№ 18790
гр. София, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110152454 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 24.09.2024
г., подадена от ЗАД „..“ срещу „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът
претендира осъждането на ответника за сумата от 539,27 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни
разноски, по ликвидационна преписка № .., образувана във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 19.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от
190,64 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от
04.09.2021 г. до 04.09.2024 г.
Ищецът твърди, че на 19.12.2019 г., около 11:10 часа, в гр. София, в посока от
моста на ж.к. „Подуяне“ към бул. „Мадрид“, е настъпило пътнотранспортно
произшествие (ПТП) с участието на лек автомобил (л.а) „..“ с рег. № .., водачът на
който при движение по булеварда ударил изчакващия на червен светлинен сигнал на
светофара л.а. „..“ с рег. № ... За произшествието бил съставен двустранен констативен
протокол, като вследствие от удара били нанесени щети по задната броня на л.а. „..“.
Ищецът твърди, че има качеството застраховател по сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“, с уговорена клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна
полица № .., с предмет - л.а. „..“ с рег. № ... В тази връзка, пред дружеството било
подадено уведомление за щета, въз основа на което била образувана ликвидационна
преписка № ... С цел отстраняване на щетите по увреденото имущество,
1
застрахователят възложил на „..“ ООД извършването на необходимите ремонтно-
възстановителни дейности. Ищецът одобрил за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 524,27 лв., като сторил и ликвидационни разходи на стойност
от 15 лв. Към датата на процесното събитие отговорността на виновния водач била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. Съгласно чл. 411 КЗ, с изплащане на
застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на увредения срещу
делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. В
тази връзка, с писмо, получено от ответника на 21.02.2020 г., ищецът го поканил да му
възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът
изпаднал в забава за плащане на процесното вземане, поради което следвало да
заплати в полза на ищеца мораторно обезщетение. С оглед изложеното, ищецът
претендира осъждането на ответника за сумата от 539,27 лв., представляваща регресна
претенция за изплатеното застрахователно обезщетение, както и за сумата от 190,64 лв.
– мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 04.09.2021 г. до
04.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Потвърждава наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, с предмет - „..“ с рег. № ... Оспорва механизма
на ПТП, както и вината на водача на л.а. „..“ с рег. № ... При условията на евентуалност
твърди наличието на съпричиняване. Счита, че стойността на претендираното
обезщетение не отговаря на действителните вреди. Оспорва извършените ремонтно-
възстановителни дейности за отстраняване на щетите по л.а. „..“. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ.
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по
него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото
имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат
на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на
2
ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден
застрахователен договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по
делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения
фактически състав. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени фактите, че на 19.12.2019 г., около 11:10 часа, в гр.
София, е реализирано ПТП с участието на л.а. „..“ с рег. № .. и л.а. „..“ с рег. № ..,
както и че към датата на процесното застрахователно събитие ответникът е
осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на
л.а. „..“, въз основа на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, а л.а. „..“ е бил застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско“, като в изпълнение на договорните си
задължения ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 524,27
лева, за възстановяването на което отправил до ответното дружество регресна
претенция. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства – застрахователна полица № .. за комбинирана застраховка
„Каско на МПС” и „Злополука“ и общи условия към нея; Двустранен констативен
протокол от 19.12.2019 г.; Справка от страницата на ГФ за автомобил с рег. № ..;
уведомление за щета №../20.12.2019г.; опис заключение по щета №..;
възлагателно писмо от 20.12.2019г. до „..“ ООД; приемо-предавателен протокол от
15.01.2020г.; фактура № ...2020г. за задна броня – 166,33 лева; фактура № ...2020г.,
издадена от „..“ ООД за сумата от 524,27 лева за щета №.. на автомобил „..“ с рег. №
..; калкулация и доклад по претенция №..; преводно нареждане за плащане към „..“
ООД от 17.02.2020г. по щета №.. за сумата от 524,27 лева; регресна покана с изх.
№...2020г., получена от „..“ АД на 21.02.2020г.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото на
19.12.2019г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият
автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП повреди, за застрахователя е
възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в
рамките на предвидената в договора сума. Установи се от приетите по делото
писмени доказателства, че ищецът като застраховател е изплатил в полза на
доверен сервиз сумата за отстраняване на щети по застрахованото превозно
средство в размер на 524,27 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ
съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и
спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Ответникът е навел възражения във връзка с механизма на настъпване на
3
ПТП, вината за него, както и е направил възражение за съпричиняване.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, като от разпита на
свидетеля В. Й. се установява, че същата е управлява пострадалото МПС л.а. „..“ с
рег. № .. при настъпване на ПТП. Изложила е, че при движение в гр. София, под
моста на Подуяне, се намирала в най-лява лента и изчаквала на червен светофар, за
да направи ляв завой в посока бул. „Ситняково“. Пред нея имало много коли до
кръстовището, а тя била последна кола в тази лента за движение. Изведнъж усетила
силен удар, и като слязла от автомобила установила, че друга кола се е ударила в
управлявания от нея автомобил. Съставили двустранен протокол, не бил налице
спор относно вината за ПТП на водача на другия автомобил.
По делото е прието заключение по съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът намира за обосновано и компетентно дадено, кореспондиращо на
останалите събрани по делото доказателства. След анализ на данните по делото
вещото лице е установило, че ударът се е осъществил около средата на крайна лява
пътна лента на бул. .., на около 56 м. преди стоп-линията на кръстовището в посока
на ляво към ул. .., като в мястото на удара лек автомобил „..“ с рег. № .. е ударил
челно с предната си броня лек автомобил „..“ с рег. № .. челно в задната му броня, като
мястото на удара е било разположено на около 79м. след подлеза. Вещото лице е
констатирало, че л.а. „..“ с рег. № .. е бил спрял, а л.а. „..“ с рег. № .. се е движел със
скорост 18 км/ч. Вещото лице е посочило, че след анализ на данните, се установява, че
в ситуацията, при която е настъпило ПТП, единствено водачът на л.а. „..“ с рег. № .. е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез предварително възприемане
на опасността и едновременно аварийно спиране преди мястото на което е бил в покой
л.а. „..“ с рег. № ... Водачът на л.а. „..“ с рег. № .. не е имал техническа възможност да
предотврати настъпване на ПТП, чрез предварително възприемане на опасността през
огледалата за обратно виждане, тай като вниманието й е било ангажирано с
възприемана на светлинните сигнали на светофарната уредба и готовност за потегляне
и евентуални действия на водачите на автомобили преди нея. Дори да била възприела
л.а. „..“ с рег. № .. в огледалата за обратно виждане не би могла да предотврати ПТП,
тъй като липсвали видими признаци, че водачът няма да спре. Съгласно изчисленията
и изводите на вещото лице дължината на опасната зона на спиране на л.а. „..“ с рег. №
.. е била по-малка от зоната на пряка видимост, което от техническа гледна точка
определя като причина за ПТП липсата на постоянно упражняван визуален контрол и
липса на адекватно поведение от страна на водача на „..“ с рег. № ... Видно от
установеното от вещото лице, водачът на „..“ с рег. № .. не е спазил изискването на
чл.23, ал. 1 ЗДвП, като се има предвид и че намиращото се пред него МПС вече е било
4
в покой. Вещото лице е посочило, че настъпилите щети са в причинно следствена
връзка с описания механизъм на ПТП. Щетите се изразявали в пукната/деформирана
задна броня, като общата стойност на ремонта без корекционен коефициент с ДДС е
524,27 лева. При прилагане на коефициент с оглед овехтяване на автомобила
стойността е 453,70 лева с ДДС.
Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства
обуславят извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците
на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна
връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Не се оспорва от ответното дружество обстоятелството, че към датата на
настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската отговорност на
причинителя на произшествието е била застрахована при него по силата на
договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това и с оглед на
извършеното плащане от страна на ищеца като застраховател по застраховка
„Каско на МПС” са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество по отношение на ищеца на основание чл.
411 от КЗ. Спорен между страните е и размерът на причинените вследствие
процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената
съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на
ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. Съгласно разпоредбата
на чл. 386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, но тук
такива изключения не се твърдят. Поради изложеното съдът намира, че се дължи
обезщетение без прилагане на коефицент за овехтяване, което съобразно
5
заключението на вещото лице е в размер на 524,27 лева.
Ищецът е заплатил сума в размер на 524,27 лева на доверен сервиз „..“ ООД за
отстраняване на щетите по л.а. „..“ с рег. № .. вследствие от ПТП на 19.12.2019г. в гр.
София, което му е било възложено с възлагателно писмо от 20.12.2019г. до „..“ ООД,
издадено във връзка със застрахователно правоотношение по застрахователна
полица № .. за комбинирана застраховка „Каско на МПС” и „Злополука“ и общи
условия към нея.
Ответникът е навел възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендирата сума. Съдът намира, че възражението не е
основателно. По отношение на регресното вземане на ищеца приложение намира
петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, тъй като не попада в изрично
посочените изключения в чл.111 ЗЗД. От датата на възникване на задължението –
изплащане на обезщетението с платежно нареждане от 17.02.2020г., до подаване на
исковата молба – 04.09.2024г. не са изтекли пет години, като само за пълнота
следва да се отбележи, че такъв срок не е изтекъл дори между настъпване на ПТП
19.12.2019г. и датата на подаване на исковата молба.
При тези изводи на съда исковата претенция за сумата от 524,27 лева
заплатено обезщетение и 15 лева ликвидационни разходи се явява изцяло основателна
до пълния предявен размер от 539,27 лева.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД съдът
намира следното:
Представена е регресна покана с изх. №...2020г., получена от „..“ АД на
21.02.2020г, видно от поставен входящ номер върху същата от ответното
дружество, като от тази дата е започнал да тече предвидения 30-дневен законов
срок. Забавата е настъпила на 21.03.2020г. Ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност, което е неоснователно. Ищецът е предявил исковата
претенция за заплащане на лихва за забава само по отношение на периода
04.09.2021 г. до 04.09.2024 г., като е съобразил приложимия по отношение на
вземанията за лихва давностен срок от три години, съгласно чл.111 ЗЗД. С оглед
горното, искът за заплащане на лихва за забава също е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
100 лева държавна такса, 300 лева депозит за САТЕ и 50 лева депозит за
изслушване на свидетел при режим на призоваване, както и юрисконсултско
6
възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8
ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 550 лева,
сторени от ищеца разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. .., да заплати на ЗАД „..“, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. .., сумата от 539,27 лева - регресно вземане
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ относно
автомобил „..“ с рег. № .., а именно изплатено застрахователно обезщетение по
договор по застрахователна полица № .. за комбинирана застраховка „Каско на
МПС” и „Злополука“ и общи условия към нея, по ликвидационна преписка по
щета №№.., за отстраняване на щети по л.а. „..“ с рег. № .., претърпени вследствие
на ПТП, настъпило на 19.12.2019г. в гр. София, в крайна лява пътна лента на бул. ..,
преди стоп-линията на кръстовището в посока на ляво към ул. .., между
горепосочените МПС и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 04.09.2024г. до окончателното й изплащане, по предявения
иск с правно основание чл.86 ЗЗД сумата от 190,64 лв. – мораторно обезщетение,
начислено върху главницата за периода от 04.09.2021 г. до 04.09.2024 г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 550 лева, представляваща сторени от ищеца
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7