№ 251
гр. Тетевен, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:М. Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от М. Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100263 по описа за 2025 година
Предявен е иск за иск за установяване на вземане по заповедно
производство.
Ищецът излага,че ответникът е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството.Слаед обработване на
данниоте и одобрение на кандидата,на ответника е изпратен електронен
формат на договор за кредит в размер на 400 лева.
Съгласно условиятана договора ищецът е поел задължене да предостави
на ответника заем,под формата на потребителски кредит,а ответникътда го
върне с дофговорна лихва на падежни датти,последната от които на
03.01.2025 година.
Към 11.11.2024г ответникът не е погасил нито една от вноските,поради
което процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост.
Ищецът е потърсил начин да защити интереса си като е образувал
заповедно производство-ч.гр.д. №ж/2024г по описа на РС-Тетевен,като след
издаване на заповед за изпълнение съдът ае дал указания на ищеца на
основание чл.47,ал.5 от ГПК да предяви установителен иск на основание
1
чл.415,ал.1,т.2 ГПК.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено
вземане вразмер на 400.00 главница, сума от 48.00 лева договорна лихва за
периода от 03.08.2024г до 03.11.2024г,сумата от 6,40 лева законна лихва за
забава за периода 04.08.2024г до 11.11.2024г,законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда ,както и разноските по
заповедното и исково производство.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба
от особения предсдтавител на ответника-адвокат Х.,с което се оспорва изцяло
иска по основание и размер,възразява се срещу неспазени изисквания на
ЗПК.Алтернативно моли да се уважи иска само до сумата от 400 лева.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,приема за
установено от фактическа страна следното:
Приложен е договор за потребителски кредит „Екстра“ № жг.,в който е
отразено ,че се сключва между „Кредит Инс“-АД-София и А. Б. А. от град
Тетевен,Лов.обл.,при следните параметри: размер на кредита 400.00 лева, цел
на кредита ремонт на автомобил,краен снокщ на издължаване на кредита
03.01.2025г,фиксиран годишен лихвен процент 36.00%,годишен процент на
разходите 49.7%.
Преидставена е разписка за извършено плащане от системата на Изи пей
от дата 03.07.2024г за сумата от 400.00 лева,като наредител на превода е
ищеца,а получател на превода е ответника по делото.
По приложеното ч.гр.д. №ж/2024г по описа на РС-Тетевен е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следното вземане: сумата от
400.00 лезаконната ихва главница,законната лихва за период от 13.11.2024г до
изплащане на вземането,сумата от 48.00 лева договорна лихва за период от
03.08.2024г до 03.11.2024г,сумата от 6,40 лева мораторна лихва за период от
04.08.2024г до 11.11.2024г ,за държавна такса в размер на 25.00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
Заповедта е била връчена на длъжника съгласно чл.47,ал.5 от
ГПК,поради което с разпореждане от 31.01.2025г заповедният съд е дакл
2
указания на заявителя за предявяване на установителен иск срещу
длъжника.Разпореждането е връчено на длъжника на дата 05.02.2025г а
иковата молба е предявена на 04.03.2025г,т.е. в указания от съда и законов
преклузивен срок.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е допустим, а разгледан по същество е
частично основателен по следните съображения:
По делото съдът приема за безспорно установено, че между страните е
сключен процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. Спрямо
същият приложение намират съответно разпоредбите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с
потребител/ответника по делото/ по смисъла на пар. 13 от ДР от
ЗЗП,т.к.същият се явява потребител и по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно,че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло.
Съдът намира,че клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР са
нищожни,на основание чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Както се посочи,
съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор
за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер
на 49.7 %, а ГЛП е в размер на 36 %.
3
В тази връзка съдебната практика трайно приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва /реш. №906/30.12.04 г. по гр. д.
№1106/03 г. ; реш. № 1270/09.01.09 г. по гр. д. № 5093/07 г.; реш. 378/18.05.06
г. по гр. д. № 315/05 г. и много други/. Следователно при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е
общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Така при сключване на договора размерът на законната лихва е 10%.
Следователно реално договорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 36% е с близо четири пъти по-висок от размера на
законната лихва. С оглед на изложеното, съдът намира, че уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че уговорките по договора за
потребителски кредит са постигнати в момента на сключване на договора и че
ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради което
съдът намира, че постигнатите по договора уговорки не са индивидуално
уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от
страна на заемодателя е формално, заемателят като потребител не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
Съдът приема също,че уговорената в чл.7.1. от договора за
потребителски кредит неустойка в размер на 228.00 лева излиза извън
предвидените й функции и представлява
допълнително възнаграждение за кредитора по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
извън уговорената договорна лихва, и на практика води до скрито оскъпяване
на кредита.
Дължимостта на неустойката за неизпълнение на договорното
задължение на кредитополучателя е уговорена при непредставяне в 24-часов
срок/чл.4.5 от договора/ срок от сключване на договора предвидени
обезпечения.Кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното
изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това
проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора.
4
Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който
по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия
за събиране на информация за финансовотосъстояние на длъжника и
възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл.16 ЗПК), като след анализ
на данните има възможност да прецени дали да сключи договора, или да
откаже предоставянето на кредита (чл.18 ЗПК).
В случая осигуряването на обезпечения не предварително условие за
предоставяне на заетата сума, т.е. кредиторът изначално е преценил длъжника
като платежоспособен му е предоставил кредита. Поставяйки изискване за
последващо осигуряване на обезпечения, без дори да е налице неизпълнение
от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание
прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника като го
натоварва с неприсъщо за договора за кредитзадължение.
С оглед действията, които кредитополучателят следва да извърши и
сроковете за това,съдът намира,че договорната клауза/чл.4.5 от договора/е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни и
единствената й цел е да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката.Дори само поради тези особености на естеството на
задължението, което обезпечава, неустойката накърнява добрите нрави, което
я прави нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД (така т.3 на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС).
При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира, че по начина на
уговарянето й, тя излиза извън присъщите на този договорен ангажимент
функции – да обезпечава,обезщетява и санкционира в случай на
неизпълнение, което е още едно основание за нейната нищожност поради
противоречие с добрите нрави.
Главното задължение на заемателя по договора за заем (кредит) е да
върне заетата сума и да плати уговоренотовъзнаграждение на кредитора, а не
да предостави обезпечение. Изцяло липсва обезпечителния елемент на
неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно и пълно изпълнение
на основното задължение на длъжника. Не е налице обезщетителната функция
на неустойката, защото тя не гарантира възстановяване на вредите от
евентуално бъдещо неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни
точно. Формално тази неустойка е уговорена като санкционна, но същата не
5
зависи от вредите от неизпълнението на допълнителното задължение за
предоставяне на обезпечение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Това е така, защото към момента на изтичане
на 24-часовият срок, кредиторът не би могъл да търпи вреди от липсата на
обезпечение. Вярно, че съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД вредите от неизпълнението, за което е предвидена неустойка,
не се доказват, но това не означава, че не трябва да са претърпени.
Неустойката е предвидена за заплащане без да се намира в никакво отношение
с изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя да върне
заетата сума.Включена по този начин, като падежно вземане, заедно с
месечните погасителни вноски, претендираната сума по правната си същност
не съставлява неустойка, а добавък към възнаградителната лихва и на
практика съставлява част от печалбата на заемодателя, което е
единствената цел на начисляването й. Освен изложеното, размерът на
предвидената неустойка 228.00 лева е необосновано висок предвид размера на
заетата сума 400.00 лева. Дори неустойката да изпълняваше някоя от
присъщите й функции, договорната клауза, която е предвижда е нищожна на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП, като неравноправна в хипотезата на чл.143, т.5
ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, която не е уговорена индивидуално,
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – в
случая още над 50% от заетата сума. Такъв размер на неустойката е
необоснован, защотоопределя паричната стойност на несъществените
задължения по договора като по-висока от заетата сума, от възнаграждението
за ползването й и е несъответен на вредите на кредитора(каквито към датата
на неизпълнение липсват).
Допълнително следва да се посочи, че начисляването на тази неустойка
заобикаля предвиденото в чл.19, ал.4 ЗПК ограничение на максималния
размер на годишния процент на разходите, поради което е нищожна и на
основание чл.21, ал.1 ЗПК. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като е не е посочил
съществена част от "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът
6
"Кредит Инс“ заобикаля изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на разходите,
са нищожни.
След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а
когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен – чл. 22 от ЗПК.
На следващо място, в Договора следва да бъде посочен и лихвеният
процент по кредита – чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В трайната си и
непротиворечива практика ВКС приема, че когато задължението не е
обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на
добрите нрави. В случая посочената по договора за кредит годишна лихва от
36%надвишава трикратния размер на законната лихва, която за процесния
период е била в размер на 10. 00 %. Това означава, че клаузата за уговорената
в този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и като
такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата
надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в
средство за неоснователнообогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004
година на ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, ІІ г. о., решение № 1359 от
11.03.2009 година на ВКС по гражд. дело №15/2007 година, ІV г. о., решение
№ 378 от 18.05.2006 година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, ІІ г. о.,
определение № 901 от 10.07.2015 година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014
година, IV г. о. /.
След като клаузата е нищожна, означава, че не съществува по Договора,
а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е нищожен (недействителен по смисъла на чл. 22 от
ЗПК).
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части.
В случая нито една от двете хипотези не е налице.
Нищожните клаузи относноопределянето на процента на
7
възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона.
От друга страна, Договорът не би могъл да бъде сключен и без тези
клаузи, защото те са част от задължителното мусъдържание по аргумент от чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за действителността му-аргумент от чл.
22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В предвид изложеното искът следва да бъде уважен за главницата от
400.00 лева и законната лихва отдатата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда.
За останалите претендирани вземания искът следвада бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските: В настоящето производство съдътследва
да присъди разноските по заповедното и исковото производство.Съдът
проиема,че на ищеца се дължат разноски поисковото производство в размер на
25.00 леваза държавна такса и 200.00 лева адвокаско възнаграждение,в
предвид уважената часдт от иска и направеното от особения представител на
ответника в настоящето производство възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В настоящето исково производство се дължат същите разноски за такса и
адвокатско възнаграждение,както и сумата от 400.00 лева за възнаграждение
за особен представител.
За разликата до претендирания размер на разноските от 2150.00
лева,съобразно и приложгения списък на разноските по чл.80 от ГПК/ср.111-
та от делото/ искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б.
А.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
ВЗЕМАНЕTO на „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление: гр.София, Бул.”Цар Борис ІІІ” № 85,ет.Мецанин,представляван
от изпълнителен директор М. Г. А., за сумата от 400.00/четиристотин/лева-
главница, на основание сключен Договор за потребителски кредит
„Екстра“№жг.,ведно със законната лихва върху претендираната главница от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-13.11.2024г. до нейното
окончателно изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ж/2024г по описа на С-тетевен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК: *********,със
седалище и адрес на управление: гр.София, Бул.”Цар Борис ІІІ” №
85,ет.Мецанин,представляван от изпълнителен директор М. Г. А. против ка
А. Б. А.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., за вземане за договорна
лихва в размер на 48.00 лева за периода от 03.08.2024г до 03.11.2024г и за
вземане на законна лихва в размер на 6.40 лева за периода от 04.08.2024г до
11.11.2024г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Б. А.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., да
заплати на „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление: гр.София, Бул.”Цар Борис ІІІ” № 85,ет.Мецанин,представляван от
изпълнителен директор М. Г. А., сумата от
900.00/деветстотин/лева,представляващи сторени разноскщи по ч.гр.д.
№ж/2024г по описа на Рс-тетевен и по настоящето производство,съразмерно с
уважената част от иска,като оставя без уважение искането за присъждайне на
радзноски над признатия размер и до претендирания от „Кредит Инс“-АД
размер на разноските от 2150.00 лева.
Решението подлежи на обжалване, пред ОС – Ловеч, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10