Решение по дело №235/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Община [населено място] с административен адрес [населено място], ул.“България“ №12, представлявана от кмета Й. Й., срещу Решение с изх. №1002-578/24.04.2024 г. на директора на дирекция „ВЕП“ и ръководител на „ПО“ към Министерството на образованието и науката, с което е определена финансова корекция в размер на 10 на сто от изразходената сума по Договор №ДОП-29/23.02.2022 г. В жалбата са излагат подробни съображения за незаконосъобразност на процесното решение поради неправилно тълкуване и прилагане на закона. Посочват се и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Корекцията се отнася за договор за безвъзмездна финансова помощ №ДОП-29/23.02.2022 г. с бенефициент Община [населено място]. Твърдяното нарушение при провеждането на откритата процедура е на чл.49 ал.1 във връзка с чл.2 ал.2 от Закона за обществените поръчки, като в техническата спецификация са въведени ограничаващи изисквания и не е удостоверено, че на пазара съществува друг автомобил, освен предложения от избрания изпълнител, който да отговаря на всички изисквания; относно поставените от бенефициента минимални технически изисквания не са налични доказателства, че същите не водят до необосновано ограничаване на конкуренцията и не насочват към конкретен продукт; получена и класирана е само една оферта. Жалбоподателят посочва, че определената от него техническа спецификация определя единствено минималните изисквания за изпълнението на обществената поръчка, като участниците са могли да представят по-добри технически параметри в своето предложение; за предвидената доставка на микробуса са посочени множество функционални и технически характеристики, но това е оправдано предвид търсеното най-добро решение съобразно потребностите и нуждите на бъдещите ползватели на доставения продукт; не са създадени никакви пречки пред конкуренцията; извършената проверка в интернет от одитиращия орган не доказва, че на българския и европейския пазар не съществува друг модел микробус, който да отговаря на поставените минимални изисквания; осигурена е максимална публичност с публикацията в „Официален вестник“ на Европейския съюз и със сключения договор е реализирана значителна финансова икономия от предвидената прогнозна стойност; в този смисъл има и трайна практика на ВАС. Настоява се за отмяната на обжалваното решение, а при условията на евентуалност – за намаляването на определения размер на корекцията от 10 %, а също и за присъждането на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

На 13.05.2024 г. е получен отговор по жалбата, в който се посочва, че същата е неоснователна. При издаването на обжалваното решение не са допуснати никакви нарушения. Налице е незаконосъобразна техническа спецификация, изготвена от жалбоподателя. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е законосъобразно и издадено в съответствие с приложимите правни норми и събраните доказателства. Настоява се за оставянето на жалбата без уважение.

В съдебното заседание и писмената си защита жалбоподателят чрез своя пълномощник смята оспореното решение за незаконосъобразно, тъй като е издадено при липсата на годно правно основание и при липсата на извършено нарушение по Закона за обществените поръчки. Програмният оператор изрично е отбелязал, че решението е издадено на основание на Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Насоките за определянето на финансови корекции; затова ЗУСЕФСУ и наредбата към него са неприложими, т.е. те не представляват годно правно основание за издаването на акта; има трайна практика на ВАС относно липсата на национално законодателство, служещо за извършването на финансови корекции по тази програма; според константната съдебна практика на Върховния административен съд Регламентът за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Насоките регламентират единствено критерии и механизъм за анулиране на предоставената на държавите - членки подкрепа чрез налагането на финансови корекции в тяхна тежест и нямат отношение към дейността на ръководителя на съответния орган на национално ниво по осъществяването на контрола за спазването на националното и европейското законодателство от конкретните бенефициери; Насоките като акт на Комисията се прилагат към нередностите, осъществявани от държавите – членки, тъй като те са техен адресат; изрично в чл.2 от Решението на Комисията от 14.05.2019 г. е отразено, че корекциите се налагат на държавите – членки и не е въведен друг евентуален адресат; налице е разграничение между корекциите, определяни в тежест на държавите – членки, и тези по отношение на бенефициерите, които са ангажимент на съответните контролни органи; затова отделните нарушения, които представляват нередности и за които могат да бъдат определяни финансови корекции на бенефициерите, видовете нередности и съответните размери на корекциите за тях се регулират от национални разпоредби; акт за финансова корекция на бенефициер не може да се основава на правен акт, даващ правомощие на Европейската комисия да определя такава по отношение на държавите – членки; неприложима е и Наредбата за посочването на нередности, представляващи основания за извършването на финансови корекции, и процентните показатели за определянето на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове; в конкретния казус при определянето на финансовата корекция органът е приложил директно Насоките, одобрени от Европейската комисия с Решение С-3452/14.05.2019 г., без да има такова право; дължима правна обосновка от страна на ръководителя на програмния оператор при констатация за нарушения, извършени от бенефициери на финансова помощ, получена въз основа на Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, различаващи се от държавите – членки в качеството им на адресати на задължението за спазване на националното и наднационалното право в контекста на възможността за определянето на финансови корекции съгласно Насоките се съдържа в националния правопорядък; недопустимо е позоваването на актове, даващи правомощия на Комисията за налагането на финансови корекции по отношение на държави – членки, както е направено в процесния случай; цитираните в оспореното решение нормативни актове не съставляват законодателство, съдържащо национална правна норма от вътрешното законодателство като основание за налагането на финансова корекция; липсата на посочено валидно правно основание за издаването на процесния акт е основание за отмяната му като незаконосъобразен, като в този смисъл са Решение №668/22.01.2024 г. по административно дело №7717/2023 г. по описа на ВАС, Решение №3347/19.03.2024 г. по административно дело №11590/2023 г. по описа на ВАС, Решение №1829/15.02.2024 г. по административно дело №11040/2023 г. по описа на ВАС, Решение №11512/23.11.2023 г. по административно дело №4881/2023 г. по описа на ВАС; поддържа подробно изложените в първоначалната жалба други съображения; от изготвената и приета съдебна автотехническа експертиза не се установява наличието на нарушение от страна на възложителя, тъй като е невъзможно да се прецени към датата на обявяването на обществената поръчка (21.12.2021 г.) колко други превозни средства са отговаряли на минималните изисквания; затова ръководителят на програмния оператор е извършил финансова корекция при липсата на каквато и да било информация за действителната фактическа обстановка към датата на откриването на процедурата; претендира за отмяна на оспореното решение и за присъждането на сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

От представената по делото административна преписка се установява, че оспореното Решение с изх. №1002-578/24.04.2024 г. на директора на дирекция „ВЕП“ и ръководител на „ПО“ към Министерството на образованието и науката е издадено на 24.04.2024 г. Жалбата е подадена на 08.05.2024 г., т.е. в посочения в чл.149 ал.1 от АПК 14-дневен срок за оспорването му. Затова тя е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Решение с изх. №1002-578/24.04.2024 г. на директора на дирекция „ВЕП“ и ръководител на „ПО“ към Министерството на образованието и науката е издадено от компетентен орган, тъй като директорът на дирекция „ВЕП“ и ръководител на „ПО“ към Министерството на образованието и науката е можел да издава такива административни актове. Ответникът е представил Заповед №РД-09-3367/15.10.2021 г. на министъра на образованието и науката, с която последният е възложил на подписалия процесното решение директор на дирекция „ВЕП“ и ръководител на „ПО“ към Министерството на образованието и науката да изпълнява функциите на ръководител на Програмния оператор на Програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, съфинансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г., в това число да поема задължения/сключва договори и да разрешава извършването на плащания по сключените договори по смисъла на чл.6 ал.1 и във връзка с чл.13 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, да утвърждава наръчници, указания, ръководства, инструкции и други процедурни правила, да издава заповеди и решения, свързани с управлението, изпълнението и контрола на посочената програма. Оспореното решение е подписано именно от този директор на дирекция „ВЕП“ и ръководител на „ПО“ към Министерството на образованието и науката в изпълнение на делегираните с горната заповед правомощия на основание на чл.25 ал.4 от Закона за администрацията, чл.9 ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, както и чл.7 ал.1 във връзка с чл.20 ал.4 от Закона за обществените поръчки и подписания Меморандум за разбирателство от 09.12.2016 г. относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014 – 2021 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Затова той е издаден от компетентен орган и не е нищожен.

Процесният акт е издаден в изискуемата писмена форма, но в нарушение на материалния закон.

Основателни са изложените от жалбоподателя твърдения за липсата на посочено правно основание в актовете за тяхното издаване, което препятства осъществяването на съдебен контрол по съществото на спора. По П. П. „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ безвъзмездна финансова помощ се предоставя чрез Финансовия механизъм на ЕИП за програмния период 2014 – 2021 г. Според константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки регламентират единствено критериите и механизма за отмяна на предоставената на държавите - членки подкрепа чрез определянето на финансови корекции в тяхна тежест и нямат отношение към дейността на ръководителя на съответния орган на национално ниво по осъществяване на контрола за спазването на националното и европейското законодателство от конкретните бенефициери, поради което са били неприложими в проведеното административно производство. Съгласно параграф 1 от Преамбюла на Решението на Комисията от 14.05.2019 г. установените Насоки за определяне на финансови корекции следва да осигурят ръководството на съответните служби на Комисията относно принципите, критериите и процентите, които да се прилагат във връзка с финансовите корекции, направени от Комисията по отношение на разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки. Комисията няма отношение към определянето на финансови корекции на национално ниво за нарушения, извършени от конкретните бенефициери, а единствено контролира спазването на правилата от държавите - членки. В параграф 2 от Преамбюла на Решението на Комисията от 14.05.2019 г. е предвидено корекциите да се прилагат само за държавите. Държавите – членки са отговорни за разследването на нередностите и за прилагането на необходимите финансови корекции, а на компетентните им органи се препоръчва да прилагат същите критерии и ставки за финансова корекция, определени в Насоките. По този начин европейският законодател прави разграничение между корекциите, определяни в тежест на държавите – членки, и тези по отношение на бенефициерите, които са ангажимент на съответните контролни органи. Затова дължимата правна обосновка от страна на ръководителя на Програмния оператор при констатациите за нарушения, извършени от бенефициери на финансова помощ, получена по Финансовия механизъм на ЕИП, трябва да се основава на националното право. Недопустимо е позоваването на актове, даващи правомощия на Комисията за определянето на финансови корекции по отношение на държавите – членки. Едва след издаването на процесното решение (на 24.04.2024 г.) в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление е направено допълнение, което е в сила от 12.07.2024 г.; според §1 т.3 от допълнителните разпоредби на тази наредба от горната дата е предвидено тя да се прилага и по отношение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, доколкото друго не е предвидено в регламентите за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм, като за случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по реда на Постановление №18 на Министерския съвет от 2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“, чието описание е съответно на описанието на нередността, посочено в приложение №1, колона 2, се прилагат съответните процентни показатели на финансовите корекции по приложение №1, колона 3. Това допълнение няма обратно действие и е неприложимо в настоящата хипотеза. С процесното решение административният орган не е посочил национална правна норма от вътрешното законодателство като основание за определянето на финансова корекция, а това не може да бъде преодоляно. Затова актът е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен. В този смисъл е и посочената от жалбоподателя съдебна практика на върховната съдебна инстанция.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че е основателно и другото направено в хода на производството от Община [населено място] възражение за липсата на извършено нарушение – по никакъв начин не се установява, че в техническата спецификация са въведени ограничаващи изисквания и че на пазара не съществуват други автомобили, освен предложения от избрания изпълнител, с тези характеристики; напротив – първоначално определеното вещото лице е посочило, че в настоящия момент не може да се установи към датата на обявяването на поръчката през месец декември 2021 г. дали е имало други автомобили, отговарящи на изискванията; назначените впоследствие вещи лица са се отказали от изготвянето на допълнителната експертиза именно с оглед на тази невъзможност; следва да се отбележи, че програмният оператор се е позовал единствено на справки в интернет за липсата на автомобили с такива характеристики, но както посочва вещото лице, те не касаят момента на обявяването на поръчката, а на извършването на проверката (повече от 2 години по-късно).

Заради изхода от спора на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени направените и поискани разноски в размер на 1803.98 лева, в това число 63.99 лева внесена държавна такса, 1639.99 лева внесен депозит за вещото лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Община [населено място] с административен адрес [населено място], ул.„България“ №12, представлявана от кмета Й. Й., Решение с изх. №1002-578/24.04.2024 г. на директора на дирекция „ВЕП“ и ръководител на „ПО“ към Министерството на образованието и науката, с което е определена финансова корекция в размер на 10 на сто от изразходената сума по Договор №ДОП-29/23.02.2022 г.

ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката с административен адрес [населено място], [улица], представлявано от министър Г. Ц., да заплати на Община [населено място] с административен адрес [населено място], ул.„България“ №12, представлявана от кмета Й. Й., направените разноски по административно дело №235/2024 г. по описа на ДАС в размер на 1803.98 лева (хиляда осемстотин и три лева и деветдесет и осем стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.