Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 28.10.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
15.10. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 119 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов чрез пълномощник И.Н.Н. – юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис № 4 срещу М.К.Д., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че на 13.04.2017 г. между ответника и „Микро Кредит” АД е сключен договор за заем CrediHome + № 1181 – 10164484, по силата на който на ответника е предоствен заем в размер на 1 400 лева. Условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит” и „Договор за кредит”, като „Общите условия”, при които се отпуска кредитът са неразделна част както от „Искане за кредит”, така и от „Договор за кредит”. Твърди, че подписвайки договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1 494, 36 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 249, 06 лева, като първата погасителна вноска е платима на 25.05.2017 г. Излага доводи относно претенциите си за дължима сума по договор за допълнителни услуги в размер на 109, 20 лева, платими на 6 равни месечни вноски по 18, 20 лева, първата платима на 25.05.2017г.; 554, 40 лева застрахователна премия по договор по договор за допълнителни услуги; 90, 92 лв. лихва за забава за периода от 26.05.2017 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; лихва за забава по договор за допълнителни услуги: 40, 38 лв. за периода от 26.05.2017 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди, че ответникът не е платил никаква част от посочените суми. Обосновава активната си процесуална легитимация предвид сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК ********** и ищеца, както и приложение № 1 към него от 08.09.2017г., по силата на който договор вземането, произтичащо от договор за заем CrediHome + № 1181 – 10164484, сключен между ответника и „Микро Кредит” АД, ЕИК ********** е прехвърлено в полза на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1 400 лева - главница; 94, 36 лева - договорна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 25.10.2017 г.; 109, 20 лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017 г. до 25.10.2017 г.; 554, 40 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017 г. до 25.10.2017 г.; 90, 92 лева - лихва за забава по договор за заем за периода от 26.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 40, 38 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 26.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1370/2018г. по описа на РС – Дупница. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по изложените съображения. вкл. и за нищожност на част от клаузите в договора за заем и договора за допълнителни услуги.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е сключен на 13.04.2017 г. между ответника и „Микро Кредит” АД договор за заем CrediHome + № 1181 – 10164484, по силата на който на ответника е предоствен заем в размер на 1 400 лева, по който ответникът е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1 494, 36 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 249, 06 лева, като първата погасителна вноска е платима на 25.05.2017 г., както и сума по договор за допълнителни услуги в размер на 109, 20 лева, платими на 6 равни месечни вноски по 18, 20 лева, първата платима на 25.05.2017г.; 554, 40 лева застрахователна премия по договор по договор за допълнителни услуги.
Установява се, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., сключен между „Микро Кредит” АД, ЕИК ********** и ищеца в производството, както и е подписано приложение № 1 към него от 08.09.2017г., по силата на който договор вземането, произтичащо от договор за заем CrediHome + № 1181 – 10164484, сключен между ответника и „Микро Кредит” АД, ЕИК ********** е прехвърлено в полза на ищеца в производството, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
По делото
е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с
което следвало да се уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на
задължението му по процесния договор.
От приетото по делото заключение на
допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Н.Ш., се установява, че сумата в размер на
1 400 лева, представляваща главница по процесния договор е усвоена от
ответника, размерът на остатъчното задължение на ответника по процесния договор
е както следва: 1 400 лева – главница; 94, 36 лв. - договорна лихва за периода
от 25.05.2017г. /падеж на първа непогасена погасителна вноска/ до 25.10.2017г. /падеж
на последна погасителна вноска/; 109, 20лв - сума за допълнителни услуги по договора
за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017г. до 25.10.2017г.; 554, 40 лв. -
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от
25.05.2017г. до 25.10.2017г.; 90, 92 лв. - лихва за забава на плащането по договора
за заем от 13.04.2017г. за периода от 26.05.2017г. до датата на подаване на заявлението
в съда - 03.07.2018г.; 40, 38 лв. — лихва за забава на плащането по договора за
допълнителни услуги от 17.03.2017г. за периода от 26.05.2017. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 03.07.2018г. Размерът на
лихвата за забава на плащането за периода от 26.05.2017г. до 03.07.2018г. по
договора за заем и договора за допълнителни услуги е на стойност 131, 30 лв., в
т.ч.: 90, 92 лв. — лихва за забава на плащането по договора за заем; 40, 38 лв.
- лихва за забава по договора за допълнителни услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и
размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявеният
иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника.
От ответника, освен вземанията за
главница, се претендират и вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава, суми по договор за допълнителни
услуги, застрахователна премия, лихва за забава по договор за допълнителни
услуги. По отношение на вземането за договорна лихва, както и вземанията за суми
по договор за допълнителни услуги и застрахователна премия, съдът намира, че за
ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като
клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността,
поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е
нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране
на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е
налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 1 400 лв. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на основание чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответника, направено чрез особения му представител за недължимост на претенциите срещу него предвид не уведомяването му за сключения договор за цесия между ищеца и кредитодателя, е неоснователно – за уведомяване на длъжника за настъпилата цесия се счита и връчването на исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 131 ГПК, т.е. ответникът се счита за узнал за нея от датата на получаване на съобщението по чл. 131 ГПК от особения му представител в случая – 26.07.2019г.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 95, 79 лв. (45, 79 лева за държавна такса, и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение), а в настоящото производството - в общ размер от 944, 46 лв. (държавна такса – 254, 21 лв.; 390, 25 лв. - внесен депозит за особен представител; 200, 00 лв. и 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 577, 59 лв. - разноски в исковото производство и сумата в размер на 39, 52 лв. - разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Д., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов сумата в размер на 1400, 00 лв., представляваща главница, дължима по сключен на 13.04.2017 г. между ответника М.К.Д. и „Микро Кредит” АД договор за заем CrediHome + № 1181 – 10164484№ 2412197, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1370/2018г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: 94, 36 лева - договорна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 25.10.2017 г.; 109, 20 лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017 г. до 25.10.2017 г.; 554, 40 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.05.2017 г. до 25.10.2017 г.; 90, 92 лева - лихва за забава по договора за заем за периода от 26.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 40, 38 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 26.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 разноски по настоящото дело в общ размер на 577, 59 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1370/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 39, 52 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: