№ 1132
гр. Варна, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110109347 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ж. С. Х. срещу „Телепол“
ЕООД в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване извършеното със заповед № 15/05.06.2024г. на
управителя на дружеството уволнение за незаконно; възстановяването й на заеманата преди
уволнението длъжност и осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 6000
лева за оставането й без работа за времето в резултат на незаконното уволнение, ведно със
законната лихва върху търсената сума, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане на главницата.
Твърди се в исковата молба, че ищецът Ж. С. Х. е била в трудово правоотношение с
ответника „Телепол“ ЕООД за длъжността „охранител“ в обект „Кауфланд 8300 – Варна
Одесос“. Твърди, че на 07.06.2024г. й е връчена заповед № 15/05.06.2024г., с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради системно неявяване на работа и
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед
№ 164/05.06.2024г. В същите твърди да е посочено, че дисциплинарното наказание е
наложено считано от 05.06.2024г., от която дата е посочено да е прекратено и трудовото
правоотношение, което счита, че е в противоречие с нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Твърди, че не е допуснала вменените й дисциплинарни нарушения, тъй като
работодателят едностранно е изменил мястото й на работа за повече от 45 дни. В тази връзка
поддържа, че на 28.02.2024г. работодателят й е представил писмо, ведно с график за м. март
2024г., според които Х. е преместена в обект „Магазин Булмаг 17 Варна – Гранд мол“, като
посочената от работодателя причина за това била производствена необходимост. С писмо от
07.05.2024г., ведно с приложен график за м. май 2024г., е уведомена, че поради
производствена необходимост е променено мястото й на работа считано от 08.05.2024г., като
1
следва да осъществява трудовите си функции в обект „Билла 515 Аспарухово“. С оглед това
и доколкото не е била налице хипотезата на чл. 118, ал. 2 КТ, счита, че работодателят не е
разполагал с възможността да промени едностранно и без нейно съгласие мястото й на
работа, поради което и не може да и се вмени във вина неизпълнението на трудовите
задължения. Наред с това оспорва да е била нелице и производствена необходимост за
преместването й, а отделно от това сочи, че по този начин е намалено и трудовото й
възнаграждение, тъй като е била лишена от бонуси, които са получавани в магазини от
вериги Кауфланд при заловени извършители на кражби на стоки. С оглед изложеното моли
за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ и възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност. Твърдейки, че за времето до 01.12.2024г. (съобразно
уточнението направено в о.с.з. на 18.03.2025г.) ищцата е останала без работа, претендира и
присъждане на обезщетение за това, като сочи, че месечното й възнаграждение се формира
от основна заплата в размер на 933 лева и допълнително възнаграждение за положен трудов
стаж и професионален опит в размер на 7.2%, а не начисляваното такова от 6.6%.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Телепол“ ЕООД депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че
Ж. Х. встъпва в трудови правоотношения с ответното дружество на 28.04.2022 г. по силата
на трудов договор № 70 от същата дата на длъжност „Охранител" и място на работа отдел
„Търговска сигурност Варна", обект „Кауфланд 8300 - Варна Одесос". Твърди, че поради
производствена небходимост, на 28.02.2024г. работодателят е уведомил ищцата за
предстоящо й преместване на друго работно място в същото предприятие - Магазин „Булмаг
17 Варна - Гранд мол". Преместването на друго работно място е извършено на основание чл.
118, ал. 2 КТ, като със същото не се изменят както определеното място на работа, така и
длъжността и размера на основната заплата на работничката. Х. е уведомена за това
обстоятелство с писмо от 28.08.2024г., придружено от предварителен график за дежурствата
на този охраняван обект. Ищцата е изразила своето несъгласие с така извършеното
преместване, първо в устни разговори със служители на работодателя, а след това чрез
Молба от 13.03.2024г. Съобразявайки се с желанието на Ж. Х. и въпреки
законосъобразността на извършеното преместване, работодателят сам се е отказал от тази
процедура, като едностранно е изключил ищцата от графиците за работа на охранителите на
новото работно място. Въпреки това ищцата не се е явила нито на старото си работно място
„Кауфланд 8300 - Варна Одесос", нито на новото такова - Магазин „Булмаг 17 Варна - Гранд
мол" поради ползване на отпуск по болест за времето от 01.03.2024г. до 27.03.2024г. и платен
годишен отпуск от 05.04.2024г. до 07.05.2024г.
Твърди, че междувременно в един от охраняваните от „Телепол" ЕООД обекти -
„Магазин Билла 515 гр.Варна, кв.Аспарухово" е извършен ремонт и подмяна на системата за
видео наблюдение с такава от нов тип. В тази връзка и въз основа на докладна записка от
02.05,2024г. на Милен Радев на длъжност „Ръководител екип Северна България" относно
необходимостта от командироване на служител с повече професионален опит с цел обучение
2
на останалите служители, със заповед № 09 от същата дата управителят на „Телепол" ЕООД
е наредил Ж. Х. да бъде командирована в този обект на основание чл. 120, ал. 1 КТ за
периода 08.05- 16.06.2024г. Ищцата е уведомена за това посредством писмо от 07.05.2024г.,
придружено от предварителен график на охранявания обект за месец май 2024г. В него е
предвидено ищцата да отработи общо 11 дневни работни дежурства. Излага, че Х. нито
писмено, нито устно е изразила каквото и да е несъгласие с така извършеното
командироване, като още на първото предвидено дневно дежурство /на 08.05.2024г./ ищцата
не се е явила на работа. Това се това се повторило и на следващите дежурства - на 10-ти, 14-
ти, 16-ти и 20-ти май 2024г.
Предвид допуснатото сериозно нарушение на трудовата дисциплина /неявяване на
работни в течение на пет последователни дни/ с писмо от 21.05.2024г. са поискани
обяснения от работника на основание чл.193, ал.1 от КТ. Ищцата се е възползвала да от
правото си обяснения, в които не е оспорила неявяването си на работа, без обаче да изложи
извинителни причини за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. За първи път в
обясненията е изразила несъгласие с командироването й с аргумента, че това щяло да й се
отрази на получаваното възнаграждение. Поддържа се от ответника, че трудовото
възнаграждение на Х. не е променяно, а относно наличието или липсата на финансови
бонуси, практиката в „Телепол" ЕООД е те да бъдат предоставяни на работници и служители
по преценка на ръководството и по никакъв начин не се влияят от мястото на работа, а
единствено от начина на изпълнение на трудовите задължения. Отчитайки липсата на
основателна причина за отсъствие от работа, на 05.06.2024г. със Заповеди № 15 и № 164 на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и трудовия й договор е
прекратен, за което Х. е надлежно уведомена на 07.06.2024г. С оглед горното счита
извършено уволнение за законосъобразно, доколкото факта на неявяване на ищцата на
новото й работно място не е оспорен от същата, а ако и да е считала изменението на мястото
на работа за незаконосъобразно, тя би могла да се яви на старото си работно място, което не
е сторила
Ни счети, че издадените заповеди страдат от сочените формални пороци. Поддържа,
че на работодателя няма как да му бъде известна датата, на която ищцата ще получи
процесните заповеди, още повече, че се касае за работник, който не се е явявал на работното
си място близо три месеца. Въпреки това дружеството е спазило изискването на чл. 195, ал.
3 и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ като е приело за дата на прекратяване на договора именно датата,
на която заповедите са получени от ищцата - 07.06.2024г., което обстоятелство е отбелязано
в уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП.
С оглед горното и моли за отхвърляне на иска за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“, а така също и обусловените от него искове за
възстановяване на ищцата за заеманата преди уволнението длъжност и изплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението. Моли за присъждане на
сторените по делото разноски.
С молба вх. № 87211/30.10.2024г. ищцата, чрез процесуалния си представител, е
3
оспорила твърденията, че с преместването, за което е уведомена на 28.02.2024г., не се
променя мястото на работа. Оспорени са и докладна от 02.05.2024г. и заповед №
09/02.05.2024г., поддържайки, че същите са създадени с оглед използването им в процеса,
като в тази връзка сочи, че заповед с горния номер и съдържание не й е връчвана. Оспорено
е и твърдението, че е извършена промяна в системата за видео-наблюдение, което да е
наложило командироването на служител с цел обучение на други служители. Поддържа, че
ищцата не е уведомявана за точен период на командироване.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа, че
преместването й в други обекти се дължи не на твърдяната от ответника производствена
необходимост, а на факта на нейни постоянни сигнали за нередовности при извършването на
охранителната дейност и в частност, че нейните преки началници са принуждавали нея и
колегите й да изнасят и изхвърлят празни опаковки от стоки, които са били откраднати от
съответния магазин и не са били заловени извършителите на теза кражби. Причина за
последно било предотвратяване отпадането на съответния обект от възложена охрана на
дружеството. Във връзка с това, че тя сама е заловила колега, който неправомерно е взел
бракувани стоки за лична употреба, ищцата е влязла в конфликт с този свой колега, който е
осъществил насилие спрямо нея. За инцидента твърди, че сигнализирала ръководител
„човешки ресурси“ с докладна от 03.04.2024г. Въпреки проведените разговори с
ръководителя „човешки ресурси“, ищцата била уведомена от преките си ръководители, че тя
няма да се върне в магазин „Кауфланд-Одесос“. Поддържа още, че ищцата не се е явила на
работното си място, защото не е имало къде да отиде, тъй като на в магазин „Кауфланд-
Одесос“ по график са работили други лица, а на нея й е казано, че тя няма да се върне в
посочения обект.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че ищцата към датата на налагане на атакуваното наказание е бил в
трудово правоотношение за длъжността механик „охранител“ при ответника „Телепол“
ЕООД, което се установява и от приложеното на л. 6 от делото заверено от страната копие на
трудов договор № 70/28.04.2022г. Видно от трудовия договор, че при възникване на
правоотношението страните са уговорили място на работа Търговска сигурност – Варна –
Кауфланд 8300 – Варна Одесос.
Дисциплинарното наказание е наложено със заповед № 15/05.06.2024г. на В.
Върбанов, в качеството му на управител на „Телепол“ ЕООД (л. 79) за това, че не се е явила
на работа на 8-ми, 10-ти, 14-ти, 16-ти, 20-ти май 2024г. и към издаване на заповедта.
Посочено е, че с поведението си служителят е нарушил разпоредбите на чл. 32, т. 1 от раздел
IХ Трудова дисциплина, дисциплинарни нарушения и наказания на Правилника за
вътрешния трудов ред и чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради системно неявяване на
работа, наказващият орган е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“.
4
Издадена е и заповед № 164/05.06.2024г. на управителя на дружеството, с която
трудовото правоотношение с Ж. С. Х. е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (л.
78).
Заповедите за наложеното дисциплинарно наказание и прекратеното трудовото
правоотношение са връчени на ищцата на 07.06.2024г., обстоятелство безспорно между
страните и от която дата е вписано и прекратяването на трудовото правоотношение, видно от
уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ (л. 53).
Вмененото дисциплинарно нарушение е станало достояние на дисциплинарно
наказващия орган от докладни записки от 08.05.2024г. и 10.05.2024г. от всеки един от Р.С.С.-
експерта управление на човешките ресурси и Орлин Николов Симеонов – експерт подбор на
персонала, в които е посочено, че при извършена проверка на горните дати е установено, че
охранителят Ж. Х. не е постъпила на смяна. Приобщени са и три електронни съобщения, в
които е посочено, че на 14-ти, 16-ти и 20-ти май 2024г. дежурният физическа охрана Ж. Х.
не е отговорила на служебния телефон.
С писмо на управителя на ответното дружество от 21.05.2024г. от ищцата са изискани
писмени обяснения относно извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се
в това, че след като на основание чл. 120, ал. 1 КТ е командирована в друг обект за срок от
45 календарни дни, не се е явила на работа съгласно връчения й график на 8-ми, 10-ти, 14-
ти, 16-ти, 20-ти май 2024г. и към датата на изготвяне на писмото (л. 9). Обяснения от ищцата
Х. са дадени, като в същите е посочено, че за трети пореден път ищцата е командирована без
обяснения на обект, който не отговора на работното й време, на условията, още по-малко на
заплащането, което са се опитали да я убедят, че няма да бъде променено. Посочено е, че при
първото й командироване е имала две дежурства по-малко, което се е отразило на трудовото
й възнаграждение. Изложени са и съображения за извършени нерушения от страна на
служители на дружеството. Посочено е, че след първото й командироване не е спазено
обещанието да бъде върната на обект Трошево. И не на последно място е посочено, че
новото работно място е отдалечено, няма транспорт от мястото си на живеене до кв.
Аспарухово, като разстояние от 50 км в една посока със заплата под минималната, я
поставят в невъзможност да се явява на работа.
Командироването на Ж. Х. в друг обект е извършено със заповед № 9/02.05.2024г.,
издадена на основание чл. 120, ал. 1 КТ, като на ищцата за времето от 08.05.2024г. –
16.06.2024г., включително, е възложено провеждането на охрана и обучение на останалите
служители в обект „Билла 515“, гр. Варна, кв. Аспарухово. До издаване на горната заповед
се е стигнало след докладна записка от ръководителя екип „Северна България“, в която е
посочено, че след извършване на ремонт на охранявания горен обект и подмяна на
системата за видео-наблюдение с нов тип, е необходимо командироването на служител с
повече професионален опит от другите охранявани обекти в обект „Билла“, гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, с цел обучение на останалите служители с новата система (л. 55).
С писмо от 07.05.2024г. ищцата е уведомена, че съгласно чл. 120, ал. 1 КТ, считано от
08.05.2024г., поради производствена необходимост, ще бъде преместена в магазин „Билла
5
515 Аспарухово“, дневна смяна, с начало 11:00ч. до 22:30ч., като към писмото е приложен
график за дежурствата за м. май 2025г. Върху писмото е оформен отказът на Х. да подпише
писмото, удостоверен с подписите на двама свидетели. (л. 8). Според приложения към
писмото график, физическата охрана до 08.05.2024г. е осъществявана от един служител, след
която дата в графика е включена и ищцата със смени на 8-ми, 10-ти, 12-ти, 14-ти, 16-ти, 18-
ти, 20-ти, 22-ри, 26-ти, 28-ми и 30-ти май 2024г.
Представени са и графици на дежурствата на магазин „Билла 515 Аспарухово“ за м.
02.2024г. – м. 06.2024г. от които се установява, че до 18.03.2024г. охраната в магазина е
осъществявана от един служител, който е полагал дневни смени през ден, а след тази дата до
31.03.2024г. – от трима служители, в това число и давали нощни дежурства. През м. април
2024г. охраната в магазина е била ежедневна и е била обезпечена от двама служители. През
м. май и юни 2024г. охраната в магазина е осъществявана от един служител, който е полагал
дневни смени през ден.
Видно от приложеното на л. 7 от делото писмо от 28.02.2024г. до ищцата, че със
същото последната е уведомена, че на основание чл. 118, ал. 2 КТ, считано от 03.03.2024г. е
преместена на работа в обект „Магазин Булмаг 17 Варна – Гранд мол“, която промяна е
обоснована с производствена необходимост. Към писмото е приложен график за изпълнение
на дежурствата за м. март 2024г., в който е включена и ищцата.
С молба от 13.03.2024г., получена в ответното дружество на 23.03.2024г., ищцата е
изразила несъгласието си с преместването й в магазин Булмаг.
Според представените от ответника графици за м. 02.2024г. ищцата е изпълнявала
трудовите си задължения в обект Кауфланд 8300 – Варна Одесос. В графика за м. 03.2024г. за
този обект ищцата не е включена, като същата фигурира в графика за Кауфланд 8300 –
Варна Одесос за м. 04.2024г. с отразяване, че е в отпуск. От своя страна ищцата е
представила графици за м. 01.2024г. и 04.2024г., според които същата е следвало да
изпълнява трудовите си задължения в магазин Кауфланд Трошево (л. 118-119).
От представените от ответното дружество доказателства се установява, че ищцата за
периода 01.03.2024г. до 27.03.2024г. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност,
като за м. април 2024г. е ползвала платен годишен отпуск (л. 50-53).
Приобщени към доказателствения материал по делото е разменена кореспонденция
чрез тестови съобщения между ищцата и неин контакт „Даниела“ от 11 януари, със следното
съдържание: „Излезеш ли болничен!!! Отпуска и се прекратява и молбата за
освобождаване…вчера ви предупредих“; „Както решиш. Аз не се чувствам добре от
спешното като дойдоха и ми дадоха лист с болничен да взема; На другия ден бях толкоз зле
и още повръщах, но не казах и дойдох на работа. Мисля, че трябва да цените добрите си
работници и да оценявате дори и това. Можех, но не излязох. Сега ми е зле. С високо кръвно
и главата ме боли. Още не съм оздравяла и само П. да ми блъска телефона и ръката да ми
извива ми трябваше. Добре, че с мен стана. Можеше отново с клиент да е. Както и да е.
Обидно ми е. Да знаеш“; „Приключихме с теб!!!“; „Не мога да говора. С нервна криза съм“;
6
„Къде си“; „Ще чакам на личния и ще ти пиша колко дни. Много ми е зле“; „Ако не ми
вдигнеш няма да има къде да се върнеш на работа“.
Представена е и докладна от ищцата до Ростислав С., в която същата е описала
инцидент между нея и колега с име П. на 11.01.2024г., с когото е работила в обект магазин
„Кауфланд“-Трошево и във връзка с който е изместена в обект „Кауфланд“-Одесос за един
месец, за да „оправи“ поведението си. В същата се съдържат и изявления на ищцата по
повод това, че прекият им ръководител ги е карал да прибират и изхвърлят празни опаковки.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, от което се установява, че основното възнаграждение на ищцата е в
размер на 933 лева и клас за прослужено време в 6.6% за прослужени към м. 02.2024г.
(пълният отработен месец преди уволнението) 11г., 5м. и 17дни, или сумата от 61.58 лева.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на водените
от ищцата свидетели К.З.Ж. (дъщеря на Ж. Х.) и В.Д.Х. и този на ответното дружество –
Р.С.С.
От показанията на свидетеля Р.С.С.се установява, че ищцата до преместването й
магазин Булмаг, е работила в магазини от веригата Кауфланд. До това преместване според
свидетеля се е стигнало, за да бъде избегнат конфликт, който Х. е имала с неин колега.
Срещу това преместване ищцата е възразила както устно, така и писмено и което според
свидетеля било оттеглено – не е останала заповедта за преместване. От показанията на
свидетелката Ж. и тези на свидетеля Р. С. се установява, че във връзка с мястото, на което
ищцата желае да упражнява трудовите си функции, са провеждани две срещи. На първата
ищцата е съобщила за нередности в обектите, в които е работила, като свидетелят С. е поел
ангажимент да извърши проверка след като Х. подаде докладна. От показанията и на
двамата свидетели се установява, че ефективна проверка не извършена, като според
свидетеля С. това се дължало на факта, че в докладната на ищцата (коментирана по-горе и
изпратена на електронна поща на свидетеля на 04.04.2024г) липсвало конкретика относно
дати на осъществяване на твърдяните нарушения, което е възпрепятствало снемане на
записи от охранителните камери, за да има доказателства, установяващи твърдяните
нарушения. Според свидетеля С. желанието на ищцата било да работи в магазин от веригата
Кауфланд, без значение кой. Що се отнася до преместването на ищцата в магазин Билла от
показанията на свидетеля С. се установява, че това се е наложило поради промяната
видеонаблюдението в магазин Била след ремонта му и начина на организиране на
търговската площ и касовите зони. Отчитайки опита на ищцата са я командировали в този
търговски обект.
Що се отнася до твърденията, че преките ръководители на ищцата са карали нея и
останалите й колеги да събират и изхвърлят празни опаковки данни за това се съдържат в
показанията на свидетеля Х., според който през 2023г. прекият им ръководител и другите им
началници са говорили с ищцата за това, на който разговор обаче не е присъствал
свидетелят. От показанията на същия не може да бъде направен еднозначен извод, кога този
разговор се е привел, доколкото единственият съхранен спомен е, че това е било по времето,
7
през което с ищцата са работили в Кауфланд Одесос (за три месеца), а самият той преди да
бъде освободен в края на 2023г. е работил в магазин Булмаг за около четири месеца. Преки
впечатления за разпореждане на преките ръководители на ищцата за събиране и изхвърляне
на празни опаковки в показанията на свидетелката К.З.Ж. не се съдържат, като получената в
тази връзка информация е опосредена от споделеното й от ищцата.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните последици, които
виновното лице следва да понесе за това, че е допуснало неизпълнение на трудово
задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина, изразяващи се в налагане
на дисциплинарно наказание. Законосъобразността на провежданата дисциплинарна
процедура предполага наличието на дисциплинарно нарушение, виновно поведение на
наказваното лице, индивидуализация на наказанието, след преценка на писмените
обяснения дадени от нарушителя, компетентност на наказващия орган и спазване на
предвидените в закона срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Съгласно чл.
195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
В настоящия случай между страните не се спори, че между тях е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемал при ответника
длъжността „охранител“, както и че с оспорената заповед на Ж. Х. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Не спорно и че дисциплинарното наказание е
наложено от надлежен орган, при спазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, че е спазено
задължението предвидено за работодателя в нормата на чл. 193 КТ за приемане на
обясненията на работника преди налагане наказанието и при спазване на нормата на чл. 195,
ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта с посочване на нарушителя, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на което се налага.
Гореизложеното обосновава извод за редовност на атакуваната заповед от формална
страна, поради което и съдът следва да прецени материалната законосъобразонст на
процесната заповед.
Между страните липсва спор, че на 8-ми, 10-ти, 14-ти, 16-ти, 20-ти май 2024г. ищцата
не се е явила на определеното й място на работа в магазин „Билла“, гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, за което работно място и график на дежурствата същата е уведомена с
връченото й на 07.05.2024г. писмо.
Спорният по делото въпрос е възникнало ли е задължения за ищцата да се яви на
работа в магазин „Билла“, гр. Варна, кв. Аспарухово с оглед предприетото оспорване
наличието на предпоставките на чл. 120, ал. ал. 1 КТ.
Цитираната норма дава възможност на работодателя при производствена
необходимост, да измени мястото и характера на работа, като възложи на работника или
8
служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго
предприятие, но в същото населено място за срок от 45 календарни дни през една
календарна година.
В случая преместването на ищцата в магазин „Билла“, гр. Варна, кв. Аспарухово по
реда на чл. 120, ал. 1 КТ е обосновано с производствена необходимост – пренасочване на
служител с повече професионален опит за другите охранителни обекти с цел изградената
след ремонта на горния търговски обект нова система за видео-наблюдение. Тези факт се
установява от събраните в хода на делото писмени доказателства – докладва, послужила за
издаване на заповедта по чл. 120 КТ, като обстоятелството за промяна в начина на
организиране на търговските площи, касовите зони и изграждането на нова система за
видео-наблюдение се подкрепиха и от показанията на свидетеля С.. Не са от естество да
разколебаят извода, че е била налице производствена необходимост от пренасочване на
ресурс в посочения търговски обект ангажираните от ищцата доказателства и в частност
защитната й теза, че командироването е обусловено от че командироването е обусловено от
подавани от Х. сигнали за нередности в магазини Кауфланд, противопоставянето на ищцата
да изпълнява нареждания на преките й ръководители да събира и изхвърля празни опаковки,
поради неразкрити от служителите кражби. Доказан в хода на процеса е единствено факта на
възникнал през м. януари 2024г. конфликт между ищцата и неин колега в магазин Кауфланд
Трошево и предприетите в тази връзка действия от страна на работодателя в началото на
година, за потушаване на същия, чрез преместването на ищцата в магазин Булмаг. И от
представените от самата ищцата графици за месеца предхождащ командироването и в
магазин „Билла“ е видно, че същата е била включена за м. 04.2024г. в графика за магазин
„Кауфланд“ Трошево, именно в която верига магазина е желаела да работи Х., в който
смисъл са и показанията на водената от нея свидетелка Кристина Жекова-Радева. С оглед
горното и настоящият състав на съда намира, че твърдяната от работодателя производствена
необходимост, обусловила преместването на Ж. Х. в обект, различен от уговорения в
трудовия договор.
Що се отнася до срока, за което работодателят е могъл да направи това, настоящият
състав на споделя възражението на ищцата, че той не би могъл да бъде този, посочен във
връченото й на 07.05.2024г. писмо, а именно 45 работни дни. Това е така, тъй като с
връченото й писмо на 28.02.2024г. работодателят се е възползвал от правото си да промени
мястото на работа на Х., като съдът не споделя доводите на ответника, че това преместване
е в хипотезата на чл. 118, ал. 2 КТ. Според цитираната разпоредба не се смята за изменение
на трудовото правоотношение преместването на работника или служителя на друго работно
място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността
и размера на основната заплата на работника или служителя. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на
„работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машини, съоръжения или друго
подобно териториално определено в предприятието, където работникът или служителят по
указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото
правоотношение, докато „мястото на работа“ се определя съобразно критериите, установени
9
в чл. 66, ал. 3 КТ. В случая страните са уговорили място на работа магазин Кауфлад, което е
различно от посочения търговски обект в писмо – Булмаг. Тази обаче промяна на мястото на
работа, съобразно приложения график към писмото за м. 03.2024г., а и съобразно
представения от ищцата график за м. 04.2024г. за обект Кауфланд Трошево, е продължила 30
дни, при което работодателят е разполагал с правото да промени мястото на работа към м.
05.2024г. за оставащите 15 дни, до достигане на установения от закона максимум от 45 дни.
Именно в рамките на тези 15 дни (изтичащи на 22.05.2024г.) ищцата не се е явила на работа,
от което следва, че е допуснала вмененото й с процесната заповед нарушение на трудовата
дисциплина. В допълнени следва да се посочи, че дори да се приеме, че е налице нарушение
на императивната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КТ, ищцата по никакъв начин не е
демонстрирала готовността си да изпълни основно й задължение по трудовото
правоотношение като се яви да изпълни служебните си задължения на определеното с
трудовия договор място на работа. Не може да се приеме за извинително обяснението, че за
този обект е имало изготвен трудов график и в разговори, предшестващи вмененото
дисциплинарно нарушение, и е обяснено ти няма да се върнеш в Кауфланд.
По изложените съображения заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание,
се явява законосъобразна. Предявеният иск за отмяна на уволнението се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, неоснователен се явява и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
– за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1, т КТ - за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се
присъдят сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. С. Х., ЕГН **********, от гр. А., срещу „Телепол“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване извършеното
със заповед № 15/05.06.2024г. на управителя на „Телепол“ ЕООД уволнение на ищцата за
незаконно, възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на
ответника да й заплати обезщетение в размер на 6000.00 лева за оставането му без работа за
времето от 07.06.2024г. до 30.11.2024г., ведно със законната лихва върху търсената сума,
считано от завеждане на делото – 24.07.2024г., до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Ж. С. Х., ЕГН **********, от гр. А., да заплати на „Телепол“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., сумата от 1000.00 лева (хиляда
10
лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред Районен съд – Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 01.04.2025г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11