Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……………

 

гр.Русе, 25.05.2018 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                   Председател: Мирослав Йорданов

 

при секретаря Наталия Тодорова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 112 / 2018 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Б.П.Ц. *** против Наказателно постановление № 81 / 2017 год. на началника на Второ РУП към ОДМВР - гр.Русе, с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР за нарушение по чл.64, ал.4 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, а на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на 500 лв. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В проведеното съдебно заседание не се явява, но изпраща процесуален представител, който излага доводите си в подкрепа на жалбата и моли съда да я уважи.

          Ответникът изпраща процесуален представител, който поддържа наказателното постановление и моли съда да го потвърди.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения 7 - дневен срок.

По същество, е частично основателна. Съображенията за това са следните:

На 24.03.2017 г. в гр.Русе, около 23:15 ч. свид.Т.Г. и свид.П.П. – полицейски служители от Второ РУП – Русе, отишли в апартамента на жалбоподателя по повод на подаден сигнал от съседи за нарушаване нощната тишина. При пристигането на място се чувала силна музика. Провели разговор с жалбоподателя и съпругата му, в резултат на което последните спряли музиката. На жалбоподателя била разпоредено да не нарушава спокойствието на живущите в блока за времето от 22:00 часа до 07:00 часа, след което полицейските служители си заминали.

На 25.03.2017 г. отново били изпратени на същия адрес, заради силна музика. Когато пристигнали в 00:25 часа на място, двамата свидетели установили, че действително от жилището на Ц. се чува силна музика. Позвънили неколкократно на входната врата, но никой не им отворил. Малко по-късно музиката била спряна. На последващите позвънявания, отново никой не отворил.

Това станало причина по случая да бъде образувана проверка, при която Цаневи дали обяснения. В тях посочили, че действително след посещението на полицейските служители са увеличили силата на звука, но не са разбрали, че някой ги търси, тъй като звънците във входа не работели.

В резултат на проверката, срещу жалбоподателя Ц. бил съставен АУАН за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, тъй като не изпълнил устно полицейско разпореждане да не нарушава спокойствието на обитателите в жилищната сграда и за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР за това, че противозаконно пречел на полицейски орган да изпълни задължението си по опазване на обществения ред, тъй като не отворил входната врата, при повторното посещение на полицейските служители. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства.

От тях се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят Ц. действително не е изпълнил издаденото му устно полицейско разпореждане да прекрати вдигането на шум, с който нарушава спокойствието на обитателите в жилищната сграда.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Полицейските органи са органи на МВР и по силата на чл. 64, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР при невъзможност да издадат писмено разпорежданията си, могат да издават устни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като по правилата на чл. 64, ал. 4 от закона тези разпореждания са задължителни.

Издаденото на жалб.Ц. разпореждане е правомерно. Направено е при изпълнение от полицейския орган на задачата по чл. 14, ал. 1 от ЗМВР. Жалб.Ц. е адресат на устното разпореждане, което е породило действието по чл. 64, ал.4 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Наказващият орган е наложил наказание глоба в предвидения от закона минимален размер, като по този начин се е съобразил с нормата на чл.27 от ЗАНН.

По отношение на второто нарушение, съдът намира, че в тази част наказателното постановление е необосновано. По делото не се доказа субективната страна на деянието. Липсват доказателства, че жалбоподателят е възприел и осъзнавал, че полицейски служители звънят на вратата на жилището му, по повод изпълнението на функциите им. Ето защо в случая, не може да се направи категоричен извод, че деянието е извършено виновно, поради което в тази част, наказателното постановление следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 81 / 2017 год. на началника на Второ РУП към ОДМВР - гр.Русе, В ЧАСТТА, с която на Б.П.Ц. *** на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР за нарушение по чл.64, ал.4 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

 

ОТМЕНЯ Наказателното постановление в останалата му част.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.      

                                                                                     

Районен съдия: