е постъпил писмен отговор, с
който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и
недоказани.
Оспорва се на първо място качеството потребител на топлинна енергия
на ответника и наличието на облигационни отношения межди ищеца и
ответника. Сочи, че няма доказателства ищецът да е поканил ответника да
заплати процесните суми съответно да го е поставил в забава.
Заявява, че не оспорва количествата и стойността на доставената
топлинна енергия, а единствено наличието на облигационни отношения със
страна – ответника по делото и дължимост на процесната сума.
С тези аргументи иска съдът да отхвърли предявените искове изцяло
евентуално частично.
С определение № 32949/06.08.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
– два броя изравнителни сметки.
В хода на производството по делото от СО е постъпило писмо относно
това кое лице е обитавало топлоснабдения имот.
В съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответникът не се явява в открито съдебно заседание като не се явява и
особеният му представител – адв. А..
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
2
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 19640 от 26.06.2024 г.
по ч.гр.д. № 35676/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник. Между страните липсва спор, че същите са валидни и действащи
през процесния период.
От представено по делото копие от писмо от СО, район Младост се
установява, че процесният имот – апартамент № 83, находящ се в гр. София,
*********** е общинска собственост. Ответникът обаче е бил настанен в
имота до 21.07.2021 г., когато жилището е иззето.
Представено е и писмо отново от СО, район Младост, видно от което към
10.02.2021 г. лицето С. Д. Б. е обитавал имота макар още към лятото на 2020 г.
да са предприети действия за отстраняването му от имота.
В тази връзка са приложени и решение на ВАС, с която е потвърдено
решение на АССГ – като с посочените съдебни актове е отхвърлена жалба на
ответника срещу заповедта за отстраняването му от имота.
По делото е представена една обща фактура за периода от 01.05.2021 г. до
31.08.2021 г., издадена на 31.07.2021 г., която е на името на ответника С. Д. Б.
като титуляр на партида.
От договор между СЕС и ФДР от 01.10.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 20.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“
ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период. В протокола от ОС на СЕС ответникът не присъства,
доколкото имотът е общинска собственост. .
Налице е и договор от 03.06.2020 г. между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД, със срок от три
години – действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР, през периода 01.05.2021 г. до
31.08.2021 г. титуляр на партида, на чието име е издадена изравнителната
сметка отново е ответникът С. Д. Б.. Последният е адресно регистриран в
имота по постоянен адрес от 24.07.2009 г. – като регистрацията не е
3
променяна.
На последно място, видно от приложено на л. 36 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
212.88 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен период от
01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., възлизаща на 161.28 лева /отразена към м.
07.2022 г./ и две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен
период в размер съответно на 29.41 лева и 22.19 лева, отразени в м. 10 2022.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за които е издадена заповед № 19640 от 26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35676/2024 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване
на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените
установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
4
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /писма от СО район Младост, справка НБД
„Население“, обща фактура, изравнителна сметка и копие от в-к. Монитор с
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че процесният
имот е общинска собственост.
В случая обаче ответникът С. Д. Б. има качеството потребител на
топлинна енергия за процесния имот в процесния период. Това е така,
доколкото по делото са представени доказателства, че същият е бил настанен в
имота на договорно основание / наемен договор със СО/. Това обстоятелство
очевидно е доведено до знанието на ищеца, който е открил партида за имота
на името на ответника в процесния имот. В тази връзка макар общината да е
предприела действия по отстраняване на ответника от имота, същият е
продължил да го обитава в процесния период /от точно три месеца/.
Поради това с факта на откриване на партидата и извършването на
доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е приело да извършав
доставка на топлинна енергия в имота. Следователно са налице доказателства,
че облигационната връзка между ищеца и ответника С. Д. Б. е възникнала
преди началото на исковия период и няма доказателства, а и конкретни
твърдения същата да е прекратявана – до 21.07.2021 г. / което подлежи на
преценка от съда по реда на чл. 162 от ГПК/.
В тази връзка между ответника и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е единствен
потребител на топлинна енергия в имота.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
5
Посоченото решение не влиза в конфликт с Решение от 23.10.2025 г. по
дела С‑760/23 на СЕС, доколкото по делото нито се въвеждат възражения
срещу правилното изчисляване на сградната инсталация, нито се представят
доказателства за неправилно определяне на същата.
Възражение за давност по делото не е въведено, но предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, при приложим
давностен срок от три години такава така или иначе не е изтекла по отношение
на нито едно от процесните вземания.
С оглед на това исковете за главница за топлинна енергия следва да
бъдат уважени за периода от 01.05.2021 г. до 21.07.2021 г. за сумата от 189.74
лева и отхвърлени за сумата от 23.14 лева, относими към периода от
22.07.2021 г. до 31.07.2021 г.
Искът за обезщетение за забава е основателен за сумата от 38.68 лева
като следва да бъде отхвърлен за сумата от 9.80 лева.
Обезщетение за забава се дължи, доколкото е издадена обща фактура с
потребител ответникът, следователно ищцовото дружество е поставило същия
в забава досежно плащане на сумата.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Предвид недоказване на плащане на услугата дялово разпределение на
третото лице помагач тези искове подлежи на отхвърляне изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 35676/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 75 лева - 50 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева държавна
такса.
С оглед изхода на делото ответникът дължи 64.33 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 77659/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 400
лева за особен представител – действително извършени. От сумата от общо
525 лева ответникът дължи с оглед изхода на делото – 450.30 лева.
6
Ответната страна се представлява от особен представител, отношенията
с когото са уредени по чл. 47, ал. 5 от ГПК като на същия е издаден/подлежи
на издаване РКО за полагащия му се хонорар.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. Б., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ***********, ап. 83 ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, следните суми: 1/ сумата от 189.74 лева – главница,
представляваща цена на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 21.07.2021 г. за имот – апартамент № 83,
находящ се в гр. София, *********** и 2/ сумата от 38,68 лева – обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
08.05.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата за топлинна енергия
от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
35676/2024 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 23.14 лева – главница, представляваща цена на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
22.07.2021 г. до 31.07.2021 г. за имот – апартамент № 83, находящ се в гр.
София, *********** и сумата от 9,80 лева – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г; 2/
за сумата от 3,78 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., и сумата от 1,17 лева – обезщетение за
забава върху сумата от 3.78 лева за периода от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г,
ведно със законна лихва върху главницата за ДР за период от 12.06.2024 г. до
изплащане на вземането, поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА С. Д. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ***********,
ап. 83 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 64.33 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 35676/2024 г. на СРС и сумата от общо
450.30 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 77659/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 35676 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
7
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8